Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от от А. Ц. К. адв. Т. Б. – САК с адрес [населено място], [улица], офис № 4 против решение № 6 от 06.01.2025 г. постановено па АНД № 645 по описа за 2024 г. на районен съд – Ихтиман, с което е изменено Наказателно постановление № 8786/08.08.2024 г., издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), като е намален размера на наложеното административно наказание „глоба“ от 1500лв. на 1000лв. Моли съда да отмени решението, както и наказателното постановление или да измени наложеното наказание в предвидения от закона минимален размер. Претендира разноски за две инстанции. В подадена частна жалба срещу Определение № 80 от 26.03.2025 г. постановено по АНД № 645/2024 г. по описа на РС – Ихтиман касационният жалбоподател оспорва това, че съдът е оставил без уважение искането му за изменение на решението в частта за разноските. В с.з. касационният жалбоподател не се явява, представлява се от адв. Богданова, която поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения, както и депозираната частна жалба.

Ответникът – Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Агенция „Пътна инфраструктура“ не се явява и не изпраща представител. В постъпили писмен отговор и писмено становище гл. юрисконсулт Николов оспорва така подадената касационна жалба като неоснователна. Моли съда да остави без уважение подадената частна жалба срещу определение № 80 от 26.03.2025 г. по АНД № 645/2024 г. на РС – Ихтиман. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Прокурорът от Софийска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореното решение, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Административният съд, на основание чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, след като обсъди наведените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:

Касационната жалба е допустима, подадена е от страна с право на жалба срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по касационен ред, спазен е преклузивният 14 – дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря и на изискванията за форма и съдържание по чл. 212, чл. 213 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на касационна проверка е Решение №6 от 06.01.2025 г. постановено па АНД № 645 по описа за 2024 г. на районен съд – Ихтиман, с което е изменено Наказателно постановление № 8786/08.08.2024 г., издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), като е намален размера на наложеното административно наказание „глоба“ от 1500лв. на 1000лв. С наказателното постановление на А. Ц. К. за извършено административно нарушение по чл. 139, ал.1, т.2, пр. 3 от ЗДвП, във вр. с чл.7, ал.1, т.4, б. “а“ и т.3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни товари и/или тежки ППС на основание чл. 177, ал.3, т.1, предл. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба „ в размер на 1500лв.

За да постанови решението си, въззивният съд, е приел от фактическа страна, че на 09.07.2024 г., в 16:04 часа, на АМ Тракия, км 23+500 на сто метра за разклона за [населено място] в посока София - Пловдив, водачът извършва превоз на товар (фракция 032) със съчленено ППС с 5 оси, МПС с 2 оси марка Скания, peг. № [рег. номер] и полуремарке с 3 оси с peг. № [рег. номер], като в процеса на извършената проверка при измерване с тех. средство електронна, мобилна везна, модел DFW-KR №118844 и ролетка, за 5 метра № 1302/18 се констатира, че са превишени максимално допустимите норми, установени от министъра на МРРБ в раздел II от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, както следва: измереното натоварване на втора задвижваща ос на ППС е 13.260 тона при максимално допустимо натоварване на оста 11.5 т, съгласно чл. 7, ад. 1, т. 4, б. „а“ от Наредбата. При измерено разстояние между осите 1,32 м, сумата от натоварването на тройната ос на ППС /полуремаркето/ е 27.655 т. при максимално допустимо натоварване на тройната ос 24 т., съгл. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредбата. ППС е тежко“. За да постанови своето решение РС се е аргументирал, че административното нарушение безспорно е установено, както и, че е приложена правилната санкционна норма на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП. Съдът е намерил, че касаторът е санкциониран законосъобразно с наказателното постановление на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, но е счел че определеният размер на наложеното административно наказание е завишен, тъй като липсват по делото данни какво е имущественото състояние на жалбоподателя и не е съобразено, че извършителят е водач на ППС и полага наемен труд като шофьор. Същият изпълнява задълженията си по нареждане от работодателя и няма данни за имотното му състояние.

С тези доводи, въззивният съд е приел, че наказанието следва да бъде определено към минималния размер за извършеното нарушение.

Решението на РС е правилно и съответно на събраните по делото доказателства.

За да постанови обжалваното съдебно решение РС е събрал и обсъдил всички доказателства по делото и е стигнал до обосновани правни изводи, които напълно се споделят от настоящия касационен състав.

Съобразявайки нормата на чл. 221,ал.2 изр. 2 от АПК в ред. /Доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./, съдът в настоящия си състав изцяло споделя мотивите на РС и не е необходимо да ги преповтаря. Следва да се посочи, че съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2 от 08.10.2025 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза. В тази връзка правилно е ангажирана отговорността на водача по реда на ЗДвП, а не по ЗП.

Не е допуснато и касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК- нарушение на материалния закон.

Частната жалба е допустима, като подадена от лице с правен интерес и в срока за обжалване на постановеното определение по реда на чл. 248 от ГПК.

По същество частната жалба е неоснователна, но по мотиви различни от изложените от първоинстанционния съд.

Съгласно чл.63д, ал.1 ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В случая в АПК липсва изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. Налице е препращащата норма на чл.144 АПК, съгласно която за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК). Същата не предвижда изключение по въпроса за разноските. Ето защо в случая приложение намират общите правила на чл.78 ГПК, в който е предвиден принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска. При приложение на този принцип и двете страни в административнонаказателното производство имат право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената, респективно отхвърлената част от жалбата.

Посоченото в определението на районния съд Тълкувателно решение № 3/08.04.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК на Върховния съд е постановено при съвсем различна нормативна уредба, която не е допускала въобще присъждане на разноски по наказателни и административнонаказателни дела. В тогава действащия ЗАНН не е регламентирана процедура за присъждане на разноски в полза на страна в административнонаказателното производство. Към онзи момент по въпроса за разноските разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН е препращала към НПК, където законодателят не е предвидил уредба за присъждане на направените от подсъдимия разноски за правна помощ. Съгласно Тълкувателно решение № 3/08.04.1985 г. по н. д. № 98/84 г. производството по обжалване на наказателни постановления е особен вид наказателно производство, като за разноските по това производство важат правилата относно делата за престъпления от общ характер, защото както с престъпленията, така и с административните нарушения се засягат определени обществени, а не лични отношения. Тълкувателното решение приема, че както при наказателните дела от общ характер, така и при административнонаказателните дела преследването и доказването се осъществяват от държавните органи. Следователно, ако наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени, а при отмяна на наказателното постановление разноските остават за сметка на държавата, защото жалбоподателят не е извършил нарушението и не е станат причина да се направят разноски. В административнонаказатслното производство по ЗАНН не е било допустимо присъждане на разноски в полза на жалбоподателя при отмяна на наказателното постановление. Редът, по който лицето е можело да реализира претенцията си за разноски, с които се е ощетил при отмяната на наказателното постановление, в случай, че са налице предпоставките и основанията за реализиране на отговорността, е бил общият гражданскоправен ред, установен в ЗЗД. респ. в ЗОДОВ.

След приемане на разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, законодателят е променил напълно уредбата за присъждане на разноски по административнонакзателни дела, като я е приравнил на уредбата по административни дела и е препратил към приложимата уредба по АПК, съответно е изключил прилагането на НПК по въпроса за разноските. По този начин в този тип дела е изключено прилагането на уредбата по НПК. При наличието на по-нова, изрична нормативна уредба, неприложимо е разрешението, възприето с Тълкувателно решение № 3/08.04.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК на Върховния съд.

По отношение на разноските пред районния съд - жалбоподателят е направил искане за присъждането им, като е приложил договор за правна помощ за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Ответната страна е подала писмена защита, с която е поискала присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направила възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Настоящия състав намира, че договорения адвокатски хонорар не е прекомерен и съответства на фактическата и правна сложност на делото и съответно на отменената част от НП на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 166,67 лв. На ответната страна се дължат разноски за юрисконсулт в същия размер от 166,67 лв. Правилно районния съд не е присъдил разноски с решението си, тъй като по компенсация, след като от разноските дължими на жалбоподателя се приспаднат разноските дължими на ответника, нито една от страните не остава задължена за разноски.

По отношение на разноските в касационното производство – на ответника, с оглед изхода на делото следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Административен съд - София област, II-ри касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6 от 06.01.2025 г., постановено по АНД № 645/2024 г. по описа на Районен съд - Ихтиман.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 80 от 26.03.2025 г. постановено по АНД № 645/2024 г. по описа на РС – Ихтиман.

ОСЪЖДА А. Ц. К. да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.