Производството е по реда на глава XII от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН, във вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура „Национално тол управление, чрез пълномощника си Д. Д., юрисконсулт в сектор „Контрол и правоприлагане“ – София, отдел КП в Национално тол управление към АПИ, който обжалва Решение № 35/02.07.2025 г., постановено по АНД № 20251860200042/2025г. по описа на Районен съд – Пирдоп. Счита решението на въззивния съд за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли същото да бъде отменено. Оспорва изводите обективирани в процесното решение на РС, че обжалваният ЕФ не е връчен на законния представител на юридическото лице.

На следващо място твърди, че намира за неправилни изводите на РС – Пирдоп, че е изтекла погасителната давност, както за налагане на наказание, така и за неговото изпълнение. Оспорва изводът на въззивния съд, че в процесния електронен фиш не е посочено ясно и конкретно мястото на нарушението. Счита за неправилен и изводът на съда относно липсата на представен по делото Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от МВР, както и това, че не е представено от АНО удостоверение за одобрен тип средство за измерване за АТСС и за срок на годност или, че същото е преминало периодична метрологична проверка. Посочва разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), която регламентира функциите на системата във връзка е установяването на административни нарушения, като в нормативен акт не е предвидено изискване ЕССПТ или нейните компоненти да са преминали проверка по Закон за измерванията (ЗИ). Сочи, че ЕФ на МВР и ЕФ на НТУ са различни средства (системи), като системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП не попада в обхвата на определението на АТСС в т. 65 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. В проведеното по делото съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Георгиева, която поддържа така подадената касационна жалба.

Ответникът – „ГЕОСТРОЙ“ АД се представлява от юрисконсулт Лазаров и юрисконсулт Велева, които в дадения ход по същество отправят молба решението на Районен съд - Пирдоп да бъде оставено в сила. Подробни аргументи в тази насока развиват в депозиран отговор на касационната жалба. При такъв изход на спора, релевират претенция за направените по делото разноски.

Прокурорът от Софийска окръжна прокуратура изразява становище, че оспореното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Административният съд, на основание чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, след като обсъди наведените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:

Касационната жалба е допустима, подадена е от страна с право на жалба срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по касационен ред, спазен е преклузивният 14 – дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря и на изискванията за форма и съдържание по чл. 212, чл. 213 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на касационна проверка е Решение № 35/02.07.2025 г., постановено по АНД № 42/2025 г. по описа на Районен съд – Пирдоп, с което решаващият съд е отменил електронен фиш за налагане на имуществена санкция № 85044223314/25.01.2021г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за извършено нарушение на чл.139, ал.5 и 6, във връзка с чл.102, ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.3, във връзка с чл.187а, ал.1 и 2, т.1 от Закон за движение по пътищата/ЗДвП/ за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата/ЗП/ на „ГЕОСТРОЙ“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв. Независимо от налагането на това административно наказание, „ГЕОСТРОЙ^“ АД дължи заплащане на съответната такса по чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата съобразно категорията на притежаваното от „ГЕОСТРОЙ” АД пътно превозно средство в размер на 10.00 лева.

За да постанови решението си, въззивният съд, е приел за установено следното:

От Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504422314, е видно, че същият е съставен за това, че: „На 25.01.2021 г. в 07:25 часа е установено нарушение № B9CFD1012BA479AFE053031F160A0835, с ППС лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, регистрационен номер [рег. номер], с обща техническа допустима максимална маса 2800, брой оси 2, категория ППС: в Община Челопеч, по път 1-6 км 189+562, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, според категорията на пътното превозно средство. Нарушение е установено с устройство № 10302, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 1-6 км 189+562.“ Поради това, за извършено нарушение по чл. 139, ал. 5 и 6, във връзка с чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 179, ал. 3, във връзка, с чл. 187а ал. 1 и 2 т. 1 от ЗДвП, на „ГЕОСТРОЙ“ АД, [ЕИК] е наложена „имуществена санкция“ в размер на 300.00 лева (триста лева). Независимо от налагането на това административно наказание, „ГЕОСТРОЙ" АД дължи заплащане на съответната такса по чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата съобразно категорията на притежаваното от „ГЕОСТРОЙ” АД пътно превозно средство в размер на 10.00 лева. „ГЕОСТРОЙ“ АД може да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване на настоящия електронен фиш, бъде заплатена компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата в размер на 70.00 лева, при спазване на чл. 189е, ал. 3 и 4 от ЗДвП.

За да отмени електронния фиш РС - Пирдоп е приел, че обжалваният електронен фиш не е връчен на законния представител на юридическото лице „ГЕОСТРОЙ“ АД, [ЕИК] - Изпълнителният директор Ц. И. П.. Намерил е, че съставеният ЕФ следва да бъде надлежно връчен на санкционираното лице, за да може то надлежно да бъде уведомено, че срещу него има образувано административнонаказателно производство, да се запознае със съдържанието на ЕФ, с вмененото му нарушение и наложеното наказание, както и да направи изрично искане за анулиране на ЕФ по реда на чл. 189ж, ал. 3 от ЗДвП в 14 -дневен срок до председателя на УС на АПИ, както и в случаите на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП да представи необходимите документи. Съдът е приел, че е изтекла и погасителната давност, както за налагане на наказание така и за неговото изпълнение по отношение на дружеството, и че е изтекла и абсолютната погасителна давност от три години съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодек, като се е позовал на Тълкувателно Постановление № 1 от 27.02.2015 г. по ТД. № 1/ 2014 г., ОСК НА НК на ВКС I и II колегия на ВАС. На последно място, за да постанови своето решение РС е посочил, че наред с горното в ЕФ не е посочено ясно и конкретно мястото на нарушението, местоположението, което е посочено е: “в Община Челопеч, по път 1-6 км 189+562, с посока нарастващ километър“, което описание съдът е намерил за недостатъчно.

Районният съд е установил фактическа обстановка, която съответства на надлежно събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си да събере относимите и допустими доказателства за установяване на правнорелевантните факти по делото и във връзка с възраженията в жалбата. Решението е правилно като краен резултат.

Въз основа на вярно установените релевантни за спора факти въззивният съд е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Изводите на РС са правилно формирани, след обсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което и настоящият касационен състав не намира за необходимо да ги преповтаря отново в настоящото решение и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към тях.

Неоснователни са възраженията относно изтеклата погасителна давност на издадения електронен фиш. Настоящата съдебна инстанция намира следното досежно производствата по издаване на ЕФ: при липса на специална правна уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН са приложими в производствата по издаването на електронен фиш. Не се спори, че ЗДвП въвежда особено производство по установяване на административно нарушение, чрез изготвяне на снимков материал и неговото санкциониране чрез издаване на ЕФ. Началото на това производство, започва с факта на самото заснемане чрез автоматичните системи за разлика от общото такова, което започва със съставянето на АУАН. С оглед на това, именно датата на заснемане има функциите на АУАН и от този момент започват да текат всички давностни срокове. В случая в ЕФ е вписано като дата на извършено нарушение - 25.01.2021 г., същият е връчен на адресата на 27.12.2024 г. Доколкото електронният фиш подлежи на обжалване като НП и може да влезе в сила, след което му се придава значението на влязло в сила НП, то следва спрямо него да се приложат и разпоредбите касаещи наказателните постановления. Тъй като за действието по връчване на електронните фишове в ЗАНН и ЗДвП не е предвиден специален давностен срок, то следва субсидиарно да се приложи чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и да се приеме, че за връчване на електронния фиш тече обикновена давност в размер на 3 години, която видно от представените по делото доказателства е изтекла.

Само това основание е достатъчно да се приеме, че наложената имуществена санкция е незаконосъобразна, поради което оспорения ЕФ следва да се отмени.

По тези съображения съдът приема, че касационната жалба е неоснователна, не са налице касационните основания по чл. 348 от НПК, предполагащи отмяна на решението, с оглед на което същото следва да бъде оставено в сила като правилно.

Предвид изхода на спора на основание чл.63д от ЗАНН и чл. 143 от АПК основателно е искането на ответника за присъждане на сторените разноски, като касаторът следва да заплати на „ГЕОСТРОЙ“ АД [ЕИК], юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лв., определен по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. (Нов - ДВ, бр. 59 от 2009 г., в сила от 28.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.) представляваща разноски пред касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд София - област, IV касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 35/02.07.2025 г., постановено по АНД № 042/2025 г. по описа на Районен съд – Пирдоп.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица]да заплати на „ГЕОСТРОЙ“ АД [ЕИК], сумата от 130 /сто и тридесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.