Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.

Образувано е по искане вх. № № 4947 от 05.08.2025год. на Министъра на правосъдието, чрез пълномощниците П. Р.- главен юрисконсулт и Ю. Б. - главен юрисконсулт в дирекция „Правни дейности“ за изменение на Определение № 1045/30.07.2025 г., постановено по адм. дело 771/2025год. по описа на АССО, в частта му на присъдените в полза на жалбоподателя Д. М. разноски. Твърди се, че делото не се отличава е фактическа и правна сложност над средната за административните дела със сходен предмет, които се разглеждат в закрито съдебно заседание, поради което видът и количеството на извършената работа не включват явяване в съдебно заседание, а процесуалните действия на адвоката па жалбоподателя по делото се изчерпват е подаване на жалба срещу мълчалив отказ. Иска се от съда да измени определението в частта за разноските, като се намалят присъдените в полза на Д. М. разноски.

Д. М., чрез адв. С. М. в срока за отговор изразява становище за неоснователност на искането.

Съдът разглежда искането по реда на чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, съобразявайки § 40 от ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 5.08.2025 г.) - Неприключилите производства пред административния орган и пред съда до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред, доколкото производството по делото е образувано на 14.07.2025год.

Съдът приема искането за процесуално допустимо като подадено от страна по делото и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, вр.чл. 144 от АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно.

За да се произнесе по искането, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С определение № 1045 от 30.07.2025год. осъжда Министерство на правосъдието да заплати на Д. М., гражданин на Великобритания 3446,38лв/три хиляди четиристотин четиридесет и шест лева и 38ст./ разноски по делото, от които от които 10лв. държавна такса и 3436,38лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

След като е сезиран с жалбата на Д. М., съдът е изпратил препис от същата с приложенията - Разпечатка (скрийншот) от електронна система за регистриране на преписките по ЗБГ на Дирекция българско гражданство; Адвокатски пълномощни; Документ за внесена държавна такса; Доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение (договор и фактура), на Министъра на правосъдието за представяне на преписка. Преписката е представена в съда и към нея е приложено аргументирано становище по допустимостта и основателността на жалбата. В това становище липсва каквото и да е възражение за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение. В мотивите на крайния си акт, съдът изрично е посочил, че такова възражение не е направено. Доколкото по делото възражение за прекомерност не е направено и размерът на адвокатското възнаграждение не е бил предмет на анализ.

При тези данни, се установява, че възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение се прави за първи път в молбата за изменение на определението по делото в частта за разноските. По арг. от чл. 81 ГПК и във вр. с чл. 80 ГПК, възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да се предяви най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, тъй като съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото, т. е. възражението за прекомерност може да се направи в същия срок, в който може да се поиска присъждане на разноски - до приключване на заседанието, с което се решава спора. В конкретният случай възражението не е предявено своевременно и искането за изменение на определението в частта за разноските поради прекомерност на същите, е неоснователно. Изменение на съдебния акт в частта на присъдените разноски се дължи от съда, само когато той своевременно и надлежно е сезиран с такова искане - предпоставка, която в случая не е налице. Поради пропускането на срока за предявяване на възражението, съдът не дължи преценка за прекомерност на адвокатското възнаграждение както по критериите на чл. 78, ал. 5 ГПК, така и с оглед мотивите на цитираното решение на СЕС.

По изложените съображения, искането на Министъра на правосъдието, подадено чрез пълномощниците П. Р.- главен юрисконсулт и Ю. Б. - главен юрисконсулт в дирекция „Правни дейности“ с искане за изменение на определение № 1045/30.07.2025 г., постановено по адм. дело 771/2025год. по описа на АССО , в частта за разноските като неоснователно, следва да се отхвърли.

Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, вр.чл. 144 от АПК, Административен съд София област, втори състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искане вх. № № 4947 от 05.08.2025год. на Министъра на правосъдието, чрез пълномощниците П. Р.- главен юрисконсулт и Ю. Б. - главен юрисконсулт в дирекция „Правни дейности“ за изменение на Определение № 1045/30.07.2025 г., постановено по адм. дело 771/2025год. по описа на АССО, в частта му на присъдените в полза на жалбоподателя Д. М. разноски.

Определението е окончателно.