Образувано е по искане на кмета на Община Горна Оряховица, чрез адв. Г. Н. от ВТАК, основание чл. 166 от АПК съдът да постанови спиране на изпълнението Решение № 1125 на Общински съвет Г. О. по Протокол № 67 от 27 юли 2023г. в частта му по т. 1 и т. 2, чиято нищожност се иска да се обяви на основание чл. 149, ал. 5 от АПК, без ограничение във времето. С оспорените т. 1 и т. 2 е учредено безвъзмездно ползване, за срок до прекратяване на читалище „Братя Грънчарови-2002“ върху две сгради, публична общинска собственост и е възложено на кмета на община Г. О. да сключи договор с читалището за безвъзмездно право на ползване.

В искането се сочи, че кметът бил длъжен да изпълни влезлия в сила административен акт, който се счита валиден до момента на прогласяване на нищожността му. Изпълнението на Решението предполагало издаване на заповед на кмета на общината и сключване на договор за учредяване на безвъзмездно право на ползване, който подлежи на вписване в Имотния регистър. Това щяло да създаде у трети лица невярна представа, че правата на читалището върху сградите са безспорни. Смита, че от изпълнението на административния акт има опасност да произтекат трудно поправими вреди, които, в случай, че изпълнението на Решението бъде спряно, ще бъдат предотвратени. Д. Н. читалище „Братя Грънчарови-2002“ ползвало сградите, предмет на Решението, спирането на изпълнението нямало да увреди интересите му.

След като разгледа искането за спиране на изпълнението на процесното решение и прецени събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Искането за спиране на предварителното изпълнение е по реда и на основанията на чл. 166, ал. 2 и 4 АПК. В чл. 166, ал. 4 АПК е посочено, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. А съгласно ал. 2 на чл. 166 АПК - при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1 АПК, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

В случаят специалният закон не е допуснал предварителното изпълнение на оспореното пред съда решение, липсва и изрично разпореждане за предварителното му изпълнение по чл. 60 от АПК. В случая не е налице допуснато от органа предварително изпълнение на основание чл. 60, ал. 1 от АПК. Когато административният орган и съдът допускат предварително изпълнение законодателят е регламентирал предпоставките, при които това може да стане – чл. 60, ал. 1 и чл. 167, ал. 1 от АПК.

Хипотезата на чл. 166, ал. 2 от АПК е възможна само тогава, когато разпореждането за допускане на предварително изпълнение е влязло в сила. Само тогава има влязло в сила законова основание за предварителното изпълнение и именно неговото действие оспорващият иска да спре. Следователно оспорването на разпореждането за предварително изпълнение и искането за спиране на предварителното изпълнение са правни способи за защита на интересите на адресата на един акт, с разпоредено предварително изпълнение, които се намират в условията на алтернативност. Или има разпореждане за допускане на предварително изпълнение, законосъобразността на което се оспорва, или има влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение и се иска спиране на неговото действие.

В процесния случай се иска обявяване нищожност на Решение № 1125 на Общински съвет Г. О. по Протокол № 67 от 27 юли 2023г. в частта му по т. 1 и т. 2, на основание чл. 149, ал. 5 от АПК, без ограничение във времето и в същото няма допуснато предварителното изпълнение, било по изрично разпореждане на административния орган по чл. 60 от АПК, било по волята на законодателя. Не е налице нито една от двете хипотези. В сила е общото правило на чл. 166, ал. 1 АПК, предвиждащо суспензивен ефект на оспорването, а именно – оспорването, независимо дали е за отмяна или за обявяване нищожността на административен акт, спира изпълнението му съгласно. Ето защо, при нормативно установеното суспензивно действие на подадената жалба, оспорващият няма интерес да иска спиране на изпълнението от съда с нарочен съдебен акт и особеното искане за спиране на оспореното решение се явява лишено от предмет и от правен интерес, а следователно – и процесуално недопустимо. Поради това следва да се остави без разглеждане от съда. В този смисъл Определение № 11573 от 8.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12402/2010 г., III о., докладчик съдията Й. К., Определение № 2100 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1287/2018 г., III о., докладчик съдията Ю. К. и др. Особеното искане за спиране на жалбоподателите се явява без предмет, поради което е недопустимо. В този смисъл Определение № 11245 от 25.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8607/2020 г., III о., Определение № 3326 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3150/2018 г., III о.

От друга страна, искането за спиране на изпълнението на административен акт се преклудира от момента, в който този акт влезе в законна сила. Решение № 1125 на Общински съвет Г. О. по Протокол № 67 от 27 юли 2023г. в частта му по т. 1 и т. 2 не е било оспорено в законоустановения срок и е влязло в сила. От този момент насетне той подлежи на изпълнение, а не на спиране. В този смисъл Определение № 3352 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3104/2010 г., I о.

Воден от изложеното и на основание чл. 166 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на кмета на Община Горна Оряховица, чрез адв. Г. Н. от ВТАК, за спиране изпълнението на Решение № 1125 на Общински съвет Г. О. по Протокол № 67 от 27 юли 2023г. в частта му по т. 1 и т. 2.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 548/2026 г. по описа на Административен съд – Велико Търново в частта му по особеното искане на кмета на Община Г. О., за спиране на изпълнението Решение № 1125 на Общински съвет Горна Оряховица по Протокол № 67 от 27 юли 2023г. в частта му по т. 1 и т. 2.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба в седемдневен срок от съобщаването му.