Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Жалбоподателката С. Д. С. от [населено място], [улица], ет. 2, ап. 5, чрез адв. В. К., оспорва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GRAM-2086991/01.02.2026 г., издадена от полицай към РУ Велико Търново при ОДМВР – Велико Търново, с която на основание чл. 171, т. 1, б. 3)ГГ) от ЗДвП й е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността на водача, но не повече от 6 месеца.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на ПАМ, изразяващи се в неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на производствените правила. Сочи, че в ПАМ липсва дата на извършване на нарушението, което се явява задължителен реквизит. На следващо място - нито собственикът, нито управляващата автомобила са уведомени, че регистрацията на процесното МПС е прекратена. В тежест на административния орган, издал акта, е да докаже всички факти и обстоятелства, даващи основание за издаване на ПАМ, поради което се претендира цялостна отмяна на същия. Сочи аргументи и за несъобразяване с целта на закона, тъй като не е посочено в коя от хипотезите на чл. 175, ал. 5 от ЗДвП е [жк], а видът е размерът на наказанието посочено в ПАМ намира за неясно и неотговарящо на закона. С тези доводи се иска оспорената ПАМ, наложена със заповед на полицай при РУ – В.Търново при ОД на МВР – [населено място], да бъде отменена.

 

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. В депозираните по делото писмена молба, чрез упълномощения адвокат, поддържа жалбата и не прави доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

 

Ответникът по жалбата, полицай към РУ – В.Търново при ОД на МВР – [населено място], поддържа изложената в процесната ПАМ фактическа обстановка. След придобиване на МПС-то, собственикът е пропуснал срока да го регистрира. В дадените обяснения е посочено кога е закупен автомобилът. След справка в информационната система при проверката, излязло първо, че няма гражданска отговорност и след това в АЕС, че е със служебно прекратена регистрация. Снели табелите на място. Дадени са обяснение и докладна записка. Водачката е била сама в колата.

Съдът като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от правна страна следното:

В град В. Търново, на кръгово кръстовище на бивш магазин Била, с посока на движение по ул. С. К. към [жк], С. Д. С. управлява лек автомобил БМВ 320Д с рег. № [рег. номер], цвят черен, собственост на С. Д. С., като след извършана полицейска проверка с РСОД 16 и ОДЧ, че установява, че МПС, което С. управлява е със служебно прекратена регистрация от 11.12.2025г., на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Водачката е била сама в автомобила. За нарушен е посочен чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, а именно управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Въз основа на тези фактически установявания е съставен АУАН № серия GА № 4555191 от 01.02.2026г. от полицай при РУ – Велико Търново, в присъствието на един свидетел. Въз основа на съставения АУАН, спрямо С. Д. С. е издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GRAM-2086991/01.02.2026 г., издадена от полицай към РУ Велико Търново при ОДМВР – Велико Търново, с която на основание чл. 171, т. 1, б. 3)ГГ) от ЗДвП й е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността на водача, но не повече от 6 месеца. Обстоятелствената част на АУАН съдържа същите факти и обстоятелства, като посочените в заповедта за прилагане на ПАМ. Актът за установяване на административно нарушение е подписан без възражения от жалбоподателката на 01.02.2026г. ЗППАМ е връчена на 01.02.2026г., видно от отбелязаното върху самата нея.

Видно от договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка от 09.10.2025г. (л. 20 от делото), Г. М. М. е закупил от С. Д. С. лек автомобил БМВ 320Д с рег. № [рег. номер], цвят черен за сумата 1300лв.

В дадени на 01.02.2026г. от Г. М. М. обяснения сочи, че кола с рег. № [рег. номер] е негова собственост. Закупил я края на октомври месец. Предоставил колата на приятелката си С. С., която била спряна. Не знаел, че има срок за пререгистрация и не знаел, че няма гражданска отговорност.

В дадени на 01.02.2026г. от С. Д. С. сочи, че карала към [жк], като на излизане от кръговото движение колата поднесла и не успяла да я овладее. Блъснала се в бордюра. Уплашила се и отбила веднага. След извършената проверка се установило, че колата няма гражданска отговорност. Не знаела за това. Автомобилът бил БМВ с номер [рег. номер], собственост на Г. М..

Видно от приложена към жалбата Застрахователна полица от ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД за автомобила е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от С. Д. С. от 15:34:40ч. на 02.02.2026г. до 23:59:59 на 01.02.2027г.

Недоволен от заповедта, С. Д. С. я е оспорил с жалба, подадена чрез ответника на 07.02.2026 г. чрез РУ Велико Търново и въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.

Като писмени доказателства по делото са приети документите, изпратени с рег. № 173900-2284/05.02.2026 г. административна преписка, подробно описана в съпроводителното писмо и представените от жалбоподателката.

 

С Определение № 1010/11.02.2026г. съдът е разпределил доказателствената тежест като е указал на ответника, че на основание чл. 171, ал. 4 от АПК върху него лежи доказателствената тежест за установяване на съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, вкл. доказателства за компетентност на органа и връчването на акта. На жалбоподателката е указано, че върху нея лежи доказателствената тежест за установяване на съществуването на положителните факти, посочени в жалбата.

 

Въз основа на така установеното от фактическа страна и като взе предвид констатациите, становищата на страните, и представените по делото доказателства, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интереси са засегнати от оспорения акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и пред компетентния да я разгледа съд, съгласно чл. 133, ал. 1 от същия кодекс. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът намира, че издадената заповед е валиден акт, издаден от компетентен орган. Според разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП „Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.“. От доказателствата по делото, включително Заповед 366з-3249/04.09.2025г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново, се установява, че обжалваната ЗППАМ е издадена от оправомощено за това длъжностно лице, в пределите на материалната и териториалната му компетентност.

Оспорената Заповед е издадена в предписаната от закона писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити, включително фактически и правни основания за издаване. В оспорения административен акт са посочени изчерпателно установените от прилагащия мярката фактически обстоятелства, от които се установява,

че жалбоподателката е управлявала лек автомобил БМВ 320Д с рег. № [рег. номер], цвят черен, предоставен й от М. без да се увери, че колата е регистрирана на него и има сключена гражданска отговорност. ПАМ препраща към АУАН № серия GА № 4555191 от 01.02.2026г., поради което не може да се сподели становището в жалбата за съществено нарушение липсата дата на извършване на нарушението.

Съдът не констатира и пороци, засягащи процесуалната законосъобразност на обжалваната заповед, като при издаването й са спазени приложимите административно производствени правила. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят отмяна на оспорвания индивидуален административен акт. Приложимата правна уредба не обвързва принудителната мярка с установяване на вина на собственика. Законът допуска засягане на права с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Достатъчна предпоставка за издаване на заповедта е наличието на съставен АУАН за нарушение от изброените в разпоредбата на чл. 171, т. 1 от ЗДвП, защото мярката има превантивен характер. Законодателят не е обвързал издаването на Заповедта със съставянето на АУАН, за разлика от издаването на НП, но с оглед на създадената чрез разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП доказателствена сила на АУАН е създал облекчен за органа ред на доказване на нарушението.

По отношение на материалната законосъобразност съдът намира следното:

С нормата на чл. 171, т. 1, буква „з“) гг) от ЗДвП е предвидено налагането на принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – за нарушенията по чл. 175, ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП.

Обективираната в ЗППАМ от 01.02.2026 г. на РУ към ОД на МВР -В.Търново принудителна административна мярка е приложена за констатирано нарушение по чл. 140, ал. 1, предл. първо от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП създава общо правило за поведение, след изпълнението на което може да бъде предприето управление на моторно превозни средства по пътищата, отворени за обществено ползване, а именно: по пътищата, отворени за обществено ползване, да се управляват само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани. Изпълнението на така въведеното императивно правило за поведение е скрепено със санкцията по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която норма се наказват с лишаване от право да управляват моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Регистрационният номер и табелите, на които е изписан, се получават и поставят в резултат от извършена регистрация на МПС, което е и причината санкционната норма да съдържа две форми на изпълнително деяние за нарушение на материалната ограничителна правна норма за поведение, разписана императивно в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.. За извършеното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП санкционната разпоредба по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, изрично посочена сред изброените в чл. 171, т. 1, буква „з“) гг) от ЗДвП, предвиждаща кумулативното налагане на наказанията „лишаване от право да се управлява МПС“ и „глоба“, при което е изпълнено условието за прилагане на процесната ПАМ – за извършеното нарушение да е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.

Поддържаното в жалбата оплакване за незаконосъобразност на процесната заповед поради това, че не е връчено съобщение за служебното прекратяване регистрацията на автомобила, е неоснователно. Представената практика касае друга фактическа обстановка, а именно служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП – след получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, какъвто не е процесния случай. Съгласно текста на приложимата уредба - чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Служебно прекратяване на регистрация урежда чл. 18, т. 2 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.). Разписани са случаите, при които се предприемат стъпки по уведомяване на собствениците на моторните превозни средства, посочени в регистъра, като процесния случай не е между тях. В тази насока в разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредбата (нова – ДВ, бр. 20 от 2018 г.) по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП не предвижда уведомяване за служебно прекратяване на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Процесната ПАМ е приложена и в съответствие с целта на закона. Принудителните административни мерки са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Принудителните административни мерки са вид административна принуда, а не санкция. При тях се реализира диспозицията на правната норма, в случая - чл. 171, т. 1, б. "з“) гг") от ЗДвП, като самата мярка се прилага във връзка с правонарушение, а не го санкционира. Именно поради това преценката за съразмерност между размера на наказанието и извършеното нарушение е неприложима в производството по налагане на ПАМ. Същото се отнася и за преценката дали извършеното нарушение представлява маловажност на случая. Спрямо водача на нерегистрираното МПС е приложената конкретно посочената в чл. 171, т. 1, б. "з“) гг") от ЗДвП принудителна административна мярка и органът няма възможност да избира алтернативно, поради което възраженията на жалбоподателя за прилагане на по-лека мярка са неоснователни. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, буква „з“ от ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, свързани с движението по пътищата на нерегистрирани МПС и без табели. Защитените обществени отношения се характеризират с особена важност, тъй като управлението на МПС съставлява дейност с повишена опасност за здравето и живота на участниците в движението по пътищата. Именно защото управлението на МПС е дейност с повишена опасност, част от законовите мерки, регламентиращи опазване на живота, здравето и имуществото на участниците в движението по пътищата, респ. репариране на претърпените от тях вреди, е и императивно въведеното от законодателя правило за регистрация на МПС, които се движат по пътищата, отворени за обществено ползване.

С оглед на изложеното, съдът намира жалбата за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Въпреки изхода на спора, от ответника не се претендират разноски и такива не следва да бъдат присъдени.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, пети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Д. С. от [населено място], [улица], ет. 2, ап. 5, чрез адв. В. К., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GRAM-2086991/01.02.2026 г., издадена от полицай към РУ Велико Търново при ОДМВР – Велико Търново.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП.