Делото е образувано по жалба на „ДЕО 89“ ЕООД с ЕИК 203119524 против Ревизионен акт № Р-16001322003088-091-001 от 09.01.2023 г., издаден от началник сектор в ТД на НАП - Пловдив, възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден като законосъобразен с Решение № 118/04.04.2023 г. на директора на Дирекция “ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП за непризнат данъчен кредит в размер на 72 079 лв. с прилежащи лихви 2 883,91лв.

Жалбоподателят прави искане за отмяна на обжалвания ревизионен акт. Излага съображения за неговата незаконосъобразност и за недоказаността на направените с него констатации. Поддържа жалбата и чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания и в представени писмени бележки. Жалбоподателят претендира присъждане на разноски.

Ответникът по оспорването – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив – оспорва жалбата също чрез процесуален представител в проведените съдебни заседания, както и в представена писмена защита. На свой ред претендира присъждане на разноски.

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001322003088-020-001/22.06.2022 г., с обхват на ревизията от 01.11.2019 г. – 30.11.2019 г. и от 01.03.2022 г. – 31.05. 2022 г. за данък върху добавената стойност. От ревизиращите органи е съставен Ревизионен доклад № Р-16001322003088-092-001/12.12.2022 г., срещу който не е подадено възражение и ревизията е завършила с издаването на обжалвания ревизионен акт, с който на жалбоподателя не е признат данъчен кредит, както следва: за месец ноември 2019 г. в размер на 9 530,40 лв., за месец април 2022 г. в размер на 14 067,42 лв. и за месец май 2022 г. в размер на 48 441 лв.

Определените задължения ревизираното лице е обжалвало по административен ред. С Решение № 118/04.04.2023 г. директорът на Дирекция "ОДОП" – Пловдив е потвърдил ревизионния акт.

В хода на съдебното дирене от ответника е представена и приета административната преписка по съставяне и оспорване на ревизионния акт.

Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.

В настоящото производство и съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощен орган, в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма, като е подписан с валидни квалифицирани електронни подписи и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Следователно, не се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност и обоснованост на РА, както и компетентността на издателите му. Съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения ревизионен акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, засягащи неговата законосъобразност в цялост.

Във връзка с проверката за правилното приложение на материалноправните норми съдът намира следното:

С обжалвания ревизионен акт на жалбоподателя не е признато право на приспадане на данъчен кредит по множество фактури, издадени от различни доставчици, а именно:

Фактурите, издадени от „Преврефунги“ ЕООД са 7 бр. (всички от м. ноември 2019 г.) с непризнат данъчен кредит общо в размер на 9 530,40 лв. В тази част на ревизионния акт проверяващите са приели, че по седемте фактури липсват реално осъществени доставки на гъби. Изводът е мотивиран с непредставянето при извършена насрещна проверка на доставчика „Преврефунги“ ЕООД на никакви изискани му документи относно произхода и притежанието на фактурираните стоки – диворастящи гъби, както и с рисковия профил и големия размер на публичните задължения на това дружество. Проверяващите са приели за неустановени следните обстоятелства, за които липсват доказателства: с кого е извършено договарянето, налични ли са били подизпълнители, , разполагало ли е дружеството със стоките, били ли са същите транспортирани.

Тези изводи на органите по приходите не се потвърдиха в съдебното производство. Напротив, по делото се събраха множество доказателства, установяващи реалността на извършените доставки: Беше разпитан свидетелят И. П., който в процесния период през 2019 г. е работил в „Преврефунги“ ЕООД и който има непосредствени впечатления, тъй като е участвал в организацията на добива на диворастящите гъби и е отговарял за пласмента на стоката. Съдът кредитира показанията му, като подробни и логични и съответстващи на останалите събрани гласни и писмени доказателства. Свидетелят установява, че действително в процесния период „Преврефунги“ ЕООД е добивало цветни гъби, като сочи съответните местности, където е извършван добива, като берачите са били основно роми от гр. Пещера. Свидетелят П. потвърждава също наличието на търговски взаимоотношения между „Преврефунги“ ЕООД и жалбоподателя. Сочи, че последният е изкупувал неголеми количества гъби – 100-200 кг. Установява, че представителите на жалбоподателя са идвали на мястото, където са се намирали добитите гъби, измервали са ги съвместно в касетки и са ги откарвали с бял микробус „Фиат“. Плащането е извършвано разсрочено до 30 дни. Съдът кредитира и показанията на свидетеля И. Н., който е извършвал транспортните услуги в полза на жалбоподателя. Превозите е извършвал с белия микробус „Фиат Дукато“, собственост на неговото дружество „Алвита“ ЕООД. Съответно свидетелят Н. е попълвал пътни листове за извършените превози, като е управлявал автомобила по всякакви пътища: първокласни, второкласни, третокласни, черни. По делото са представени и съответните съпътстващи документи за извършените продажби: приемно-предавателни протоколи и стокови разписки, както и пътни листове за извършените превози. Доводът на ответника е, че същите не са представени при поискването им в ревизионното производство, а едва в съдебната фаза, като е направен изводът, че са съставени за целите на процеса. Съдът не споделя това възражение. Документите носят съответните подписи на съставилите ги лица и не е оспорена тяхната автентичност. Освен това, те са в пълно съответствие с останалите събрани доказателства: гласните и писмените – фактури и фискални бонове. Налице е и съответствие с правилно воденото счетоводство на жалбоподателя, което безспорно се установи от приетата по делото съдебно счетоводна експертиза. Нещо повече, жалбоподателят е извършил реализация в чужбина на закупените в процесния период количества гъби (включително доставените му от „Преврефунги“ ЕООД), което също е несъмнено установено от компетентно изготвеното заключение на вещото лице. Следователно, единствено от по-късното представяне на съпътстващите документи не може да бъде споделен изводът на ревизиращите за нереалност на доставките. Напротив, безспорно се установи, че жалбоподателят и доставчикът му „Преврефунги“ ЕООД, в процесния период са били работещи дружества, извършващи закупуване, съответно добив на диворастящи гъби и съответно са извършвали сделки по закупуване – продажба по седемте фактури, по които жалбоподателят законосъобразно е приспаднал данъчен кредит общо в размер на 9 530,40 лв.

Фактурите, издадени от „Тренд Биоекспорт“ ЕООД са 10 бр. (всички от м. април 2022 г.) с непризнат данъчен кредит общо в размер на 14 067,60 лв. В тази част на ревизионния акт проверяващите също са приели, че по десетте фактури липсват реално осъществени доставки на гъби. Изводът е направен преди всичко въз основа на представените документи и обяснения, дадени при извършените проверки на прекия доставчик „Тренд Биоекспорт“ ЕООД и на неговия доставчик „Аквабилд“ ЕООД, за които е счетено, че представят противоречива и непълна информация, която не доказва обстоятелствата по добиването, транспорта и предаването на фактурираните гъби на жалбоподателя. Прието е, че „Аквабилд“ ЕООД не е имало възможност да добие продадените на „Тренд Биоекспорт“ ЕООД и впоследствие препродадени на жалбоподателя количества гъби. Според ревизиращите броят на назначените работници в „Аквабилд“ ЕООД е бил недостатъчен, за добиването на количествата гъби, продадени на „Тренд Биоекспорт“ ЕООД и на други дружества. Липсват доказателства за сформирани временни пунктове при брането на гъбите, тяхното местоположение и лицата, извършили фактическото бране. Органите по приходите не са кредитирали и представените документи (товарителници от „Аквабилд“ ЕООД, като превозвач) относно транспортиране на стоките, поради липсата на пътни листове и липсата на осчетоводени фактури за закупени горива за м. 04.2022 г. Според тях противоречат на нормалната фискална логика обстоятелствата, че фискалните бонове за плащане са издадени по-късно от фактурите (на 30 и 31.05.2022 г.), като сумите са платени в брой. Посочен е също и фактът, че „Аквабилд“ ЕООД има големи публични задължения. В приемно-предавателните протоколи между „Тренд Биоекспорт“ ЕООД и жалбоподателя не са попълнени конкретните лица приели и предали стоките.

Събраните по делото доказателства опровергават изводите на ревизиращите относно фактурите, издадени от „Тренд Биоекспорт“ ЕООД. И по отношение на тези фактури се събраха множество доказателства, установяващи реалността на извършените доставки:

Свидетелката А. Х. е работила в „Тренд Биоекспорт“ ЕООД. Тя категорично удостоверява, от една страна, че дружеството, което разполага в с. Братаница с голяма база за съхранение, преработка и оценяване на диворастящи гъби е закупувало големи количества гъби от различни доставчици, а от друга, че техен клиент е бил жалбоподателят, който е закупувал от тях фактурираните количества и ги е извозвал с „Фиат“. Показанията на свидетелката Х. съвпадат с показанията на посочения по-горе свидетел И. Н., който сочи, че през 2022 г. е превозвал с „Фиат Дукато“ закупените от жалбоподателя гъби от с. Братаница до базата му в гр. Пазарджик.

Безспорно е, че „Аквабилд“ ЕООД е дружество, което се е занимавало с добив на гъби. Притежавало е материална и кадрова обезпеченост, като е разполагало и със съответните разрешения за извършване на дейността. От непълното представяне на документи за транспорт на гъбите не може да се направи извод за липса на добив и съответно за липса на доставки в полза на „Тренд Биоекспорт“ ЕООД.

Недостатъчният числен състав на персонала, занимаващ се с бране на гъби се обяснява с обстоятелството че голяма част от работниците (предимно роми) са работили неофициално без трудови договори на надница (тъй като са получавали социални помощи от общината), което обстоятелство беше изяснено от показанията на свидетелите И. П. и И. Л. (независимо, че показанията им се отнасят конкретно до други дружества, добиващи гъби).

Обстоятелството, че разплащанията между дружествата са извършвани забавено и в брой не представлява закононарушение и не доказва липсата на доставки. Наличието на публични задължения на „Аквабилд“ ЕООД също не води до автоматичния извод за недобросъвестност на това дружество и съответно за липса на добив и доставки на фактурираните количества гъби.

Не на последно място в тази насока са изводите на вещото лице, което (както е посочено по-горе) установява правилно воденото счетоводство на жалбоподателя, както и извършената последваща реализация на стоките (включително тези по десетте издадени от „Тренд Биоекспорт“ ЕООД фактури), чрез признати от органите по приходите ВОД и износи за чуждестранни контрагенти.

Следователно, противно на изводите на органите по приходите, по делото не се установи нереалност на доставките, извършени на жалбоподателя от „Тренд Биоекспорт“ ЕООД.

Фактурите, издадени от „Старт 57“ ЕООД са 31 бр. (всички от м. май 2022 г.) с непризнат данъчен кредит общо в размер на 48 041 лв.

И в тази част на ревизионния акт проверяващите отново са приели, че по тридесетте и една фактури липсват реално осъществени доставки на гъби и трюфели. Изводите са направени въз основа на аналогични съображения на изложените по-горе относно фактурите, издадени от „Тренд Биоекспорт“ ЕООД: Представените от „Старт 57“ ЕООД документи са некомплектовани, в насипно състояние и представляват копия, като информацията, която съдържат не доказва обстоятелствата по добиването, транспорта и предаването на фактурираните гъби и трюфели на жалбоподателя. Органите по приходите са приели, че по отношение на „Старт 57“ ЕООД: липсват доказателства за сформирани временни пунктове при брането на гъбите, тяхното местоположение и лицата, извършили фактическото бране; в превозния билет за транспортиране на гъби не са отразени номера на МПС; пораждат съмнение обстоятелствата, че фискалните бонове за плащане са издадени в края на м. 06.2022 г. и сумите са платени в брой; при изписването на гъбите не може да се проследи какво количество е фактурирано на жалбоподателя; освен на него са продавани същите стоки в много големи количества на други клиенти; по отношение на назначените 65 работници няма документи за изплащане на работни заплати и за внасяне на осигуровки; не са представени достоверни писмени доказателства за съществуването на 5 кучета обучени за откриване на трюфели, а само на едно; от представените документи следва, че превозите са извършвани от И. Н. с автомобил „Фиат Дукато“, собственост на „Алвита“ ЕООД, който няма как да се е движил по републиканската пътна мрежа, доколкото в представената справка от АПИ, въз основа на регистъра „Събиране на данни за автомобилния трафик и от Автоматичните преброителни пунктове и стационарните и мобилни точки на Националното ТОЛ управление“ има регистрирани само два записа на 29.04.2022 г. и то на място различно от посоченият в пътните листове маршрут Пазарджик – Паталеница – Пазарджик.

Събраните по делото доказателства опровергават изводите на ревизиращите относно фактурите, издадени от „Старт 57“ ЕООД. По отношение на тези фактури също се събраха множество доказателства, установяващи реалността на извършените доставки:

Свидетелят И. Л. е работил в „Старт 57“ ЕООД като „мениджър“. Той безспорно установява, че основната дейност на дружеството е била добив на диворастящи гъби, горски плодове и трюфели, които са се добивали в местностите около селата Црънча, Паталеница, Дебращица и местността Добра вода. Освен 70-80 работници по трудов договор е имало още поне 40-50 човека, които са работили „на черно“ към дружеството като берачи на гъби и трюфели, като им се е плащало ежедневно по 30 лв. в края на деня. Дружеството е имало и „огромен“ материален и финансов ресурс. Ползвало е 4 товарни буса, един товарен камион „Мерцедес“, 4-5 леки автомобила. Разполагало е с база в село Мало Конаре, където са нощували МПС-тата, съхранявал се е амбалажа. Там е бил офисът на дружеството, като дори е имало жилищна част, ползвана от някои от работниците. Свидетелят удостоверява също, че през лятото на 2022 г. „Старт 57“ ЕООД е разполагало с 6 обучени да откриват трюфели кучета. Сочи, че са добивани разнообразни количества гъби и трюфели през процесния период, като е имало дни на големи добиви – 500-600 кг трюфели и 10-15 т. диворастящи гъби. Ежедневно в края на деня са съставяни протоколи за добив от комисия от трима служители на дружеството.

Свидетелят е категоричен, че „Старт 57“ ЕООД е имало търговски взаимоотношения с жалбоподателя, който е купувал основно черен трюфел, като голяма част от добиваната продукция е вземана с негов транспорт от местата за бране. С бял бус са идвали управителят Й. П. и И. Н.. Тъй като жалбоподателят е станал основният клиент на „Старт 57“ ЕООД за трюфели друга голяма част от продукцията е закарвана от техни служители в базата на жалбоподателя в гр. Пазарджик. За доставките към жалбоподателя винаги са съставяни надлежни документи за приемане и предаване. Показанията на свидетеля Л. съответстват на показанията на посочения по-горе свидетел Н., който сочи, че през 2022 г. е превозвал с бус „Фиат Дукато“ закупените от жалбоподателя гъби от с. Паталеница до базата му в гр. Пазарджик.

Несъмнено по делото се установи, че подобно на „Аквабилд“ ЕООД „Старт 57“ ЕООД също се е занимавало с добив на диворастящи гъби, както и на трюфели, като е притежавало материална и кадрова обезпеченост и разрешения за извършване на дейността, включително кучета за откриване на трюфели. Някои пропуски при множеството представени документи, удостоверяващи добива и продажбата на големи количества продукция на жалбоподателя не могат да подкрепят довода на ревизиращите за нереалност на доставките. Например, неотразяването на номер на МПС в превозния билет за транспортиране на гъби не променя установените факти, че „Старт 57“ ЕООД е притежавало множество автомобили, с които е превозвало добитата продукция. Формалното неотразяване местоположението на временни пунктове при брането на гъбите и трюфелите не може да се приравни на липсата на добив, за който не може да има съмнение, че е реализиран и то в значителни обеми. Този значителен добив е реализиран, както от официално наетите на трудов договор работници, така и от голям брой работници, които са работили без трудови договори. Наличието на 6 обучени кучета за откриване на трюфели се потвърди и със свидетелски показания. Посоченото по горе установено обстоятелство, че разплащанията между жалбоподателя и „Старт 57“ са извършвани забавено, неоправдано е породило съмнения у ревизиращите, тъй като представлява законосъобразен начин за заплащане на цена на закупени стоки.

Необоснован е и изводът на органите по приходите, че превозите извършвани от И. Н. с автомобил „Фиат Дукато“, собственост на „Алвита“ ЕООД реално не са се състояли, доколкото в регистъра на Националното ТОЛ управление има регистрирани само два записа за процесния период. Преди всичко въпросният регистър има съвсем различни функции и не би могъл да служи като доказателство за движението на конкретен автомобил, във връзка с извършване на конкретни търговски превози. На второ място, са налице доказателства за извършваните превози: пътни листове и други документи, както и свидетелски показания. Не на последно място свидетелят Н. установи, че е използвал различни пътища (дори черни), като такова движение е нереално да бъде отчетено от Автоматичните преброителни пунктове и стационарните и мобилни точки на Националното ТОЛ управление.

Горните изводи в значителна степен се подкрепят и от заключението на вещото лице, установяващо правилно воденото счетоводство на жалбоподателя и извършената последваща реализация на стоките (включително тези по тридесет и едната фактури, издадени от „Старт 57“ ЕООД) на общностни и чуждестранни контрагенти.

Следователно, не е налице нереалност на доставките, извършени на жалбоподателя от „Старт 57“ ЕООД.

Предвид изложеното по-горе относно реалността на извършваните превози на закупената от жалбоподателя продукция от И. Н. с автомобил „Фиат Дукато“, собственост на „Алвита“ ЕООД не може да бъде споделен и изводът на ревизиращите за липса на реално извършени доставки на услуги и на възникнало данъчно събитие по фактура № 000000793/31.05.2022 г., издадена от „Алвита“ ЕООД, като следва да бъде признато правото на жалбоподателя на приспадане на данъчен кредит в размер на 440 лв. по тази фактура.

Следователно, като са приели за незаконосъобразно упражнено правото на приспадане на данъчен кредит от жалбоподателя по гореописаните фактури органите по приходите са постановили незаконосъобразен ревизионен акт, който следва да бъде отменен от съда.

С оглед изхода на делото е основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски. Следва да му бъдат присъдени 50 лв., платена държавна такса и 4 000 лв., платено адвокатско възнаграждение.

Предвид гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

Отменя Ревизионен акт № Р-16001322003088-091-001 от 09.01.2023 г., издаден от началник сектор в ТД на НАП - Пловдив, възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден като законосъобразен с Решение № 118/04.04.2023 г. на директора на Дирекция “ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП за непризнат данъчен кредит в полза на „ДЕО 89“ ЕООД с ЕИК 203119524, в размер на 72 079 лв. с прилежащи лихви 2 883,91лв.

Осъжда Националната агенция за приходите да заплати на „ДЕО 89“ ЕООД с ЕИК 203119524, разноски по делото в размер на 4 050 лв. /четири хиляди и петдесет лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.