<style type="text/css">.cleanData {  color: red;}</style><style type="text/css">.body-text {
			font-size:12pt !important;
		}
</style>
<p align="center" dir="ltr" style=""><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span style="font-size:18.0pt;margin-bottom:18px;display:block">РЕШЕНИЕ</span></span></span></strong></p>

<p align="center" dir="ltr" style=""><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span style="font-size:14.0pt;"></span></span></span></strong><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span style="font-size:14.0pt;"><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span style="font-size:14.0pt;"><span class="printDefinition" id="Рег. номер">№ 706</span></span></span></span></strong></span></span></span></strong></p>

<p align="center" dir="ltr" style=""><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span style="font-size:14.0pt;margin-bottom:18px;display:block"><span class="printDefinition" id="Град">София</span>, <strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span style="font-size:14.0pt;"><span class="printDefinition" id="Дата на акт">27.05.2026 г.</span></span></span></span></strong></span></span></span></strong></p>

<p align="center" dir="ltr"><strong><span style="color:black; font-family:ms sans serif,sans-serif;font-size:14.0pt;margin-bottom:18px;display: block;">В ИМЕТО НА НАРОДА</span></strong></p>

<p class="body-text" dir="ltr"><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><strong><span class="printDefinition" id="Съд в акт">Административният съд - София Област</span> <span class="printDefinition" id="Отделение/Състав в акт">- VI състав,</span></strong> в <span class="printDefinition" id="вид заседание">съдебно заседание</span> <span class="printDefinition" id="На дата на заседание с думи"> на двадесет и седми април две хиляди двадесет и шеста година</span> в състав:</span></span></p>

<table border="0" class="body-text" dir="ltr" style="width: 100%; margin: 40px 0px 40px;">
	<tbody>
		<tr>
			<td style="text-align: right;"><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif; text-transform: uppercase;"><span class="printDefinition" id="Лейбъл Председател/Съдия">Съдия</span>:  </span></span></strong></td>
			<td style="text-align: left; vertical-align: top; width:300px;"><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif; text-transform: uppercase;"><span class="printDefinition" id="ПРЕДСЕДАТЕЛ/СЪДИЯ">КИРИЛКА ДИМИТРОВА</span></span></span></td>
		</tr>
		<tr>
			<td style="text-align: right; vertical-align: top;"><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif; text-transform: uppercase;"><span class="printDefinition" id="Лейбъл Членове"> </span>  </span></span></strong></td>
			<td style="text-align: left; vertical-align: top; width:300px;"><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span class="printDefinition" id="ЧЛЕНОВЕ"> </span></span></span></td>
		</tr>
	</tbody>
</table>

<p class="body-text" dir="ltr" style="text-align: justify;"><span class="printDefinition" id="При секретар">При секретар ЕМИЛИЯ ТАНОВА </span><span class="printDefinition" id="на прокурора"> </span><span class="printDefinition" id="от съдия"> като разгледа докладваното от съдия КИРИЛКА ДИМИТРОВА</span><span class="printDefinition" id="по вид дело номер"> административно дело № 20267020700061 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:</span></p>

<p class="body-text" dir="ltr" style="text-align: justify;"><span style=""><!--clear_start--><div class="rtf" dir="ltr" style="margin-bottom:.2pt;text-indent:35.45pt;font-size:12pt;font-family:MS Sans Serif; text-align: justify;"><p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:49.5pt">Производството е по реда на <a href="apis://Base=NARH&amp;DocCode=2024&amp;ToPar=Art145&amp;Type=201/" style="color:black; text-decoration:none">чл. 145</a> и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с <a href="apis://Base=NARH&amp;DocCode=4321&amp;ToPar=Art172_Al5&amp;Type=201/" style="color:black; text-decoration:none">чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)</a>.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:49.5pt">Образувано е по жалба от Д. Г. Т., [ЕГН], чрез адв. Й. А. - ВАК, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM -2242364/21.12.2025 г., издадена от мл. автоконтрольор, в отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която му е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“ подт. „гг“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:49.5pt">Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, при неспазване на материалния закон и несъобразяване с целта на закона. Посочва, че липсва дата, на която е извършено нарушението. Изтъква, че още на следващия ден – 22.12.2025 г. е сключена застраховка "Гражданска отговорност", поради което действието на мярката не допринася за постигане на целите на закона и се явява несъразмерно ограничаване на правата му.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:49.5pt">Посочва, че процесната ЗППАМ е издадена в несъответствие с целта на закона и при неспазване на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Иска нейната отмяна и присъждане на сторените съдебни разноски.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:49.5pt">В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. В постъпила молба от 21.04.2026 г. поддържа жалбата по изложените в нея аргументи. Прави възражение за прекомерност на претендирано от ответната страна юрисконсултско възнаграждение.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:49.5pt">Ответникът - младши автоконтрольор към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, не се явява, представлява се от гл. юрисконсулт Пашунов. Иска жалбата да бъде отхвърлена, а процесната заповед - като законосъобразна, да бъде оставена в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. </p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:49.5pt">Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: </p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:49.5pt">Със Заповед № GPAM-2242364/21.12.2026 г., издадена от С. Г. С. на длъжност мл. автоконтрольор, в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, подт. „гг“ ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, за извършено от него нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:49.5pt">За да приложи ПАМ, органът приема за установено, че на 21.12.2025 г. в [населено място] по [улица]с посока на движение от [улица]към АМ „Тракия“, Д. Г. Т. е управлявал на личния си лек автомобил „Рено Клио „ с рег. № [рег. номер], като при извършена проверка е установено, че автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация от 09.12.2025 г. Оспорената заповед е издадена във връзка със съставен на Д. Г. Т. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 4963758 от 21.12.2025 г., с който е констатирано извършено от него нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. 1-во ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. </p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:49.5pt">На 22.12.2025 г. в за лек автомобил с рег. № [рег. номер] е сключена от собственика застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с валидност на застрахователното покритие от 23.12.2025 г. до 22.12.2026 г. включително, приложена по делото.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:49.5pt">Към административната преписка е приложена справка от автоматизираната информационна система на МВР, съгласно която на 24.12.2025 г. в 09:12 ч. е отразено служебно възстановяване на регистрацията на автомобила поради наличие на валидна застраховка.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:49.5pt">По делото е изискана и представена информация от Гаранционен фонд, съгласно която до собственика на л.а. с рег. № [рег. номер] е изпратено уведомление на 14.11.2025 г. за това, че в регистъра на Информационния център по чл. 571, ал. 1, т. 1 КЗ няма данни за сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за притежаваното от него МПС. Видно от приложената към информацията справка, уведомление до МВР – КАТ за дерегистрация на МПС е изпратено на 08.12.2025 г.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">При така установената фактическа обстановка настоящият състав на Административен съд – София област намира от правна страна следното:  </p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">Жалбата е допустима – подадена от надлежна страна – адресат на обжалвания акт, имаща право и интерес от оспорването, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 ЗДвП, срещу подлежащ на съдебен контрол акт.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">Разгледана по същество, жалбата е основателна.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. а), т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е приложена Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП – структури на МВР. На основание чл. 165 ЗДвП и чл. 33, т. 9 ЗМВР, с т. 1.3 от заповедта областните дирекции на МВР и СДВР, в рамките на обслужваната територия, са определени да осъществяват контрол по ЗДвП. На основание законовата делегация на чл. 172, ал. 1 ЗДвП директорът на СДВР със Заповед № 513з-12086/14.10.2025 г. е определил длъжностните лица, оправомощени да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, 5, б. а) и т. 6 ЗДвП, сред които полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, отдел „Охранителна полиция" при СДВР, секторите "Охранителна полиция" в районните полицейски управления при СДВР и отдел "Специализирани полицейски сили" при СДВР.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">Процесната заповед е издадена от С. Г. С., който съгласно приложената по делото Заповед рег. № 513з-9797/13.09.2024 г. заема длъжността младши автоконтрольор IІ степен в 03 група „Контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР. Тази длъжност е в обхвата на посочената Заповед № 513з-12086/14.10.2025 г., поради което съдът приема, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от материално и персонално компетентен орган.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">Оспорената заповед е в писмена форма и съдържа индивидуализация на органа, адресата, правното основание и разпоредената мярка, поради което формално не се установява порок във формата, който сам по себе си да води до отмяна.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">Спорът по делото се концентрира върху това дали при издаването на заповедта са спазени административнопроизводствените правила, дали са били налице материалноправните предпоставки за прилагане на мярката и дали същата съответства на целта на закона.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">В отговор на възражението на жалбоподателя, че по отношение издалият ЗППАМ младши автоконтрольор е налице пречка да участва в административнонаказателното производство и издаването на заповедта, поради което е налице съществено процесуално нарушение, следва да се посочи, че принудителната административна мярка не е наказание за извършено нарушение. В случая няма пречка съставителят на АУАН да е и издател на оспорената ЗППАМ, тъй като компетентността му следва пряко от обсъдените по-горе оправомощителни заповеди, а макар и приложена във връзка с констатирано административно нарушение, заповедта не изпълнява ролята на наказателно постановление, което се издава въз основа на АУАН – тя има за цел не наказване на дееца, а предотвратяване или преустановяване на започнало административно нарушение, или предотвратяване и отстраняване на вредните последици от такова нарушение. </p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">Неоснователно е и възражението за допуснато съществено нарушение в ЗППАМ, поради липсата на конкретно посочена дата на извършеното нарушение – от мотивите на заповедта се извежда ясно, че същата е приложена поради констатирано с АУАН сер. GA, номер 4963758, нарушение. От приложения по делото акт се установява, че нарушението е извършено на 21.12.2025 г., около 22:10 ч. Тъй като в мотивите си органът изрично препраща към съставения АУАН, а при издаването на административните актове е допустимо мотивите да са изложени и в други, съпътстващи и предхождащи издаването на акта документи, то съдът намира, че непосочването конкретно в ЗППАМ на датата на нарушението, не е съществен порок, който да обуславя нейната отмяна.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">В разпоредбата на чл. 171, т. 1, буква „з“ ЗДвП (нова – ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) е предвидено за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: „гг“ 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">В чл. 175, ал. 3 ЗДвП (изм. ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) е предвидено да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">В процесната заповед е прието от фактическа страна, че жалбоподателят е управлявал МПС със служебно прекратена регистрация, като деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. първо ЗДвП. По аргумент от тази разпоредба управлението на моторно превозно средство със служебно прекратена регистрация се приравнява на управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, поради което по принцип е налице фактическата хипотеза на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, която попада в приложното поле на чл. 171, т. 1, б. „з“, подт. „гг“ ЗДвП. От събраните доказателства се установява, че към момента на издаване на заповедта, действително е прекратена служебно регистрацията на МПС, а доколкото валиден застрахователен договор е сключен от жалбоподателя на 23.12.2025 г., то към момента на издаване на заповедта са били налице всички материалноправни предпоставки за издаването й.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">Следва да се вземе предвид обаче обстоятелството, че първопричината за прилагане на процесната ПАМ е липсата на сключена валидна застраховка, която причина е отстранена непосредствено след установяването й (нарушението е констатирано в късните часове на 21.12.2025 г., неделя – почивен ден, а застрахователният договор е сключен на 22.12.2025 г., макар и с начало на застрахователното покритие 23.12.2025 г.). Този факт е от съществено значение за преценката дали при така установените факти, прилагането на мярката съответства на целта на закона.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">Принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП имат превантивен и преустановителен характер. Те не представляват санкция за вече извършено административно нарушение, а средство за предотвратяване или преустановяване на нарушение и за гарантиране на безопасността на движението по пътищата. Именно поради това тяхното прилагане следва да бъде съобразено с конкретната фактическа обстановка и с необходимостта от защита на обществения интерес, който законът цели да охранява.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">В конкретния случай установеното нарушение е било преодоляно в рамките на следващия работен ден, доколкото както констатирането му, така и издаването на ПАМ е извършено в неработен ден, в късен час, което представлява обективна пречка пред възможността за отстраняването му незабавно, каквато възможност щеше да съществува за жалбоподателя в друг момент. При тези обстоятелства продължаващото действие на мярката „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ не допринася за постигане на целите на закона, тъй като противоправното състояние вече не съществува и липсва опасност от неговото продължаване.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">Следва да се отчете и че законодателят е предвидил различни правни последици за подобно поведение. При липса на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" са уредени специални принудителни административни мерки – по чл. 171, т. 1, б. е) ЗДвП спрямо водача и по чл. 171, т. 2, б. в) ЗДвП спрямо самото пътно превозно средство – до отстраняване на нарушението. Отделно от това, при управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, законът предвижда и административнонаказателна отговорност по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, а в определени хипотези подобно поведение може да осъществява и състав на престъпление по чл. 345, ал. 2 от Наказателния кодекс. Наличието на тази многостепенна правна уредба налага принудителните административни мерки да се прилагат с оглед конкретните факти и тяхната превантивна цел, а не механично. Когато противоправното състояние е вече преодоляно и липсва опасност от неговото продължаване, прилагането на мярката по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП, с оглед продължителността си, губи своята превантивна и преустановителна функция и на практика се превръща в допълнителна санкция за вече извършеното нарушение, което е несъвместимо с правната природа на принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП. В тази връзка следва да бъде съобразена и актуалната практика на Върховния административен съд (ВАС), съгласно която при преценката за законосъобразност на принудителните административни мерки съдът следва да съобрази не само формалното наличие на предпоставките за тяхното прилагане, но и дали при конкретните факти административната принуда действително реализира преследваната от закона цел. В този смисъл са Определение № 533/19.01.2026 г. по адм. дело № 12298/2025 г., Определение № 1738/16.02.2026 г. по адм. дело № 1267/2026 г. и Определение № 1661/13.02.2026 г. по адм. дело № 979/2026 г. на ВАС, в които се приема, че когато към момента на издаване на акта или непосредствено след това са настъпили обстоятелства, от които следва, че защитимата от закона цел е вече постигната, продължаването на административната принуда не може да се разглежда изолирано от конкретната фактическа ситуация и не може да се ползва с презумпция за автоматична съразмерност.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">В разглеждания случай целта на закона – да се гарантира наличие на задължително застрахователно покритие за участието на автомобила в пътното движение – е била постигната в кратък срок след констатацията, че не е налице такова застрахователно покритие. При това положение продължаващото действие на мярката „временно отнемане на СУМПС до решаване на отговорността на водача, но за не повече от 6 месеца“ не е насочено към преустановяване или предотвратяване на нарушение, а води до ограничаване на правата на жалбоподателя, без да е налице реална необходимост от това за определения в закона срок. Практически погледнато, ограничаването на възможността жалбоподателят да упражнява правото си на управление на МПС, предвид отнемането на свидетелството за придобитата правоспособност, е за период равен на половината от периода на застрахователното покритие във връзка с участието на собственото му МПС в движението по пътищата на Република България.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">Към изложеното следва да се добави и обстоятелството, че жалбоподателят не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила. Действително, както последователно се приема в съдебната практика, принудителната административна мярка по чл. 171 ЗДвП не е обусловена от субективното отношение на водача и липсата на уведомяване, че регистрацията е била прекратена и поради това се управлява лек автомобил, който не е надлежно регистриран, сама по себе си не изключва възможността за прилагане на мярката. Независимо от това, този факт има значение при общата преценка на конкретния случай, доколкото сочи на липса на съзнателно поведение от страна на водача, насочено към заобикаляне на законовите изисквания. Наред с обстоятелството, че нарушението, станало повод за прилагане на процесната ПАМ, е отстранено своевременно, това допълнително подкрепя извода на съда, че прилагането на мярката в случая е несъответно на целта на закона. Още повече, както се установява от материалите по делото, регистрация на МПС е възстановена служебно непосредствено след получаване на данни за сключената застраховка, поради което напълно са заличени последиците от констатираното нарушение – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, поради служебно прекратената му регистрация.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">При тази фактическа обстановка следва да бъде съобразен и принципът на съразмерност по чл. 6 АПК, съгласно който административните актове следва да ограничават правата и законните интереси на гражданите само доколкото това е необходимо за постигане на целта, за която са издадени. В конкретния случай противоправното състояние е било своевременно преустановено незабавно, поради което продължаващото действие на мярката води до ограничаване на правата на жалбоподателя, без да е налице реална необходимост от административната принуда за предвидения в закона срок.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">С оглед на изложеното съдът намира, че оспорената заповед е издадена в несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените и доказани по делото разноски в размер на 620,11 евро, съставляващи заплатената държавна такса за образуване на производството и адвокатско възнаграждение. Възражението на ответната страна се свежда единствено до заявлението, че се прави възражение за прекомерност, но не се излагат никакви аргументи в подкрепа, поради което и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК, съдът не дължи произнасяне по немотивирано възражение. Разноските следва да бъдат възложени в тежест на Столична дирекция на вътрешните работи – юридическото лице, в чиято структура се намира органът, издал оспорения административен акт.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">Така мотивиран и на основание <a href="apis://Base=NARH&amp;DocCode=2024&amp;ToPar=Art172_Al2_Pred2&amp;Type=201" style="color:black; text-decoration:none">чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК</a>, Административен съд София – област, VІ състав</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:left; text-indent:0cm"> </p> 
<p align="center" dir="ltr" style="text-align:center; text-indent:0cm"><b>РЕШИ:</b></p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:49.5pt"> </p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt"><b>ОТМЕНЯ</b> Заповед № № GPAM -2242364/21.12.2025 г., издадена от мл. автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи. </p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt"><b>ОСЪЖДА</b> Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: [населено място], [улица], да заплати на Д. Г. Т., [ЕГН], сума в размер на 620,11 евро (шестстотин и двадесет евро и 11 стотинки), представляваща разноски в производството.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5, изр. второ ЗДвП.</p></div><!--clear_end--></span></p>

<div class="BreakerSignature" dir="ltr" style="margin: 30px 0 200px 0;">
<table border="0" class="body-text" dir="ltr" style="width: 100%;">
	<tbody>
		<tr>
			<td style="text-align: right; vertical-align: top;"><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif; text-transform: uppercase;"><span class="printDefinition" id="Лейбъл Председател/Съдия">Съдия</span>: </span></span></strong></td>
			<td style="width: 205px;"> </td>
		</tr>
		<tr>
			<td style="text-align: right; vertical-align: top;padding-top: 20px"><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif; text-transform: uppercase;"><span class="printDefinition" id="Лейбъл Членове"> </span> </span></span></strong></td>
			<td style="width: 205px;padding-top: 20px"> </td>
		</tr>
	</tbody>
</table>
</div>†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�