Производството е по реда по реда на чл. чл. 145 – 178 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Жалбоподателят „Черното лале 2015“ ЕООД, представлявано от С. Х. управител, чрез адвокат Велчев обжалва Заповед № № ФК-С1780-0477571/01.11.2022 г. на Началника на отдел "Оперативни дейности" на главна дирекция "Фискални дейности" при ЦУ на НАП, с която на дружеството, е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – парфюмерия, находящ се в [населено място], Софийска област и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

Твърди, че процесната заповед е неправилна и незаконосъобразна, липсва компетентност, неспазване на установената от закона форма издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон, и в несъответствие с целта на закона.

С тези доводи иска от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени като незаконосъобразна и неправилна - издадена при съществено нарушение на материалния закон, в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност, изразяващо се в незаконосъобразно определяне на срока на наложената ПАМ Заповед на Началника на отдел "Оперативни дейности" на главна дирекция "Фискални дейности" при ЦУ на НАП. Претендира разноски по делото.

В хода на съдебното производство жалбоподателят, поддържа подадената жалба и моли същата да бъде уважена, със законните последици от това.

Ответникът – Началникът на отдел "Оперативни дейности"-София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съда да постанови решение, с което да остави същата без уважение. Посочва, че оспорваната заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган, съобразно предоставените му от закона правомощия и при наличие на предвидените за това основания, при пълно спазване на материално-правните и процесуално-правните разпоредби на закона и в съответствие с целта на закона. Изтъква, че в конкретния случай, при проверка на място в търговския обект на дружеството се установява неиздаване на фискална касова бележка при извършване на контролна покупка, преди легитимиране на проверяващите органи, което представлява нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Категоричен е, че само по себе си установеното нарушение е достатъчно основание за налагане на принудителна административна мярка, тъй като е сред изрично предвидените в ЗДДС, изискващо налагането на такава, тъй като самото нарушение е преценено от законодателя като значително по своята тежест и изискващо налагането на такава мярка.

Аргументира се, че от събраните доказателства в хода на административното производство еднозначно се налага изводът, че в конкретния случай се е стигнало до отклонение от данъчно облагане чрез конкретното неотразяване на оборотите от продажби в обекта и че е необходимо да бъдат предприети мерки за защита на фиска, като се предотврати възможността за неотчитане на приходите от страна на данъчнозадълженото лице, а същото така се коригира неговото поведение към спазване на отчетността и начисляването на дължимите данъци върху реализираните обороти. Счита, че срокът, за който е наложена принудителната административна мярка, е съобразен с целената превенция - да се преустановят лошите практики в обекта, да се приведе дейността на търговеца в съответствие с нормативните изисквания за отчитане на извършените продажби. Счита, че следва да се остави жалбата без уважение като неоснователна и недоказана и да остави в сила атакувания акт като законосъобразен. Претендира присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като взе предвид доводите на страните, обсъди събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Фактическата обстановка се установява от приложения към административната преписка Протокол за извършена проверка № 0477571/28.09.22 г., че на същата дата в 10: 30 часа е извършена проверка на обект по смисъла на пар.1 т.41 о г ПР на ЗДДС - парфюмерия, находящ се в [населено място] , ул. „6-ти Септември" № 159, стопанисван от „ЧЕРНОТО ЛАЛЕ-2015” ЕООД с ЕИК 203802121. При проверката е установено, че за извършена покупка на 2 бр. чорапи на стойност 2,40 лв. и извършено плащане от А. Н. И. в брой в 10:30 часа на 28.09.2022 г., за което плащане не е издадена фискална касова бележка от фискално устройство модел Daisy Perfect SOI , № [рег. номер] на фискално устройство, № 36638622 на фискална памет налично в обекта.

Писмените доказателства не са оспорени от жалбоподателя. Протоколът за проверка е подписан от негов представител. Протоколът е съставен от длъжностни лица – инспектори в НАП, в кръга на службата им, по установените форма и ред, се ползва с установената в чл. 179, ал. 1 ГПК (приложима норма съгласно препращащите чл. 186, ал. 4 ЗДДС, вр. чл. 144 АПК) материална доказателствена сила за констатираните от инспекторите и отразени от тях обстоятелства – в случая за факта на неиздаване на фискален бон при покупката, паричните средства в касата на обекта и на отчетените с ФУ продажби за деня.

Въз основа на така установената фактическа обстановка по делото, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно правомощията си по чл. 146 АПК съдът при преценка законосъобразността на административния акт проверява дали е издаден от компетентен орган (т. 1), в съответната форма (т. 2), допуснато ли е съществено нарушение на административно-производствени правила при издаването му (т. 3), налице ли е противоречие на административния акт с материалноправни разпоредби (т. 4) и несъответствие с целта на закона (т. 5), като съдът не е ограничен от посочените от оспорващия основания, а проверява всички основания по чл. 146 АПК. Съответствието на оспорения акт с материалния закон се преценява към момента на издаването на административния акт (чл. 142, ал. 1 АПК).

Жалбата е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и при наличието на правен интерес.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган – началник отдел "Оперативни дейности" към главна дирекция "Фискален контрол", ЦУ на НАП. За доказване компетентността на органа по делото е представена заповед № 3ЦУ-1148 от 25.08.2020 г., издадена от изпълнителния директор на НАП, съгласно т. 1 от която, директорите на дирекции "Контрол" в ТД на НАП и началниците на отдели "Оперативни дейности", дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол", ЦУ на НАП са упълномощени да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС.

Процесната заповед съдържа правните и фактическите основания за нейното издаване, посочен е срокът за налагане на ПАМ, с оглед на което настоящият съдебен състав, счита, че е спазена установената форма съобразно чл. 146, т. 2 от АПК вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.

В конкретния случай по гореизложените мотиви се установи, че не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство.

Независимо от изложеното до тук, съдът намира, че наложената принудителна административна мярка следва да бъде отменена и поради следното:

Съобразно трайно установените в теорията и съдебната практика критерии за класифициране, принудителните административни мерки могат да имат за цел да предотвратят или да преустановят нарушението, както и да предотвратят или да отстранят вредните последици от него. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на нарушения по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на принудителна административна мярка в конкретния случай, изразяваща се в запечатване на обекта, не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона, по-специално в чл. 22 от ЗАНН, а именно предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Безспорно тези, свързани с преустановяване на административното нарушение и преустановяване на вредните последици в случай на вече преустановено административно нарушение няма как да бъдат осъществени. Доколкото запечатването на търговския обект за 14 дни и забраната на достъпа до него е разпоредено от административния орган след преустановяването на твърдяното нарушение, то налагането им по своята същност има характер на санкция, но не и на ПАМ. За такова административно нарушение в ЗДДС е предвидено административно наказание, което също изпълнява предохранителни цели и по аргумент от чл. 12 от ЗАНН се налага с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да въздейства предупредително върху останалите граждани. Следователно наложената с оспорената заповед ПАМ не може да изпълни законово предвидените превантивни цели, тъй като към момента на прилагането й административното нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС е преустановено. Несъответствието на ЗНПАМ с целта на закона винаги съставлява материална незаконосъобразност на същата, водеща до отмяната й.

При упражняване на правомощията си, административният орган действа при оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност. Определеният срок за налагане на ПАМ от 14 дни е в рамките на законоустановения максимален срок от 30 дни, като в обжалвания акт са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценката за съответствие с целта на закона, които обаче са много общи. Не са уточнени обществените отношения, които биха били засегнати както от нарушението, така и от запечатването, за да се формират изводи относно приоритета на защита. Следва да се отбележи, че дори когато преследва законоустановени цели, принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителна административна мярка, не само не би постигнала нито една от целите на административната принуда, но и ограничава в значителна степен правата на жалбоподателя.

Следва да се отбележи и че в Решение по дело С-97/21, т. 63 Съдът на ЕС разяснява, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

Макар в конкретния случай да няма данни за ангажирана административнонаказателна отговорност то възможността за налагане на такава санкция остава. Посоченото решение на Съда на ЕС не допуска налагане на принудителни административна мерки, които имат характер на санкции, каквито са мерките предвидени в чл. 186 ЗДДС, заедно с предвидената административнонаказателна отговорност по чл. 185 ЗДДС. Тълкуването, че административния орган може да избере дали да наложи санкция по чл. 185 ЗДДС или да наложени принудителна административна мярка, с характер на санкция по чл. 186 ЗДДС, респективно при липса издадено НП, да се приеме, че наложената ПАМ е съобразена с целта на закона и не влиза в противоречие с чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. и чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, противоречи както на смисъла на Решението на СЕС, така и на целта на закона. Видно и от разпоредбата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС целта на прилагане на ПАМ е да бъде заплатена наложената глоба или имуществена санкция, а не да бъде преустановено или предотвратено нарушението. При липса на издадено НП тази въведена от закона цел е неизпълнима и самата ПАМ се превръща в санкция, с което административния акт по прилагането и нарушава принципа на съразмерност по чл. 6 АПК.

По изложените съображения, съдът приема, че жалбата е основателна, поради което същата следва да бъде уважена, а атакуваната заповед – отменена като незаконосъобразна.

При този изход на делото, право на разноски има жалбоподателя, като в негова полза следва да се присъди адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Административен съд София област, XIV състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „Черното лале 2015“ ЕООД, представлявано от С. Х. управител, чрез адвокат Велчев обжалва Заповед № № ФК-С1780-0477571/01.11.2022 г. на Началника на отдел "Оперативни дейности" на главна дирекция "Фискални дейности" при ЦУ на НАП, с която на дружеството, е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – парфюмерия, находящ се в [населено място], Софийска област и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Черното лале 2015“ ЕООД направените по делото разноски в размер на 300 (триста) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.