<style type="text/css">.cleanData {  color: red;}</style><style type="text/css">.body-text {
			font-size:12pt !important;
		}
</style>
<p align="center" dir="ltr" style=""><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span style="font-size:18.0pt;margin-bottom:18px;display:block">РЕШЕНИЕ</span></span></span></strong></p>

<p align="center" dir="ltr" style=""><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span style="font-size:14.0pt;"></span></span></span></strong><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span style="font-size:14.0pt;"><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span style="font-size:14.0pt;"><span class="printDefinition" id="Рег. номер">№ 506</span></span></span></span></strong></span></span></span></strong></p>

<p align="center" dir="ltr" style=""><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span style="font-size:14.0pt;margin-bottom:18px;display:block"><span class="printDefinition" id="Град">София</span>, <strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span style="font-size:14.0pt;"><span class="printDefinition" id="Дата на акт">23.04.2026 г.</span></span></span></span></span></strong></span></span></span></strong></p>

<p align="center" dir="ltr"><strong><span style="color:black; font-family:ms sans serif,sans-serif;font-size:14.0pt;margin-bottom:18px;display: block;">В ИМЕТО НА НАРОДА</span></strong></p>

<p class="body-text" dir="ltr"><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><strong><span class="printDefinition" id="Съд в акт">Административният съд - София Област</span> <span class="printDefinition" id="Отделение/Състав в акт">- VII състав,</span></strong> в <span class="printDefinition" id="вид заседание">съдебно заседание</span> <span class="printDefinition" id="На дата на заседание с думи"> на дванадесети март две хиляди двадесет и шеста година</span> в състав:</span></span></p>

<table border="0" class="body-text" dir="ltr" style="width: 100%; margin: 40px 0px 40px;">
	<tbody>
		<tr>
			<td style="text-align: right;"><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif; text-transform: uppercase;"><span class="printDefinition" id="Лейбъл Председател/Съдия">Съдия</span>:  </span></span></strong></td>
			<td style="text-align: left; vertical-align: top; width:300px;"><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif; text-transform: uppercase;"><span class="printDefinition" id="ПРЕДСЕДАТЕЛ/СЪДИЯ">МАРИЯНА ЛАЗАРОВА - КАБАКЧИЕВА</span></span></span></td>
		</tr>
		<tr>
			<td style="text-align: right; vertical-align: top;"><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif; text-transform: uppercase;"><span class="printDefinition" id="Лейбъл Членове"> </span>  </span></span></strong></td>
			<td style="text-align: left; vertical-align: top; width:300px;"><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span class="printDefinition" id="ЧЛЕНОВЕ"> </span></span></span></td>
		</tr>
	</tbody>
</table>

<p class="body-text" dir="ltr" style="text-align: justify;"><span class="printDefinition" id="При секретар">При секретар ХРИСТИНА КРЪСТЕВА</span><span class="printDefinition" id="на прокурора"> </span><span class="printDefinition" id="от съдия"> като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА ЛАЗАРОВА - КАБАКЧИЕВА</span><span class="printDefinition" id="по вид дело номер"> административно дело № 20257020701253 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:</span></p>

<p class="body-text" dir="ltr" style="text-align: justify;"><span style=""><!--clear_start--><div class="rtf" dir="ltr" style="margin-bottom:.2pt;text-indent:35.45pt;font-size:12pt;font-family:MS Sans Serif; text-align: justify;"><div class="WordSection1" dir="ltr">
<p align="center" style="text-align:center; margin-bottom:13px"> </p>

<p style="text-align: center;"><strong>Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.156 от ДОПК</strong></p>

<p> </p>

<p>Делото е образувано по жалба на „МИХАЙЛОВ 88” ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ 205733827, с адрес за кореспонденция: [населено място], М. Г. № 493, представлявано от управителя си М. Б. М., чрез процесуалния си представител адв.В. Б., срещу Ревизионен акт№ Р-22002323002818-091-001/17.11.2023г., издаден от Р. Б. М., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Пловдив, възложил ревизията, и Б. П. Т., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение№334/12.03.2024г. на Директора на Дирекция “ОДОП” София при ЦУ на НАП .</p>

<p>Според дружеството-жалбоподател, оспорваният ревизионен акт е неправилен, издаден в противоречие на материално-правните разпоредби на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила, защото органите по приходите са тълкували определени факти и обстоятелства по начин, който противоречи на правилата на формалната и правна логика и който е довел до едно незаконосъобразно определяне на публични задължения за данъчнозадълженото лице.</p>

<p>Твърди, че неправилно и незаконосъобразно на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставките, получени от “ГУМИ НН1” ЕООД, “ЕНТЕР ШОП” ЕООД, “СТАРС МЕТАЛС” ЕООД, “Т. М 2020“ ЕООД, “ЗОМЕР М И М” ЕООД и “ТОП МЕТАЛ 2022”ЕООД, тъй като този отказ е мотивиран в ревизионния доклад и ревизионния акт единствено на базата на съмнения за липса на реални доставки към жалбоподателя .</p>

<p>Счита, че тези съмнения не са подкрепени с никакви конкретни доказателства, събрани от ревизиращите органи. Изтъква, че липсата на доставка не може да се твърди или предполага, както и да се базира единствено на косвени доказателства, а следва да бъде доказана по безспорен начин в процеса на ревизията, посредством надлежни доказателствени средства, т.е. ревизиращите са нарушили императивните разпоредби на чл. 3,ал.2 и ал.3, чл.6,ал. 3 и чл. 37, ал.1 от ДОПК. Навежда доводи, че от страна на ревизираното дружество са представени всички възможни доказателства, които биха могли да съществуват и които са в правната и фактическа власт на „Михайлов 88”ЕООД, и въз основа на които може да се направи извод за наличие на реално осъществени към нас доставки, а именно - фактурите, издадени към жалбоподателя, документи, доказващи извършени плащания по процесиите доставки, приемо-предавателни протоколи към тях, хронологична ведомост на счетоводни сметки и т.н.</p>

<p>За жалбоподателя наличието на приемо-предавателни протоколи е безспорно доказателство за предаването на стоката/дървесина/ от неговите доставчици и приемането на същата от ревизирания субект. Сочи, че наличието на фактури и плащане по тях е доказателство за издаването на първични счетоводни документи във връзка с извършените ни доставки, и че тези първични счетоводни документи са намерили отражения както в счетоводството на доставчиците му, така и в счетоводството на „Михайлов 88”ЕООД, видно от констатациите в процесния ревизионен доклад. Аргументира се, че при наличието на всички тези документи за жалбоподателя е необяснимо как ревизиращите са достигнали до извода, че не може да се установи начисляването на дължимия ДДС и реалност на доставките и че всички тези доказателства водят до безспорния извод, че са налице реално осъществени доставки.</p>

<p>В жалбата се посочва още, че довод, за да се откаже правото на данъчен кредит на жалбоподателя за всички негови доставчици е, че тези дружества доставчици са дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на органи по приходите”. Изтъква, че е безспорно доказано, че всички негови преки доставчици, към момента на издаване на процесиите фактури, са били регистрирани по ЗДДС и са били в правото си да ги издават, а какво се е случило в един последващ момент, е факт, който е ирелевантен за административното производство. Според жалбоподателя, органите по приходите неправилно прилагат материалния закон, защото никъде в специалните разпоредби на ЗДДС, уреждащи правото на приспадане на данъчен кредит, българският законодател не е поставил изискване за доказване реалност на предходни доставки и такъв извод противоречи на европейската съдебна практика, на ТР № 5 от 14.07.2004г. по адм.д. № ТР-7/2004 г., ОСС НА ВАС и на Писмо на министерство на финансите с изх. № 24 - 00 - 9/30.06.2009 г., относно прилагането в практиката на разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС.Счита, че изводът, възприет от ревизиращия екип, е тотално погрешен и порочен, и се налага и от несъобразяването му с постановеното в ТР № 5 от 14.07.2004г., потвърждаващо принципа, че получателят по конкретната доставка е обвързан само от действията на прекия си доставчик, който следва да отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета, което в конкретния случай е безспорно доказано чрез извършените проверки в информационните масиви на НАП.</p>

<p>Подчертава се, че стоките, по всички спорни доставки, дружеството е вложило в независимата си икономическа дейност-изработка на европалети, дървени каси и обработка на дървен материал по специални размери-и в последствие е извършило последващи облагаеми такива. Изтъква се, че въпросните доставки са осчетоводени от „МИХАЙЛОВ 88”ЕООД и че дружеството се е задължило към бюджета, като органите по приходите е трябвало в хода на ревизията и в духа на основните принципи на ДОПК, а именно - служебно начало и обективност при извършване на ревизията, всестранност и пълнота на доказателствата - да проследят тези доставки, има ли плащания по тях и т.н. и следователно, няма как да се приеме за верен извода на органа по приходите за липса на реална доставка, защото ако „МИХАЙЛОВ 88”ЕООД не е получило предмета на спорните доставки, то няма как в последствие да е осъществило последващи доставки с него. Твърди се, че наличието на доставка с предмета на спорните фактури се доказва и от обстоятелството, че в процесния РА не е извършена корекция на начисления от „МИХАЙЛОВ 88” ЕООД ДДС, по тези последващи доставки, в какъвто смисъл е и константната практика на ВАС и че по точи начин с официален документ, органите по приходите са признали за реална доставката от „МИХАЙЛОВ 88” ЕООД, което означава, че е невъзможно да не е реална доставката към жалбоподателя.</p>

<p>„Михайлов 88”ЕООД оспорва като неправилен и неверен и мотивът на приходната администрация, за да откаже признаване правото на данъчен кредит на дружеството -жалбоподател , както и да преобразува финансовия резултат при някои от доставчиците му, че: „За финансовата .. не е подало декларация по чл. 92 от ЗКПО.” Намира, че това са факти, който са ирелевантни за признаване правото на данъчен кредит на ревизираното дружество. Изтъква, че данъчният субект няма процесуални способи за оборване на тази констатация, тъй като не разполага със средства за контрол върху дейността на неговия доставчик. Подчертава, че в случай, че констатациите на ревизиращия екип в тази насока са правилни, то на тези фирми е следвало да се състави Акт за установяване на административно нарушение за не подадени декларации и не представени документи и че липсата на данни за такъв, по аргумент на противното означава, че приходните органи не са констатирали претендираните от тях нарушения, а несъставянето на АУАН означава и липса на нарушение, защото по разпоредба на ДОПК, всеки орган на НАП е длъжен да състави АУАН във всички случаи на установяване на нарушение на данъчното законодателство. Сочи, че отделно от това, дори такова нарушение да е било констатирано, то административно-наказателната отговорност е лична, по аргумент от ЗАНН, поради което деянията, съставляващи административни нарушения не могат да рефлектират негативно върху правната сфера на други субекти и че следователно „МИХАЙЛОВ 88”ЕООД не трябва да търпи неблагоприятни последици от незаконосъобразното поведение на трети лица и не следва да понася санкция за чуждо нарушение изразяваща се в непризнаване на данъчен кредит .</p>

<p>Дружеството-жалбоподател навежда доводи, че представените в хода на ревизията многобройни документи и доказателства само са описани от ревизиращия екип, но не са взети предвид или не са оборени по категоричен начин. Сочи, че органите по приходите дори са проверили в информационната система на НАП „VAT 8“, при което е установено, че всички фактури са издадени към „Михайлов 88”ЕООД, че същите са включени в Дневниците за продажби от страна на доставчиците на жалбоподателя. Изтъква, че транспортът на дървесината е извършена с притежаваните от дружеството транспортни средства, както и от назначения шофьор. Поддържа твърдението на органите по приходите, че „доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката". Позовава се на разпоредбите на чл.24,ал. 2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ , съгласно които родово определените вещи преминават в собственост на новия си собственик, когато бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Твърди, че в случая предмет на доставките по процесиите фактури са родово определени вещи - дървесина, поради което, за да се прехвърли собствеността на стоката, следва да е направено по определен начин отделяне на вещите, които са предмет на сделката от останалите вещи от същия род. Намира, че доказването на това отделяне на стоката, според константната съдебна практика, става чрез приемо-предавателни протоколи, каквито са представени в хода на ревизионното производство.</p>

<p>Счита, че неоснователно органите по приходите са игнорирани представените доказателства за извършени плащания в брой към доставчиците. Подчертава, че плащането по доставките е пряка индиция, че сделките са реални и че е възникнало в действителност данъчното събитие по чл.25 от ЗДДС и задължението на доставчика да начисли ДДС. Аргументира се, че извършеното плащане, би било лишено от икономическа логика, ако стоките действително не са били доставяни и че именно разплащането на данъчната основа и данъка по извършените доставки доказва по един безспорен начин това, че същите са действително извършени. Намира, че на практика, за предоставените от тези дружества на „МИХАЙЛОВ 88”ЕООД стоки в бюджета ще постъпят две плащания на ДДС - веднъж -като дължима от доставчика сума, за това, че същият я е посочил в издадена от него фактура, и втори път - под формата на непризнат данъчен кредит за получателя по доставката и че това тълкуване на закона е порочно.</p>

<p>В жалбата се оспорва и сочения друг довод от приходната администрация, за да не се признае правото на данъчен кредит на дружеството-жалбоподател - че доставчиците му са дерегистрирани по ЗДДС и са с „рисков профил“. Посочва, че от гледна точка на правопораждащите и ограничаващите обстоятелства дадени в чл.68-72 от ЗДДС, ДДС профилът и по-конкретно декларираните от поддоставчика покупки са неотносими към фактическия състав на правото на данъчен кредит за ревизирания субект. Навежда доводи, че понятието „рискови доставчици” не е дефинирано в законодателството и като такова е ирелевантно, както и че това са вътрешни субективни впечатления на някой рестриктивен анализатор без доказателствена стойност в процеса. Изтъква, че НАП не е изготвила и публикувала списък на рисковите доставчици, защото не може всички доставки на даден контрагент да се поставят под общ знаменател.Твърди се още, че всяка сделка е самостоятелно данъчно-правно явление, което подлежи на конкретен анализ и че всяко обобщение е грешно. Според дружеството-жалбоподател, приходната администрация остро потъпква конституционния принцип на законоустановеност на данъчните правоотношения, замествайки нормативните разпоредби с вътрешноведомствена методология, според която независимо дали е спазен законът, ако покупките са от така наречения &rsquo;&rsquo;рисков доставчик” обезателно трябва да се обявят за нереални и да се наложи санкция във вид на доначислен ДДС.В заключение, жалбоподателят счита, че изтъкнатите доводи и мотиви на органите по приходите, за да не се признае правото на данъчен кредит по цитираните по-горе доставки, са в противоречие на материално-правните разпоредби на закона, което прави ревизионния акт незаконосъобразен.</p>

<p>Изтъква, че най-значимата незаконосъобразност на акта се състои в практическата липса на правно основание за постановяване на отказа за признаване правото на данъчен кредит - основание „достатъчно доказателства за реалност на доставката” липсва в закона. Намира, че тази квалификация би могла да укаже, че от страна на органите по приходите се настоява за приложение на чл.177 от ЗДДС - търси се отговорност за злоупотреба с ДДС, но че такава отговорност може да се проведе, ако са налице кумулативност на елементите на фактическия състав - „МИХАЙЛОВ 88” ЕООД е следвало да знае, че евентуално данъкът по процесиите фактури не е внесен от съответния доставчик и също да има доказателства, че доставката е привидна, да заобикаля закона или да е на непазарна цена, както и че съобразно чл. 177, ал.2 от ЗДДС тези обстоятелства трябва да са доказани от ревизиращите органи- нещо, което съвсем не е така в настоящото производство.</p>

<p>В жалбата се посочва, че органите по приходите се опитват да вменят вина, че дружеството е участвало в данъчни измами, без да представят годни доказателствени средства за това, но че това поведение противоречи на практиката на Съда на ЕС и конкретно принципите, посочени в решението на съда по съединени дела С-80/11 и С-142/11 Mahageben и David, както и на С. И.. № 20-00-134/21.06.2013г. на НАП-ЦУ относно ограничаване на правото на приспадане на данъчен кредит в хипотезите на липса на доставка.</p>

<p>Изтъква се, че в конкретните случаи, нито се сочи, нито отказът на правото на данъчен кредит се обосновава с извършването на каквато и да е данъчна измама и нарушение и че това изобщо изключва възможността ревизираното лице, което е получател по доставките, да е знаело или да е трябвало да знае за евентуална измама или нарушение. „Михайлов 88” ЕООД е категорично , че поради липсата на доказана измама или нарушение и след като не е доказано, че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае за евентуална измама или нарушение, то съобразно практиката на Съда на ЕС, следва да се признае правото на данъчен кредит, дори ако ревизираното лице разполага само с фактура за доказване на наличието на доставка.</p>

<p>Дружеството-жалбоподател оспорва РА и в частта му по ЗКПО, с която, на основание чл.26,т.2 от ЗКПО във връзка с чл.10,ал.1 от същия закон, е извършено преобразуване на финансовия резултат на ревизираното дружество в посока увеличение с отчетените разходи за материали за 2022г. в размер на 81295,40лева по фактурите с доставчици „Т. М 2020"ЕООД, „Гуми НН1" ЕООД, „Топ Метал 2022" ЕООД и „Ентер Шоп" ЕООД. Според жалбоподателя, неправилно и необосновано ревизията е приела, че между „Михайлов 88” ЕООД и доставчиците му не са били налице реално извършени доставки и че тези разходи, които са осчетоводени от ревизираното дружество, не са документално обосновани и именно за това е направила и преобразуване на финансовия му резултат.</p>

<p>Подчертава, че финансовият резултат на дружеството се увеличава с разходите, довели до намаляване на финансовия резултат /счетоводна печалба/загуба/, които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по реда, определен в съответните нормативни актове, с първични документи, включително придружени с фискален бон или с касова бележка, издадена от кочан, издадена в предвидените от нормативен акт случаи, или отчетени в нарушение на счетоводното законодателство или на принципа на „документалната обоснованост” и че следователно законодателят е определил две самостоятелни хипотези, всяка една от които е самостоятелно основание за преобразуване на финансовия резултат.</p>

<p>Намира, че мотивите на органа по приходите в РА в частта по ЗКПО се основават единствено на косвени доказателства и съмнителни анализи. Моли да се има предвид, че в случая не се касае за ревизия по ЗДДС или облагане с косвен, а с пряк данък. Изтъква, че съгласно чл. 2 от ЗКПО (отм.) - предмет на облагане с корпоративен данък са „печалбите”. При определяне на данъчните задължения по ЗКПО (отм.) следва да бъде извършена проверка на отразяването на разхода, както и на реалното му извършване. Счита, че не съществува задължение жалбоподателят да доказва по какъв начин доставчиците са осчетоводили приходите си от същите доставки, каквото задължение е съществувало в отменената редакция на ЗДДС, а само по какъв начин дружеството е отразило счетоводно своите разходи.</p>

<p>Сочи, че при извършената проверка на документите в офиса на „МИХАЙЛОВ 88” ЕООД, органите по приходите не са открили нарушения при отразяването на разходите за 2022 година и в този смисъл, че констатациите на органите по приходите са немотивирани. Подчертава, че за да бъде признат при данъчното облагане осчетоводен разход на дружеството, въведеното изискване от закона е същият да е документиран в съответствие с изискванията на ЗСч и други нормативни актове и че задължението на задълженото лице по принцип е да документира всяка стопанска операция по изискванията на счетоводното законодателство и при спазването на основните принципи на счетоводството.</p>

<p>Жалбоподателят счита, че органът по приходите е длъжен да съобрази и легалната дефиниция на понятието "документална обоснованост" т.е. документирането чрез съдържащи необходимите реквизити по Закона за счетоводството и отразяващи вярно и точно всяка стопанска операция документи. За дружеството-жалбоподател не е налице документална обоснованост, когато е използван неистински документ, документ с невярно съдържание или преправен документ, които обстоятелства са установени със съдебен акт, както и когато е използван документ, издаден от лице, което не съществува, установено със справка от съответния публичен регистър или от лице, което осъществява търговска дейност без регистрация.</p>

<p>За жалбоподателя е безспорно, че всичките му доставчици са регистрирани лица и не му е известно да има влязла в сила осъдителна присъда, с която използван от дружеството доставчик документ да е признат за неистински, преправен или такъв с невярно съдържание. Акцентира върху обстоятелството, че Ревизионният доклад също не съдържа изрична констатация в тази насока, въпреки твърдяната липса на доставка. Твърди, че тук се проявява и вътрешното противоречие в мотивите на органите, защото ако твърдят, че дружеството не е получило доставките, следователно то е ползвало в счетоводството си документи с невярно съдържание - договори, протоколи, фактури и т.н, а от друга страна обаче това не установено по надлежен ред - с влязла в сила присъда, нито е сезирана компетентна инстанция</p>

<p>Аргументира се, че данъчната фактура представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ облагаемо данъчно събитие и начислен данък и че в това се изразява материалната й доказателствена сила, която в случая не е опровергана, а са налице и безспорни документи за извършените плащания по получените доставки. По тези причини дружеството-жалбоподател счита, въпросните разходи трябва да му бъдат признати за данъчни цели и че РА в оспорваната част по ЗКПО е незаконосъобразен .</p>

<p>С тези доводи „Михайлов 88”ЕООД иска от съда да отмени обжалвания ревизионен акт, в оспорваните части, като незаконосъобразен, с произтичащите от това правни последици, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.</p>

<p>В хода на съдебното производство жалбоподателят поддържа жалбата си по развитите в нея доводи за незаконосъобразност на оспорвания ревизионен акт. Доразвива доводите за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт в допълнително представени писмени бележки.</p>

<p>Ответникът Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /Дирекция ”ОДОП”/–[населено място], чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт И. К., оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение - като неоснователна и недоказана, с произтичащите от това правни последици. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди РА като правилен и законосъобразен, издаден при правилно приложение на материалния закон. Счита, че в хода на съдебното производство не са доказани твърденията на жалбоподателя и че в този смисъл не са представени доказателства, установяващи реалността на спорните доставки.</p>

<p>Намира, че заключението на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза не следва да бъде кредитирано, тъй като не е доказано осчетоводяването на материалните при доставчиците.</p>

<p>Иска от съда, при постановяване на своя акт да се съобрази с аргументите, изложени в решението на директора на Дирекция “ОДОП“ – [населено място], както и тези, изложени в касационната жалба при обжалване на първоначалното решение, постановено от АССО по този правен спор.</p>

<p>Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.</p>

<p>Съдът, като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :</p>

<p>Предмет на обжалване е Ревизионен акт№Р-22002323002818-091-001/17.11.2023г., издаден от Р. Б. М. – орган, възложил ревизията, и Б. П. Т. – ръководител на ревизията, в частта му потвърдена с Решение№334/12.03.2024г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – [населено място], с който РА са установени допълнителни задължения по ЗДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди от месец юни до месец декември 2022г., данъчен период месец януари и месец март 2023г. в общ размер на 29660,32лв. и лихви за забава в размер на 3413,07лв., както и в частта по ЗКПО, с което е преобразуван финансовия резултат на дружеството и са определени допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 8129,54лв. и лихви за забава в размер на 414,74лв.</p>

<p>От представената и приобщена като доказателство преписка по издаване на обжалвания РА се установява, че със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-22002323002818-020- 001/ 11.05.2023г., връчена на ревизираното дружество по електронен път на 15.05.2023г., е възложено извършването на ревизия на „МИХАЙЛОВ 88“ЕООД за определяне на задълженията за данък върху добавената стойност за данъчните периоди от данъчни периоди месец май 2021г. до данъчен период месец март 2023г, както и за корпоративен данък за данъчен период 2022 г.</p>

<p>Първоначално издадената Заповед за възлагане на ревизия е изменена със изменена със Заповеди за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ №Р-22002323002818-020-002/09.08.2023 г. и /ЗИЗВР/ №Р-22002323002818-020-003/12.09.2023г.., издадени от Р. Б. М., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив, с които ЗИЗВР е удължаван двукратно срокът за приключване на ревизията. И тези ЗИЗВР са връчени на ревизираното дружество по електронен път, видно от приложените в преписката удостоверения за извършено връчване по електронен път в ИС“Контрол“.</p><p dir="ltr">
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ №Р-22002323002818-092-001/27.10.2023г., връчен на ревизираното дружество на 30.10.2023г. по електронен път. Ревизираното дружество не се е възползвало от предоставената му възможност с нормата на чл-117, ал.5 от ДОПК да подаде писмено възражение срещу констатациите в ревизионния доклад.Ревизията е приключила с издаването на оспорвания в това съдебно производство ревизионен акт.</p>

<p>Недоволен от установените му данъчни задължения с процесния ревизионен акт „Михайлов 88“ЕООД обжалва ревизионния акт изцяло.</p>

<p>С Решение№334/12.03.2024г. на Директора на Дирекция“ОДОП“-София е потвърдил Ревизионен акт№Р-22002323002818-091-001/17.11.2023г., издаден от Р. Б. М. - орган, възложил ревизията, и Б. П. Т. - ръководител на ревизията, в оспорената част на установените резултати по ЗДДС за данъчните периоди от м. 06 до м. 12.2022г., м. 01 и 03.2023г., ведно със съответните лихви, както и в частта на установените резултати по ЗКПО за 2022 г., ведно със съответните лихви, оставил е без разглеждане като недопустима жалбата в частта й, с която се оспорва РА относно непризнато право на приспадане на данъчен креди за данъчни периоди от месец януари 2021г. до месец май 2022г., за данъчен период месец октомври и месец ноември 2022г., както и за данъчен период месец февруари 2023г. поради липса на интерес от обжалването, тъй като за тези данъчни периоди не са извършвани корекции на декларираните от дружеството резултати за данък върху добавената стойност и е прекратил производството в тази му му част.</p>

<p>Решението е връчено на жалбоподателя на 19.03.2024г., видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път. В рамките на законоустановения срок дружеството-жалбоподател е упражнило правото си на жалба, като е сезирало съда с жалба, въз основа на която е образувано адм.дело№442/2024г. по описа на Административен съд – София област.</p>

<p>С Решение№1174/07.10.2024г., постановено по адм.д.№442/2024г. по описа на Административен съд – София област, съдът е отменил по жалба на „МИХАЙЛОВ 88” ЕООД ревизионен акт № Р-22002323002818-091-001/17.11.2023г., издаден от Р. Б. М. на длъжност началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Пловдив, възложил ревизията и Б. П. Т. на длъжност главен инспектор по приходите - р-л на ревизията, в частта му , потвърдена с Решение№334/12.03.2024г. на Директора на дирекция “ОДОП” София при ЦУ на НАП.</p>

<p>От своя страна, Директорът на Дирекция „ОДОП“-[населено място] е обжалвал така постановеното решение от Административен съд-София област пред Върховен административен със, където е било образувано адм.д.№141/2025г. по описа на Върховен административен съд. С Решение №11197/11.11.2025г., постановено по адм.д.№141/2025г. Върховен административен съд е отменил Решение№1174/07.10.2024г., постановено по адм.д.№442/2024г. по описа на Административен съд – София област и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, както и от стадия , от който да започне повторното разглеждане на правния спор - от стадия на съдебното дирене, с осигуряване възможност на страните да съобразят процесуалното си поведение с правилата на доказателствената тежест, която тежест да се разясни при съобразяване на правилото на чл.170,ал.1 от АПК във вр. с &sect;2 от ДР на ДОПК и с постановяване на съдебен акт със съдържание съобразно чл.172,ал.1,т.6 от АПК.</p>

<p>В изпълнение на задължителните за настоящия съдебен състав указания, дадени в отменителното решение на Върховен административен съд, съдът, с разпореждането си за насрочване на делото в първо съдебно заседание, е разпределил доказателствената тежест и е указал на страните кои факти се нуждаят от доказване.</p>

<p>При това разглеждане на правния спор съдът е приобщил като доказателство по делото всички доказателства, събрани при първоначалното разглеждане на спора, в рамките на производството по адм.д.№442/2024г. по описа на Административен съд – София област. По искане на „Михайлов 88“ЕООД е назначена съдебно-счетоводна експертиза, като заключението на вещото лице ще бъда обсъдено в съвкупност с всички събрани доказателства.</p>

<p>При така приетото за установено от фактическа страна, осъществявайки пълна служебна проверка за валидността и за законосъобразността на оспорения РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК във вр. с &sect;2 от ДР на ДОПК, въз основа на събраните доказателства, съдът намира, че жалбата на „Михайлов 88”ЕООД е допустима, тъй като е подадена срещу РА от ревизирания субект, след изчерпване на фазата на административния контрол и в рамките на преклузивния срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, до компетентния съд, а самата жалба отговаря на изискванията на чл.149 от ДОПК.</p>

<p>Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните мотиви:</p>

<p>При извършване на задължителната проверка по чл.160,ал. 2 ДОПК, съдът констатира, че оспореният РА е валиден административен акт, като издаден от компетентен орган, след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган, като ЗВР отговарят на изискванията на чл.113 от ДОПК. Впрочем в жалбата не се твърди оспорваният ревизионен акт да е незаконосъобразен поради издаването му от некомпетентен орган или поради неспазване на изискванията за форма на акта. Ето защо съдът приема, че оспорваният ревизионен акт не е незаконосъобразен поради наличие на порок по смисъла на чл.146, т. 1 и т.2 от АПК.</p>

<p>Според жалбоподателя, оспорваният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, със законните последици от това, тъй като е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила, защото органите по приходите са тълкували определени факти и обстоятелства по начин, който противоречи на правилата на формалната и правна логика и като резултат са издали незаконосъобразен и необоснован ревизионен акт.</p>

<p>Твърди се още, че оспорваният РА в частта му по ЗДДС е незаконосъобразен и поради това, че приходната администрация неправилно е приложила материалния закон като се е позовала на липса на предпоставки за признаване на претендираното от ревизираното дружество право на приспадане на данъчен кредит, които предпоставки не намират опора в приложимите правни норми - наличие на материална и кадрова обезпеченост, установяване произход на стоката от предходен доставчик на доставчика на жалбоподателя, служебна дерегистрация на доставчика по ЗДДС.</p>

<p>В хода на ревизионното производство, а и в хода на съдебното такова във връзка с отказаното право на приспадане на данъчен кредит на „Михайлов 88“ЕООД за данъчен период месец юни 2022г. по фактура издадена от доставчика „Т. М 2020“ЕООД с предмет на доставка дървен материал и начислен ДДС в размер на 4000лв. ,въз основа на събраните доказателства безспорно се установява, че въпросният дървен материал реално е доставен и получен от ревизираното дружество от склада на доставчика в [населено място], [улица],при предаването на въпросните стоки са съставени приемо предавателни протоколи/л 278-292 от адм.д.№442/2024г. по описа на АССО. Представени са фактурите, фискален бон, хронологичен регистър на сметка 501,счетоводни справки за осчетоводяването на въпросните фактури, както и СД по ЗДДС, от които се доказва по несъмнен начин както действителното , реално получаване на фактурираните стоки, така и надлежното осчетоводяване на стоките и при доставчика, и при дружеството- жалбоподател, а и заплащането на договорената цена на стоките от получателя на доставката. От заключението на вещото лице, което заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано се установява,че фактурите за доставки на стоки от доставчика „Т. М2020“ ЕООД са отразени в счетоводството на жалбоподателя и на доставчика му,че от съставените документи възможно проследяване на получените стоки от доставчика „Т. М 2020“ ЕООД за извършване на облагаеми последващи доставки от страна на „Михайлов 88“ ЕООД.</p>

<p>От събраните доказателства във връзка с доставки на стоки, извършени от доставчика „ГУМИ НН1“ЕООД към „Михайлов 88“ЕООД през за данъчен период месец юни 2022г., с предмет на доставка дървен материал, е видно,че въпросният дървен материал действително е предаден реално във фактическата власт на „Михайлов 88“ЕООД, че дружеството е използвало тези стоки за извършване на последващи облагаем доставки, че за предаването на стоките - предмет на доставка са съставени двустранни приемо-предавателни протоколи, че процесните фактури, издадени от този доставчик са надлежно осчетоводени както в счетоводството на жалбоподателя, така и в счетоводството на доставчика му. Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза дава заключение, че фактурите за въпросните доставки на стоки-дървен материал от „Гуми НН1“ЕООД са надлежно осчетоводени, че в счетоводството на ревизираното дружество има доказателства, удостоверяващи заплащането на тези стоки от получателя на доставчика, както и за влагането на така получените стоки за извършване на последващи облагаеми доставки от страна на „Михайлов 88“ЕООД.</p>

<p>В хода на съдебното производство , за да докаже изпълнението на законовите изисквания да му бъде признато правото на данъчен кредит в общ размер 6009,08лв. по доставки, извършени от доставчика „ТОП МЕТАЛ 2022“ЕООД по 5 фактури, издадени пред данъчни периоди месец август и месец септември 2022г. от страна на „Михайлов 88“ЕООД са представени фактурите,съставените приемо-предавателни протоколи при предаването на стоките от доставчика на получателя, хронологични регистри на сметки 792 ,501, както и извлечения от воденето от дружеството счетоводство. Видно от така представените документи въпросният дървен материал е реално ,действително получен от дружеството жалбоподател, като получаването на стоката е удостоверено в съставените приемо-предавателни протоколи, а стоките са заплатени. Така издадените фактури са отразени в СД по ЗДДС на дружеството доставчик и са надлежно отразени счетоводно, както в счетоводството на дружеството-доставчик, така и в счетоводството на жалбоподателя.</p>

<p>Установява се реалност на извършените доставки на стоките по 2фактури, издадени през данъчен период месец декември 2022г. от „ЕНТЕР ШОП“ЕООД с предмет на доставка дървен материал и начислен ДДС в размер на 2250,08лв. От представените в хода на ревизията от Михайлов 88“ЕООД фактури, фискални бонове, приемо-предавателни протоколи и счетоводни регистри по безапелационен начин се установява, че въпросният дървен материал – предмет на доставката реално е получен от ревизираното дружество, заплатен е на доставчика, фактурите за въпросните доставки са надлежно осчетоводени, а конкретният дървен материал е използван за извършване по последващи облагаеми доставки от страна на дружеството - жалбоподател. Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, че въпросните фактури са осчетоводени както при доставчика, така и при жалбоподателя, че стоките са заплатени и че от счетоводните записвания се констатира, че полученият дървен материал по процесните фактури е използван в икономическата дейност на „Михайлов 88“ ЕООД за извършване на последващи облагаеми доставки.</p>

<p>Въз основа на събраните доказателства съдът приема за установено от фактическа страна, че ревизираното дружество действително е получило дървения материал, предмет на доставка по 8 фактури, издадени през данъчен период месец януари и месец мат 2023г. и начислен ДДС в размер на 12240,40 от доставчика „СТАРС МЕТАЛ“ЕООД. Видно от представените фактури и приемо-предавателни протоколи стоките, предмет на тези доставки са получавани от представител на ревизираното дружество от обект на доставчика, находящ де в [населено място], [улица] , като са заплащани в брой, при получаване на стоката. Установява се, че дружеството-доставчик е включило въпросните фактури СД по ЗДДС за съответния данъчен период. От представените извлечения от воденото счетоводство на жалбоподателя в хода на ревизията е установено, че тези фактури са надлежно осчетоводени при ревизираното дружество.</p>

<p>При така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира, че обжалвания РА в частта му по ЗДДС, с която е отказано признаване на данъчен кредит на жалбоподателя за доставки от „ГУМИ НН 1“ЕООД, „ЕНТЕР ШОП“ЕООД,“ТАР МЕТАЛС“ЕООД, „Т. М 2020“ЕООД е „ТОП МЕТАЛ 2022“ЕООД е незаконосъобразен, постановен при съществени нарушения на административно-производствените правила и при неправилно прилагане на материалния закон, поради което в тази част трябва да бъде отменен - като незаконосъобразен, с произтичащите от това правни последици. Основателни са доводите на жалбоподателя, че в хода на съдебното производство са представени безспорни и годни доказателства, установяващи по несъмнен начин изпълнението на законовите предпоставки за признаване правото на данъчен кредит на жалбоподателя. Анализът на така представените доказателства налага еднозначен и категоричен извод, че по отношение на доставките от горепосочените доставчици за доставки на стоки са изпълнени кумулативно изискуемите предпоставки за признаване правото на данъчен кредит, както и е доказано, че въпросните доставки са реално извършени, че стоките, предмет на доставка действително са получени от „Михайлов 88“ЕООД, че фактурите, издадени за тези доставки, са осчетоводени съобразно законовите изисквания, както в счетоводството на доставчика, така и счетоводството на дружеството-жалбоподател, че безспорно се установява, че стоките, предмет на тези доставки са били използвани в икономическата дейност за „Михайлов 88“ЕООД за извършване на последващи облагаеми доставки. От страна на дружеството-жалбоподател са представени всички съставени и намиращи се у него писмени доказателства, обосноваващи извод за наличие на реално извършени доставки. </p>

<p>Необосновано и в разрез със събраните в хода на ревизията доказателства органите по приходите са приели, че не са представени безспорни доказателства за реално извършени облагаеми доставки като основна и най-важна предпоставка за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Основателни са доводите на дружеството-жалбоподател, че наличието на техническа и кадрова обезпеченост на всеки един от доставчиците да изпълни конкретните доставки не е сред законовите предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит, както и че получателят на доставка не разполага с механизъм да извършва проверка относно наличието на техническа и кадрова обезпеченост на доставчика му да изпълни конкретната доставка. В нарушение на материалния закон приходната администрация е отказала признаване правото на данъчен кредит на „Михайлов 88“ЕООД поради това, че не се доказва произхода на стоките от доставчика на стоки, както и ме не са представени счетоводни регистри за заприхождаването и изписването на стоките от доставчика и поради това, че даден доставчик не е подал ГДД по чл.92 от ЗКПО, тъй като за да бъде признато правото на данъчен кредит на получателя на доставки установяване на такива предпоставки не се изисква. Наличието на кадрова обезпеченост на „Т. М 2020“ЕООД, на „ГУМИ НН 1“ЕООД, на „ТОП МЕТАЛ 2022“ЕООД, на „ЕНТЕР ШОП“ ЕООД и на „СТАРС МЕТАЛС“ЕООД, както и не представянето на доказателства за произхода на стоките, които тези доставчици са доставили на „Михайлов 88“ЕООД не е сред кумулативните предпоставки за признаване правото на данъчен кредити и е недопустимо данъчната администрация да въвежда нови изисквания и предпоставки, нерегламентирани в закона, за да бъде признато на ревизираното дружество правото на приспадане на данъчен кредит.</p>

<p>Не е основание за отказ да бъде признато правото на данъчен кредит на жалбоподателя това, че неговите доставчици за даден период са били дерегистрирани по ЗДДС, доколкото регистрацията на доставчика по ЗДДС не е сред законовите предпоставки за признаване правото на данъчен кредит.</p>

<p>Споделим от съда е доводът, че само по себе си плащането на цената на доставените стоки по спорните фактури от тези доставчици е още един аргумент за реалност на извършените доставки, макар да няма такова изискване за признаване правото на данъчен кредит и че плащането на стоки, които не са получени е в разрез с житейската и икономическа логика.</p>

<p>Ако от страна на приходната администрация се твърди, че в случая се касае за данъчна измама, то в тежест на органите по приходите е да ангажират доказателства, които да доказват по несъмнен начин, че ревизираното дружество е знаело или не е могло да знае, че участва в данъчна измама, но такива доказателства не са събрани нито в хода на ревизията, нито в хода на съдебното производство. Мотивите на приходната администрация за служебна дерегистрация на доставчиците, за пропуски при регистриране на фискални устройства при доставчиците, за липса на кадрова и техническа обезпеченост, за не представяне от страна на доставчиците на доказателства за произход на стоките и за транспортирането им до „Михайлов 88“ЕООД са несъстоятелни, тъй като представляват нови , допълнителни изисквания за признаване на правото на данъчен кредит, различни от изрично и изчерпателно посочените законови предпоставки за признаване правото на данъчен кредит.</p>

<p>По изложените съображения, настоящият съдебен състав на Административен съд – София област приема за доказано по безспорен начин изпълнението на всички предпоставки за признаване правото на данъчен кредит на „Михайлов 88“ЕООД по тези доставки, за които са издадени фактури от „Т. М 2020“ЕООД, на „ГУМИ НН 1“ ЕООД, на „ТОП МЕТАЛ 2022“ЕООД, на „ЕНТЕР ШОП“ ЕООД и на „СТАРС МЕТАЛС“ ЕООД, и като е отказал да признае правото на данъчен кредит на ревизираното дружество по същите, приходната администрация е издала един незаконосъобразен РА, който следва да бъде отменен, със законните последици от това.</p>

<p>Въпреки ангажираните доказателства „Михайлов 88“ЕООД не съумя да докаже реалност на доставките и изпълнението на законовите предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 1160,84лв. по 2 фактури, издадени през данъчен период месец януари 2023г. от „ЗОМЕР М И М“ЕООД с предмет на доставка различни авточасти. Представени са единствено двете фактури, но не се представят приемо – предавателни протоколи посредством които да се установи действителното получаване на стоките във фактическа власт на жалбоподателя. От банковите извлечения не е установено и сумите по въпросните две фактури да са заплатени от „Михайлов 88“ЕООД. Не се представят доказателства за заприхождаването на въпросните стоки, нито за реалното им, действително използване от дружеството-жалбоподател в икономическата му дейност. От доставчика не е издаден фискален бон, тъй като същият няма регистрирано фискално устройство. “ЗОМЕР М И М“ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС от 26.10.2022г., тоест преди издаване на процесните фактури за доставка на стоки към „Михайлов 88“ЕООД.</p>

<p>Анализът на така събраните доказателства дава основание на съда да приеме, че правилно, обосновано и законосъобразно органите по приходите са отказали признаване правото на данъчен кредит на „Михайлов 88“ЕООД по фактурите от „ЗОМЕР М ИМ“ЕООД,издадени пред данъчен период месец януари 2023г. и начислен ДДС в размер на 1160,84лв., тъй като не е доказано изпълнението на кумулативно изискуемите предпоставки за признаване на това право. Не се доказва по несъмнен начин наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за признаване на това право и в частност не се доказва по безспорен начин действителното реалното осъществяване на въпросните доставки. Наличието на фактура и осчетоводяването й при дружеството-жалбоподател е необходимо, но крайно недостатъчно условие, за да бъде признато правото на данъчен кредит. Ето защо съдът намира за правилен и обоснован извода на органите по приходите,че не са представени достатъчно доказателства за реално изпълнение на доставките по тези фактури, издадени от „ЗОМЕР М И М“ЕООД и че законосъобразно, при правилно приложение на материалния закон на основание чл.68, ал.1,т.1 и чл.69,ал.1,т.1 във вр. с чл.6 от ЗДДК е отказано признаване правото на данъчен кредит на „Михайлов 88“ЕООД по тези фактури. С оглед на изложеното в тази й част жалбата на“Михайлов 88“ЕООД следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а РА – като правилен и законосъобразен – да бъде потвърден.</p>

<p>Предмет на обжалване в настоящето съдебно производство е РА№Р-22002323002818-091-001/17.11.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта му по ЗКПО, с която на основание чл.26, т.2 от ЗКПО във вр. с чл.10 от ЗКПО е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат за 2022г. и е установен допълнително корпоративен данък в размер на 8129,54лв. и лихви за забава в размер на 414,74лв.</p>

<p>Приходната администрация е приела ,че липсват доказателство за реалност на спорните доставки по фактури , издадени от „Т. М 2020“ЕООД, на „ГУМИ НН 1“ ЕООД, на „ТОП МЕТАЛ 2022“ЕООД, на „ЕНТЕР ШОП“ ЕООД, въз основа на което е направила заключение, че с издадените фактури са отчетени суми, водещи до неправомерно намаляване на финансовия резултат, съответно до намаляване на дължимия корпоративен данък.</p>

<p>Съдът, като прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, намира, че така направените от органите по приходите изводи досежно наличието на предпоставките, регламентирани в чл.26,т.2 и чл.10,ал.1 от ЗКПО за промяна финансовия резултат на дружеството и начисляване на корпоративен данък са неоснователни и неправилни. Съобразно чл.26,т.2 от ЗКПО-не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани. Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗКПО регламентира, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Анализът на събраните доказателства, както в хода на ревизията, така и тези, събрани в хода на съдебното производство опровергават тезата на приходната администрация, че в конкретния случай не е налице документална обоснованост на стопанските операции.От представените документи се установява не само реалното , действително получаване на доставките на стоки по въпросните фактури, за които в счетоводството на ревизираното дружество са отразени разходи за заплащането им, но и използването на получените стоки за извършване на последващи облагаеми доставки и съответно получаване на приходи при осъществяване на стопанската дейност на дружеството в резултат на използването на получените по въпросните фактури доставки. Безспорно е установено, че разходите, направени от „Михайлов 98”ЕООД за всяка една от фактурите ,издадени от „Т. М 2020“ЕООД, на „ГУМИ НН 1“ ЕООД, на „ТОП МЕТАЛ 2022“ЕООД, на „ЕНТЕР ШОП“ ЕООД-са документално обосновани, след като е установено по категоричен и недвусмислен начин, че тези разходи са документално обосновани с оглед представените доказателства за действителното изпълнение на стопанските операции. В случая за получаване на доставките по процесните фактури са представени годни доказателства, които установяват реалното им извършване. В подкрепа на този извод на съда е и заключението на вещото лице [населено място], което заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано, че анализът на записванията в счетоводството на „Михайлов 88“ЕООД дават основание да се твърди, че документирането на стопанските операции е извършено в съответствие с изискванията на счетоводното законодателство ,при спазване на основните принципи на счетоводното законодателство, както и че с достатъчна степен на увереност трябва да се приеме, че извършените от „Михайлов 88“ЕООД разходи по спорните фактури са документирани в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството. Настоящият съдебен състав намира , че въпросните документи могат са годни доказателства,обосноващи извод за реалност на извършените доставки, респективно - за вярност на отразените в счетоводството на дружеството стопански операции и за документална обоснованост на направените разходи .От страна на жалбоподателя са ангажирани доказателства, представени и в хода на ревизията, които установяват по безспорен начин както реалността на доставките по спорните фактури, така и вярното документиране на стопанските операции и правилното им счетоводно отразяване.</p>

<p>По изложените съображения съдът приема, че извършеното от ревизираното дружество осчетоводяване на разходите по въпросните фактури е документално обосновано чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция, като въпросните разходи по аргумент от чл.26,т.2 от ЗКПО следва да бъдат признати за данъчни цели. Като са преобразували финансовия резултат на дружеството и са увеличили с непризнати за процесните периоди разходи по фактури , издадени от „Т. М 2020“ЕООД, на „ГУМИ НН 1“ ЕООД, на „ТОП МЕТАЛ 2022“ЕООД, на „ЕНТЕР ШОП“ ЕООД финансовите резултати на „Михайлов 88”ЕООД и след това са установили допълнителни задължения за корпоративен данък на ревизираното дружество, органите по приходите са издали незаконосъобразен РА в тази му част, който РА следва да бъде отменен - като незаконосъобразен.</p>

<p> В заключение, настоящият съдебен състав на Административен съд – София област намира оспорваният РА в частта му по ЗКПО - за незаконосъобразен, поради което същият следва да бъде отменен, включително и в частта му, с която за определени съответните лихви за забава,.</p>

<p>При този изход от правния спор претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважена, съобразно уважената част от оспорването , като в полза на „Михайлов 88“ЕООД бъдат присъдени направените разноски за вещи лица и за държавна такса за образуване на административно дело в размер на 942,32евро, представляващи равностойност на 1843лв. От страна на жалбоподателя не са представени доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение, поради което такива не се присъждат.</p>

<p>Водим от изложените съображения и на основание чл.160,ал.1 и чл.161,ал.1 от ДОПК, съдът</p>

<div style="font-family:MS Sans Serif;font-size:12pt;font-weight:bold;margin-bottom:12pt;margin-top:12pt;text-align:center;text-indent:35.45pt;">РЕШИ:</div>

<p><strong>ОТМЕНЯ по жалба на „МИХАЙЛОВ 88” ЕООД</strong>, ЕИК по БУЛСТАТ 205733827, с адрес за кореспонденция: [населено място], М. Г. № 493, представлявано от управителя си М. Б. М., <strong>Ревизионен акт№ Р-22002323002818-091-001/17.11. 2023г.,</strong> издаден от Р. Б. М., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Пловдив, възложил ревизията, и Б. П. Т., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение№334/12.03.2024г. на Директора на Дирекция “ОДОП” София при ЦУ на НАП, <strong>в частта му по ЗДДС, с която на дружеството са определени допълнителни задължения за ДДС в размер на 28499,48лв. и съответните лихви,</strong> по фактури , издадени от "Т. М 2020“ЕООД, на „ГУМИ НН 1“ ЕООД, на „ТОП МЕТАЛ 2022“ЕООД, на „ЕНТЕР ШОП“ ЕООД и на „СТАРС МЕТАЛС“ ЕООД,<strong>както и в частта по ЗКПО, с която на дружеството са определени задължения да корпоративен данък в размер на 8129,54лв. и лихви за забава в размер на 414,74лв.</strong></p>

<p><strong>ОТХВЪРЛЯ жалбата на МИХАЙЛОВ 88” ЕООД</strong>, ЕИК по БУЛСТАТ 205733827, с адрес за кореспонденция: [населено място], М. Г. № 493, представлявано от управителя си М. Б. М., с<strong>рещу Ревизионен акт№ Р-22002323002818-091-001/17.11.2023г., издаден от Р. Б. М., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Пловдив, възложил ревизията, и Б. П. Т., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение№334/12.03.2024г. на Директора на Дирекция “ОДОП” София при ЦУ на НАП, в частта му по ЗДДС</strong>, с която на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1160,84лв., по фактури, издадени от „ЗОМЕР М И М“ЕООД през данъчен период месец януари 2023г.</p>

<p><strong>ОСЪЖДА Национална агенция по приходите</strong> да заплати на „МИХАЙЛОВ 88” ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ 205733827, с адрес за кореспонденция: [населено място], М. Г. № 493, представлявано от управителя си М. Б. М., су<strong>мата 942,32евро,</strong> равностойността на 1843лв., представляващи присъдени разноски за двете инстанции .</p>

<p>Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.</p>

<p>Решението да се съобщи посредством изпращане препис от същото, съобразно чл.138, ал.2 от АПК .</p>
</div></div><!--clear_end--></span></p>

<div class="BreakerSignature" dir="ltr" style="margin: 30px 0 200px 0;">
<table border="0" class="body-text" dir="ltr" style="width: 100%;">
	<tbody>
		<tr>
			<td style="text-align: right; vertical-align: top;"><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif; text-transform: uppercase;"><span class="printDefinition" id="Лейбъл Председател/Съдия">Съдия</span>: </span></span></strong></td>
			<td style="width: 205px;"> </td>
		</tr>
		<tr>
			<td style="text-align: right; vertical-align: top;padding-top: 20px"><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif; text-transform: uppercase;"><span class="printDefinition" id="Лейбъл Членове"> </span> </span></span></strong></td>
			<td style="width: 205px;padding-top: 20px"> </td>
		</tr>
	</tbody>
</table>
</div>†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�