Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

Делото е образувано след отмяна на влязлото в сила Решение № 611/02.05.2025 г. на Административен съд – София област по адм. дело № 59/2025 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с решение по адм. дело № 8811/2025 г. по описа на Върховния административен съд.

Образувано е по жалба на Х. П. Г., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0274-000142/28.12.2024 г., издадена от младши автоконтрольор в РУ – Ихтиман при ОДМВР – София, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от 6 месеца по отношение на лек автомобил „Пежо 207“, с рег. № [рег. номер].

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, издадена при липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят оспорва резултата от техническото средство, с което му е извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, като сочи, че е дал проба за медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, с която административният орган не се е съобразил. Твърди, че при наличие на дадена биологична проба и започнала процедура по лабораторното ѝ изследване административният орган е следвало да съобрази резултата от това изследване. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Перпелиев, който поддържа жалбата. Поддържа, че от приетата по делото медицинска експертиза се установява, че жалбоподателят не е управлявал МПС под въздействието на упойващи вещества, поради което не са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – младши автоконтрольор в РУ – Ихтиман при ОДМВР – София, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е представена административната преписка, както и доказателства за компетентността на издателя на акта. Софийска окръжна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

На 28.12.2024 г., около 10:16 ч., в гр. Ихтиман, на пл. „Съединение“, полицейски служители от РУ – Ихтиман спрели за проверка Х. П. Г., който управлявал собствения си лек автомобил „Пежо 207“, с рег. № [рег. номер]. На водача била извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Dräger DrugTest 5000, фабр. № ARPK-0017, с валиден стикер, проба № 00140, като техническото средство отчело положителен резултат за бензодиазепини. Издаден е талон за медицинско изследване № 123731, както и 8 броя холограмни стикери № АО 89965, с направление ФСМП – Ихтиман. За извършената проверка на същата дата бил съставен АУАН № 1202541/28.12.2024 г. от Г. С. Г., на длъжност младши автоконтрольор при РУ – Ихтиман. В акта било прието, че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с техническо средство, като поведението било квалифицирано като нарушение по чл. 5, ал. 3 ЗДвП. На същата дата същото длъжностно лице издало и оспорената Заповед № 24-0274-000142/28.12.2024 г., с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП е приложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ по отношение на лек автомобил с рег. № [рег. номер] за срок от шест месеца. Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 28.12.2024 г.

 

Жалбата срещу заповедта е депозирана пред Административен съд – София област по електронна поща на 13.01.2025 г. По нея е образувано адм. дело № 59/2025 г. по описа на АССО, по което с Решение № 611/02.05.2025 г. жалбата е отхвърлена. Подадено е искане за отмяна на влязлото в сила решение, по което с решение по адм. дело № 8811/2025 г. по описа на ВАС Решение № 611/02.05.2025 г. е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – София област.

По повод същия случай е било образувано досъдебно производство № 211/2024 г. по описа на РУ – Ихтиман, прокурорска преписка № 2168/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Самоков. С Постановление № 2168/24 от 25.04.2025 г. наказателното производство е прекратено. В постановлението е посочено, че видно от Протокол за извършена експертиза № 25/ТЛ-336 от 11.04.2025 г. в представените биологични проби от кръв и урина, взети на 28.12.2024 г. от Х. П. Г., не е установено наличие на лекарствени упойващи средства и наркотични вещества.

 

При така установената фактическа обстановка и след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от адресата на оспорения административен акт, чиито права и законни интереси са непосредствено засегнати от приложената принудителна административна мярка. Оспорването е насочено срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, и е подадено в законоустановения преклузивен срок. Делото е подсъдно на Административен съд – София област.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

На основание чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото са представени доказателства за компетентността на издателя на оспорената заповед, поради което съдът приема, че актът е издаден от компетентен административен орган.

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Следователно материалноправната предпоставка за прилагане на мярката е установяване на управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В случая изводът на административния орган за наличие на тази предпоставка е основан на положителния резултат от техническото средство Dräger DrugTest 5000, отчело наличие на бензодиазепини. Този резултат обаче е бил оспорен от жалбоподателя чрез даване на биологични проби за медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване.

Редът, по който се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, е регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 3а от Наредбата установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста, както и когато физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

Настоящият случай попада именно в хипотезата, при която лицето не приема показанията на техническото средство и е дало биологични проби за лабораторно изследване. При това положение резултатът от техническото средство има значение за първоначалната проверка и за предприемане на последващите действия от контролните органи, но не може да бъде разглеждан изолирано и независимо от резултата от проведеното по съответния ред медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване.

Значението на резултатите от химико-токсикологичното лабораторно изследване е подчертано с разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., предвиждаща, че при химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв, като употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба. При липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв.

Видно е, че с или без проба урина е налице нормативно установен стандарт за достоверност на резултата от изследването на кръвната проба. Тълкуването на нормата на чл. 23, ал. 1 от Наредбата еднозначно сочи, че за нуждите на доказването на употреба на наркотични вещества определящо значение има резултатът от изследването на кръвната проба. Това означава, че при конкуренция между резултат от техническо средство и резултат от химико-токсикологично лабораторно изследване, извършено въз основа на кръвна проба, решаващо значение за преценката дали лицето е управлявало МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози има лабораторното изследване.

Този извод се налага и от естеството на принудителната административна мярка. Макар същата да има превантивен, а не санкционен характер, тя засяга правната сфера на адресата и може да бъде приложена само при наличие на предвидените в закона материалноправни предпоставки. Превантивният характер на мярката не освобождава административния орган, а впоследствие и съда при упражняване на съдебния контрол, от задължението да установи дали към момента на проверката действително е бил налице юридическият факт, с който законът свързва прилагането на мярката.

В случая от Протокол за извършена експертиза № 25/ТЛ-336 от 11.04.2025 г. се установява, че в представените за изследване биологични проби от кръв и урина, взети на 28.12.2024 г. от Х. П. Г., не е установено наличие на лекарствени упойващи средства и наркотични вещества. Това доказателство не установява новонастъпил след издаване на заповедта факт, а удостоверява релевантното фактическо положение към момента на проверката. Поради това то следва да бъде ценено при проверката дали към 28.12.2024 г. е била налице материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП.

Съдът съобразява и постановеното от Върховния административен съд решение по адм. дело № 8811/2025 г., с което е отменено влязлото в сила Решение № 611/02.05.2025 г. на АССО. ВАС е приел, че протоколът за експертиза и постановлението за прекратяване на наказателното производство представляват нови писмени доказателства от съществено значение за делото, тъй като установяват обстоятелство, относимо към предмета на спора, и сочат на вероятност за постановяване на друг правен резултат. При новото разглеждане на делото тези доказателства следва да бъдат ценени в съвкупност с останалите доказателства, като от тях се установява, че употреба на наркотични вещества или техни аналози не е доказана.

Не променя този извод обстоятелството, че към момента на издаване на заповедта административният орган е разполагал с положителен резултат от техническото средство и съставен АУАН. Съдебният контрол за законосъобразност не се изчерпва с формална проверка на това с какви доказателства е разполагал органът към момента на издаване на акта, а обхваща проверка дали действително са били налице предвидените в закона фактически основания за прилагане на мярката. Последващо изготвеното лабораторно изследване е доказателство относно съществуването или несъществуването на релевантния факт към датата на проверката, поради което следва да бъде взето предвид.

При така установеното съдът приема, че не е доказано жалбоподателят да е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Липсва материалноправната предпоставка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП за прекратяване на регистрацията на процесното МПС. Поради това оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 4 АПК.

 

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, на жалбоподателя се дължат направените по делото разноски. В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя е представил договор за правна защита и съдействие за настоящото производство, както и списък на разноските, с който се претендират разноски, направени в производството по адм. д. № 59/2025 г. по описа на Административен съд – София област, в производството по адм. д. № 8811/2025 г. по описа на Върховния административен съд и в настоящото производство по адм. д. № 264/2026 г. по описа на Административен съд – София област. От представения списък и приложените доказателства се установяват разноски в общ размер на 340 лева и 500 евро, а именно: 10 лева държавна такса по адм. д. № 59/2025 г., 300 лева адвокатско възнаграждение за производството пред Върховния административен съд по адм. д. № 8811/2025 г., 30 лева държавна такса в производството за отмяна и 500 евро адвокатско възнаграждение за настоящото производство по адм. д. № 264/2026 г.

Съдът намира, че тези разноски са доказани и се намират в пряка връзка със защитата срещу оспорената заповед. Производството пред Върховния административен съд е било необходимо, доколкото именно в резултат на уваженото искане за отмяна е отменено влязлото в сила решение, с което първоначално е била отхвърлена жалбата срещу процесната заповед, и делото е върнато за ново разглеждане. Ето защо разноските, направени в това производство, също следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя.

Направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Делото не се изчерпва с формална проверка на административен акт, а включва повторно разглеждане след отмяна на влязло в сила съдебно решение, преценка на нови писмени доказателства от съществено значение за спора, както и правен анализ на съотношението между резултата от техническото средство и последващото химико-токсикологично лабораторно изследване. С оглед характера на спора, проведените производства и фактическата и правна значимост на представените доказателства, заплатените адвокатски възнаграждения не се явяват прекомерни.

Сумата от 340 лева следва да бъде присъдена в евро по фиксирания курс 1,95583 лева за 1 евро, като равностойността ѝ възлиза на 173,84 евро. Така общият размер на дължимите разноски е 673,84 евро.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Х. П. Г., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0274-000142/28.12.2024 г., издадена от Г. С. Г., на длъжност младши автоконтрольор в РУ – Ихтиман при ОДМВР – София, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП е приложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от 6 месеца по отношение на лек автомобил „Пежо 207“, с рег. № [рег. номер].

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – София да заплати на Х. П. Г., [ЕГН], направените по делото разноски в размер на 673,84 евро.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на страните.