Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" чрез юриск. Димитров срещу решение № 171 от 02.06.2025 год. по н.а.х.д.№ 18/2025 год. по описа на РС Ботевград. Решението се оспорва като неправилно поради нарушение на закона. По-конретно, оспорва се като неправилен изводът на съда, че е изтекла тригодишнатата погасителна давност за наказателно преследване, която в случая не била приложима, а такъв бил давностният срок по чл. 81, ал. 2 от НК. По тези съображения се моли за отмяна на решението с постановяване на ново по съществото на спора, като се потвърди процесният ЕФ. В о.с.з. касационният жалбоподател не се представлява.

Ответникът-Е. Г. И. чрез адв. Модева в представен по делото писмен отговор по жалбата и в о.с.з. оспорва последната като неоснователна. Поддържа се, че в случая била изтекла както преследвателската, така и абсолютната давност, поради което се моли за оставяне в сила на решението на РС.

Софийска окръжна прокуратура се представлява от прок. Мирчев, който дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на РС като правилно да се остави в сила.

Административен съд София-област, Първи касационен състав, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество-неоснователна.

С оспореното пред настоящата инстанция решение РС Ботевград е отменил изцяло като незаконосъобразен ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено от ел. система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) № 8504404346, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който на ответника по касационната жалба за нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6 във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3 вр. чл. 187а, ал. 1 от с.з. е наложена глоба в размер на 300 лв. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 11.01.2021 год. в 07.34 ч. с устройство № 30121, представляващо елемент от ел.система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, е регистрирано движение на индивидуализиран л.а., с обща техническа допустима маса 1790 кг., с две оси, собственост на жалбоподателката, по път 17, км. 6+393, посока на движение нарастващ км., в община Ботевград, пътят е включен в обхвата на платена пътна мрежа. Предвид липсата на платена винетна такса за нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6 във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3 вр. чл. 187а, ал. 1 от с.з. е наложена глоба в размер на 300 лв. При така установената фактология съдът е приел от правна страна, че е налице основание за отмяна на оспорения ЕФ поради изтекла погасителна давност, като се има предвид датата на извършване на административното нарушение-11.01.2021 год. Мотивиран така, съдът е произнесъл акта си.

Решението е правилно по различни от посочените съображения:

Следва да се отбележи, че между страните няма спор по фактите.

Несъмнено е, че към датата на постановяване на решението на въззивния съд е изтекъл срок, повече от три години от датата на извършване на нарушението. Независимо от изложеното, настоящият състав на съда не споделя приетото от РС за приложимост уредбата на института на давността относно наказателното преследване по НК по отношение административните нарушения, тъй като давността за изключването му не е регламентирана в ЗАНН - по аргумент от чл. 11 във вр. чл. 34 от ЗАНН. По посоченото препращане субсидиарно приложение намират разпоредбите на чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 3 от НК. Ответникът е санкциониран за нарушение, което е извършено на 11.01.2021 год. Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл. 80 от НК. В случая с оглед вида на наложеното наказание - "глоба", това е срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, в ред. ДВ, бр. 26 от 2010 год. - три години. Следователно, срокът по чл. 81, ал. 3 от НК е четири години и половина от извършване на деянието и към 11.07.2025 год. е изтекла абсолютната давност от четири години и шест месеца. По изложените съображения, НП подлежи на отмяна като незаконосъобразно.

Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатно представителство по делото е своевременно отправено до съда и с оглед разпоредбата на чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год за възнагражденията за адв.работа следва да бъде определено в размер на 400,00 лв., които Агенция "Пътна инфраструктура" следва да заплати в полза на ответника Илиева.

Воден от горното, Административен съд София-област, Първи касационен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 171 от 02.06.2025 год. по н.а.х.д.№ 18/2025 год. по описа на РС Ботевград.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура", със седалище и адрес на управление [населено място], да заплати в полза на Е. Г. И. разноски в размер на 400,00 (четиристотин) лв.

Решението е окончателно.