Производството е образувано по жалба с вх. № 1780/17.03.2026г. в АСВТ, подадена от името на Р. С. М. от с. Михалци, действащ чрез упълномощения адвокат.

Оспорва се Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM 2135116/01.03.2026г., издадена от полицейски орган на служба при РУ Павликени. Същата е с правно основание чл.171, т.1, б“з“)гг от ЗДвП и със съдържание временно отнемане на СУМПС на водача, извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 6м. Същата е оставена без движение, като с вх. № 1895/20.03.2026г. нередовностите на оспорването са отстранени и са представени нови доказателства. За сключване ан велидна застраховка ГО на дата 01.03.2026г. и Постановление на прокурор от ВТРП за прекратяване на наказателното производство по чл.345, ал.2 вр. ал. от НК.

С вх. №1896/20.03.2026г. е постъпило и Искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената Заповед, с приложени нови писмени доказателства. Твърди се, че допуснатото по закон ПИ на Заповедта за ПАМ причинява значителни или трудно поправими вреди на М., поради следното:

Същият е безработен, но през 2025г. се е занимавал със сезонна дейност – добив на диворастящи гъби плодове в държавни горски територии в обхвата на „Северноцентрално държавно предприятие“ и е получил три броя Позволителни за ползване на недървесни горски продукти/диворастящи гъби и плодове/ за м. май, юни и юли на 2025г. И през 2026г. иска да се занимава с това, но територията на СЦДП обхваща голяма територия и е невъзможно да се обходи без автомобил, т.е. отнетото СУМПС е пречка за осъществяване на тази дейност, с която той се прехранва. Засегнато е правото му на труд и възможността за препитание. Изтъква се, че това са нови обстоятелства. Приложени са писмени доказателства по твърденията.

С Определение № 1191/23.03.2026г. жалбата е оставена без разглеждане като просрочена, както и искането за спиране, като недопустимо. Определението на АСВТ е отменено от ВАС с Определение № 4406/22.04.2026г., постановено по АД № 3820/2026г. по описа на ВАС. Касационната инстанция приема, че жалбата и искането за спиране са подадени в срок, поради което връща делото за продължаване на съдопроизводството.

Междувременно преди връщане на делото от ВАС с вх. № 2634/23.04.2026г. е постъпило Допълнение към Искането по чл.166 от АПК. От приложените доказателства се установява, че жалбоподателят е подал заявление и е одобрен от директора на СЦДП, издадено му е позволително серия СП ДП №005707 за ползване на недървесни горски продукти за м. май 2026г., във връзка с което е заплатил данъци и ЗОВ по ЗГ за същия месец, както и такса за ползването в размер на 36лв.

Във връзка с изложеното настоящото произнасяне на съда е по искането за спиране на ПИ на оспорената Заповед.

Искането за спиране е направено при висящо съдебно производство по жалба срещу Заповедта за прилагане на ПАМ, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закона с чл.172, ал.3 от ЗДвП. След разрешаване на въпроса от ВАС, настоящият състав на съда намира искането за спиране за допустимо. Разгледано по същество същото е ОСНОВАТЕЛНО при следните фактически и правни съображения:

ЗППАМ е издадена на 01.03.2026г. за това, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил с рег. № [рег. номер]/ негова собственост/ се е оказал със служебно прекратена регистрация, считано от 10.02.2026г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради липса на валидна застраховка ГО. Съставен е АУАН № 4535055/непредставен с АП/ за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред , нарушение санкционирано по чл.175, ал.3 от ЗДвП. Издадена е процесната ПАМ, с която е отнето свидетелството за управление на МПС на водача, а именно СУ № 285200518, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 м. Регистрацията ан л.а. е възстановена служебно на 01.03.2026г.

В Искането за спиране се изтъкват съображения за материална и процесуална незаконосъобразност на Заповедта и се твърди, че същата е несъразмерно утежняваща за жалбоподателя, тъй като същият не е бил уведомен за липсата на ЗГО и няма вина . Освен това, на същия ден е сключена валидна ЗГО за автомобила, с което са отстранени причините за прекратяване на регистрацията, а нарушението е преустановено. При това положение продължаването на действието на ПАМ се превръща в санкция, което е неправилно.

Искането за спиране на допуснато по силата на закон предварително изпълнение на административен акт следва да се разгледа по реда на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Според чл. 166, ал. 2 от АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

В случая жалбоподателят твърди вероятното настъпване на значителни и трудно поправими вреди, т.к. ще с отнемането на СУМПС е лишен от възможност да се препитава. Съображенията на неговия ПП са, че ПАМ се явява несъразмерна, като несъответстваща на законовата цел, т.к. причините за издаването ѝ са отпаднали.

Съдът дължи преценка за спазване на императивното изискване за съразмерност по чл. 6 АПК при издаване на ИАА, каквато се явява и ЗПАМ. Разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т. 1, буква "з"//гг от ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на нарушенията. В случая се цели участващите в движението автомобили да притежават задължителната ЗГО, което в интерес на всички участници и на обществото като цяло, когато възникне ПТП с жертви и/или материални щети.

Видно е от данните по преписката, собственикът на автомобила не е бил уведомен за прекратената регистрация. При това липсва виновно поведение у водача и не е налице осъществено нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП. Освен това е представено доказателство за сключена ЗГО от същата дата на проверката, като нарушението е преустановено и практически отстранено. Вече не е налице необходимост от приложението на ПАМ. Възстановяването на регистрацията е извършено служебно на същата дата при представените данни за сключена застраховка. Това навежда на извод за защитен обществен интерес. Предвид това продължаващото действие на ПАМ, без наличие на законова необходимост от това, се равнява на санкция спрямо лицето, което е недопустим правен резултат. Това представлява нарушаване на принципа на съразмерност, в частност чл.6, ал.2 от АПК, т.к. предварителното изпълнение на акта засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Преустановителната и превантивната роля на ЗПАМ са проявили своето действие и понастоящем необходимост от нея няма.

Съдът освен това съобрази, че преценката за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение следва да включва и съобразяване с евентуалната законосъобразност на подлежащата на съдебен контрол ПАМ. В т.48 от Решението по дело С-605/23 г. СЕС приема, че „…, следва да се извърши не само конкретно претегляне на публичните и частните интереси, съответно в подкрепа и срещу това изпълнение, но и поне обобщена проверка на законосъобразността на разглежданата мярка“. В тази връзка като прецени най-общо основателността на жалбата, съдът установи, че в АП не се съдържат доказателства за това кога и как е уведомен собственика на МПС за служебно прекратената регистрация на автомобила. Същото е ИАА, който не е породил правни последици, т.к. не е връчен на адресата му. Доколкото спирането на ПИ на ЗПАМ е своеобразна обезпечителна мярка за жалбата, съдът намира, че предварителното изпълнение на оспорената ПАМ следва да бъде спряно, т.к. са налице законови предпоставки за това.

Водим от горното и на основание чл. 166, ал.4 от АПК, Адм.съд Велико Търново в посочения състав

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА, до приключване на производството по обжалването ѝ с влязъл в сила акт, предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM 2135116/01.03.2026г., издадена от полицейски орган на служба при РУ Павликени, с която на основание чл.171, т.1, б“з“)гг от ЗДвП временно е отнето СУМПС на Р. С.. М., до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 6м.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му, като ЧЖ се подава чрез АСВТ.

Определението да се съобщи на страните.