Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопорцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 2в, ал. 1 т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба /именувана частна жалба/ вх. № 7252/08.05.2024 г. по описа на ВАС, подадена от Г. В. К., [ЕГН], понастоящем в Затвора – [населено място], срещу Административен съд София град.

С Разпореждане № 1017/20.05.2024г. съдът е оставил исковата молба без движение, като е дал на ищеца конкретни указания с цел отстраняване на констатираните нередовности. След като е приел, че дадените с цитираното разпореждане указания не са изпълнени, с Определение № 863/04.07.2024г. съдебният състав е оставил без разглеждане жалбата на Костин и е прекратил производството на основание чл. 158, ал. 3 от АПК.

С Определение № 10674/09.10.2024г. по адм. Дело № 9145/2024г. на ВАС, Определение № 863/04.07.2024г. е било отменено и на АССО са дадени конкретни указания.

С Разпореждане № 2135/08.11.2024г. на ищеца е указано повторно да посочи цената на иска в случай, че претендира обезщетение за вреди причинени от държавата или общините, като изложи подробно обстоятелствата на които се основава иска, какво иска от съда (ясен петитум с оглед определяне предмета на настоящото производство), като посочи и приложи доказателствата и заяви конкретните обстоятелства които ще доказва чрез тях. Да посочи изрично дали претендира вреди от незаконосъобразен акт, или действия (бездействия) на органи на ответника, доколкото в молбата такива не са цитирани. Също така му е указано да посочи по кои точно дела на АССГ същият твърди, че са нарушени правата му на разглеждане и решаване в съответствие с правните норми /включително и тези на Европейския съюз/ и в какво се изразяват тези вредоносни прояви на съда.

Съобщението за постановеното определение е било връчено на ищеца на 11.11.2024г. видно от приложеното по делото съобщение.

Със заявление вх. № 7489/20.11.2024г. депозирано в администрацията на затвора София на 12.11.2024г., ищецът е посочил единствено, че поддържа исковата си молба срещу АССГ, като посочва дело № 10829/2023г., Трето отделение, 71-ви състав, по описа на този съд образувано по негово искане във връзка с твърдение за откраднати девет броя фонокарти от килия № 5, в затвора в [населено място]. Твърди се в посоченото заявление, че съдът не искал да направи нищо по неговата претенция и желае АССГ да бъде осъден за бездействие. Тъй като с цитираното заявление ищецът не е изпълнил дадените му указания, с Определение № 1431/20.11.2025 г. исковата молба е била върната на подателя и производството по делото е било прекратено.

Посоченото определение е било обжалвано от Костин пред ВАС, където с Определение № 986/07.02.2025 г. същото е отменено с указание съдът да се произнесе по направеното искане за предоставяне на правна помощ. С оглед задължителния характер на определението на ВАС, с Определение № 334/11.03.2025 г., настоящият съдебен състав е отказал предоставяне на правна помощ. Това определение също е обжалвано от ищеца и с Определение № 3903/11.04.2025 г. по адм. дело № 3556/2025 г. на ВАС, същото е оставено в сила.

Съдът, след като съобрази наведените в сезиращата молба и допълнително депозираните заявления доводи, намира следното:

Като правно основание на исковата си претенция, Костин сочи нормите на чл. 3, чл. 6, чл. 13 и чл.14 от ЕКПЧ, чл. 47 и 48 от ХОПЕС, както и чл. 29, чл. 45 и чл.57, вр. чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. Също така са посочени нормите на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 282, ал. 2 и ал. 3 от НК.

Искът е предявен срещу Административен съд – София град с твърдения за нанесени на ищеца неимуществени вреди и вредни последици, вследствие правораздавателната дейност на ответника изразяваща се най – общо в злоупотребя с право, ограничаване на достъп до правосъдие, лъжа и манипулиране на закон, нарушени основни човешки права и общностното право на ЕС. Сочи, че вредите са в резултат от действията на 71 състав на АССГ, който с Определение № 2999 от 20.03.2024 г., постановено по адм. дело № 10829/2023 г. по описа на този съд, е оставил без разглеждане искане на Г. Костин да бъде задължен началникът на затвора в [населено място] да му върне 9 бр. фонокарти и е прекратил производството по дело № 10829/2023 г. по описа на АССГ.

Посочена е цена на иска 100000 лева и период на увреждане от 17.11.2023 г. до 26.04.2024 г.

Административен съд – София област, в настоящият си състав приема, че така предявеният иск е недопустим.

Аргументите за това са следните:

На първо място, следва да се има предвид, че защитата по ЗОДОВ, която държавата дължи на гражданите се отнася до лица, които са били субекти на прилагане на принудителни, наказателни или административнонаказателни мерки и наказания, за които е установено, че са били незаконосъобразни. От защитата по този закон не могат да се ползват лицата, които считат и твърдят, че не са били удовлетворени техни оплаквания по повод подавани от тях „жалби“, какъвто според решаващия съдебен състав е процесния случай.

В конкретния случай, АССГ в лицето на 71-ви съдебен състав е приел за разглеждане жалба/искане подадена от Г. К. с вх. № 39679/07.11.2023 г. срещу началника на Затвора – София, по която е било образувано адм. дело № 10829/2023 г. по описа на същия съд.

С Определение № 2999 от 20.03.2024 г., постановено по адм. дело № 10829/2023 г. съдът, е оставил без разглеждане искане на Г. Костин да бъде задължен началникът на затвора в [населено място] да му върне 9 бр. фонокарти и е прекратил производството по дело № 10829/2023 г. по описа на АССГ.

В мотивите си съдът е изложил аргументи, че не е компетентен да се произнесе по така направеното искане, което е от компетентността на СРП.

Срещу постановеното определение е била подадена частна жалба и е образувано дело № 6322/2024 г. по описа на АССГ - касационен състав, който с Определение № 11593/11.07.2024 г. е потвърдил определение № 2999 от 20.03.2024 г. по адм. дело № 10829/2023 г. Определението на касационния състав е окончателно и не подлежи на обжалване, поради което определението на АССГ 71-ви състав е влязло в законна сила на 11.07.2024 г.

Изложеното предполага, че производството по адм. дело № 10829/2023 г. по описа на АССГ се е развило в съответствие с процесуалните правила.

Ето защо тук следва да посочи, че твърдянато в исковата молба нарушение на чл. 47 от ХОПЕС не е относимо, тъй като не са били нарушени правата на ищеца в настоящото производство на справедлив съдебен процес и ефективни средства за защита. Процесуалните действия на съдията от 71 – ви състав са били проверени и по реда на инстанционния съдебен контрол в рамките на който е било оставено в сила определението за прекратяване на производството.

Изложеното по – горе обуславя изцяло прилагането на норми от вътрешното право, а не от правото на ЕС, поради което ХОПЕС не би могло да намери приложение в процесния случай.

От друга страна, твърдението за нарушение на ЕКПЧОС само по себе си попада извън приложното поле на чл. 2в от ЗОДОВ, защото ЕС все още не се е присъединил към ЕКПЧОС, поради което тази конвенция не е част от вътрешното право на ЕС. Освен това правилата на ЕКПЧОС се прилагат субсидиарно, доколкото липсва вътрешна правна уредба, или норма от вътрешното право е тълкувана и приложена в нарушение на норма от ЕКПЧОС. В исковата молба обаче липсват твърдения за тези обстоятелства.

Следва да се отбележи, че ищецът само бланкетно е цитирал разпоредби от ХОПЕС и ЕКПЧОС, които обаче като правна квалификация не се явяват обвързващи за съда.

Предвид липсата на твърдения, които да се подвеждат под хипотезата на нормата на чл. 2в от ЗОДОВ, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е недопустим, с оглед на което което исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 от ГПК, вр. чл. 204, ал. 5 от АПК, а делото следва да бъде прекратено (в този смисъл Определение № 40/12.01.2023 г. по гр. дело № 4870/2022 по описа на ВКС, III г. о.).

Наред с изложеното, съдът приема, че с предявяването на настоящия иск ищецът не преследва легитимен интерес и действието му представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 1 от Конституцията, чл. 17 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /по аналогия от чл. 35, т. 3, б. "а" от конвенцията/ и дори само на това основание искът се явява недопустим.

В тази посока следва да бъде взето предвид следното:

Съгласно член 35, § 3 (а) - Условия за допустимост от Европейската конвенция за правата на човека, съдът обявява за недопустима всяка индивидуална жалба, подадена на основание член 34, когато счете, че жалбата представлява злоупотреба с правото на жалба. Понятието "злоупотреба" по смисъла на чл. 35, § 3 (а) се разбира в обичайното му значение според общата правна теория, а именно - като зловредно упражняване на едно право за цели, различни от целите, за които то е създадено. Съответно всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба, уредено от Конвенцията, и което спъва правилното функциониране на Съда и точното провеждане на производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба. /в т. см. Mirolubovs and Others v. Latvia/. Приема се, че жалбоподателят злоупотребява с правото на жалба, когато отново и отново подава досаждащи и явно неоснователни жалби до Съда, подобни на жалба, подадена по-рано и вече обявена за недопустима. /в т. см. M. v. the United Kingdom и Philis v. Greece, и двете Решения на Комисията/. Не може да бъде ангажимент на Съда да разглежда поредица от необосновани и дразнещи оплаквания или други явно неправомерни действия на жалбоподателите или техните упълномощени представители, които създават неоправдана работа на Съда, несъвместима с реалните му функции в съответствие с Конвенцията. / в т. см. Bekauri v. Georgia (предварителни възражения), § 21; Migliore and Others v. Italy; SimitziPapachristou and Others v. Greece/.

На 11 април 2024 г. е приета Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета. Същата има за цел да предостави защита на физическите и юридическите лица, ангажирани в публично участие спрямо съдебни производства, с които се злоупотребява било то чрез съдебни тактики, предприети от ищеца и използвани недобросъвестно, като тактики, отнасящи се до избора на юрисдикция, предявяване на един или повече изцяло или частично неоснователни иска или на прекомерни искове, използване на тактики за забавяне на производството или искания за прекратяване на делото на късен етап от производството, започване на множество съдебни дела по сходни въпроси и причиняване на непропорционални разноски за ответника по производството. Директивата се прилага само относно граждански и търговски дела с трансгранично значение установява минимални правила, като по този начин дава възможност на държавите членки да приемат или запазят разпоредби, които са по-благоприятни за лицата, ангажирани в публично участие, включително национални разпоредби, с които се установяват по-ефективни процесуални гаранции.

Принципно предявяването на един иск за цели различни от разрешаването на гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо, следва да бъде третирано като недобросъвестно упражняване на правото на иск. Макар и с тесен предметен обхват Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета предлага следните индикации за производства, с които се злоупотребява:

а) непропорционалният, прекомерен или неразумен характер на иска или на част

от него, включително прекомерната стойност на спора;

б) наличието на множество производства, започнати от ищеца или от свързани

страни във връзка със сходни въпроси;

в) сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца или неговите представители преди или по време на производството, както и сходно поведение на ищеца по сходни или паралелни дела;

г) недобросъвестното използване на процесуални тактики, като например забавяне на производството, търсене на най-юрисдикция чрез злоупотреба или измама или недобросъвестно прекратяване на делата на по-късен етап от производството.

Неизчерпателно посочените индикации не са чужди за националната съдебна практика. Така например в Разпореждане № 321 от 04.12.2018 г. по ч. гр. д. № 3772/2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то [населено място]. е посочено, че многократното сезиране на съда с едни и същи жалби, когато те са процесуално недопустими, не води до упражняване на предоставените от законодателя процесуални права в съответствие със закона, чиято цел е споровете да намират своето разрешение. В практиката си ВКС нееднократно /например в определения № 761 от 30.11.12 г. по ч. т. д. № 497/12 г. на I т. о. на ВКС и № 376 от 10.05.10 г. по ч. т. д. № 350/10 г. на I т. о. на ВКС/ е посочвал, че последователно създаваната верига от частни жалби, съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК. Законодателят не е въвел ограничение на броя частни жалби, които могат да бъдат подадени срещу акт на съда за връщане на недопустима жалба. Липсата на подобно ограничение обаче не означава, че това може да се прави до безкрай. Нормите се създават при презумпцията, че адресатите им са добросъвестни. Общият разум на закона изключва осигуряване на възможност на страната да подава неограничен във времето брой нередовни или недопустими жалби. Когато превратно се упражняват права, увреденият може да иска и следва да получи преустановяване на увреждащата го злоупотреба. Съгласно приетото в постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение № 257 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 1149/09 г. на IV г. о. на ВКС превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защита им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно или обезщетение, или преустановяване на увреждащата злоупотреба, или и двете. Съдът, от друга страна, има задължението да поддържа баланса между страните и да гарантира, че всяка от тях ще получи справедливо изслушване, разглеждане и произнасяне. В този смисъл, съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото, в разумен срок, вкл. да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право.

В случая, както беше посочено по – горе е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 203 и сл. от АПК, вр. чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ от Г. В. К., срещу Административен съд - София град за сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на съществено нарушение на правото на Европейския съюз, при осъществяване на правораздавателна дейност на ответника.

Тук следва да се посочи, че ищецът е един от т. н. „масови ищци“, който със завеждането на съдебни искове очевидно не преследва разрешаване на гражданскоправен спор.

Настоящият съдебен състав третира настоящия съдебния спор - като „frivolous litigation“, в който са въведени несериозни и изначално необосновани фактически и правни аргументи, като ищеца - лице намиращо се в затвора отказва да се съобрази с влезлите в сила актове, с които не са уважени негови претенции по множеството инициирани от него сходни съдебни производства, като постоянно демонстрира неуважително и пренебрежително отношение към съдебните състави произнасящи се по подадените от него жалби.

В рамките само на последните години, ищецът е образувал множество сходни съдебни производства насочени срещу органи на съдебната власт и администрацията на затвора. Служебно известно е на съда от направена справка в деловодната система, че жалбоподателят - Г. В. К., води множество идентични дела в АССО, в това число – адм. дело 312; 313; 367; 395; 500; 621; 622; 628; 638; 639; 671; 681; 844; 869; 924; 934; 960; 1007; 1050; 1052; 1055; 1060; 1061; 1117; 1122; 1131; 1136; 1174; 1180; 1203; 1213; 1227; 1230; 1231; 1236; 1238; 1255; 1264; 1267 и т.н., общо над 40 броя за 2024 година, както и огромен брой подадени от него жалби в АССГ и други съдебни органи (около двеста за година – по негови твърдения в заявление вх. № 3659/30.08.2024 г.).

Съобразно формираната практика на ЕСПЧ злоупотреба с право е и използването на език на вражда и омраза срещу съда и в сезиращите го процесуални документи, като всеки опит за използването на такъв език е несъвместимо с търсената от страните и дължима от съда защита, поради което нарушава принципа на добросъвестност по чл. 3 от ГПК. В подадените от Костин жалби и заявление съдържащи се в кориците на делото са налични множество обидни квалификации по отношение на съдии, като „лъжливо лице“; „лъжлива съдия“; „некомпетентен“; „нечестен и пристрастен“ и др., които според настоящия съдебен състав представляват именно използването на такъв език от страна на ищеца в настоящото производство

Поради гореизложеното, на основание чл. 130 ГПК, вр. чл. 204, ал. 5 от АПК, исковата молба, като недопустима подлежи на връщане на нейния подател.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба именувана частна жалба с вх. № 7252/08.05.2024 г. по описа на ВАС, подадена от Г. В. К. срещу Административен съд София град, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 602 по описа за 2024 г. на Административен съд – София област, 10 състав.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен Административен съд на Р България в седмодневен срок от връчване на препис на ищеца.