ПРоизводството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 215, ал.1 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на министъра на земеделието и храните /МЗХ/, чрез юрк. А. В., против Разрешение за строеж № 63/22.10.2024 г. /РС/, издадено от главния архитект на Община Червен бряг в частта относно: 1. поземлен имот 81551.201.14, публична държавна собственост, и 2.поземлени имоти 81551.201.23 и 81551.201.24, частна собственост.

Сочи, че имотите, представляващи горска територия, попадат в трасето на предвидения в РС водопровод. Сочи, че за същите имоти неправилно се учредява сервитут и нищожно, алтернативно незаконосъобразно е определено обезщетение по реда на ЗУТ, размерът на което се обжалва по друго дело. Излага следните мотиви:

По отношение на поземлен имот 81551.201.14, публична държавна собственост, сочи, че съгласно чл.61, ал.1, т.1 от Закона за горите /ЗГ/ могат да се изграждат водопроводи, но сервитутът се учредява безсрочно или за определен срок от Министерския съвет. Описва начина на определяне на стойността на последния, и сочи, че определеното обезщетение от комисия на общината е издадено от некомпетентен орган.

По отношение на поземлени имоти 81551.201.23 и 81551.201.24 частна собственост, същите са горска територия, и за тях също е приложим редът по чл.61 и сл. от ЗГ.

Моли да се прогласи за нищожно, алтернативно за незаконосъобразно РС в частта му относно тези имоти.

Първоначално по жалбата е образувано дело № 983/2024 по описа на съда. С определение № 4129/28.11.2024 г. по това дело /л.22 от дело 983/2024, същото е присъединено към настоящето дело, образувано по жалба на ДП НКЖИ секция Враца срещу същото РС.

С протоколно определение от о.с.з. от 06.01.2025 г. /л.318/ жалбата на ДП НКЖИ секция Враца е оставена без разглеждане поради оттеглянето й, и делото продължава само по жалбата на МЗХ.

С разпореждане № 4144/29.11.2024 г. /л.39/ жалбата на МЗХ е оставена без движение за внасяне на държавна такса. Същата е внесена в посочения от съда срок, представен е документ за платена държавна такса /л.68/.

От ответника е постъпил писмен отговор на жалбата, съгласно дадената му възможност с Определение № 4432/20.12.2024 г. /л.293/, допълнено с определение № 4436/23.12.2024 г. /л.304/. В същия /л.317/ се сочи, че главния архитект на общината е компетентен орган за издаване на РС, обектът по РС е обявен от Общинския съвет за обект от първостепенно значение. Спазени са изискванията на чл.83а от ЗУТ. Алтернативно сочи, че следва да се остави в сила РС по отношение на останалите имоти.

В о.с.з. жалбоподателят МЗХ, редовно призован, не се представлява.

Ответникът – главен архитект на община Червен бряг, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Административен съд гр. Плевен, първи състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт в оспорената му част и съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за частично допустима и основателна в допустимата й част.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Актът предмет на настоящото производството е Разрешение за строеж №63/22.10.2024 г. /л.л.5-6/ на главния архитект на община Червен бряг, с което се разрешава на ОБЩИНА ЧЕРВЕН БРЯГ, в качеството й на Собственик и Възложител, да извърши строителството на следния обект:

„РЕКОНСТРУКЦИЯ И РЕХАБИЛИТАЦИЯ НА ДОВЕЖДАЩ ВОДОПРОВОД ОТ КЛАДЕНЦИ N19 В ПИ 81551.57.21 ПО КККР НА С. ЧОМАКОВЦИ, И N20 В ПИ 37863.117.101 ПО КККР НА ГР. КОЙНАРЕ, ДО ПОМПЕНА СТАНЦИЯ N3 В ПИ 81551.96.2 ПО КККР НА С. ЧОМАКОВЦИ, ОБЩ. ЧЕРВЕН БРЯГ, ОБЛ. ПЛЕВЕН“, строеж от I (първа) категория, съгласно чл.137, ал.1, т.1, буква „б“ от ЗУТ и разпоредбите на чл.2, ал.2 от Наредба №1 за номенклатурата на видовете строежи.

Предназначението на строежа и съответстващия му код е №740, съгласно Приложение №4 към чл.16, ал.3 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016 год. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР.

Настоящето разрешение за строеж се издава съгласно правното основание чл. 142, ал.6, т.2, чл.148, ал.2, ал.4 и чл. 83а, ал.1, т.1 и т. 2, във връзка с чл. 83, ал. 6 от ЗУТ и въз основа на фактическите основания:

Влязъл в сила ПУП-ПП за трасе на „Довеждащ водопровод от кладенци N19 в ПИ 81551.5721 по КККР на с. Чомаковци, и N20 в ПИ 37863.117.101 по КККР на гр. Койнаре, до помпена станция N3 в ПИ 81551.96.2 по КККР на с. Чомаковци“, одобрен с Решение №244/31.072024 г. на Общински съвет-Червен бряг;

Решение №250/11.09.2024 г. и Решение №276/27.09.2024 г. на Общински съвет-Червен бряг в изпълнение, на които е разкрита и захранена сметка с необходимите средства за обезщетение на собствениците и носителите на други вещни права върху засегнатите имоти;

Решение №203/26.06.2024 г. на Общински съвет-Червен бряг за обявяване обект „Реконструкция и рехабилитация на довеждащ водопровод от кладенци N19 в ПИ 81551.57.21 по КККР на с. Чомаковци, и N20 в ПИ 37863.117.101 по КККР на гр. Койнаре, до помпена станция N3 в ПИ 81551.962 по КККР на с. Чомаковци“ за общински обект от първостепенно значение;

Становище рег.№734500-182/09.08.2024 г. на Районна служба „ПБЗН“ - Червеи бряг за съответствие на инвестиционен проект с правилата и нормите за пожарна безопасност.

Писмо изх. № 3597(3)/05.092024 г. от РИОСВ-Плевен, относно инвестиционно предложение със становище, че не е необходимо провеждане на процедура по реда на Глава втора от Наредбата за ОС;

Здравно заключение изх.№РД-1870-90/19.08.2024 г. на РЗИ - Плевен за оценка на инвестиционен проект;

Становище рег.№316000-34762-2/21.08.2024 г. на ОДМВР-Плевен, за ВОБД за обекта.

Удостоверение №197/13.08.2024г. от „ВиК“ ЕООД-Плевен с писмо изх.№Т-414/ 13.08.2024 г. за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти;

Становище изх. №08-00-192/05.09.2024 г. на Областно пътно управление - Плевен;

Разрешение №РСПП-25/12.09.2024 г. на Областно пътно управление - Плевен за специално ползване на пътя чрез изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения в обхвата на пътя и в обслужващата зона;

Писмо с изх. №1694/26.09.2024 г. от Напоителни системи ЕАД-Клон Мизия;

Писмо с №ЖИ-35125/03.10.2024 г. от ДП „Национална Компания Железопътна инфраструктура“ относно съгласуване на ПУП-ПП;

Одобрен и съгласуван от Главния архитект на 22.10.2024 г., технически инвестиционен проект по части: ВиК; Геодезия; Пътна, ВОБД; Пожарна безопасност; ПБЗ и ПУСО, за които е извършена ОСИП със основните изисквания към строежите с Комплексен доклад изх.№ОС-51/2024 г. от консултантска фирма „СТРОЙКОНТРОЛ 99“ ЕООД - гр. София с удостоверение №РК-0454/10.04.2020 г. издадено от ДНСК, със срок на валидност до 10.04.2025 г.

Описани са и възможностите за загубване на правно действие на РС, за обжалване и условията, при които следва да се извърши строителството.

От събраните по преписката и делото доказателства се установява следното:

До главния архитект на община Червен бряг е подаден за съгласуване и одобряване инвестиционен проект за обект „РЕКОНСТРУКЦИЯ И РЕХАБИЛИТАЦИЯ НА ДОВЕЖДАЩ ВОДОПРОВОД ОТ КЛАДЕНЦИ N19 В ПИ 81551.57.21 ПО КККР НА С. ЧОМАКОВЦИ, И N20 В ПИ 37863.117.101 ПО КККР НА ГР. КОЙНАРЕ, ДО ПОМПЕНА СТАНЦИЯ N3 В ПИ 81551.96.2 ПО КККР НА С. ЧОМАКОВЦИ, ОБЩ. ЧЕРВЕН БРЯГ, ОБЛ. ПЛЕВЕН“ /л.л.87-289/. Видно от обяснителната записка на л.100, с реконструкцията се предвижда ново трасе на водопровода.

По делото е приобщен протокол от 22.10.2024 г. на комисия, назначена от кмета на общината, с който протокол са приети изготвените/определени доклади от независим лицензиран оценител, за пазарната стойност на равностойното парично обезщетение за учредяване на правото на прокарване на водопроводно трасе – сервитут на община Червен бряг, през поземлени имоти, съгласно представен списък /л.л.55-57/. В списъка са посочени 80 имота, като под №№48-50 фигурират поземлени имоти с идентификатори 81551.201.14, 81551.201.23 и 81551.201.24. И за трите имота в списъка е посочено, че представляват горска територия, друг вид дървопроизводителна гора.

По отношение на тези поземлени имоти са приобщени извадки от КККР /л.л.58-61/, от които е видно, че имот с идентификатор 81551.201.14 е публична държавна собственост, а за поземлени имоти 81551.201.23 и 81551.201.24 е посочено, че са частна собственост, но не е посочен собственик.

РС е получено от МЗХ на 11.11.2024 г., видно от обратната разписка на л.83. Жалбата срещу него е подадена на 25.11.2024 г., видно от пощенското клеймо на пощенския плик на л.20 от дело 983/2024.

Установеното от фактическа страна води съда до следните правни изводи:

По отношение на допустимостта на жалбата:

Съдът намира жалбата по отношение на ПИ 81551.201.23 и ПИ 81551.201.24 – частна собственост, за недопустима за разглеждане по същество на основание чл.159, т.4 от АПК. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл.27 ал.6 от ЗГ, по дела, които се отнасят до горски територии - държавна собственост, държавата се представлява пред съда от министъра на земеделието и храните или от оправомощено от него длъжностно лице.

От приложените по делото доказателства по безспорен начин се установява, че ПИ 81551.201.23 и ПИ81551.201.24 са частна собственост, а не държавна или общинска собственост.

От изложеното се налага извода, че за ПИ 81551.201.23 и ПИ81551.201.24 Министърът на земеделието и храните, в качеството на лице, което представлява държавата по дела, които се отнасят до горски територии – държавна собственост, няма правен интерес да обжалва издадено РС в частта му, която засяга тези имоти с оглед прокарването на водопроводно трасе-сервитут от Община Червен бряг, доколкото двата ПИ са частна собственост. Правен интерес да обжалват РС в частите му, засягащи тези имоти, имат техните собственици, а не МЗХ.

Ето защо жалбата в тази  част е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази му част да бъде прекратено.

Жалбата по отношение РС в частта му, касаеща ПИ 81551.201.14 – публична държавна собственост, е редовна и допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, и в определения от закона срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата в допустимата  част е основателна.

Няма спор по делото, че обжалваното Разрешение за строеж на Главен архитект на Община Червен бряг е издадено от материално и териториално компетентния орган съгласно чл. 148, ал. 2 от ЗУТ. Липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Съдът намира, че Разрешението за строеж отговаря и на изискванията за форма, като съдържа всички реквизити на чл. 59, ал. 2 от АПК, като РС е придружено от инвестиционен проект, съдържащ изискуемите части, който също е достатъчно подробен, поради което липсва отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Съгласно константната практика на административните съдилища мотивите на административния акт могат да се съдържат отделно в административната преписка, като в случая съдът намира, че в административната преписка и в инвестиционния проект се съдържат достатъчно подробни мотиви, като съгласно чл. 148, ал. 8 от ЗУТ одобреният инвестиционен проект, когато такъв се изисква, е неразделна част от разрешението за строеж.

При преценка за съответствие на Разрешение за строеж за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила – чл. 146, т. 3 от АПК и за противоречие с материалния закон - чл. 146, т. 4 от АПК, като съдът съобрази следното:

С оспореното разрешение за строеж е разрешено на община Червен бряг да извърши строителство на водопровод, като въпреки че се сочи, че е налице реконструкция и рехабилитация на такъв, от обяснителната записка към инвестиционния проект е видно, че водопроводът преминава по ново трасе, т.е. става въпрос за ново строителство. Няма спор, а и е видно от съдържанието на обжалваното РС, че в същото не е посочена като възложител държавата, нито МЗХ, нито Изпълнителна агенция по горите или друго държавно учреждение или предприятие, а само община Червен бряг. От извадката от КККР се установява, че поземлен имот с идентификатор 81551.201.14 е публична държавна собственост.

Няма спор по делото и се установява от писмените доказателства, че за започване на административното производство по издаване на РС не е уведомена държавата по отношение на поземлен имот с идентификатор 81551.201.14 - Министър на земеделието, храните и горите, нито Изпълнителна агенция по горите, нито Държавно лесничейство, нито СЗДП, нито съответното ДГС. Нарушението на разпоредбата на чл. 26 от АПК е съществено нарушение на административнопроизводствените правила – чл. 146, т. 3 от АПК, обосноваващо отмяна на обжалваното РС само на това основание.

Съгласно чл. 168, ал. 4 от АПК - Съществено нарушение на административнопроизводствените правила при всички случаи e когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт.

Поради това съдът намира, че е безспорно установено нарушението на разпоредбата на чл. 26 от АПК, като допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК налага отмяна на обжалваното разрешение за строеж.

Съдът констатира и допуснато противоречие на РС с материалноправни разпоредби на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, чл. 148, ал. 1, ал. 5 и ал. 9 от ЗУТ и чл. 182, ал. 1 и ал.2 от ЗУТ.

Съгласно чл. 182, ал. 1 от ЗУТ - Строежи в чужд урегулиран поземлен имот имат право да извършват лицата, в полза на които е учредено право на строеж или право на надстрояване или пристрояване на заварена сграда, както и строежи под повърхността на земята. Съгласно чл.182, ал.2 от ЗУТ, Строеж в чужд поземлен имот и строеж под повърхността на земята в чужд поземлен имот имат право да извършват лицата по чл. 83, ал. 6 и лицата, в полза на които е издадена заповед по чл. 193, ал. 3 и 4 или е учреден сервитут по чл. 64 и § 26 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за енергетиката. На същите се издава разрешение за строеж по чл. 148.

Разпоредбата на чл.83, ал.6 от ЗУТ посочва, че лицата, които изграждат и експлоатират общите водоснабдителни и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения, публична държавна и публична общинска собственост, имат право: 1. на прокарване и изграждане на тръбопроводи и съоръжения за водоснабдяване или отвеждане на отпадъчни води и наземни съоръжения към тях; 2. техни представители да влизат и да преминават през засегнатите имоти и да извършват дейности в тях, свързани с изграждането и/или експлоатацията на линейните обекти по ал. 4 и съоръженията към тях, включително право на преминаване на техника през засегнатите поземлени имоти; 3. да извършват дейности по отстраняване на аварии.

Тази разпоредба не означава, че не следва да се учреди сервитут по съответния законов ред.

Съгласно чл.83а, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУТ, която разпоредба е цитирана като правно основание за издаване на РС, Правата на лицата, които изграждат и експлоатират водоснабдителни и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения възникват, когато: 1. с влязъл в сила парцеларен план се определи разположението и размерите на сервитутните ивици на водоснабдителните и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения в засегнатите имоти, и 2. е изплатено или внесено еднократно обезщетение по реда на ал. 2 на разположение на собственика и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот.

Тази разпоредба е обща, и не е приложима по отношение на имоти – горски територии - държавна публична собственост, с оглед разпоредбите на чл.61 и сл. от ЗГ. Съгласно чл. 61 и сл. ЗГ сервитутът върху поземлен имот в горска територия със статут на публична държавна собственост, какъвто несъмнено е процесният, може да бъде учреден единствено и само от органа по чл. 61, ал. 3, т. 1 ЗГ, посредством административен акт, издаден съгласно чл. 63, ал. 3 ЗГ, който подлежи на съдебен контрол. Преди издаването му се провежда нарочна процедура, вкл. със служебното изискване на становище от съответното държавно горско или ловно стопанство. Цената на учредения сервитут се определя по реда на чл. 63, ал. 5 ЗГ с наредбата по чл. 86, ал. 2 ЗГ и се вписва в административния акт по ал. 4 на чл. 63 ЗГ. Същата постъпва в бюджета на ИАГ, а определената по реда на чл. 86, ал. 3 и ал. 4 ЗГ стойност на дървесината от горските територии - държавна собственост, върху които е учреден сервитут, постъпва в приход на съответното държавно предприятие по чл. 163 ЗГ. Освен това, съгласно чл. 86, ал. 5 ЗГ, при учредяване на сервитут върху гори-държавна собственост, се заплаща и цена за компенсационно залесяване, определяна ежегодно със заповед на министъра на земеделието, храните и горите, която постъпва в приход на съответното предприятие по чл. 163 ЗГ. Съгласно чл. 64, ал. 2 ЗГ приемането на подробен устройствен план за сервитутите по ал. 1 се разрешава след уведомяване на лицата по чл. 62, ал. 1 ЗГ, каквото по делото няма.

Поради това обжалваното разрешение за строеж е издадено в противоречие с разпоредбите на чл. 182, ал. 1 и ал.2 от ЗУТ, което е самостоятелно основание за отмяната на административния акт.

Няма спор, а и е видно от съдържанието на обжалваното РС, че в същото не е посочена като възложител държавата, нито Изпълнителна агенция по горите, нито МЗХ, като няма спор, че поземленият имот с идентификатор 81551.201.14 е държавна собственост – държавна горска територия. Държавата, МЗХ, респ. Изпълнителна агенция по горите, Държавно лесничейство, СЗДП, ТП ДГС, са имали качеството на възложител и е следвало да бъдат вписани като възложител в РС – чл. 148, ал. 5 от ЗУТ.

Поради това съдът констатира и нарушение на разпоредбите на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, чл. 148, ал. 1, ал. 5 и ал. 9 от ЗУТ, което също обосновава отмяната на индивидуалния административен акт.

Предвид изложените мотиви за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила /отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК/ и за нарушения на материалния закон /отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК/ обжалваното Разрешение за строеж № 63/22.10.2024 г. на Главен архитект на Община Червен бряг следва да бъде отменено в частта му, засягаща поземлен имот с идентификатор 81551.201.14, който е държавна собственост – държавна горска територия.

За пълнота съдът отбелязва, че доколкото МЗХ е оспорил само частично РС, а и неговата жалба е само частично допустима, Разрешението за строеж остава в сила в необжалваната му част, а също и в тази, в която жалбата на МЗХ не е допустима. Възможността да се извърши реално строителството по неотменената част на разрешението за строеж и изграденият в неотменената част на разрешението за строеж водопровод да се използва по предназначение е въпрос извън предмета на делото.

Доколкото никоя от страните не е поискала присъждане на разноски, съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Плевен, първи състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на министъра на земеделието и храните, против Разрешение за строеж № 63/22.10.2024 г., издадено от главния архитект на Община Червен бряг в частта му относно поземлени имоти 81551.201.23 и 81551.201.24, и прекратява делото в тази му част.

ОТМЕНЯ по жалба на министъра на земеделието и храните Разрешение за строеж № 63/22.10.2024 г., издадено от главния архитект на Община Червен бряг в частта му относно поземлен имот 81551.201.14, публична държавна собственост.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му на страните, а в прекратителната му част, в която има характер на определение – в срок от 7 дни от съобщаването му на страните.