Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Делото е образувано по Жалба, вх.№656/29.01.2026г. в АСВТ, подадена от К. Й. Й. от [населено място], действащ чрез упълномощения адвокат.

Обжалва се Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1729715/20.01.2026г., издадена от ПО при РУ гр.Павликени на ОДМВР В. Търново. Със същата на основание чл.171, т.1,б„з“)гг от ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство/СУМПС/ на водача, извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

По искане на жалбоподателя с Определение № 548/03.02.2026г. е спряно предварителното изпълнение на оспорената Заповед. Същото е влязло в сила на 12.02.2026г.

Жалбоподателят счита оспорената Заповед за материално и процесуално незаконосъобразна. Твърди, че същата е несъразмерно утежняваща за жалбоподателя, тъй като същият не е собственик на автомобила и не е могъл да знае за липсата на ЗГО. Освен това, на същия ден е сключена валидна ЗГО за автомобила, с което са отстранени причините за прекратяване на регистрацията, а нарушението е преустановено. При това положение действието на ПАМ се превръща в санкция.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не се представлява. От упълномощения адвокат е постъпило писмено становище, че поддържа така подадената жалба. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата - полицейският служител, издал оспорената Заповед се явява лично и поддържа тезата за нейната законосъобразност и правилност.

Доказателствената тежест е указана върху ответника - да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Като доказателства по делото са приети тези, приложени към жалбата, както и материалите по административната преписка. Допълнително са представени Мотивирана резолюция за прекратяване на АНП, образувано с АУАН № 385613/20.01.2026г., както и писмени доказателства за собствеността на автомобила и момента на служебното прекратяване на регистрацията на същия на дата 30.09.2025г. и възстановяването ѝ от 20.01.2026г.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1729715 от 20.01.2026 г., на основание чл.171, т.1, б“з“/гг от ЗДвП е постановено временно отнемане на СУ на МПС на водача, за извършено нарушение до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6м. АО сочи, че лицето е управлявало МПС със служебно прекратена регистрация, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, считано от 30.09.2026г. В същата е записано, че е отнет документ СУ МПС № 284882562.

Като фактическо основание за издаване на Заповедта е посочено обстоятелството, че на 20.01.2026г. че управляваният от жалбоподателя товарен автомобил/собственост на друго лице/ се е оказал със служебно прекратена регистрация, считано от 30.09.2025г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради липса на валидна застраховка ГО. Съставен е АУАН № 3856113 за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред - чл.140, ал.1, пр.1-во от ЗДвП. Именно във връзка с нарушението, санкционирано по чл.175, ал.3 от ЗДвП е издадена процесната ПАМ, с която е отнето свидетелството за управление на МПС на водача, а именно СУ № 284882562, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 м. Всъщност СУМПС е иззето с АУАН.

Принципно АУАН в настоящото съдебно административно производство има обвързваща съда материална доказателствена сила, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП. По делото впоследствие е представена Мотивирана резолюция от 21.01.2026г. на началника на РУ на МВР Павликени/в случая АНО/ за прекратяване на АНП, образувано с издаването на посочения АУАН. Няма данин кога е влязла в сила, но с оглед поведението на страните съдът приема, че този факт не е спорен. Това означава, че действието на оспорената ПАМ е преустановено, т.к. твърдяното административно нарушение е нейната фактическа обосновка, а въпросът за отговорността на лицето е разрешен окончателно – АНО няма да издаде НП. Самата Заповед обаче, не е оттеглена от издателя си, поради което правният интерес на жалбоподателя да води настоящото дело не е отпаднал и съдът дължи произнасяне с акт по съществото на спора дали ЗППАМ е законосъобразно издадена.

Пред АСВТ с жалбата са представени доказателства за сключена задължителна Застраховка „Гражданска отговорност“ за същия товарен автомобил, ЗП от 20.01.2026г., с валидност от 20.01.2026г. до 19.01.2027г.

От ответника, въпреки указанията, не е представена информация, че до собственика на автомобила е изпратено уведомление от „Гаранционния фонд“, нито пък за уведомяването му по друг начин за служебно прекратената регистрация на автомобила.

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, адресат на Заповедта, при наличие на правен интерес от оспорването. Депозирана е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, пред компетентния да я разгледа съд, съгласно чл. 133, ал. 1 от същия кодекс. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съдът намира, че оспорената Заповед е валиден акт, издаден от компетентен орган. Според разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП „Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.“. На съда е служебно известно, че със Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г., на основание чл. 165 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1.1 Главна дирекция „Национална полиция“; 1.2. Главна дирекция „Гранична полиция“; 1.3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи, в рамките на обслужваната територия.

Според представената Заповед № 366з-3249/04.09.2025г. на директора на ОДМВР - В.Търново, последният на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и цитираната по-горе заповед на министъра на вътрешните работи, е оправомощил различни служители при ОД на МВР – гр. В. Търново да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, и т. 6 от ЗДвП. Съответно в т.2.3. от Заповедта като компетентни да налагат ПАМ от вида на изброените са посочени полицейските служители от структурните звена на ОДМВР-ВТ, със заповед на директора на ОД. Това е Заповед № 1920/27.05.2025г./служебно известна/, с която за РУ-Павликени е посочен и авторът на процесната ЗППАМ – П. С.. П.. При тези факти, установени с годни доказателства, съдът направи извод, че оспорваната Заповед е издадена от орган, оправомощен по предвидения в закона ред, чрез делегиране на правомощия, т.е. от компетентен по материя, време и място АО, който е действал в кръга на вменените му правомощия. Поради това Заповедта се явява валиден ИАА.

Съдът намира, че е спазено изискването за форма на акта. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП ЗППАМ Заповедта е мотивирана. Спазена е разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК от страна на АО. Съдът счита че в Заповедта са посочени изчерпателно установените факти, които са послужили като основание за прилагане на ПАМ. Жалбоподателят е управлявал МПС, което е със служебно прекратена регистрация, считано от 30.09.2025г. Поради това в Заповедта правилно е посочено, че е нарушил нормата на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, която гласи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани.

Не се твърдят конкретно, а съдът не установи допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които обуславят отмяна на оспорвания индивидуален административен акт. В случая АО е описал не само фактите, които са установени с АУАН, но и правната норма на чл.175, ал.3 от ЗДвП, което е нарушението, съставляващо основание за приложението на ПАМ с основание чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг". Поради това правото на защита на страната не е нарушено, нито е затруднен съдебният контрол на акта.

Съдът намери, че Заповедта не е съобразена с материалния закон и неговата цел, като с издаването ѝ е нарушен принципът на съразмерност, визиран в чл.6 от АПК.

Действащата правна уредба към момента на служебното прекратяване на регистрацията на автомобила 30.09.2025г. е следната:

Според чл.143, ал.10 от ЗДвП,( изм. в сила от 7.09.2025 г.), служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Нормата на чл.574, ал.10 от КЗ предписва, че информационният център/създаден и поддържан от ГФ – бел. моя/ уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

И едва след реализиране на това изискване се предвижда да настъпят последиците, предвидени в алинея 11 на с.р. от КЗ - компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство.

В случая няма доказателства собственикът на МПС да е уведомен по предвидения ред. Тук за правна яснота следва да се посочи, че съдът не споделя виждането на ответния АО/служебно известно по този род дела/, че е достатъчно изпращането на уведомление от ГФ, без значение дали същото е достигнало до знанието на собственика на МПС. Това е доведено до абсурд тълкуване на правна норма, без да се държи сметка за резултата от същото. Без да се съобрази действително съдържание и функцията на тази разпоредба, с оглед системата от правни норми с които действа съвместно. Съображенията на съда са в следния контекст:

Видно от конкретната уредба в чл.571 и сл. от КЗ, информацията, съхранявана в създаден от Гаранционния фонд информационен център е чувствителна такава и се достъпва по определен ред от определена категория органи/с регистрация/ и от пострадали лица, т.е. това не е публично достъпна информация, за която се презюмира, че е известна на всички. Поради това оспорващият се явява трето добросъвестно лице, което не знае за служебно прекратената регистрация на автомобила. Следователно не може да му се вмени във вина извършването на нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП. Според върховните магистрати, уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. В този смисъл виж Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. по т. д. № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд.

Тълкуването на разпоредбата на чл.574, ал.10 от КЗ с оглед целта на приложението ѝ разкрива, че изпращането на уведомление не е самоцел. Същото е предвидено за това собственика да узнае, че ЗГО е изтекла или договорът е прекратен/особено често явление при ЗГО, които се заплащат на вноски или за множество автомобили /, за да може да сключи нова застраховка и да избегне служебното прекратяване на регистрацията на автомобила. Тоест, смисълът на уведомяването е известието от ГФ да достигне до адресата и той да съобрази поведението си с установените факти, като има предвид следващите се правни последици.

Допълнителен аргумент в тази връзка е обстоятелството, че служебното прекратяване на регистрацията на превозно средство е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, който следва да се съобщи на заинтересованите лица по общия ред на чл. 18а АПК, съгласно чл. 61 АПК. Тази норма на кодекса не е дерогирана от разпоредбите на чл.143, ал.10 от ЗДвП или чл.574, ал.10 от КЗ. Поради липсата на съобщаване на ИАА на собственика не може да се презюмира и знание у водача. Самият закон също не презюмира знание у третото лице.

Процесната принудителна мярка е издадена без да е съобразено, че липсва вина/субективен елемент на административно нарушение - управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Управлението е осъществено то лице, което не е собственик на автомобила. Наличието на посоченото в Заповедта нарушение е нейното фактическо основание. Предвид липсата му понастоящем АНП за соченото нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП правило е прекратено. Но самата Заповед е изначално постановена при липса на фактическо основание за това – липсва адм. нарушение, което я прави необоснована от фактическа страна и постановена в нарушение на законовите предпоставки за издаването ѝ. В случая собственикът, който е различен от водача, не е уведомен, че регистрацията на автомобила му е служебно прекратена, а водачът не е имал на разположение достъп до публичен регистър, от който да узнае за това. Субектът на ПАМ не е съзнавал, че управлява МПС с прекратена регистрация. Следователно не може да се приеме, че деянието е виновно извършено и съответно, че е налице основание за налагане на принудителна административна мярка. Липсва преценка за съставомерността на деянието, констатирано с редовно съставен АУАН, под някой от съставите на административни нарушения изброени в чл. 171, т. 1 б. "з" /гг/ от ЗДвП. Видно е, че житейски и фактически са налице хипотези, при които служебното прекратяване на регистрацията на МПС, по данни от ГФ, не води автоматично до необходимост от постановяване на ПАМ отнемане на СУМПС на водача. Следва органите за контрол на пътното движение да съберат всички необходими доказателства и да ги преценят в тяхната съвкупност, а ПАМ да е съобразена с личното поведение на водача, което в случая не е правно укоримо. В този ред на мисли съдът установи упражняване на компетентност за налагане на принудителна мярка без да е доказан предвиденият в закона фактически състав за това. Поради това крайният извод е, че ПАМ е материално незаконосъобразна.

От данните по делото се установява, че причината за служебното прекратяване на регистрацията е била незабавно отстранена и е била възстановена регистрацията на автомобила по административен ред на същия ден. Тоест, превантивната и преустановителна роля на мярката е реализирана. Това посочва, че още в този момент е отпаднала необходимостта от прилагане на ПАМ. В тази връзка оспорената Заповед не съответства на целта на закона. Съгласно чл.6, ал.1 и 5 от АПК, административните органи следва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. В случая тази съразмерност не е реализирана. Принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП не са санкция, а средство за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения и за осигуряване безопасността на движението. В случая причината за служебното прекратяване на регистрацията е била отстранена в рамките на същия ден, поради което продължаващото действие на мярката "временно отнемане на СУМПС" не допринася за постигане на целите на закона и представлява несъразмерно ограничаване на правата на жалбоподателя, в противоречие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Обстоятелство, което е отчетено и в Определението за спиране на ПИ на същата ПАМ.

С оглед на изложеното съдът намира, че оспорената Заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

При този изход на спора на жалбоподателя се следват разноски. Същият претендира такива за ДТ – 5,11 евро и за АВ-250 евро, платени в брой по ДПЗС. Разноските следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР-В. Търново, на основание §1, т.6 от ДР на АПК.

Решението на АСВТ не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5, изреч. второ от ЗДвП.

Воден от посочените мотиви, на основание чл. 172, ал.2, предложение второ от АПК, седми състав на Адм.съд –В. Търново

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ, като незаконосъобразна, по жалба на К. Й. Й. от ***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1729715/20.01.2026г., издадена от ПО при РУ гр.Павликени на ОДМВР В. Търново, с която на основание чл.171, т.1,б„з“)гг от ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико Търново да заплати на К. Й. Й., с [ЕГН] сумата от 255,11 евро/двеста петдесет и пет евро и единадесет евроцента/, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.