Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) във вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).

Делото е образувано по жалба на Н. И. Г. против срещу три броя заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и искане за спиране на предварителното изпълнение - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM 1374411 от 24.06.2025 г. на мл. автоконтрольор към РУ Костинброд при ОДМВР София, упълномощен със Заповед № 517з-2035/14.04.2022 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е било временно отнето СУМПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца; ЗППАМ № GPAM-1374413 от 24.06.2025 г. на мл. автоконтрольор към РУ Костинброд, ОДМВР София, с която на основание чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на МПС и ЗППАМ № GPAM-1374412 от 24.06.2025 г. на мл. автоконтрольор към РУ Костинброд, ОДМВР София, с която на основание чл. 171, т.1, б. „е“ от ЗДвП е било временно отнето свидетелството за управление на МПС до предоставяне на сключена валидна застраховка.

С определение № 1256 от 14.07.2025, постановено по адм. дело 748/2025год. на основание чл. 144 от АПК, вр. чл. 210 ал. 2 от ГПК, оспорването на трите заповеди е разделено.

Предмет на оспорване в настоящето производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM-1374413 от 24.06.2025 г. на мл. автоконтрольор към РУ Костинброд, ОДМВР София, с която на основание чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на МПС.

Жалбоподателя счита оспорваната заповед за незаконосъобразна като постановена при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон и иска отмяната им. Редовно призован за открито заседание същият не се явява и не изпраща представител. В писмена молба от процесуалния му представител адв. Любомирова се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорваната заповед.

Ответника по оспорването редовно призован за датата на с.з. не изпраща представител. Представена е преписката по оспорването.

СОП, редовно уведомена на основание чл. 16 от АПК, не изпраща представител и не е направила искане за конституиране в производството.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Оспорваната в настоящето производство заповед е издадена след съставен акт за установяване на административно нарушение cep. GA, №3937167/24.06.2025 г. за нарушение по чл. 5, ал. 3 т.1 от ЗДвП. С оспорваната заповед на основание чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на МПС. Същата е връчена на Георгиев на 24.06.2025год. Жалбата е подадена по пощата и е с дата на пощенското клеймо 03.07.2025год.

Със съставения АУАН е установено, че на 24.06.2024г., в 13.59 ч. на път 2405 с посока на движение от с. Царичина, към път II-81, управлява собствено МПС – л.а. „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“, с рег. № [рег. номер], след употреба на алкохол, изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабр. № 0159, като уреда отчел 0.74 промила алкохол в издишания въздух. Нарушение на чл. 5,ал.3,т.1 от ЗДвП- управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.

Оспорваната заповед е издадена на основание чл. 22 от ЗАНН, вр.чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, като е прекратена регистрацията на МПС.

От страна на жалбоподателя не са оборени констатациите от АУАН , поради и което съдът в настоящия намира за безспорно установена отразената в оспорената ЗППАМ фактическа обстановка. АУАН , по силата на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила за отразените в него обстоятелства. Безспорно е установено, че именно жалбоподателят е лицето което е било спряно за проверка при управление на МПС и е проверено за употреба на алкохол. Безспорно е установено и количеството алкохол, чрез описаното в ЗППАМ техническо средство.

При тези установявания, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от активно легитимирано лице с правен интерес доколкото същото е адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законоустановения преклузивен срок, против административен акт, подлежащ на съдебен контрол пред настоящия съд и съдебен състав.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – мл. автоконтрольор към РУ Костинброд при ОДМВР София, упълномощен със Заповед № 517з-2035/14.04.2022 г. Със Заповед № 517з-2035/14.04.2022г. на Директора на ОДМВР – София. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Издателят на оспорваната заповед е сред изрично упълномощените длъжностни лица, които могат за издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата.

Оспорваната ЗППАМ е издадена в изискуемата писмена форма за валидност и съдържа всички законово регламентирани реквизити, като е посочен издателят на акта, установените правнорелевантни факти и са изложени мотивите на административния орган относно наличието на материално - правните предпоставки за прилагане на конкретната принудителна административна мярка.

Съдът намира, че оспорваната заповед е материално законосъобразна, като административният орган правилно е приложил относимите материално - правни норми. Съгласно чл. 171, т. 2а, б. "б" ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година. Цитираната разпоредба съдържа няколко отделни хипотези, всяка от които съставлява самостоятелно основание за налагане на принудителната мярка. В случая мярката е приложена по отношение на жалбоподателя за това, че на посочената в АУАН и оспорваната заповед дата и място е управлявал описания лек автомобил , като при проверка от полицейски служители от РУ Костинброд е била извършена проба с техническо средство за употребата на алкохол, който отчел положителна проба 0. 74 промила в издишания въздух. Съдът намира, че са налице предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП и заповедта е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби.

Оспорената заповед съответства и на целта на закона - да се предотврати извършването на нарушения на правилата за движение, да се гарантира сигурността и безопасността на водача и останалите участници в движението. В рамките на оперативната си самостоятелност издателят на заповедта е определил срока на ПАМ съобразно предвидените в закона срокове. Предвид необходимостта от засилено противодействие на управлението на МПС след употреба на алкохол, съдът намира срокът в конкретния случай за оправдан, законосъобразен, правилен и съответен на обществената опасност на деянието и на дееца.

По тези съображения, съдът намира оспорваната заповед за законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд София област, втори състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. И. Г. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM-1374413 от 24.06.2025 г. на мл. автоконтрольор към РУ Костинброд, ОДМВР София

На основание чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата решението е окончателно.