Производството по делото е образувано след изпращането му по подсъдност на Административен съд – София област с определение № 31520/26.09.2025 г., постановено по адм. дело № 9353/2025 г. по описа на АССГ.

С определение № 1209/09.10.2025 г. съдът е оставил без разглеждане депозираната жалба и е прекратил производството по делото, след като е констатирал, че срещу същите страни, на същото основание и за същото искане има образувано друго дело, поради което е преценил, че са налице основанията на чл.159, т.7 от АПК

Срещу това определение на 20.10.2025 г. във ВАС е постъпила частна жалба от Г. В. К.. Същата е депозирана на 13.10.2025 г. чрез затворническата администрация. В жалбата е направено искане за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса. Приложени са и декларация за материално и гражданско състояние по чл.83, ал.2 от ГПК; справка от Агенция по вписванията № 450886/01.04.2024 г.; Решение № 45000/15.02.2017 г. на СРС, ГО, 86 състав, влязло в законна сила на 02.03.2017 г.

С разпореждане № 21444/21.10.2025 г. на председателя на трето отделение на ВАС, частната жалба е изпратена на АССО за надлежното й администриране по реда на чл.213а, ал.1 от АПК.

Съдът след като се запозна със съдържанието на представените писмени доказателства към частната жалба намира следното:

Частната жалба е депозирана в срок.

В нормата на чл.83, ал.2 от ГПК е предоставена възможност на съда за освобождаване от задължението за внасяне на такси съобразно законоустановени критерии, като от задължението за освобождаване от такси и/или разноски могат да бъдат освободени само физически лица, но не и юридически. По искането за освобождаване от задължението за внасяне на съдебна такса или от разноски се произнася съдът, пред който следва да се извърши съответното процесуално действие, във връзка с което възниква задължението за внасяне на такса. Освобождаването от задължението за заплащане на държавна такса се извършва с изричен и мотивиран съдебен акт и в него следва да се посочи изрично от кое задължение е освободена страната и причините за това. По молбата за освобождаване съдът взема предвид-доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, други констатирани обстоятелства, които могат да способстват за формиране на извод дали конкретно дължимият размер на съдебната такса или на разноските, които трябва да се внесат, практически би лишило страната от достъп до правосъдие, като преценката е винаги конкретна с оглед конкретния размер на таксата или разноските и с оглед конкретните обстоятелства, които препятстват възможността на страната да изпълни задълженията си по .внасянето им.

Извършвайки дължимата преценка в конкретиката на настоящия казус съдът счита, че са налице основания за освобождаването на жалбоподателя Костин от заплащане на дължимата държавна такса в размер на 30 лева.

Ето защо и на основание чл.144 от АПК вр. чл.83, ал.2 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА от заплащане на държавна такса в размер на 30 лева жалбоподателят Г. В. К. по адм. дело № 1071/2025 година по описа на АССГ.

ПРЕПИС от частната жалба на основание чл. 232 от АПК, да се изпрати на насрещната страна за отговор в 3-дневен срок.

След изтичане на срока или депозиране на отговор частната жалба ДА СЕ ИЗПРАТИ НА ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД.