Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от Б. Х. Б., [ЕГН], като законен представител на „ГОДО ЕЛЕКТРОНИКС“ЕООД, [ЕИК], чрез процесуалния му представител Я. П., съдебен адрес : [населено място] , [улица], ет.1, ап.1, срещу Решение№31/19.02.2024г., постановено по НАХД №323/2023г. по описа на РС-Сливница с доводи, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Според касатора, неправилно съдът е приел, че обжалваният фиш е законосъобразен, макар да е налице неяснота, относно всички субективни признаци на извършеното нарушение.

В касационната жалба се навеждат доводи, че неправилно в обжалваното решение съдът е приел, че в електронния фиш ясно е отразено, че се касае за глоба на физическо лице, като представляващ ЮЛ - собственик на автомобил, без да обсъди нито един от аргументите, наведени в производството, относно допусната неяснота за лицето, на което се налага санкцията. За касатора, видно от описаното във фиша нарушение не става ясно на кого се налага наказанието „глоба“ - на Б. Б. като физическо лице или на юридическото лице. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 189a,ал.11 от ЗДвП - влезлият в сила електронен фиш има последиците на влязло в сила наказателно постановление и че в този смисъл самият електронен фиш лимитира пределите на доказване в бъдещото съдебно производство, като рамкира фактическите и правни рамки на ''административното" обвинение. Намира, че доколкото с електронния фиш се вменява определено административно нарушение на определено лице, то следва да бъдат посочени достатъчно точно и ясно всички обективни и субективни признаци на извършеното според администрацията нарушение. Счита, че с допуснатата неяснота в електронния фиш съществено е нарушено правото на зашита на наказаното лице. Касаторът е категоричен, че е недопустимо рамките на обвинението и самоличността на административно-наказаното лице, срещу което е насочено "административното" обвинение да се извличат чрез тълкуване на съдържанието на акта или на приложимите законови разпоредби, както и че в този случай, електронният фиш не представлява годно средство по повдигане на "административно" обвинение спрямо определено лице. Аргументира се, че доколкото вмененото с електронния фиш "административно" обвинение е вид наказателно обвинение по смисъла на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), то в случая е нарушен чл. 6, т.3, б. "а" КЗПЧОС, а именно - "обвиненото лице" "да бъде незабавно и в подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него на разбираем за него език".

Според касатора, за да е налице яснота на кое лице се налага наказание, то в настоящия случай в цифровото описание е следвало да бъде посочена и нормата на чл. 182,ал. 2 от ЗДвП, която гласи: „Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или па лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство“, а не както е приел съдът в обжалваното решение.

Твърди се неправилност на обжалваното решение и поради това, че районният съд изобщо не е обсъдил възражението, относно незаконното автоматично прехвърляне на данните от паметта на техническото средство. Посочва, че в чл.5,чл. 9, ал. 4 и чл. 16 от Наредба № 8121з-532 от 2015г. са определени правилата за съхранението на данните от АТСС и че след като липсва запис къде и по какъв начин се съхранява тези данни следва да се отрече достоверността на представените в протокола и електронния фиш данни. Категоричен е, че неясният източник на съхранение на информация несъмнено води и до възможност за улеснената й манипулация, а тя от своя страна би била непроследима и че именно затова са въведени изискванията за приемането и съхранението на тази информация и че по този начин, се гарантира в максимална степен истинността на данните от АТСС. Подчертава, че в настоящия случай, липсват каквито и да било данни за съхранението й, не е посочена компютърната конфигурация или система, липсва датиране, при кого се съхранява и т.н, като в протокола единствено е посочено незаконно автоматично прехвърляне на данните от паметта на техническото средство на електронния фиш, макар такава възможност не е предвидена нито в закона, нито в наредбата. Сочи, че доколкото ОДМВР изпълнява ролята на административен орган, то не може да извършва действия, които не са предвидени в съответна правна норма и че въз основа на гореспоменатото, следва да се приеме, че данните от АТСС реално не са били съхранявани, че е допуснато съществено процесуално нарушение, което прави издадения впоследствие електронен фиш незаконосъобразен. Изтъква, че липсата на приемане на протокола и съхраняване на данните от АТСС води до невъзможност за извършване на каквато и да било проверка за истинността на посочените в електронния фиш факта и че това води до ограничаване на правото му на защита , тъй като в електронния фиш са посочени фактически основания за реализиране на административно-наказателна отговорност, но те няма как да бъдат проверени и с оглед на това, остават недоказани всички фактически констатации, изложени в електронния фиш и протокола.

На следващо място, твърди се незаконосъобразност на електронния фиш и поради това, че в представения по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство липсват доказателства за компетентността на длъжностното лице, извършило проверката, съответно за спазване на изискването на чл.13, т.3 от Наредбата за условията и реда за използването им. Твърди, че липсата на доказано по нормативно предвидения ред (със снимка) местоположение на уреда на посочените в Електронния фиш дата и място, препятства възможността да се установи дали действително скоростта на автомобила е измерена в зоната с ограничение на скоростта и на мястото за контрол като това обстоятелство въвежда основателно съмнение относно извършването на нарушението, съответно административното нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП не е безспорно доказано, така както е индивидуализирано в електронния фиш.

Касаторът счита, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и поради наличие на още едно нарушение на материалния закон. Аргументира се, че именно законът определя мобилните АТСС, временно разположени на пътя като такива, установяващи нарушение винаги в присъствието на контролен орган, независимо, че са разположени на пътен участък (какъвто е разглеждания случай). С оглед липсата на посочване в разпоредбата чл.189, ал.4 от ЗДвП с какво АТСС може да се установи нарушението, на още по-голямо основание, след като „в отсъствие на контролен орган“ е отнесено единствено към издаването на електронен фиш, както и с оглед разпоредбата на § 6, т.65, б. „б“ от ДР на ЗДвП, според която мобилните системи установяват нарушение в присъствие на контролен орган, независимо дали са прикрепени към превозното средство (движещо се или в покой), или са разположени временно на участък от пътя, следва извода, че при установени с мобилни АТСС нарушения на скоростта е недопустимо издаване на електронен фиш, и следва административно-наказателна отговорност да се реализира по общия ред със съставяне на акт за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление . Според Б. Б. е налице противоречие между разпоредбите на Наредба№8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата и тези на Закона за движение по пътищата относно възможността да бъде издаван електронен фиш при установяване и заснемане на нарушение с мобилни АТСС, като според Наредбата това е възможно при временно монтирано на пътя АТСС, а според закона, това е невъзможно, тъй като при всички случаи мобилното АТСС установява нарушението в присъствие на контролен орган. Намира, че при установения в чл.15, ал. 3 от Закона за нормативните актове принцип за приложимост на по-високия по степен нормативен акт, когато постановление, правилник, наредба или инструкция му противоречат, се налага изводът, че следва да бъде приложен установения със ЗДвП режим на установяване и заснемане с АТСС на нарушения, при които се съставят електронни фишове, а именно - при установяване на такива с АТСС в отсъствие на контролен орган, каквито са само стационарните. Позовава се Тълкувателно решение №1/2014r. на Върховния административен съд, съобразно което издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им, същите да работят па автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган., а в останалите случаи, при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред-със съставяне на акт за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление.

С тези доводи касаторът иска от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло Решение №31/19.02.2024г. , постановено по НАХД№323/2023г. по описа на РС – Сливница като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, да отмени като незаконосъобразен обжалвания електронен фиш серия К, №4391742, издаден от ОДМВР – София. Претендира присъждане на направените по делото разноски .

В хода на съдебното производство пред касационната инстанция касаторът моли съда да отмени решението на РС-Сливница - като незаконосъобразно и неправилно, тъй като междувременно е изтекла абсолютната давност за административно-наказателно преследване на нарушителя за извършеното от него административно нарушение. Претендира присъждане на сторените разноски.

Ответникът Областна дирекция на министерство на вътрешните работи/ОДМВР/ - София, чрез процесуалния си представител П.Иванова, оспорва така подадената жалба и моли същата да бъде оставена без уважение – като неоснователна и недоказана, да бъде оставено в сила-като правилно обжалваното решение на РС-Сливница и да бъде потвърден като законосъобразен процесния електронен фиш.

Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. и прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски, представляващи адвокатско възнаграждение .

Софийска окръжна прокуратура, представлявана от прокурор Иванова, взема мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да постанови съдебен акт, с който да остави жалбата без уважение и да потвърди като правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон решението на РС – Сливница.

Настоящият касационен състав на Административен съд-София област, като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :

Предмет на обжалване е Решение№31/19.02.2024г., постановено по НАХД№323/2023г. по описа на Районен съд-Сливница, с което решаващият съд е потвърдил като законосъобразен електронен фиш серия „К”, № 4391742, издаден от ОДМВР София, с който на Б. Х. Б., с [ЕГН], законен представител на „ГОДО ЕЛЕКТРОНИКС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], вх.“А“, ет.4, ап.7, за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 01.01.2021г. в 16.54 часа на ПП-1-8, [населено място], общ. Божурище, мах.“Кантона“, с посока на движение от [населено място] към [населено място] при ограничение на скоростта в населено място 50 км.ч., се движел със 70 км. с МПС - л.а. „Пежо”, модел „307“, с per. № [рег. номер], нарушението е установено с АТСС ARH CAM S 1 № 11743с1, насочено към [населено място], на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2,т. 2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

За да постанови решението си, районният съд, анализирайки събраните доказателства, е приел, че атакуваният електронен фиш е законосъобразен и правилен и следва да бъде потвърден изцяло, тъй като безспорно е доказано осъществяването на всички елементи от фактическия състав на конкретното административно нарушение, както и че правилно, обосновано и законосъобразно на нарушителя е наложено административно наказание за така извършеното административно нарушение. Съдът се е мотивирал защо намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че в конкретния случай не може да бъде издаден електронен фиш за установеното административно нарушение, а трябва да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение и издадено наказателно постановление. РС-Сливница аргументирано е посочил и защо не приема доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на електронния фиш поради това, че нарушението е установено с мобилна система за контрол скоростта на движението, както и въз основа на какви доказателства извежда извод, че процесното АТСС е законосъобразно приведено в работен режим на твърдяното място и време, технически изправно е, контролираната отсечка, поради което административно-наказателната отговорност на касатора е законосъобразно ангажирана по коментирания специален нормативен ред. Съдът е счел за доказано и авторството на деянието и съответно за правилно и обосновано ангажиране отговорността за процесното нарушение на представляващия дружеството, собственик на автомобила.„

Настоящият съдебен състав на Административен съд-София област при извършената служебна проверка за редовност и допустимост на жалбата, с която е сезиран, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим по силата на чл. 63в от ЗАНН. С оглед на изложеното съдът счита, че подадената жалба е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира касационната жалба за основателна, а атакуваното решение, макар правилно, към момента на постановяването му, следва да бъде отменено, тъй като междувременно е изтекла абсолютната погасителна давност за ангажиране отговорността на нарушителя за извършеното от него административно нарушение, регламентирана в чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.. Аргументите на касационната инстанция за този извод са следните:

От представените доказателства се установява по несъмнен начин, че чрез обжалвания електронен фиш се ангажира административно-наказателната отговорност на нарушителя за нарушение, извършено на 01.01.2021г. Законодателят е регламентирал един сравнително дълъг срок , в който може да бъде ангажирана отговорността на нарушителя за извършеното от него административно нарушение. Безспорно е, че с изтичането на този срок се преклудира възможността за ангажиране отговорността на нарушителя за извършеното от него административно нарушение посредством налагане на административно наказание. В конкретния случай се установява, че междувременно този дълъг срок, представляващ абсолютната погасителна давност, регламентиран в чл. 81,ал.3 във вр. с чл.80,ал.1,т.5 от НК, в размер на 4години и 6месеца от извършване на нарушението е изтекъл. След като нарушение е извършено на 01.01.2021г., а съдебното производство пред касационната инстанция е висящо към 24.09.2025г. то към 01.07.2025г. е изтекла абсолютната давност, като с изтичането й е преклудирана възможността за ангажиране отговорността на нарушителя за процесното нарушение. Иначе казано, с изтичане на абсолютната давност изрично се изключва възможността за ангажиране отговорността на нарушителя за ангажиране на отговорността му за извършеното нарушение. С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него да се постанови решение за отмяната на електронния фиш, поради настъпването на абсолютната погасителна давност, както и да се прекрати образуваното административно-наказателно производство по издаването на същия електронния фиш.

Настоящият касационен състав намира за необходимо да посочи, че в случая изтичането на абсолютната погасителна давност е по вина на съда, доколкото от документите по делото не става ясно какви са причините да не е администрирана касационна жалба, постъпила в РС – Сливница на 29.03.2024г. и същата да постъпи в Административен съд – София област едва на 04.08.2025г. тоест повече от година след депозирането й в Районен съд – Сливница. Де факто към датата на постъпване на касационната жалба в Административен съд – София област-04.08.2025г.- абсолютната давност е изтекла. С изтичането на абсолютната погасителна давност касационната инстанция следва да отмени обжалвания електронен фиш, както и да прекрати административно-наказателното производство .

При този изход на спора е основателно и искането за присъждане на разноски за касационната инстанция от страна на ответника по касация. Същите се явяват доказани до размера на 400лв., съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 20.08. 2025г. Съдът намира, че възражението за прекомерност е неоснователно, доколкото тъй като претендираното адвокатско възнаграждение е в минимален размер.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и ал. 3 от АПК, Административен съд – София област, IV- ти касационен състав

ОТМЕНЯ Решение№31/19.02.2024г., постановено по НАХД№323/2023г. по описа на Районен съд-Сливница- поради изтичане на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.

ОТМЕНЯ електронен фиш серия „К”, № 4391742, издаден от ОДМВР София.

ПРЕКРАТЯВА административно-наказателното производство, образувано по издаването на електронен фиш серия „К”, № 4391742, издаден от ОДМВР София- поради изтичането на абсолютна давност за административно-наказателно преследване.

ОСЪЖДА ОДМВР – [населено място] да заплати на Б. Х. Б., [ЕГН], сумата от 400лв. /Четиристотин лева, представляващи разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.