Образувано е по жалба, подадена от адв. М. Б. от АК - Плевен, като пълномощник на В. Д. А. с [ЕГН], адрес гр. Павликени, [улица], вх. „А“, ет. 4, ап. 10. Оспорва се Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]/ 25.04.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор в Районно управление – Павликени към ОД на МВР – Велико Търново. С оспорената заповед на жалбоподателя, на основание чл. 171, т. 1, б. „з“) „гг“)) от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС на водач“ до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и е отнето СУМПС [номер]. Съгласно отразеното в заповедта, основанието за прилагане на ПАМ е извършено на дата 25.04.2026 г. от В. Д. А. административно нарушение по чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – управление на лек автомобил „Мерцедес Ц 320 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер], собственост на А. П. В., който автомобил е с прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от дата 08.04.2026 година.

С жалбата, по която е образувано производството е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед на основание чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 от АПК. Към жалбата са приложени писмени доказателства – копие от оспорената ЗППАМ, договор за сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“, доказателства за обстоятелството, че В. Д. А. е работник на „Товарни превози“ АД – гр. Русе на длъжност „управител на бензиностанция“, за служебните й задължения като такъв, че на същата е предоставено право да стопанисва и управлява служебен автомобил на посоченото дружество, както и че към момента живее с двамата си възрастни родители.

Видно от съдържащата се в нея разписка Заповед за прилагане на ПАМ № [Наименование]/ 25.04.2026 г. на мл. автоконтрольор в РУ – Павликени, е връчена на В. Д. А. на датата на издаването й. Жалбата срещу нея е входирана в деловодството на АСВТ на 04.05.2026 г., при което се явява подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП. Оспорването е извършено от лице с надлежна процесуална легитимация като адресат на ЗППАМ, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и от външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК.

Делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание, за която дата да се призоват като страни жалбоподателят В. Д. А. от гр. Павликени и ответникът по жалбата – младши автоконтрольор в РУ - Павликени към ОД на МВР – Велико Търново, издал оспорената ЗППАМ.

Жалбата не е подадена чрез Районно управление – Павликени към ОД на МВР – Велико Търново, поради което не е представена преписката по издаването на оспорената заповед. Това налага от началника на РУ - Павликени да се изиска в 7-дневен срок от получаването на съобщението с преписа от настоящото определение, да представи по адм. дело № 445/ 2026 г. на АСВТ, цялата преписка по издаване на ЗППАМ № [Наименование]/ 25.04.2026 г. на мл. автоконтрольор в районното управление, вкл. самата заповед, както и данни дали е възстановена регистрацията на лек автомобил „Мерцедес Ц 320 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер], собственост на А. П. В. с [ЕГН].

На ответника следва да се изпратят преписи от жалбата на В. Д. А. и от доказателствата към нея, като му се укаже, че в 14–дневен срок от получаването на преписа може да представи писмен отговор и да посочи и други доказателства, които желае да бъдат събрани в производството, извън документите съдържащи се в административната преписка. Писмените доказателства следва да се представят заедно с отговора.

На ответника следва да се укаже, че в негова тежест е да установи съществуването на фактическите основания за налагането на оспорената принудителна администртативна мярка и изпълнението на законовите изисквания при издаването на негова Заповед за прилагане на ПАМ № [Наименование]/ 25.04.2026 година.

Направеното искане за спиране на предварителното изпълнение е мотивирано с две групи твърдения – за настъпване на значителни и трудно поправими вреди и за непропорционалност. По отношение настъпването на вреди се сочи, че предварителното изпълнение на процесната ЗППАМ, чрез временното отнемане на СУМПС ще постави жалбоподателката в невъзможност да изпълнява трудовите си задължения на сега заеманата длъжност, което ще доведе до оставането и без работа, с последици да не може да се грижи за себе си и семейството си, да подпомага финансово възрастните си родители, както и да води същите в лечебни заведения.

Като второ основание за направеното искане се сочи непропорционалността на наложената мярка, като се изтъква, че съгласно чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК, като проявление на принципа за съразмерност, административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Жалбоподателката изтъква, че веднага след налагането на ПАМ са предприети необходимите действия за подновяване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, за което представя като доказателство договор от 25.04.2026 г. между собственика на автомобила с който е извършено нарушението и „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД. Счита, че по този начин е отстранено констатираното нарушение, осигурена е защитата на обществения интерес, при което предварителното изпълнение на ПАМ, е неоправдано.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи.

В разглеждания случай по силата на специалния закон - чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, е допуснато предварително изпълнение на административни актове от вида на процесния, като оспорването на същите няма суспензивен ефект. Самото искане за спиране е направено от субект, който е адресат на административния акт и надлежно го е оспорил по съдебен ред, в хода на неприключило съдебно производство. Предвид спецификата на конкретното дело, внасяне на отделна държавна такса за провеждането на настоящото производство не се дължи. Искането за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на ПАМ № [Наименование]/ 25.04.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор в Районно управление – Павликени към ОД на МВР – Велико Търново, е редовно и допустимо за разглеждане. Разгледано по същество, искането е основателно.

Предварителното изпълнение на оспорената заповед е допуснато по силата на специален закон, при което за административния орган не съществува задължение да доказва, че са налице някои от условията по чл. 60, ал. 1 от АПК. Обратно, съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 4 от АПК, за да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, е необходимо да се докаже, че същото би могло да причини на оспорващото лице значителна или трудно поправима вреда. Вредата може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права или свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той да не е в състояние да я поправи, или това да му създава големи затруднения, като извън това настъпването й следва да е достатъчно вероятно. Изброените обстоятелства – вредата, нейния характер и вероятността от настъпването й, подлежат на доказване в производството по чл. 166, ал. 4 от АПК, като съгласно общия принцип на чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, тежестта за провеждането на това доказване е на оспорващото лице, което иска спирането на изпълнението.

В случая съдът намира, че са налице предпоставките за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Видно от наличните в делото доказателства е, че от 2018 г. и към настоящия момент, В. Д. А. работи в „Товарни превози“ АД – гр. Русе на длъжност управител на бензиностанция „Карго ойл“ – гр. Павликени, като според служебна бележка, издадена от работодателя, в трудовите й задължения се включва предаване на документи в банкови клонове, пренасяне на първични счетоводни документи, провеждане на срещи с настоящи и потенциални клиенти, доставка и получаване на стоки и консумативи. Установява се и че във връзка с изпълнението на посочените трудови задължения, с пълномощно от 16.05.2018 г. и със Заповед № 22/ 04.01.2021 г. на изпълнителния директор на „Товарни превози“ АД – гр. Русе, на жалбоподателката е предоставено да стопанисва, управлява и отчита служебен автомобил „Форд транзит“ с рег. № [рег. номер]. Установява се по безспорен начин и че след налагането на ПАМ, на дата 25.04.2026 г. от А. П. В. с [ЕГН], като собственик на лек автомобил „Мерцедес Ц 320 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер], е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ със „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД за посочения автомобил, за периода 25.04.2026 г. – 24.04.2027 година.

При така описаната фактология съдът намира, че допуснатото предварително изпълнение на оспорената ПАМ, създава реална угроза от обективна невъзможност за нейния адресат да изпълнява голяма част от служебните си задължения, при това основни такива, свързани със спецификите на заеманата длъжност в „Товарни превози“ АД – гр. Русе. Съобразно нормативно определения срок за прилагане на ПАМ „до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“ и ноторно известната продължителност на процедурата по издаване и съдебно обжалване на наказателните постановления за административни нарушения по чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, изключително голяма е вероятността, коментираната обективна невъзможност за изпълнение на част от основните трудови задължения, да е с продължителност именно 6 месеца. Горното от своя страна предполага като минимум сериозни притеснения на работника, свързани с тази невъзможност, с обичайните в такива случаи негативни изживявания, а по-вероятно – преустановяване /временно или постоянно/, заемането на посочената длъжност, свързана с необходимост от ползване на автомобил. Тоест установява се вероятното настъпване на неимуществени вреди за жалбоподателката, а също и на имуществени такива при възможно и то с висока степен на вероятност, прекратяване на трудовото й правоотношение или преместване на друга длъжност. Ето защо съдът намира, че са налице доказателства за настъпването на неблагоприятни имуществени последици за адресата на оспорения акт, които могат да бъдат квалифицирани освен като значителни и като трудно поправими в смисъла, вложен от законодателя. Силно занижена е вероятността финансовите увреди от прекратяване на трудовото правоотношение поради обективна невъзможност за изпълнението му или от преместване на по-ниско заплатена длъжност, като пряка последица от предварителното изпълнение, да бъдат компенсирани по обезщетителен ред. Предвид горното съдът намира, че макар и с имуществен характер, този вид вреди за оспорващото лице се характеризират като трудно поправими. От друга страна, некомпенсируеми поради характера си, са евентуалните неимуществени вреди, причинени от невъзможността пълноценно да се изпълняват трудовите задължения през относително продължителен период от време, от преместването на друга длъжност или от прекратяването на трудовото правоотношение. При така изложеното съдът намира за доказани наличието на значителни и трудно поправими за жалбоподателката вреди, които по интензитет са противопоставими на заложения в закона обществен интерес.

На второ място, основанието за налагане на оспорената ПАМ е управляването от В. А. на автомобил, чиято регистрация е била прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради неплащане на задължителна застраховка. Целта на този вид принудителни мерки е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Доколкото управлението на МПС е дейност с повишена опасност, законодателят въвежда императивно правило за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането. Според данните от преписката и оспорения акт, жалбоподателят не е собственик на МПС, чиято регистрация е прекратена поради липса на задължителна застраховка, което действително поставя под въпрос наличието на знание у него за прекратената регистрация. Макар че последното е въпрос, който касае спора по същество, в тази връзка следва да се посочи, че при служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство законодателят предвижда, че същата се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – чл. 143, ал. 10, изр. второ от ЗДвП. В случая жалбоподателката отрича извършването на нарушението поради липсата на субективния елемент, а освен това представя доказателства за отстраняването му на същия ден, около 30 минути след налагането на процесната ПАМ. След като са предприети съответните действия за привеждане в съответствие с изискванията на закона след издаването на ЗППАМ и фактически е отпаднало основанието за прекратяване на регистрацията, то се явяват основателни доводите, че целите на ПАМ са постигнати и продължаването ѝ се превръща в санкция, което не е целта на закона. Това е още един аргумент коментираната невъзможност за пълноценно изпълнение на служебните задължения на жалбоподателката и житейски логичните последици от такава невъзможност, да бъдат квалифицирани като застрашен неин интерес, който е противопоставим на защитения с предварителното изпълнение на ЗППАМ обществен такъв.

По горните съображения, настоящият състав намира, че предварителното изпълнение на обжалваната ЗППАМ, издадена от мл. автоконтрольор в Районно управление – Павликени към ОД на МВР – Велико Търново, следва да бъде спряно, до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по оспорването ѝ.

Водим от горното и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 157, ал. 1 и чл. 166, ал. 3 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Конституира като страни по адм. дело № 445/ 2026 г. по описа на Административен съд – Велико Търново жалбоподателя В. Д. А. с [ЕГН], адрес гр. Павликени, [улица], вх. „А“, ет. 4, ап. 10 и ответник младши автоконтрольор в Районно управление – Павликени към ОД на МВР – Велико Търново, издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]/ 25.04.2026 година.

Насрочва делото в открито съдебно заседание на 02.06.2026 г. от 10:30 часа, за която дата да се призоват страните. Призоваването на жалбоподателя да се извърши чрез пълномощника му адв. М. Ц. Б. от АК- Плевен, на посочения служебен адрес: гр. Плевен, [улица], ет. 3, офис 19. Призоваването на ответника да се извърши на адреса му по месторабота гр. Павликени, [улица], чрез Районно управление – Павликени към ОД на МВР – Велико Търново.

Спира допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]/ 25.04.2026 г., издадена от мл. автоконтрольр в Районно управление – Павликени към ОД на МВР – Велико Търново, до приключване на съдебното производство по оспорването на заповедта.

Изисква от началника на Районно управление – Павликени към ОД на МВР – Велико Търново, в 7-дневен срок от получаването на съобщението с преписа от настоящото определение, да представи по адм. дело № 445/ 2026 г. на АСВТ, цялата преписка по издаване на ЗППАМ № [Наименование]/ 25.04.2026 г. на мл. автоконтрольор в районното управление, както и данни дали е възстановена регистрацията на лек автомобил „Мерцедес Ц 320 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер], собственост на А. П. В. с [ЕГН].

Указва на ответника, че в 14–дневен срок от получаването на преписа от жалбата може да представи писмен отговор и да посочи и други доказателства, които желае да бъдат събрани в производството, извън документите съдържащи се в административната преписка. Писмените доказателства следва да се представят заедно с отговора.

Указва на ответника, че съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, в негова тежест е да докаже в настоящото производство съществуването на посочените фактически основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването на негова Заповед за прилагане на ПАМ № [Наименование]/ 25.04.2026 година.

Определението, в частта му с която е спряно предварителното изпълнение на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ може да се обжалва с частна жалба, пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от преписи от жалбата на В. Д. А., от доказателствата към нея и от настоящото определение, да се изпратят на ответника, на адреса му по месторабота.

Преписи от настоящото определение да се изпратят на жалбоподателя, чрез пълномощника му и на началника на Районно управление – Павликени към ОД на МВР – Велико Търново.