Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Д. Х. П. от [населено място] чрез пълномощника й –адв.В. В. –САК срещу Решение № 198/30.06.2025 г., постановено по АНД № 46/2025 г. по описа на РС- Ботевград.

В жалбата са изложени твърдения, че въззивният съд безрезервно е кредитирал като достоверни показанията на полицейските служители, като е ингонирал показанията на св. В. И., поради което неправилно е интерпретирал фактическата обстановка по казуса, в резултат на което е достигнал до неправилни правни изводи.

На следващо място, в касационната жалба се навеждат доводи за допуснати процесуални нарушения по смисъла на чл.42, ал.1, т.3 и т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които в значителна степен ограничавали правото на защита на санкционираното лице.

В заключение на жалбата се прави искане за отмяна на оспореното решение и отмяна на издаденото срещу жалбоподателя Д. П. наказателно постановление. При такъв изход на спора се релевира претенция за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за разглеждане на делото пред двете съдебни инстанции.

В съдебното заседание, проведено по делото касаторът, редовно призован, се представлява от адв.Велчев. Последният в дадения ход по същество на делото моли съда да постанови решение, с което да отмени като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуаните правила оспореното решение на РС – Ботевград. Претендира присъждане на сторените разноски.

Адв.Велчев излага становище, че от самото начало на административнонаказателното производство не било ясно за какво точно нарушение е привлечена към отговорност Д. П., като доводите му в тази насока изобщо не били обсъдени от въззивния съд. Развива съображения, че е житейски нелогично един водач на МПС да напусне мястото на произшествието, на което е паднала регистрационната табела на автомобила му. В тази връзка следвало да се даде вяра на тезата на жалбоподателката и на показанията на св.Илиева, че те са напуснали местопроизшествието, защото се страхували от другия участник в ПТП, като след пристигане на полицейския екип, веднага се върнали на мястото на инцидента.

Ответникът – Началник група в ОДМВР- София, РУ- Ботевград, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

Софийска окръжна прокуратура, редовно призована, се представлява от прокурор Иванова, която счита, че касационната жалба е неоснователна и недоказана, а решението на РС – Ботевград е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – София област, IV касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и от надлежна страна, с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Съобразно чл. 218 АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Въззивният съд е установил следната фактическата обстановка, въз основа на събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства:

На 23.12.2024 г. около 16:30 ч. в [населено място] св. М. Б. Б. управлявал собствения си лек автомобил, марка „БМВ 320“ с рег. № СО ***Н по [улица]в посока към [населено място] и навлязъл в района на кръстовището с [улица]. В този момент жалбоподателката Д. П. навлязла в същото кръстовище от [улица]с управлявания от нея товарен автомобил марка ”Рено Канго Експрес” с рег. № [рег. номер]. Петрова не спряла автомобила на наличния пътен знак Б-2 „Стоп“, в резултат на което последвал удар с предната част на същия в страничната дясна част на управлявания от св. Борисов лек автомобил. След възникналото пътно-транспортно произшествие с материални щети, водачът на товарния автомобил – Д. П. не спряла на мястото и не установила последиците, а напуснала местопроизшествието.

За случилото се св.Борисов подал сигнал по телефона в РУ на МВР - Ботевград. Няколко минути след това на мястото на произшествието пристигнал дежурния полицейски автопатрул при РУ - Ботевград, в състав св. В. Ц. И. и св. С. С. Г., които изслушали обясненията на св.Борисов за възникналото ПТП. На място полицейските служители намерили регистрационна табела на лек автомобил № [рег. номер]. След около половин час Д. П. се върнала на мястото на ПТП, като заявила пред полицейския екип и св.Борисов, че го е напуснала, тъй като се уплашила. На място Д. П. написала и собственоръчно сведение.

След проведен разговор с водачите на двете МПС, участници в ПТП и след оглед на щетите по тях, св. Иванов съставил срещу жалбоподателя Д. Х. П., АУАН серия GA №3281676/23.12.2024 г. за извършени нарушения по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. В акта било описано, че на 23.12.2024 г. около 16:30 часа в [населено място] по [улица]на кръстовището с [улица]управлява личния си товарен автомобил „Рено Канго Експрес“ с рег. № ВР ***Х, като не спира на пътен знак Б-2 „Стоп“ и удря странично лек автомобил „БМВ 320 И“, движещ се по [улица]с посока на движение към [населено място], реализирайки ПТП с материални щети, без пострадали, след което с автомобила напуска мястото на ПТП, без да спира.

Актът бил предявен и подписан от нарушителя на същата дата, без възражения. В законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН също не било депозирано писмено възръжение срещу АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН, на 07.01.2025 г. било издадено Наказателно постановление № 22-0246-000879 от 07.01.2025 г. от Началника на група при РУ – Ботевград, с което при идентичност на описанието на нарушенията и правната им квалификация, на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл.3 от ЗДвП жалбоподателят Петрова е санкциониран с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП с „глоба“ в размер на 100 / сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца за нарушението по чл.123, ал.1, т. 1 от ЗДвП.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя срещу подпис на 10.01.2025 г., който в законоустановения срок го обжалвал.

При така установената фактическа обстановка и след направен анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност въззивният съд е постановил оспореното в настоящото производство решение, с което е изменил обжалваното наказателно постановление в частта му относно нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, като е намалил размера на наложеното наказание „глоба“ на 50 /петдесет/ лева и на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец, и е потвърдил НП в останалата му част, относно нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

Решаващият съд е приел, че при издаване на обжалваното НП и съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Същите са издадени от компетентни за това административни органи, в рамките на тяхната материална и териториална компетентност и в срока по чл.34 от ЗАНН, като отговарят на законовите изисквания за форма и съдържание. След извършване на прецизен анализ на доказателствата съдът е приел, че нарушенията, за които е ангажирана административнонаказателната отгворност на жалбоподателя Петрова са безспорно доказани, който извод напълно се споделя от настоящата съдебна инстанция.

Във връзка с наведените от процесуалния представител на жалбоподателя възражения съдът намира за нужно да отбележи, че в конкретиката на настоящия казус не се установяват нарушения на изискванията на чл. 42 ЗАНН и чл.57 от ЗАНН. Констатираните административни нарушения са описани точно и ясно, като са посочени всички елементи от състава на нарушението, както и съответстващата му правна квалификация. Нарушителят е бил в състояние да възприеме фактическите и правните рамки на вменените му във вина нарушения и адекватно да организира защитата си, което в действителност е и сторил. В тази връзка следва да се отбележи още, че съставеният АУАН е подписан и надлежно връчен, като е указано правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН, който не е подал възражение. Спазени са и изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление. Ето защо, не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП, като възраженията в касационната жалба в тази насока са неоснователни.

На следващо място, настоящият касационен състав не може да сподели и изложеното в жалбата и в дадения ход по същество на делото от адв.Велчев, че в мотивите на обжалваното решение не е направен обективен доказателствен анализ, поради което и съдът е достигнал до неправилни правни изводи. В случая фактическата обстановка е правилно установена, при спазване на принципите за служебното начало и обективната истина. Районният съд е събрал и оценил всички допустими, необходими и относими доказателства, съобразно действителното им съдържание и въз основа на тях е направил обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Законосъобразно в решението са кредитирани показанията на разпитаните полицейски служители, тъй като те са еднопосочни и се подкрепят от събраните писмени доказателства. Съдът е анализирал подробно и показанията на св. В. И. –приятелка на жалбоподателя Петрова, които относно правнорелевантните факти от предмета на доказване по делото остават изолирани и неподкрепени от останалите съобрани по делото доказателства. Ето защо, съдът е приел, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства които да оборят презумптивната доказателствена сила на АУАН, въведена изрично с разпоредбата на чл. 189, ал.2 ЗДвП, показанията на полицейските служители и приобщените писмени доказателства.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изследвал всички относими към предмета на спора факти, излагайки мотиви, чрез които е направена връзката между приетите за установени обстоятелства и съответните правни изводи. Обсъдени са в съвкупност събраните доказателства и въз основа на тях съдът правилно е приел, че жалбоподателят е извършил вменените му нарушения, поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Във връзка с размера на кумулативно наложените наказания за нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, съдът е приел, че в случая следва да ревизира същия до законово установения минимум на наказанията, който извод следва да бъде споделен, тъй като в издаденото НП не се съдържат никакви конкретни мотиви относно индивидуализацията на наложените наказания. Изложените съображения в тази насока се споделят от настоящият съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни.

Предвид гореизложеното, в конкретиката на настоящия казус не са налице основания за отмяна на обжалваното решение, респ. на обжалваното пред РС – Ботевград наказателно постановление, поради сочените в касационната жалба възражения, поради което и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора разноски се дължат в полза на ответника по касация, който обаче не е поискал присъждането на такива, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН Административен съд София – област, IV -ти касационен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 198/30.06.2025 г. на РС – Ботевград, постановено по АНД № 46/2025 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.