Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. М. Н. от [населено място] срещу Решение №2/06.01.2026г. по АНД №1424/2025 г. по описа на Великотърновския районен съд, с което е потвърден Електронен фиш Серия К №9539739 на ОД на МВР Велико Търново, с който на касатора, в качеството му на законен представител на „Еврофонд Адвайзърс“ ЕООД, за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 25,56 евро /50,00 лева/. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради допуснато съществено нарушения на процесуалните правила – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, приложимо в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменен обжалваният електронен фиш. Не се претендират разноски.

Ответникът по жалбата – ОД на МВР – В. Търново, не се явява, не се представлява и не взема становище по същество.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на подадената жалба и предлага решението да бъде оставено в сила.

 

Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК приема за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

 

С Решение №2/06.01.2026г. по АНД №1424/2025 г. състав на Великотърновския районен съд е потвърдил Електронен фиш Серия К №9539739 на ОД на МВР Велико Търново, с който на касатора, в качеството му на законен представител на „Еврофонд Адвайзърс“ ЕООД, за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 25,56 евро /50,00 лева/.

За да постанови този резултат от фактическа страна съдът е приел, че на 11.08.2024г., в 12:38 часа, в общ. Велико Търново, на път I-4, при км. 133+490, в посока [населено място], лек автомобил „Волво“, модел „С60“, с рег. № [рег. номер], е управляван със скорост 78 км/ч при ограничение за извън населено място от 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26, т.е. превишение от 18 км/ч. Скоростта на движение е била установена с автоматизирано техническо средство № ERS400, след приспаднат технически толеранс от минус 3 км/ч, и е установено при преглед на изготвен клип. След извършена справка е било установено, че собственик на автомобила е „Еврофонд Адвайзърс“ ЕООД, чийто законен представител е К. М. Н. и на същия е издаден Електронен фиш Серия К №9539739.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка районният съд е приел, че електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП реквизити. Намерил е, че използваното техническо средство е одобрен тип, преминало е последваща проверка и е отговаряло на метрологичните изисквания към датата на установяване на нарушението. Приел е, че от разпечатката и снимковия материал, представляващи годни веществени доказателствени средства по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, безспорно се установяват мястото, времето и скоростта на движение. Формиран е извод за осъществено нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, изразяващо се в движение с превишена скорост в съответния пътен участък. Прието е за правилно ангажирана отговорността на законния представител на собственика на МПС на основание чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, доколкото не са налице данни за декларирано друго лице като водач, като е прието още, че глобата е наложена в предвидения от закона твърд размер по чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. РС е изложил мотиви по всички възражения в жалбата, като е намерил същите за неоснователни.

Така постановеното решение е правилно.

 

Настоящата инстанция намира, че при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства районният съд е достигнал до правни и фактически изводи, които изцяло се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава неправилност на съдебния акт.

Неоснователно се поддържа от касатора наличието на допуснато от районния съд съществено процесуалнo нарушениe, изразяващo се в недопускане на почеркова експертиза за установяване авторството на подписа на лицето, получило електронния фиш. Районният съд правилно е приел, че изясняването на този въпрос не е необходимо за решаване на спора, доколкото жалбата е била приета за разглеждане като подадена в срок. В тази връзка следва да се има предвид, че редовността на връчването на електронния фиш не рефлектира върху неговата законосъобразност, а има значение единствено относно началния момент, от който започват да текат сроковете за неговото обжалване и свързаните с това процесуални възможности за защита. В конкретния случай въпросът за връчването е ирелевантен за изхода на спора, доколкото жалбата е била депозирана в рамките на предвидения срок и е била разгледана като процесуално допустима, поради което правото на защита на касатора не е било ограничено.

Съдът не споделя и изложеното в касационната жалба, че касаторът е бил лишен от правната възможност да посочи лице, което е управлявало автомобила към релевантните дата и място. Срокът по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП тече от връчването и при нередовно връчване срокът не е изтекъл. При узнаване акта, касаторът е могъл да подаде такова възражение, което не препятства възможността за подаване на жалба срещу електронния фиш в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.

В жалбата, с която е сезиран районният съд, не се съдържат твърдения, че моторното превозно средство е било управлявано от трето лице, поради което законосъобразно е прието, че не е налице спор относно авторството на нарушението и че то следва да се приеме за осъществено от санкционираното лице. Едва в касационната жалба се въвежда подобно твърдение, което представлява ново възражение по фактите и не може да обоснове допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд.

Ето защо, след като не са налице заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, настоящият състав приема то да бъде оставено в сила.

При този изход на делото разноски на касатора не се дължат, а ответникът не е претендирал такива.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2/06.01.2026г. по АНД №1424/2025 г. по описа на Великотърновския районен съд.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.