ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1112
София, 27.08.2025 г.
Административният съд - София Област - IV тричленен състав, в закрито заседание на двадесет и седми август две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател: | МАРИЯНА ЛАЗАРОВА - КАБАКЧИЕВА |
Членове: | ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА - АТАНАСОВА ТАНКА ЦОНЕВА |
Като разгледа докладваното от съдия ТАНКА ЦОНЕВА частно канд № 20257020700932 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна касационна жалба от А. В., чрез пълномощника му -адв.А. С.- АК- Благоевград, срещу Определение № 118/30.06.2025 г., постановено по НАХД № 475/2023 г. по описа на РС - Самоков.
В жалбата се отправя искане за отмяна на определението на РС- Самоков и допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските, като се осъди Агенция пътна инфраструктура /АПИ/ да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева. Излагат се аргументи защо следва да се присъди пълният размер на направените разноски, чието плащане било извършено в брой и се явявало доказано от приложените по делото писмени доказателства. Оправя се искане в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени и направените в настоящото съдебно производство разноски в размер на 300 лева.
В законния срок не е постъпил отговор на частната жалба от АПИ.
След запознаване с материалите по делото, съдът констатира следното:
НАХД № 475/2023 г. по описа на РС - Самоков е образувано по жалба на А. В., чрез пълномощника му -адв.А. С. против Наказателно постановление № BG30122022/5800/Р8-2142/23.06.2023 г., издадено от директора на Национално Тол управление към Агенция пътна инфраструктура, с което на Велиновски е наложена глоба в размер на 1800 лева за нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП.
С Решение № 48 от 22.04.2025 г., постановено по делото, обжалваното наказателно постановление е било отменено. С решението съдът не се е произнесъл по въпроса за направените от страните разноски в производството. Приел е, че независимо от изхода на делото, в полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъдени направените от последния разноски за адвокатско възнаграждение, поради липса на доказателства за действителното им извършване.
В срока за обжалване е постъпило искане по чл.248 от ГПК от процесуалния представител на жалбоподателя-адв. Смуков за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като е поискано да бъдат присъдени действително направените и своевременно претендирани пред въззивния съд разноски в размер на 650 лева.
На 13.06.2025 г. в съда е било депозирано писмено становище по така направеното искане от юрк.Георгиева – пълномощник на директора на Национално Тол управление.
С атакуваното в настоящото производство определение от 30.06.2025 г. РС – Самоков е оставил без уважение подаденото искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Изложил е аргументи, че молбата е неоснователна, тъй като в самия договор за правна защита и съдействие не било посочено, че уговорената за плащане сума в брой е платена към датата на сключване на договора.
Съдът намира частната жалба, с която е сезиран за допустима – подадена от надлежна страна и в срок, като разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения:
Съгласно ТР № 6/2013 г. само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. В договора за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, като удостоверява, че страната не само е договорила, но е и заплатила адвокатското възнаграждение. Именно такъв е и процесният случай, като изводите на РС – Самоков в обратен смисъл не могат да бъдат споделени от настоящата съдебна инстанция. Ето защо, съдът приема че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, като в полза на жалбоподателя се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 650 лева, поради липса на релевирано възражение за тяхната прекомерност от насрещната страна.
В полза на жалбоподателя следва да се присъдят и направените в настоящото съдебно производство разноски, които са своевременно поискани, като са представени доказателства за извършеното им плащане.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от № 118/30.06.2025 г., постановено по НАХД № 475/2023 г. по описа на РС- Самоков, с което е оставена без уважение молбата за изменение на Решение № 48/22.04.2025 г., постановено по делото в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА Решение № 48/22.04.2025 г., постановено по НАХД № 475/2023 г. по описа на РС- Самоков, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА Агенция пътна инфраструктура да заплати на А. В., [ЕГН] от [населено място], [улица]сума в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева, представляваща разноски за осъществено процесуално представителство по НАХД № 475/2023 г. по описа на РС- Самоков.
ОСЪЖДА Агенция пътна инфраструктура да заплати на А. В., [ЕГН] от [населено място], [улица]сума в размер на 300 /триста/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: | |
Членове: |