Производството е по реда на чл. 404, ал. 1 и чл. 405 от Кодекса на труда (КТ) във връзка с чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Свилоцел“ ЕАД, ЕИК 104645362, със седалище и адрес на управление гр. Свищов, Западна индустриална зона, чрез адв. Р. П., срещу Принудителни административни мерки – задължителни предписания по т. 4-12 от Протокол за извършена проверка № ПР2600099/23.01.2026 г. на инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Велико Търново, потвърдени след обжалване по административен ред с Решение изх. № 26010968/13.02.2026 г. на изп. директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Жалбоподателят счита, че обжалваните предписания са в противоречие с материалния закон и неговата цел. Сочи, че в протокола не било отразено и не ставало ясно има ли сезиране на съд от работниците във връзка със специалната норма на чл. 404, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/. Твърди, че обжалваните предписания са нищожни, тъй като извън обхвата на своите правомощия контролният орган е решил един трудов спор, което е от компетентността на съда. Моли за отмяна на обжалваното предписание. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата, Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Велико Търново, чрез процесуалния си представител юриск. М. К. счита, че жалбата е неоснователна и моли да бъде отхвърлена, по съображенията, изложени в решението на горестоящия административен орган. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

В периода 14.01.2026 г. – 19.01.2026 г. Д. А. – главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Велико Търново и Г. П. – главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Велико Търново, са извършили проверка по документи относно спазване на трудовото законодателство от жалбоподателя. В хода на проверката е връчена призовка на основание чл. 45, ал. 1 от КТ, с която от работодателя са изискани лични трудови досиета на лицата, на които е начислено обезщетение на основание чл. 222, ал. 1 от КТ през м. май 2025 г. и м. юни 2025 г.; присъствени форми, графици – заверени копия от м. 10.2025 г. до момента; заверени копия на ведомости за заплати и др. документи, удостоверяващи изплащане на трудови възнаграждения и обезщетения за м. 05.2025 г., 06.2025 г., и за периода от м. 10.2025 г. до момента, документи, удостоверяващи изпълнението на предписания от предходна проверка и др. Изисканите документи са представени.

Съгласно мотивите на съставения Протокол за извършена проверка № ПР2600099/23.01.2026 г., касаещи обжалваните предписания, в хода на проверката е установено, че съгласно предоставените ведомости за заплати на „Свилоцел“ ЕАД за м. октомври 2025 г. и ноември 2025 г. работодателят е начислил на П. И. С., [ЕГН] брутни трудови възнаграждения, като не са представени платежни документи, удостоверяващи изплащането на тези възнаграждения на С. за м. октомври и ноември 2025 г. Нарушението било констатирано и спрямо други лица, например А. И. А., а на някои лица, например Б. Г. Г. - за октомври 2025 г. и А. Л. Л. – за ноември 2025 г., не било изплатено трудовото възнаграждение в пълен размер. С това бил нарушен чл. 128, т. 2 от КТ. Предвид изложеното с протокола на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ са дадени процесните предписания по т. 4 и по т. 5 – с тях е наредено на основание чл.128, т. 2 от КТ работодателят да изплати на П. И. С., и на другите лица, на които е начислено във ведомост и не е изплатено или не е изплатено в пълен размер трудово възнаграждение за извършената от тях работа през октомври 2025 г., съответно м. ноември 2025 г., като изплащането му да се извърши по установения от законодателя в чл.270, ал.4 КТ ред - чрез превод или внасяне по платежна сметка на работника или служителя, със срок за изпълнение 12.02.2026 г.

На следващо място, в мотивната част на протокола е посочено, че в предоставените ведомости за заплати на „Свилоцел“ ЕАД за м. октомври 2025 г. и м. ноември 2025 г. работодателят е начислил на И. Г. И., [ЕГН], чието трудово правоотношение е прекратено, брутни трудови възнаграждения за тези месеци, като не са представени платежни документи, удостоверяващи изплащането им на лицето. Нарушението било констатирано и спрямо други лица, чиито трудови правоотношения са прекратени, например Г. Й. В., а на някои лица, чиито трудови правоотношения са прекратени, например на В. С. Ч., не било изплатено трудовото възнаграждение в пълен размер, като изложеното е прието за нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ. Предвид това с протокола на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ са дадени процесните предписания по т. 6 и т. 7 – на основание чл.128, т. 2 от КТ работодателят да изплати на И. Г. И., и на другите лица, чиито трудови правоотношения са прекратени и на които е начислено във ведомост и не е изплатено или не е изплатено в пълен размер трудово възнаграждение за извършената от тях работа през м. октомври 2025 г., съответно през м. ноември 2025 г., като изплащането му да се извърши по установения от законодателя в чл.270, ал.4 КТ ред - чрез превод или внасяне по платежна сметка на работника или служителя, със срок на изпълнение 12.02.2026 г.

На следващо място, в протокола се съдържа аналогична констатация на горните – че на С. А. Б., [ЕГН], чието трудово правоотношение е прекратено, не е изплатено начисленото трудовото възнаграждение за м. май 2025 г. в пълен размер съгласно начисленото въз ведомост по реда на чл. 270, ал.4 КТ – нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ. На основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ е дадено предписание № 8 - на основание чл.128, т. 2 от КТ работодателят да изплати на С. А. Б., [ЕГН], чието трудово правоотношение е прекратено, в пълен размер начисленото във ведомост за заплати трудово възнаграждение за извършената от нея работа през м. май 2025 г., със срок на изпълнение 12.02.2026 г.

На следващо място, проверяващите са установили, че на С. А. Б., чието трудово правоотношение е прекратено, не е изплатено начисленото парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск след направените законови удръжки. Това нарушение било констатирано и спрямо други лица, чиито трудови правоотношения са прекратени, например В. Б. М., Д. Ц. Д., Н. Б. Н., Н. С. Н., З. Д. Б., В. Б. М., Е. Б. Б., П. Г. П.. С това бил нарушен чл.224, ал.1, във връзка с ал.2 от КТ, във връзка с чл.228, ал.3 КТ. На основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ е дадено предписание по т. 9 - на основание чл.224, ал.1, във връзка с ал.2 от КТ, във връзка с чл.228, ал.3 от КТ работодателят да изплати на С. А. Б., и на други лица, чиито трудови правоотношения са прекратени, вкл. В. Б. М., Д. Ц. Д., Н. Б. Н., Н. С. Н., З. Д. Б., В. Б. М., Е. Б. Б., П. Г. П., начислените във ведомост парични обезщетения за неизползвания от тях платен годишен отпуск по чл.224 КТ след като направи предвидените от закона удръжки, със срок на изпълнение 12.02.2026 г.

На следващо място, установено е, че на С. А. Б., чието трудово правоотношение е прекратено, не е изплатено начисленото парично обезщетение за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст след направените законови удръжки. Това нарушение било констатирано и спрямо други лица, чиито трудови правоотношения са прекратени, например В. Б. М., Н. С. Н., З. Д. Б., В. Б. М., Е. М. Т., а на някои лица, вкл. на Д. Ц. Д., Н. Б. Н., Е. Б. Б., П. Г. П., не е изплатено обезщетение за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в пълен размер. С това е нарушен чл.222, ал.3, във връзка с чл.228, ал.3 КТ, поради което на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ е дадено предписание № 10 – работодателят да изплати С. А. Б., и на другите правоимащи лица, вкл. В. Б. М., Н. С. Н., З. Д. Б., В. Б. М., Е. М. Т., начислените във ведомост за м. май 2025 г. обезщетения на основание чл.222, ал.3 от КТ след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а на Д. Ц. Д., Н. Б. Н., Е. Б. Б., П. Г. П., да бъде изплатено обезщетение за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в пълен размер, със срок на изпълнение 12.02.2026 г.

На следващо място, според проверяващите на Ц. В. В., [ЕГН], чието трудово правоотношение е прекратено, не е платено начисленото за м. 10.2025 г. парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск след направените законови удръжки. Това нарушение било констатирано и спрямо други лица, чиито трудови правоотношения са прекратени през м. октомври 2025 г., например Д. П. Д., като това е квалифицирано като нарушение на чл.224, ал.1, във връзка с ал.2 от КТ, във връзка с чл.228, ал.3 КТ. На основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ е дадено предписание по т. 11 – работодателят да изплати на Ц. В. В., и на други лица, чиито трудови правоотношения са прекратени, начислените във ведомост за м. октомври 2025 г. парични обезщетения за неизползвания от тях платен годишен отпуск по чл.224 КТ след като направи предвидените от закона удръжки, със срок на изпълнение 12.02.2026 г.

На последно място, според мотивите на протокола на П. А. П., [ЕГН], чието трудово правоотношение е прекратено, не е платено начисленото за м.октомври 2025 г. парично обезщетение на основание чл.221, ал.1 от КТ след направените законови удръжки. Нарушението било констатирано и спрямо други лица, например В. Р. М., като е нарушен чл.221, ал.1, във връзка с чл.228, ал.3 КТ. На основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ е дадено предписание по т. 12 – работодателят да изплати на В. Р. М., и на другите лица, чиито трудови правоотношение са прекратени, начисленото във ведомост за заплати за м. октомври 2025 г. обезщетение на основание чл.221, ал.1 КТ, със срок на изпълнение 12.02.2026 г.

Протоколът от проверката е връчен на изп. директор на дружеството на 26.01.2026 г.

„Свилоцел“ ЕАД е оспорило по административен ред дадените му предписания по т. 4-12. С Решение на основание чл. 91, ал. 1 от АПК с изх. № 26010109/11.02.2026 г. на извършилите проверката органи са частично оттеглени задължителни предписания по т. 9 и 10, като от тях са премахнати лицата Е. Б. Б. и П. Г. П..

Жалбата на дружеството е отхвърлена с Решение изх. № 26010968/13.02.2026 г. на изп. директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Доводите на жалбоподателя са приети за неоснователни, тъй като съгласно документите по преписката работодателят е начислил, но не е изплатил в установените срокове дължимите трудови възнаграждения и обезщетения на поименно посочените в протокола лица в посочените размери. Няма данни кога решението е връчено на жалбоподателя, като жалбата до съда е подадена на 26.02.2026 г.

В производството пред съда от страна на ответника е представена административната преписка. От ответника са представени също така писмени доказателства за образувано дело пред Окръжен съд – Велико Търново по искания за откриване на производство по несъстоятелност на „Свилоцел“ ЕАД.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Оспорените предписания, обективирано в т. 4 - т. 12 от Протокол за извършена проверка изх. № ПР2600099/23.01.2026 г., представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПКи като такива подлежат на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК. Жалбата е допустима като подадена в законоустановения за това срок по чл. 149, ал. 3 от АПК /предвид датата на решението на горестоящия административен орган и датата на подаване на жалбата до съда/ от лице, което има правен интерес от оспорването.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. След като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира, че разгледана по същество, жалбата е частично основателна, като съображенията за това са следните:

Процесните предписания са издадени от компетентен административен орган по смисъла на чл. 404, ал. 1 от КТ, в рамките на предоставените му правомощия. С разпоредбата на чл. 399 от КТ контролът за спазване на трудовото законодателство е предоставен на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ (ИАГИТ). Дирекциите „Инспекция по труда“, като поделения в системата на ИАГИТ, са органи на изпълнителната власт и дейността на тяхната администрация се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение (арг. чл. 12, ал. 1 от Закона за администрацията). Съгласно чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник на ИАГИТ, инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в КТ, включително тези по чл. 404, ал. 1 – да дава задължителни предписания на работодателя, касаещи преустановяване на нарушения от проверяваното дружество на трудовото законодателство за в бъдеще.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че с издадените предписания проверяващите са излезли извън компетентността си, като са решили трудови спорове, което е от компетентността на съда. В случая разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ оправомощава контролните органи на инспекцията на труда да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство /каквото безспорно е неплащането на трудови възнаграждения на работниците и служителите – предписанията по т. 4 и т. 5/, а тази на чл. 404, ал. 1, т. 12 – да дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения /каквито са оспорените предписания по т. 6-т. 12/. Следователно контролните органи са притежавали материалната компетентност за издаване на задължителни предписания от вида на процесните. Цитираното в жалбата решение на ВАС касае съвсем различен случай и е неотносимо.

Предписанията са издадени в предвидената от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма. Настоящият състав намира обаче, че предписанията частично не отговарят на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК, като съображенията за това са следните:

Безспорно всеки един административен акт, създаващ задължения, следва да има ясна, точна и конкретна разпоредителна част, от която по безспорен и недвусмислен начин на адресата на акта да става ясно в какво се състои неговото задължение и какво следва да извърши или от какво следва да се въздържи. Съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, административния акт следва да съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на неговия адресат, начинът и срокът за изпълнение. За да предизвика целения ефект, е абсолютно задължително тази част да е формулирана и изразена по такъв начин, че да даде възможност за еднозначното ѝ и безпротиворечиво възприемане и тълкуване от засегнатите лица. Това гарантира както защитата на техните законни права и интереси чрез осигуряване на възможността за своевременно и пълно упражняване на правото им на защита, така и на преследвания от административния орган публичен интерес. В случая в процесните задължителни предписания, без това по т. 8, освен за посочените в тях конкретни работници, за „Свилоцел“ ЕАД се създават задължения по отношение на неопределени, дори неопределяеми лица, което противоречи с горепосочените разпоредби.

По-конкретно: в предписанията по т. 4 и в т. 5 след посочването на конкретния работник П. И. С. фигурира фразата „и на другите лица, на които е начислено във ведомостите и не е изплатено или не е изплатено в пълен размер трудово възнаграждение за извършената от тях работа през м. октомври/ноември 2025 г.“ Кои са тези конкретни други лица не е ясно, защото липсва тяхното индивидуализиране било чрез посочването им в мотивите на протокола /посочването на някои лица е само примерно и това е изрично маркирано от проверяващите чрез думата „например“/, било чрез препратка към някакъв списък-приложение или друг документ. Това прави акта неясен и неразбираем, което представлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, което от своя страна е самостоятелно основание за отмяната му. Неясната и неточна разпоредителна част на акта препятства адекватното упражняване на правото на защита на субекта, както и препятства извършване на преценка за законосъобразност от страна на съда, тъй като волята на органа не може да се извежда по тълкувателен път. Предвид това задължителни предписания по т. 4 и т. 5 са незаконосъобразни в тази им част и следва да бъдат отменени.

В предписанията по т. 6 и т. 7 след посочването на конкретния работник И. Г. И. фигурира фразата „и на другите лица, чиито трудови правоотношения са прекратени и на които е начислено във ведомост и не е изплатено или не е изплатено в пълен размер трудово възнаграждение за извършената от тях работа през м. октомври/ноември 2025 г.“. По отношение тази част предписанията са незаконосъобразни, като съображенията на съда са идентични с тези в предходния абзац.

В предписанията по т. 9 и т. 11 наред с посочването на конкретни работници фигурира фразата „и на други лица, чиито трудови правоотношения са прекратени“. Липсва каквато и да е определеност в ПАМ относно конкретните работници, на които следва да се изплатят съответните обезщетения. В мотивната част има неизчерпателно изброяване на някои работници, но същите не са намерили отражение в разпоредителната част.

Изложеното дотук важи с пълна сила и за задължителните предписания по т. 10 в частта относно „и другите правоимащи лица“ и т. 12 в частта „и на другите лица, чиито трудови правоотношение са прекратени“.

Предвид изложеното настоящият състав на съда намира, че обжалваните задължителни предписания са незаконосъобразни в посочените части и следва да бъдат отменени.

В останалите части предписанията са законосъобразни. Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В случая е безспорно, че П. И. С., И. Г. И. и С. А. Б. са се явявали на работа в „Свилоцел“ ЕАД и са им начислени трудови възнаграждения за съответните месеци май, октомври и ноември 2025 г., които обаче не са били изплатени. Неизплащането на дължимите трудови възнаграждения представлява нарушение на трудовото законодателство, установено в разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ и основание за издаване на задължителни предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 /за работниците, чиито трудови правоотношения са прекратени/ от КТ – в този смисъл напр. Решение № 4096 от 16.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7443/2024 г., VI о., Решение № 12516 от 5.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5223/2025 г., VI о., Решение № 1910 от 26.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12002/2024 г., VI о Решение № 7976 от 19.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11926/2022 г., VI о. и др.

Аналогично, жалбоподателят не оспорва, а и се потвърждава от доказателствата по делото, че не е изплатил начислените за м. май 2025 г. и м. октомври 2025 г. парични обезщетения за неизползвания платен годишен отпуск по чл.224 от КТ на С. А. Б., В. Б. М., Д. Ц. Д., Н. Б. Н., Н. С. Н., З. Д. Б., В. Б. М. и Ц. В. В.; не е изплатил изцяло или отчасти начислените за м. май 2025 г. обезщетения на основание чл.222, ал.3 от КТ след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на С. А. Б., В. Б. М., Н. С. Н., З. Д. Б., В. Б. М., Е. М. Т., Д. Ц. Д. и Н. Б. Н.; не е изплатил начисленото във ведомост за заплати за м. октомври 2025 г. обезщетение на основание чл.221, ал.1 от КТ на В. Р. М.. Неизплащането на въпросните възнаграждения представлява нарушение на посочените от ответника норми на КТ. Разпоредбата на чл. 404, ал. 1 от КТ установява правната възможност и правомощието на контролните органи на Инспекцията по труда за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации да прилагат принудителни административни мерки, включително по т. 12 - да дават задължителни предписания на работодателя за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения, какъвто е случаят – така напр. Решение № 11396 от 23.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1440/2024 г., VI о., Решение № 14595 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10630/2020 г., VI о., Решение № 13421 от 29.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8265/2020 г., VI о. и др.

Неоснователно жалбоподателят претендира, че в случая е допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 404, ал. 3 от КТ. Съгласно тази разпоредба когато задължителното предписание по ал. 1, т. 1 и/или т. 12 се отнася до отстраняване на нарушения на трудовото законодателство и на законодателството, свързано с държавната служба, то може да бъде дадено по искане на работника или служителя до предявяването на иск пред съда, след което въпросът може да бъде решен само от съда. В случая не се твърди и установява, че някое от горепосочените лица преди даването на процесните предписания е завело иск пред съда, за който жалбоподателят в качеството на ответник по такъв иск би следвало да знае, за да се приеме, че даденото след това предписание е нищожно.

Дадените предписания съответстват и на целта на закона - да се осигури свободата и закрилата на труда, справедливи и достойни условия на труд, предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, и да се осигури една по-бърза и по-ефективна защита на работниците и служителите, имащи неполучени от своя работодател трудови възнаграждения и обезщетения, дори и в условията на едно вече прекратено трудово правоотношение.

И двете страни претендират разноски. С оглед изхода на спора съдът намира, че разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ принудителни административни мерки - предписание по т. 4 в частта „и на другите лица, на които е начислено във ведомост и не е изплатено или не е изплатено в пълен размер трудово възнаграждение за извършената от тях работа през м. октомври 2025 г.“, предписание по т. 5 в частта „и на другите лица, на които е начислено във ведомост и не е изплатено или не е изплатено в пълен размер трудово възнаграждение за извършената от тях работа през м. ноември 2025 г.“, предписание по т. 6 в частта „и на другите лица, чиито трудови правоотношения са прекратени и на които е начислено във ведомост и не е изплатено или не е изплатено в пълен размер трудово възнаграждение за извършената от тях работа през м. октомври 2025 г.“, предписание по т. 7 в частта „и на другите лица, чиито трудови правоотношения са прекратени и на които е начислено във ведомост и не е изплатено трудово възнаграждение за извършената от тях работа през м. ноември 2025 г.“, предписание по т. 9 в частта „и на други лица, чиито трудови правоотношения са прекратени“, предписание по т. 10 в частта „и на другите правоимащи лица“, предписание по т. 11 в частта „и на други лица, чиито трудови правоотношения са прекратени“, предписание по т. 12 в частта „и на другите лица, чиито трудови правоотношение са прекратени“ от Протокол за извършена проверка № ПР2600099/23.01.2026 г. на инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ Велико Търново, потвърдени след обжалване по административен ред с Решение изх. № 26010968/13.02.2026 г. на изп. директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Свилоцел“ ЕАД, ЕИК 104645362, със седалище и адрес на управление гр.Свищов, Западна индустриална зона, срещу останалите части от предписания по т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 9, т. 10, т. 11 и т.12 и срещу предписание по т. 8 от Протокол за извършена проверка № ПР2600099/23.01.2026 г. на инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ Велико Търново, потвърдени след обжалване по административен ред с Решение изх. № 26010968/13.02.2026 г. на изп. директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.