<style type="text/css">.cleanData {  color: red;}</style><style type="text/css">.body-text {
			font-size:12pt !important;
		}
</style>
<p align="center" dir="ltr" style=""><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span style="font-size:18.0pt;margin-bottom:18px;display:block">РЕШЕНИЕ</span></span></span></strong></p>

<p align="center" dir="ltr" style=""><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span style="font-size:14.0pt;"></span></span></span></strong><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span style="font-size:14.0pt;"><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span style="font-size:14.0pt;"><span class="printDefinition" id="Рег. номер">№ 538</span></span></span></span></strong></span></span></span></strong></p>

<p align="center" dir="ltr" style=""><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span style="font-size:14.0pt;margin-bottom:18px;display:block"><span class="printDefinition" id="Град">София</span>, <strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span style="font-size:14.0pt;"><span class="printDefinition" id="Дата на акт">28.04.2026 г.</span></span></span></span></strong></span></span></span></strong></p>

<p align="center" dir="ltr"><strong><span style="color:black; font-family:ms sans serif,sans-serif;font-size:14.0pt;margin-bottom:18px;display: block;">В ИМЕТО НА НАРОДА</span></strong></p>

<p class="body-text" dir="ltr"><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><strong><span class="printDefinition" id="Съд в акт">Административният съд - София Област</span> <span class="printDefinition" id="Отделение/Състав в акт">- IV състав,</span></strong> в <span class="printDefinition" id="вид заседание">съдебно заседание</span> <span class="printDefinition" id="На дата на заседание с думи"> на тридесет и първи март две хиляди двадесет и шеста година</span> в състав:</span></span></p>

<table border="0" class="body-text" dir="ltr" style="width: 100%; margin: 40px 0px 40px;">
	<tbody>
		<tr>
			<td style="text-align: right;"><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif; text-transform: uppercase;"><span class="printDefinition" id="Лейбъл Председател/Съдия">Съдия</span>:  </span></span></strong></td>
			<td style="text-align: left; vertical-align: top; width:300px;"><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif; text-transform: uppercase;"><span class="printDefinition" id="ПРЕДСЕДАТЕЛ/СЪДИЯ">ХРИСТО КРАЧУНОВ</span></span></span></td>
		</tr>
		<tr>
			<td style="text-align: right; vertical-align: top;"><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif; text-transform: uppercase;"><span class="printDefinition" id="Лейбъл Членове"> </span>  </span></span></strong></td>
			<td style="text-align: left; vertical-align: top; width:300px;"><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span class="printDefinition" id="ЧЛЕНОВЕ"> </span></span></span></td>
		</tr>
	</tbody>
</table>

<p class="body-text" dir="ltr" style="text-align: justify;"><span class="printDefinition" id="При секретар">При секретар ТАНЯ ТОДОРОВА</span><span class="printDefinition" id="на прокурора"> </span><span class="printDefinition" id="от съдия"> като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО КРАЧУНОВ</span><span class="printDefinition" id="по вид дело номер"> административно дело № 20267020700216 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:</span></p>

<p class="body-text" dir="ltr" style="text-align: justify;"><span style=""><!--clear_start--><div class="rtf" dir="ltr" style="margin-bottom:.2pt;text-indent:35.45pt;font-size:12pt;font-family:MS Sans Serif; text-align: justify;"><p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">Образувано е по жалба на И. В. Н., [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], вх. А, ет. 6, ап. 18, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1810779/08.01.2026 г., издадена от И. И. И. – младши автоконтрольор при РУ – Ботевград, ОДМВР – София, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „бб“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 1 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 3 месеца.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">В жалбата се поддържа, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като описаните в нея факти не отговаряли на истината. Жалбоподателят твърди, че не е посочено точно и ясно мястото, на което е бил спрян за проверка. Поддържа, че не е отказвал извършване на проверка с техническо средство за употреба на алкохол, а е направил два опита да даде проба, като при третия опит не му достигнал въздух. Твърди, че след това е заявил, че отива при малкото си дете, заключил автомобила си и тръгнал пеша към дома си, без да е бягал и без да е осуетявал извършването на проверка. Навежда и довод, че един и същ служител е съставил АУАН GA №4044811/08.01.2026 г. и е издал процесната заповед, поради което не бил безпристрастен. Моли заповедта да бъде отменена.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">Ответникът оспорва жалбата. С административната преписка е направено и възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt"> </p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">На 08.01.2026 г. около 16:40 ч. в [населено място], на [улица], служители на РУ – Ботевград спрели за проверка лек автомобил „Волво С 40“ с рег. № [рег. номер], управляван от И. В. Н.. В административната преписка е отразено, че автомобилът се е движел по [улица]с посока на движение от [улица]към [улица].</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">Във връзка с извършената проверка е съставен АУАН серия GA №4044811/08.01.2026 г. В акта е посочено, че около 16:55 ч. водачът е осуетил извършването на проверката, като заключил автомобила и побягнал по [улица]в посока [улица], за да не му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство. Като нарушена разпоредба е посочен чл. 103 ЗДвП, като в словесното описание е възпроизведено и поведението по осуетяване на проверка от органите за контрол.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">Въз основа на този акт на същата дата е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1810779/08.01.2026 г. С нея на И. В. Н. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „бб“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 1 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 3 месеца. В заповедта е посочено, че издателят е младши автоконтрольор при РУ – Ботевград, ОДМВР – София, оправомощен със Заповед № 517з-3082/22.07.2025 г. на директора на ОДМВР – София.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">От приложената Заповед № 517з-3082/22.07.2025 г. се установява, че директорът на ОДМВР – София е оправомощил посочените в нея длъжностни лица, включително младши автоконтрольори от РУ при ОДМВР – София, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171 ЗДвП.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt"> </p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">По делото е приложено сведение от жалбоподателя, дадено на 09.01.2026 г., в което същият заявява, че е бил спрян за рутинна проверка, предоставил е документите си, направил е два опита да даде проба за алкохол, но не му е достигнал въздух, след което поискал лабораторен тест с даване на кръв. В същото сведение жалбоподателят заявява още, че е обяснил на полицейските служители, че не иска да го бавят излишно, че има малко дете и трябва да тръгва, след което си тръгнал пеша.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">Към административната преписка са приложени и докладни записки от полицейските служители. От тях се установява, че при проверката водачът е бил поканен да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, но не е дал качествена проба. След като му било обяснено, че ще му бъде съставен АУАН и ще му бъде издаден талон за изследване, водачът заключил автомобила и заявил, че ще си тръгва. Разпоредено му било устно да остане на място до приключване на проверката и за получаване на необходимите документи, но той не останал, а тръгнал да напуска мястото на проверката по [улица]към [улица]. В докладните е посочено, че няколко пъти му било разпоредено да спре и да не напуска мястото на проверката, но той продължил, след което бил застигнат и задържан.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">По делото е приложен и видеозапис от бодикамера на полицейски служител, съдържащ данни за хода на извършената проверка. От него се установява, че поведението на жалбоподателя съответства на описаното в АУАН, докладните записки и оспорената заповед, а именно – след започване на проверката и преди нейното приключване водачът напуска мястото на проверката, въпреки указанията на полицейските служители да остане на място. Видеозаписът потвърждава изложеното от органите по контрол и опровергава твърдението на жалбоподателя, че не е осуетил проверката.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е допустима.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая процесната заповед е издадена от младши автоконтрольор при РУ – Ботевград, ОДМВР – София, който е оправомощен със Заповед № 517з-3082/22.07.2025 г. на директора на ОДМВР – София. Нарушението е констатирано на територията на [населено място]. Поради това възражението за липса на компетентност е неоснователно.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">Неоснователно е и възражението, че заповедта е незаконосъобразна поради участие на един и същ служител като актосъставител и като издател на ЗППАМ. Законът не съдържа забрана актът за установяване на административно нарушение и заповедта за прилагане на принудителна административна мярка да бъдат съставени, съответно издадени от едно и също оправомощено длъжностно лице, когато същото е орган по контрол по смисъла на ЗДвП и е надлежно оправомощено да прилага ПАМ. Производството по прилагане на принудителна административна мярка е самостоятелно административно производство, различно от административнонаказателното производство, като заповедта се издава въз основа на установените при проверката факти. Самото обстоятелство, че длъжностното лице е съставило АУАН, не обосновава извод за предубеденост или нарушение на принципа по чл. 10 АПК.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">Съгласно чл. 171, т. 1, б. „з“ ЗДвП, извън случаите по предходните букви, се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да управлява МПС – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от предвидения в съответната подбуква срок. Съгласно подб. „бб“ срокът е до три месеца за нарушенията по чл. 175, ал. 1 ЗДвП.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">Разпоредбата на чл. 103 ЗДвП задължава водача при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно и да изпълнява указанията на представителя на службата за контрол. От своя страна чл. 175, ал. 1 ЗДвП предвижда лишаване от право да се управлява МПС и глоба за водач, който откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол, както и за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">В случая от събраните доказателства, включително от приложения видеозапис от бодикамера, се установява, че проверката не е била приключила към момента, в който жалбоподателят е заключил автомобила си и е напуснал мястото на проверката. Самият жалбоподател в даденото от него сведение потвърждава, че след като не е успял да изпълни пробата с техническо средство, е заявил, че трябва да тръгва, и си е тръгнал пеша. От докладните записки и видеозаписа се установява, че му е било разпоредено да остане на място до приключване на проверката и получаване на необходимите документи, но той не е изпълнил това разпореждане и е продължил да се отдалечава, поради което е бил застигнат и задържан. Тези фактически данни съответстват на описаното в АУАН и в оспорената заповед поведение – осуетяване на извършването на проверката чрез напускане на мястото преди нейното приключване.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">Неоснователно е възражението, че жалбоподателят не е „бягал“, а само е тръгнал пеша към дома си. За приложимостта на мярката не е решаващо дали напускането е било с бягане или с ходене, а дали водачът е напуснал мястото на проверката преди нейното приключване и въпреки указанията на контролните органи да остане. При установените факти поведението му обективно е препятствало нормалното приключване на полицейската проверка, включително оформянето и връчването на съответните документи.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">Неоснователно е и възражението, че посочването на час 16:40 ч. за спиране на автомобила и 16:55 ч. за осуетяване на проверката създава противоречие. Напротив, тези два момента са последователни и съответстват на нормалното развитие на проверката – първоначално спиране на автомобила, искане и предоставяне на документи, покана за изпробване с техническо средство, неуспешни опити за даване на проба, последващо съобщаване на водача, че ще му бъдат съставени документи, и едва след това напускане на мястото на проверката. Следователно разликата във времето не оборва, а логически обяснява описаната фактическа обстановка.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">Не може да бъде споделен и доводът, че мястото на нарушението не е индивидуализирано. В АУАН и в заповедта е посочено, че проверката е извършена в [населено място], на [улица], с посока на движение от [улица]към [улица], срещу/до № 20. Това описание е достатъчно, за да индивидуализира мястото на проверката и да даде възможност на адресата да разбере къде според административния орган е осъществено релевантното поведение.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">Неоснователно е и възражението, че описаните действия не били доказани. Напротив, освен АУАН и докладните записки на полицейските служители, по делото е приложен и видеозапис от бодикамера, който потвърждава съществените фактически констатации на административния орган. От видеозаписа се установява, че проверката не е била приключила, че на жалбоподателя са давани указания от полицейските служители, както и че той е напуснал мястото на проверката преди нейното приключване. Следователно твърдението му, че не е осуетил проверката, се опровергава не само от писмените доказателства по административната преписка, но и от обективен технически носител.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">Неотносимо към законосъобразността на процесната заповед е обстоятелството, че жалбоподателят впоследствие е дал кръвна проба за изследване. Процесната ПАМ не е наложена за отказ да бъде извършена проверка за алкохол по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а за поведение, квалифицирано като осуетяване на проверка и неизпълнение на указанията на контролните органи, попадащо в приложното поле на чл. 175, ал. 1 ЗДвП. Последващото даване на кръвна проба не заличава обективно осъщественото напускане на мястото на проверката преди нейното приключване.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">Съдът не споделя и възражението, че евентуални неточности в правната квалификация в АУАН водят до незаконосъобразност на оспорената заповед. В обстоятелствената част на АУАН и на заповедта са описани конкретните факти – управление на автомобила, извършвана полицейска проверка, заключване на автомобила и напускане на мястото на проверката с цел да не бъде извършена проверка с техническо средство. В диспозитива на заповедта ясно е посочено правното основание за прилагане на мярката – чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „бб“ ЗДвП, във връзка с извършено нарушение по чл. 175, ал. 1 ЗДвП. Адресатът е бил в състояние да разбере както фактическото, така и правното основание на приложената административна принуда. Производството по налагане на ПАМ е самостоятелно и не се отъждествява с административнонаказателното производство по издаване на наказателно постановление, поради което евентуални неточности в АУАН не обуславят сами по себе си незаконосъобразност на ПАМ, когато фактическите предпоставки по чл. 171 ЗДвП са налице.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">Не е налице и нарушение на принципа на съразмерност. Наложената мярка е предвидена пряко в закона, има временен характер и е ограничена до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 3 месеца. Тя не представлява административно наказание, а форма на административна принуда, насочена към осигуряване безопасността на движението и преустановяване на административни нарушения. При установените факти мярката е приложена в рамките на предвидения от закона вид и срок.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">По изложените съображения съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на релевантните фактически предпоставки, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Жалбата следва да бъде отхвърлена.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">С оглед изхода на спора на жалбоподателя не се дължат разноски. Доколкото по делото не се установява ответникът да е претендирал присъждане на разноски, съдът не следва да се произнася в тази насока.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">Водим от горното, Административен съд – София област</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt"> </p> 
<p align="center" dir="ltr" style="text-align:center"><b>Р Е Ш И:</b></p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt"> </p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. В. Н., [ЕГН], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1810779/08.01.2026 г., издадена от И. И. И. – младши автоконтрольор при РУ – Ботевград, ОДМВР – София, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „бб“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 3 месеца.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt"> </p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.4pt">Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5 ЗДвП.</p></div><!--clear_end--></span></p>

<div class="BreakerSignature" dir="ltr" style="margin: 30px 0 200px 0;">
<table border="0" class="body-text" dir="ltr" style="width: 100%;">
	<tbody>
		<tr>
			<td style="text-align: right; vertical-align: top;"><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif; text-transform: uppercase;"><span class="printDefinition" id="Лейбъл Председател/Съдия">Съдия</span>: </span></span></strong></td>
			<td style="width: 205px;"> </td>
		</tr>
		<tr>
			<td style="text-align: right; vertical-align: top;padding-top: 20px"><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif; text-transform: uppercase;"><span class="printDefinition" id="Лейбъл Членове"> </span> </span></span></strong></td>
			<td style="width: 205px;padding-top: 20px"> </td>
		</tr>
	</tbody>
</table>
</div>†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�