Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

 

Постъпила е молба вх. № 1448/ 02.03.2026 г., подадена от „Неткредит“ ООД с [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], район „Изгрев“, [улица](Л. Т.) *** - ответник по адм. дело № 168/ 2026 г. на АСВТ, чрез пълномощника му по делото гл. юрисконсулт П. П.. Иска се допълване на Определение № 1290/ 23.02.2026 г., постановено по посоченото дело, в частта му за разноските, като в полза на „Неткредит“ ООД бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 евро, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Сочи се, че искането от ответника за присъждане на разноски е своевременно направено, с отговора на жалбата на Б. Г. Б..

Препис от молбата е изпратен на жалбоподателя – Б. Г. Б., чрез пълномощника му по делото адв. Л. Б. от САК. В писмен отговор вх. № 2190/ 01.04.2026 г., заема становище за неоснователност на искането. Развива съображения за завеждането на спора по вина на ответника, както и такива, че от същия не са извършени процесуални действия по делото, извън изпращането на административната преписка. Прави възражение за прекомерност на исканото юрисконсултско възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на делото, липсата на материален интерес, вида и количеството на свършената работа. Моли искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение да бъде оставено без уважение, алтернативно това възнаграждение да бъде намалено до 50,00 лева.

 

Съдът, като взе предвид направените искания и наличните в делото доказателства, намира следното:

Административно дело № 168/ 2026 г. по описа на Административен съд – Велико Търново е образувано по жалба, подадена от Б. Г. Б. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица], ***, срещу мълчалив отказ на „Неткредит“ ООД – [населено място], в качеството му на администратор на лични данни, по искане от 15.12.2025 г., подадено от Б. Б., за предоставяне на документи и информация, и по-точно – непредоставяне на копия от договор за кредит и останалите документи, посочени в искането. В писмен отговор от 23.02.2026 г., „Неткредит“ ООД, чрез пълномощника му гл. юрисконсулт П. П. П., е представило административната преписка. В същия писмен отговор от ответното дружество е заявено становище за недопустимост на жалбата, като са развити доводи в тази насока, поискано е делото да бъде прекратено, както и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 120,00 евро. С Определение № 901/ 27.02.2026 г. по адм. дело № 168/ 2026 г. по описа на АСВТ, поправено с Определение № 1128/ 17.03.2026 г. по същото дело, на основание чл. 159, т. 1 от АПК, жалбата на Б. Г. Б. е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото. С определението съдът не се е произнесъл по направеното от ответника искане за присъждане на разноски.

 

Постъпилото искане е такова по чл. 176а, ал. 1 от АПК – за допълване на прекратителното определение, в частта му за разноските. Молбата е подадена в предвидения в чл. 176а, ал. 1, предл. първо, вр. с чл. 230 от АПК срок, и изхожда от лице с надлежна процесуална легитимация, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество, е частично основателна.

 

Съгласно чл. 143, ал. 3, предл. второ от АПК, когато съдът прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая съдът е намерил, че ответното дружество, в качеството му на администратор на лични данни, е удовлетворило изцяло искането на Б. Г. Б. от 15.12.2025 г., поради което не е налице соченият като предмет на оспорване мълчалив отказ. Съответно на това, неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ /ЗПП/, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на Националното бюро за правна помощ. В изпълнение на делегираните с посочената норма правомощия, от Министерски съвет е приета Наредба за заплащането на правната помощ /НЗПП/, като съгласно чл. 24 от същата, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 200 до 300 лв., а по административни дела с материален интерес възнаграждението е от 130 до 450 лева. По аргумент от чл. 38 от ЗПП и цитирания текст от НЗПП, при присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в правомощията на съда е да извърши преценка на вида и количеството на извършената дейност и съобразно това да определи размера на този вид разноски. В тази си преценка съдът е ограничен от нормативно определените минимални и максимални размери на юрисконсултското възнаграждение.

При съобразяване на горната правна уредба съдът намира, че възражението за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение е частично основателно. По настоящото дело не е провеждано открито съдебно заседание и спорът не е разглеждан по същество, но не съответства на действителността твърдението на жалбоподателя, че процесуалните действия на ответника са се свели единствено до представяне на административната преписка. Както се посочи, в отговора, с който тази преписка е представена /два работни дни след получаване на съдебното разпореждане/, пълномощникът на „Неткредит“ ООД е развил относително подробни доводи за недопустимостта на жалбата, до какъвто извод в крайна сметка е достигнал и съдът. Спорът по делото е касаел приложението на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, т.е. делото е без материален интерес.

Съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл. 24, изр. първо от НЗППП, за осъществена правна помощ по административни дела без определен материален интерес, възнаграждението за една инстанция е от 200 до 300 лева. Следователно минималното възнаграждение в случай на представен отговор без явяване пред съд, възлиза на 200,00 лева. Това е и размерът на юрисконсултското възнаграждение, което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по настоящото дело. На основание § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за въвеждане на еврото в Република България, сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от същия закон, и изчислена по този начин, се равнява на 102,26 евро. Заявената претенция за юрисконсултско възнаграждение над посочения размер до 120,00 евро е неоснователна, предвид фактическата и правна сложност на делото, и извършените от пълномощника на ответната страна действия.

 

Водим от горното и на основание чл. 176а, ал. 3 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

Допълва Определение № 901/ 27.02.2026 г. по адм. дело № 168 от 2026 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, поправено с Определение № 1128/ 17.03.2026 г. по същото дело, в частта за разноските, като

 

Осъжда Боян Георгиев Боянов с [ЕГН], адрес [населено място], [улица], ***, да заплати на „Неткредит“ ООД с [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], ***, [улица](Литекс Тауър) № 3, ет. 10, разноски по делото в размер на 102,26 евро /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/, с равностойност 200,00 /двеста/ лева.

 

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, пред Върховен административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му..

 

 

Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК. Съобщаването на жалбоподателя да се извърши чрез пълномощника му по делото адв. Л.К.Б. от САК, на посочения в жалбата адрес на електронна поща или на служебен адрес: [населено място], [улица], ***