Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).

Делото е образувано по жалба на В. М. П., против Решение №120400-13959/18.06.2025 г. на началник на сектор Пътна полиция, Областна дирекция на МВР – София. Твърди се незаконосъобразност на оспорвания акт , като постановен в нарушение на материалния закон и се иска отмяната му и връщане на органа за издаване на свидетелство за управление, включващо и категория “ВЕ”. Редовно призован за датата на с.з. оспорващия се представлява от адв. Недков, който поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски.

Ответника по оспорването, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по оспорването. Представена е административната преписка с писмо, като в същото се прави се възражение за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение.

СОП не прави искане за встъпване в производството.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е образувано по заявление с рег. № 2131 от 20.05.2025год. от В. М. П..

Не е спорно по делото, че Петков има издадено СУМПС № [Наименование]от Великобритания на дата 13.10.2022 г. за категории - АМ, А 70 BUL, 79(3), В1, В 70BUL, ВЕ - 16.12.2021г., fkpq.

В декларация Приложение № 1 към чл. 13, ал. 1, т. 6 от Наредба 1-157/2002 г. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, във връзка с чл.157, ал.5 и 7 от ЗДвП, Петков е декларирал, че не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от държава членка на ЕС, а също и че е установил обичайното си пребиване в РБ по смисъла на параграф 6, т.46 от ДР на ЗДвП. Представено е към преписката и СУМПС издадено от Великобритания. Към заявлението е приложено и удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС № 904/14,05.2025г., издадено от общопрактикуващ лекар д-р Д. Л.. В карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, д-р Д. Л. дава заключение, че В. М. П., с [ЕГН] отговаря на изискванията за физическа годност към водачите от категория АМ, А, В, ВЕ.

След извършена справка в АИС АНД е установено, че В. М. П. има успешно положен изпит за правоспособност от категория В, придобита с изпитен протокол № 372 от 14.04.2008 г. от ОДМВР - Велико Търново и категория А - придобита с изпитен протокол № 243/31.03.2017 г. иа ОДМВР -Велико Търново.

По преписката е приложено писмо peг. № 3286р-37485/27.07.2023 г., на Главна дирекция „Национална полиция“ след направени промени в британското законодателство, влезли в сила на 15.12.2021г., при успешно полагане на изпит на територията на Великобритания -за управление на МПС от категория „В“ на водачите се вписва служебно и категория „ВЕ“, без да е необходимо полагането на допълнителен изпит. Категорията се вписва и при подмяна на СУМПС, също без да е необходимо полагането на допълнителен изпит.

С оспореното по настоящето дело решение е отказано да бъде издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство с категория „ВЕ“ на В. М. П., по заявление с peг. № 2131/20.05.2025 г. за категория „ВЕ“.

За да стори това адм. орган приема от на Главна дирекция „Национална полиция“, че не следва да се вписва категория „ВЕ“ в българското СУМПС при подмяна на британско такова, ако водача не е положил успешно изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство от категория „ВЕ“. Посочено е, че Петков при подаване на заявление per. № 2131/20.05.2025 г. не е представила доказателство за успешно положен изпит за категория „ВЕ“ и от там е направен извод, че същия не е правоспособен водач за категория „ВЕ“ и няма придобита категория „ВЕ“, за която кандидатства.

Цитирана е нормата на чл. 155, ал,1 от ЗДвП, по силата на която всеки водач има право да управлява моторно превозно средство от категорията, за която притежава свидетелство за управление, а водачът, притежаващ свидетелство за управление от категория „В“ - Само превозно средство от вида, посочен в свидетелството за управление.

Процесното решение е връчено на Петков на 23.06.2025 г., а жалбата е подадена на 07.07.2025 г.

При тези фактически установявания, настоящият съдебен състав прави следните изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от активно легитимирано лице с правен интерес доколкото същото е адресат на оспорвания акт, в законоустановения преклузивен срок, против административен акт, подлежащ на съдебен контрол пред настоящия съд и съдебен състав. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

По силата на чл. 159, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, Министърът на вътрешните работи определя условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство. В изпълнение на тази законова делегация е приета Наредба № I-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. В чл. 4, ал. 1 от посочената Наредба е предвидено, че свидетелство за управление на МПС се издава от звената "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на МВР, според постоянния адрес на лицето. В контекста на тази нормативна регламентация следва извода, че Началникът на сектор "Пътна полиция" към съответната ОД на МВР се явява материално компетентния орган да постановява волеизявление за издаване, респ. отказ за издаване на СУМПС.

С оглед на горното, оспореното Решение е издадено от материално и териториално компетентния административен орган – началник сектор "Пътна полиция" в ОДМВР-София.

Оспорваното решение е издадено в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Обосновано е с фактите и обстоятелствата, възприети от административния орган като релевантни за постановения отказ да бъде подменено чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС с български образец от категория „ВЕ“ на Петков.

Съдът не установи допуснати от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като органът е установил фактите и обстоятелствата от значение за случая.

Съдът намира че оспорваното решение е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. чл. 162, ал. 4 ЗДвП, респективно чл. 17, ал. 1, т. 1, вр. с ал. 2 и ал. 7 от Наредба № I-157/01.10.2002 г.

По делото не е спорно, че жалбоподателя е български гражданин и притежава чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС, издадено от държава, която не е член на Европейския съюз – Великобритания. Не е спорно и, че според британското СУМПС същия притежава категория „ВЕ“.

По силата на чл. 162, ал. 4 от ЗДвП чуждестранно национално свидетелство за управление на моторно превозно средство на български гражданин или чужденец, издадено от държава, която не е член на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, се заменя с българско свидетелство за управление без полагане на изпит, ако държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на Приложение № 6 към Конвенцията.

Това изискване се съдържа и в чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредба № I-157/01.10.2002 г., ред. ДВ, бр. 52 от 2017 г. Според ал. 2 на чл. 17 подмяната на свидетелството по ал. 1 се извършва въз основа на представеното чуждестранно свидетелство и документите по чл. 13, ал. 1, т. 1, 3, 4, 6 и 7 от Наредбата.

В разпоредбата на чл. 17, ал. 7 от Наредба № I-157/01.10.2002 г. е посочено, че чуждестранното свидетелство за управление на МПС се подменя на база представените документи по ал. 2 или 4 за категориите, посочени в чуждото свидетелство и в съответствие с документа по чл. 13, ал. 1, т. 3. Лицето може да се откаже от категория, вписана в чуждестранното свидетелство, като заяви това обстоятелство писмено.

В случая органът е сезиран с искане за подмяна на чуждестранно валидно СУМПС, което съдържа категория „ВЕ“.

Между страните не се спори, че чуждестранното СУМПС, чиято подмяна е поискана , е издадено от Великобритания, която е подписала и ратифицирала Конвенцията за движението по пътищата (Виена, 1968 година), както и, че свидетелството отговаря на Приложение № 6 към Конвенцията за пътното движение.

Не е спорно и обстоятелството, че в чуждестранното СУМПС е вписана категория "ВЕ", без да е положен допълнителен изпит за тази категория, предвид липсата на подобно изискване съгласно британското законодателство.

Спорно по делото е дали административният орган е длъжен да зачете вписаната категория "ВЕ" в чуждестранното СУМПС и дали разполага с право да откаже вписването на тази категория при подмяната на чуждестранното СУМПС с българско.

Настоящият съдебен състав счита, че дължимата проверка от страна на националните власти съобразно чл. 17 Наредба № I-157/01.10.2002 г. се изразява в това да бъде установена автентичността на представеното за подмяна чуждестранно свидетелство, както и дали последното не е последващо отнето, като ако бъде установена валидността на представеното чуждестранно свидетелство, то националният орган е длъжен по силата на чл. 162, ал. 4 от ЗДвП и чл. 17, ал. 7 от Наредба № I-157/01.10.2002 г. да го подмени с българско за категориите, посочени в чуждото свидетелство.

По тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че оспорваното решение е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

След отмяната, и тъй като подмяната на СУМПС е от изключителната компетентност на Началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР София, преписката следва да му бъде изпратена за произнасяне заявление с рег. № 2131 от 20.05.2025год. с искане за издаване на СУМПС от В. М. П., съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено. В тежест на ОД на МВР София следва да бъдат възложени сторени разноски в размер на 610лв. от които 600лв. адв. възнаграждение и 10лв. държавна такса. В случая, направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, е неоснователно, тъй като размерът му съответства на предвидения в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.).

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд София – област, втори състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №120400-13959/18.06.2025 г. на началник на сектор Пътна полиция, Областна дирекция на МВР – София.

ИЗПРАЩА преписката на административния орган за ново произнасяне заявление с рег. № 2131 от 20.05.2025год. с искане за издаване на СУМПС от В. М. П., съобразно задължителните указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – София да заплати на В. М. П. направените по делото разноски в размер на 610/шестстотин и десет/лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.