Производство чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл), вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

Същото е образувано по жалба на И. П. П. от гр. Велико Търново против Заповед №1584/24.10.2025 г., издадена от директора на Агенция „Митници“ при Министерството на финансите на Република България, с която на оспорващия като държавен служител е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 5 от същия закон.

Твърди се, че заповедта е формално и процесуално незаконосъобразна. Жалбоподателят оспорва направените констатации с твърдение, че деянията по повод обработката на митнически декларации не са точно описани и не им е дадена правилна правна квалификация. Счита, че в заповедта липсват реквизити и мотиви. Оспорва компетентността на органа, разпоредил образуването на дисциплинарното производство и поддържа нарушения в хода на производството по чл. 35 и чл. 36 от АПК, вр. чл. 96, ал. 2 и чл. 93 от ЗДСл. Не била обсъдена тежестта и значимостта на нарушението, а позоваването на документи от досъдебното производство, при липсата на влязла в сила присъда, не е достатъчно за доказване на дисциплинарното нарушение, а и нарушава презумпцията за невинност. Възразява, че е нарушено правото му на защита. Моли за отмяна на заповедта и за присъждане на разноски. В съдебно заседание оспорването се поддържа от процесуалния представител адв. К., който изтъква допълнителни пороци по хода на производството, включително и в писмени бележки по защитата. Заявява възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.

Ответникът по жалбата – директорът на Агенция „Митници“ при Министерство на финансите на Република България, чрез гл. юк О., в съдебно заседание оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. В представени по делото становище и писмени бележки развива подробни съображения за законосъобразност на оспорената заповед и конкретни аргументи по повод всяко от заявените съображения. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и от приложената кадрова справка на л. 89 се установява, че считано от 07.12.2023 г. И. П. П. заема длъжността старши инспектор в Териториална дирекция „Митница – Русе“ на Агенция „Митници“, Митнически пункт „Летище – Горна Оряховица, където всъщност работи от 2012 г.

Видно от кратка справка за производства, водени за лицето (л. 225), от Единната информационна система за противодействие на престъпността на Прокуратурата на Република България срещу П. е образувана пр. преписка вх. №1933/2025 г. на 14.07.2025 г. за престъпление по чл. 301, ал. 1, предл. 1 и 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК – получаване на подкуп от длъжностно лице, като на 21.08.2025 г. е образувано арестантско досие №360 от 2025 г. по описа на Следствен арест – Велико Търново. В преписката е налично Постановление за привличане на обвиняем на ВТОП от 21.08.2025 г., както и Определение на ВТОС от 22.08.2025 г. по ЧНД №573/2025 г., с което на обвиняемия е наложена мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 6 000,00 лева. На същата дата за горното е публикувано съобщение на интернет страницата на Окръжна прокуратура – Велико Търново.

В тази връзка е задвижен механизмът на инспектората на Агенция „Митници“, където са предприети съответни действия за проверка. С Писмо рег. №32-257148/22.08.2025 г. от ВТОП е изискана информация, касаеща досъдебното производство срещу П.. В отговор е получено Писмо изх. №1933/2025 г./22.08.2025 г., според което в периода от 11.07.2025 г. до 20.08.2025 г. в гр. Горна Оряховица в качеството си на длъжностно лице – старши инспектор в ТД „Митница – Русе“, Митнически пункт – летище Горна Оряховица, в условията на продължавано престъпление поискал сума в общ размер на 700 лева, за да извърши действие по служба, както следва: на 11.07.2025 г. – поискал и приел от Г. П. П. дар, който не му се следва – 200 лева, да изготви протокол за митническа проверка на пътно превозно средство – лекотоварен автомобил „Фолксваген Транспортер“, внос от Норвегия, собственост на Г. П. П., и на 20.08.2025 г. – 500 лева за каравана „Биолсет“ и ремарке „Тредал“. Протоколите са изготвени и внесени в митническата информационна система видно от разпечатките по делото – л. 156 и сл. За това на 11.07.2025 г. е подаден сигнал в ОД на МВР – Велико Търново от собственика на превозните средства, което се констатира от извлечението за съдържание на приетите сигнали на л. 132 и писмото на л. 135 от делото. Фактът, че на 20.08.2025 г. у П. са намерени протокол за извършена митническа проверка и сума от 500 лева се потвърждава от Протокол за обиск и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от същата дата и приложеният Фотоалбум от личен обиск – л. 123 и сл. от делото.

Информацията за воденото досъдебно производство срещу митническия служител, посочен с инициали И. П., е намерила отзвук в средствата за масово осведомяване и в интернет пространството, за което директорът на Дирекция „Административно обслужване и комуникация“ по негово искане е уведомила ръководителя на инспектората с Писмо №32-259064/25.08.2025 г., към което са приложени медийни извадки по темата – 45 публикации (л. 184 и сл.).

Предприетите от инспектората действия по проучване на случая и резултатите от тях са обективирани в Докладна записка №32-259170/25.08.2025 г. (л. 151 от делото), в която поведението на митническия служител И. П. е квалифицирано като нарушение на: принципа на почтеност по чл. 2, т. 8 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, приет с ПМС №57/02.04.2020 г. (КПСДА); чл. 11, Глава ІV „Антикорупционно поведение“ и чл. 21 от Кодекса; както и т. 13 от Кодекса за поведение на митническия служител, утвърден със Заповед №ЗМФ-109/09.02.2016 г. на министъра на финансите (КПМС). Направен е извод, че не са изпълнени служебните задължения по чл.21, ал. 1 от ЗДСл, вр. чл. 17, ал. 1, т. 5 от Закона за митниците (ЗМ) и чл. 28 от ЗДСл, чл. 21, ал. 2 от ЗДСл, вр. т. V.25 от длъжностната характеристика на служителя, връчена му на 01.12.2023 г., което представлява дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. Записката е адресирана до Г. А. – и.д. директор на Агенция „Митници“ съгласно Заповед №ЗАМ-1324/15.08.2025 г., към когото е направено предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу И. П..

Със Заповед №зАМ-1367/32-259161/25.08.2025 г. на Г. А. – и.д. директор на Агенция „Митници“ на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДСл е наредено образуването на дисциплинарно дело срещу И. П. от Дисциплинарния съвет, назначен със Заповед №ЗАМ-814/32-149108/16.05.2025 г. По искане на председателя на Дисциплинарния съвет срокът на производството е двукратно удължен с резолюции от дисциплинарнонаказващия орган – до 03.10.2025 година.

В хода на дисциплинарното производство са предприети процесуални действия по събиране на доказателства и изясняване на значими факти и обстоятелства, направени по искане на председателя на Дисциплинарния съвет, в това число: с Писмо рег. №32-271537/04.09.2025 г. от ВТОП са представени конкретно посочени документи, съдържащи се в преписката по досъдебното производство; със Служебна бележка №32-264723/29.08.2025 г. от ръководителя на Инспектората при Агенция „Митници“ се препраща към докладната записка с предложението за образуване на дисциплинарното дело и се представят записи от видеонаблюдението на работното място на служителя за времето, в което е приел и обработил митническите декларации. Извършени са справки в Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи (МИСЗА), откъдето е потвърдено извършването на процесните митнически проверки.

Съгласно Протокол на л. 94 от делото Дисциплинарният съвет е провел две заседания по дисциплинарно дело №5/2025 г. – на 26.08.2025 г. и на 01.10.2025 г. Въз основа на събраните доказателства е прието от фактическа страна, че в периода от 11.07.2025 г. до 20.08.2025 г. в гр. Горна Оряховица митническият служител старши инспектор И. П. поискал и приел от Г. П. П. дар, който не му се следва – парична сума в общ размер на 700 лева, за да извърши действие по служба – да изготви протоколи за митническа проверка на пътни превозни средства, внос от Норвегия, собственост на Г. П. П., като с тези си деяния е нарушил чл. 2, т. 8 от КПСДА, чл. 11 и чл. 21 от КПСДА, т. 13 от КПМС и не е изпълнил служебните задължения по чл.21, ал. 1 от ЗДСл, вр. чл. 17, ал. 1, т. 5 от ЗМ и чл. 28 от ЗДСл, чл. 21, ал. 2 от ЗДСл, вр. т. V.25 от длъжностната характеристика, което е прието за дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. Посочено е, че деянието е извършено виновно при пряк умисъл, като поведението на служителя е станало известно на широк кръг лица чрез средствата за масово осведомяване, което се отразило негативно на авторитета на Агенция „Митници“. При съобразяване на всичко изложено нарушението е прието за тежко. От дисциплинарния съвет е дадено становище за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, което е изпратено на директора на Агенция „Митници“ с Докладна записка №32-300536/03.10.2025 г. (л. 92 от делото).

И. П. е уведомен за откритата срещу него процедура, дадена му е възможност да се запознае с материалите, да бъде изслушан и да даде писмени обяснения на 14.10.2025 г. Това е сторено с Писмо №32-305186/08.10.2025 г., което е му е връчено лично на 11.10.2025 г. срещу подпис. Видно от Протокол №32-312824/14.10.2025 г. (л. 82 от делото) директорът на Агенция „Митници“ е изслушал устните обяснения на служителя, след като последният се е запознал с материалите по преписката. Съгласно Протокол №32-312976/14.10.2025 г. (л. 83) на П. са предоставени копия от документите, съдържащи се в преписката. В предоставения срок от служителя са дадени Писмени обяснения вх. №32-314785/15.10.2025 г.

Последвало е издаването на процесната Заповед №1584/24.10.2025 г. от Г. Г. – директор на Агенция „Митници“, с която на основание чл. 97, ал. 1 от ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и служебното правоотношение е прекратено без предизвестие, като държавният служител не запазва придобития ранг на държавна служба. Заповедта е връчена лично на 03.11.2025 г. Оспорена е с жалба до Административен съд – Велико Търново, подадена чрез ответната администрация на 14.11.2025 г. видно от дадения входящ номер.

Въз основа на жалбата е образувано настоящото дело. От ответника е постъпила административната преписка по съставяне на процесната заповед, а от жалбоподателя са ангажирани писмени доказателства.

 

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните изводи:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, приложим по изричното препращане на чл. 124, ал. 1 от ЗДСл, от легитимиран субект – адресат на заповедта, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледано по същество оспорването е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Заповедта е валиден акт, доколкото е издадена от компетентен орган – директор на Агенция „Митници“ като орган по назначаването на държавните служители в митническата администрация съгласно чл. 6, т. 5 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“ в рамките на неговата материална компетентност по чл. 92, ал. 1 от ЗДСл.

Заповедта е съставена в предписаната от закона писмена форма и противно на заявените възражение съдържа реквизитите по чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, включително посочване на фактически и правни основания, чието съответствие е въпрос по съществото на спора.

Не се установяват допуснати съществени нарушения на производствените правила, а по конкретните възражения на жалбоподателя съдът намира следното.

Най-общо, производството се състои от две фази – събиране на доказателства и констатиране на значимите факти от помощния дисциплинарно разследващ орган – дисциплинарен съвет, и установяване или – не на дисциплинарно нарушение, задължително след изслушване на държавния служител от дисциплинарнонаказващия орган.

Дисциплинарното производство в случая е образувано на 25.08.2025 г. и е приключило на 24.10.2025 г., като дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 94 от ЗДСл, доколкото приложение в случая не намира хипотезата по ал. 2 на същата норма, визираща други срокове при дисциплинарно нарушение, което е и престъпление или административно нарушение, свързано със службата, и е установено с влязла в сила присъда или с наказателно постановление. Действително, за процесното деяние, представляващо дисциплинарно нарушение, е образувано досъдебно производство за разследване на престъпление по чл. 301, ал. 1, предл. 1 и 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, но както твърди защитата същото не е установено с влязла в сила присъда, поради което са съобразени общите срокове, а и наказателната и дисциплинарната отговорност са самостоятелни и независими видове юридическа отговорност. В случая дисциплинарното нарушение е установено с Докладна записка №32-300536/03.10.2025 г. на дисциплинарния съвет и наказанието е наложено с оспорената заповед на 24.10.2025 г. Тоест, нарушението е установено от дисциплинарнонаказващия орган с постъпване на докладната записка и приложените към нея писмени доказателства. След като в закона липсва легална дефиниция на понятието „откриване на нарушението“ по смисъла на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл от смисловото и логическо тълкуване на съдържанието на нормата се налага извод, че за да е открито нарушението, дисциплинарнонаказващият орган следва да има яснота по основните признаци на същото – извършителят на нарушението; деянието, чрез което е осъществено; времето и мястото на извършването; обстоятелствата, при които е извършено и неговите последици. В конкретния случай всички тези обстоятелства са изложени в докладната записка и се установяват от приложените към нея доказателства, следователно нарушението е установено на 03.10.2025 г. и двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание за тях изтича на 03.12.2025 г., като срокът по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на дисциплинарно наказващия орган да наложи наказание на държавния служител за това нарушение. В настоящия случай това правило е съобразено.

Дисциплинарното дело е редовно възложено по нареждане на компетентен орган заместник-директор на агенция „Митници“ в условията на заместване по силата на Заповед №ЗАМ-1324/32-250020/15.08.2025 г. на директора на Агенция „Митници“ (л. 239 от делото). Възможността функциите на директора на Агенция „Митници“ в негово отсъствие или когато ползва законоустановен отпуск да бъдат изпълнявани от упълномощен с нарочна заповед заместник-директор e предоставена с нормата на чл. 5, ал. 3 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“. Нормата разграничава ползването на видовете отпуск от всеки друг вид отсъствие, с което се цели покриване на всички възможни параметри на отсъствие. В цитираната заповед е предвидено заместване за една от алтернативно посочените в разпоредбата хипотези – конкретно отсъствие на директора за периода от 18.08.2025 г. до 29.08.2025 г., което я прави валиден източник на правомощията на заместник-директора. При това положение заместващият е издал Заповед №зАМ-1367/32-259161/25.08.2025 г. на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДСл, съдържаща нареждане за образуване на дисциплинарно производство, като нито законът, нито Правилата за работа на Дисциплинарния съвет, утвърдени със Заповед №ЗАМ-814/32-149108/16.05.2025 г. на директора на Агенция „Митници“ (Правила) изискват издаването на нарочна заповед за образуване на дисциплинарното дело, предвид което същото се счита за образувано с първото действие, предприето от дисциплинарния съвет. Предвид изложеното, възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни, като в този смисъл е и съдебната практика на ВАС, цитирана от ответника – вж. така Решение № 2040/10.02.2020 г. по адм. дело №5665/2019 на петчленен състав на ВАС.

Дисциплинарната процедура е проведена от законен състав на дисциплинарния съвет по чл. 95 от ЗДСл, назначен със Заповед №ЗАМ-814/32-149108/16.05.2025 г. на директора на Агенция „Митници“. Първото заседание на съвета по делото срещу П. е свикано на 26.08.2025 г. – в срока по т. 2.3 от Правилата. Проведено е и второ заседание – на 01.10.2025 г., като съобразно т. 2.6 от Правилата е изготвен протокол за това, подписан от всички членове на съвета. Заседанията са се състояли при нужния кворум по т. 2.5, като след изясняване на фактите и обстоятелствата и обсъждане на събраните доказателства – т. 2.8, решението на съвета е взето единодушно и е отразено в протокола, съдържащ и становище – т. 2.9 и т. 2.10. При спазване на правилата по т. 2.11 срокът на производството е двукратно удължен с нарочни резолюции на дисциплинарнонаказващия орган, на когото решението на съвета е изпратено в срок. Изложените етапи на процедурата са в пълна кореспонденция и със законовите изисквания по чл. 96 и сл. от ЗДСл.

След вземане на становището на дисциплинарния съвет – арг. чл. 96, ал. 1 от ЗДСл, дисциплинарнонаказващият орган е изпълнил императивното си задължение по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл да изслуша държавния служител (изискване, което е оставено в преценката на помощния орган по чл. 96, ал. 2 от ЗДСл в случаи на необходимост) и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства, като по делото са налице годни доказателства за това. Тази разпоредба гарантира възможността на дисциплинарнонаказващия орган да получи непосредствени впечатления от поведението на служителя и да си създаде мнение за отношението му към нарушението, като по този начин формира лично становище относно вината и отговорността, като същевременно предоставя на привлечения към дисциплинарна отговорност възможност да изрази становището си по случая, да обясни поведението си и да представи доказателства. Правото на защита на държавния служител е обезпечено в пълна степен.

Противно на възраженията на жалбоподателя, не се констатират нарушения и на общите правила по АПК. Съобразно чл. 34, ал. 1 от АПК е осигурена възможност на П. да прегледа документите по преписката, да прави бележки и извадки. Съдът не намира основание да дисквалифицира доказателствената стойност на Протокол №32-312824/14.10.2025 г., в който е отразено обстоятелството, че И. П. се е запознал с материалите по преписката, за което държавният служител лично е положил подписа си. Възможността за запознаване с материалите е оповестена на лицето с Писмо №32-305186/08.10.2025 г., което е получено от него на 11.10.2025 г. видно от разписката в самото писмо (л. 87) и допълнително подписаната такава (л. 88). Тоест, в обхвата на личната преценка на П. е как да организира прегледа на документите така, че да се възползва от него оптимално. От уведомителното писмо се установява, че предвиденото от администрацията време за запознаване с материалите е от 12:30 ч. на 14.10.2025 г., като от 14:00 ч. следва изслушването. Доколкото преписката е част от доказателствения материал по настоящото дело, съдът намира, че осигуреният времеви интервал за нейния преглед е напълно адекватен с оглед обема и съдържанието й. Жалбоподателят твърди, че срокът му е бил недостатъчен дори за прочит на документите, което реално е резултат от субективните му възможности за ориентация в документи и извличане на значимото съдържание от тях. При липса на съответни знания и умения в подобни хипотези е допустимо ангажирането на правна помощ и съдействие, което също е в пределите на субективното виждане по въпроса за организиране на защитата. Не могат да бъдат споделени доводите на оспорващия, навеждащи на наличие на формалност в действията по осигуряване на правото му на защита. Лицето не е лишено от възможността да разбере предмета на образуваното срещу него дисциплинарно производство и да организира защитата си. Видно от представените от жалбоподателя писмени обяснения, същият е разбрал в какво се изразява установената по дисциплинарното производство фактическа обстановка и е изложил възраженията си. Въпреки това, за гарантиране на правото му на защита, на П. са направени копия от съдържащите се в дисциплинарното дело документи, за което няма данни да е извършено заплащане от него по смисъла на чл. 34, ал. 1 от АПК. Този факт е обективиран в Протокол №32-312976/14.10.2025 г., подписан лично от П., с което е удостоверил съдържанието му. Доказателствената сила на изброените протоколи не е оборена и на тях не могат да бъдат противопоставени твърденията, заявени от оспорващото лице, които остават изолирани и неподкрепени от други безспорни доказателства, явяващи се защитна теза.

Видно от изложението на фактическата обстановка по-горе в решението, дисциплинарното нарушение е наложено след изпълнение на задължението по чл. 35 и чл. 36 от АПК, намерили продължение в чл. 96, ал. 2 и чл. 93, ал. 1 от ЗДСл – да бъдат установени относимите факти и обстоятелства за конкретния случай, в резултат на събрани, проверени и преценени годни и относими доказателства, при спазване на процедурата по специалния закон. Не е ограничено правото на защита на санкционираното лице и не е възпрепятстван съдебният контрол по отношение на фактите и правните изводи. Неоснователни са възраженията, че служебно не са събрани обяснения от колегите на П.. Не съставлява съществено процесуално нарушение и това, че в административната фаза на производството не са събрани обяснения от П. от дисциплинарния съвет, тъй като в оперативната самостоятелност на разследващия и на компетентния орган е да избират какви доказателства и доказателствени средства да събират и ползват при водене на разследването и налагане на дисциплинарното наказание, а преценката за стойността на тези доказателства е предмет на съдебния контрол. В случай, че адресатът на дисциплинарното производство не е бил доволен, същият е разполагал с възможността да поиска събиране и оценка на посочени от него доказателства – арг. чл. 93, ал. 1 от ЗДСл и чл. 36, ал. 6 от АПК. Това право не може да се сметне за обективно реализирано чрез искането, общо и абстрактно посочено в писмените обяснения – при необходимост да се съберат допълнителни доказателства. Нещо повече, дисциплинарнонаказващият орган е изпълнил императивното си задължение по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл да изслуша държавния служител (изискване, което е оставено в преценката на помощния орган по чл. 96, ал. 2 от ЗДСл в случаи на необходимост) и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства, като по делото са налице доказателства и за това, че П. е реализирал правото си на обяснения двукратно – на 11 и на 15.10.2025 г. Освен това, по смисъла на чл. 171, ал. 2 от АПК по искане на страните и съдът може да събира нови доказателства, допустими по ГПК, в това число и свидетелски показания, но искане за събиране на гласни доказателствени средства (примерно от колегите на П., за което е настоявал в писмените обяснения) пред съда не е правено от страна на оспорващия.

Тук е мястото да се посочи, че приобщените от досъдебното производство доказателства не са в разрез с презумпцията за невинност, както твърди жалбоподателят. Протоколът за разпит на свидетел пред съдия от 21.08.2025 г. по реда на чл. 223, ал. 1 от НПК отразява разпита на Г. П. – подал сигнал на 112 относно поискани пари за митническа проверка от жалбоподателя. Производството по чл. 223 от НПК се води пред съдия, а не от съдия, като съдията не разполага с делото и контролира единствено законосъобразното му провеждане и спазването на правилата по НПК за това. Тази процедура е законова гаранция за законосъобразност на проведения разпит. Аналогично, приобщеният протокол от 21.08.2025 г. за разпит на свидетеля В. И. – разузнавач при ГДБОП – МВР, отразява участието му при задържането на П. на 20.08.2025 г.; Протоколи от 25.08.2025 г. за разпит на свидетелите И. Б. и Г. Д. – отразяват личните им впечатления като поемни лица при задържането на П. на 20.08.2025 г.; Определение №308/21.08.2025 г. по ЧНД №563/2025 на ВТОС е по реда на чл. 158, ал. 4 от НПК и обективира последващо одобрение на съда на освидетелстване в неотложен случай – за взети обтривки от ръцете на П. на 20.08.2025 г.; Определение №309/21.08.2025 г. по ЧНД №564/2025 г. за одобряване на протокол за обиск на П. от 20.08.2025 г., който отразява намерената у него сума в размер на 500 лева. Всички изброени са официални документи, чиято доказателствена сила не е оборена от жалбоподателя, и отразяват трайни факти и обстоятелства от значение за спора. Ангажирането на дисциплинарната отговорност на служител не зависи от ангажираната или – не наказателната такава, като развитието на дисциплинарното производство е самостоятелно и необусловено от резултата на наказателното такова, но нито ЗДСл, нито АПК ограничават възможността да бъдат приобщени доказателства от досъдебното производство, като в случая съдът дължи преценка за тях по смисъла на чл. 171, ал. 1 от АПК.

Съдът не намира и пороци, свързани с материалната законосъобразност на оспорената заповед и съответствието й с целта на закона.

Всички събрани по делото доказателства сочат еднозначно и непротиворечиво, че на 11.07.2025 г. митническият служител И. П. е поискал парични средства от Г. П. за „обмитяване“ на превозно средство на занижена митническа стойност, като собственикът на автомобила му е дал 200 лева, за което подал сигнал на 112 на същата дата. П. поел ангажимент да помогне и за останалите превозни средства на лицето. П. съдействал на служителите на ГД „БОП“ при организирана от тях специализирана операция по линия „Корупция“ срещу П., в хода на която предал на митническия служител предоставени от служителите на ГД „БОП“ маркирани банкноти в размер на 500 лева – за „обмитяване“ на ремарке и каравана. И. П. е задържан при получаване на парите, като при направения му обиск у него е намерен и протокол за извършена митническа проверка. На 11.07.2025 г. и на 20.08.2025 г. в Митнически пункт „Летище – Горна Оряховица“ с митнически декларации са поставени под режим 40 – едновременно допускане на стоки за свободно обращение и освобождаване за потребление лекотоварният автомобил, караваната и ремаркето на Г. П., който е посочен като вносител и декларатор. Всички действия по митническите проверка са осъществени от И. П.. Случаят, включително и това, че срещу И. П. е образувано досъдебно производство, е намерил медиен отзвук в 45 публикации.

Не се установяват нарушения при правната квалификация на извършеното деяние, което е определено както следва: 1) нарушение на чл. 2, т. 8 от КПСДА; 2) нарушение на чл. 11, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и чл. 21 от КПСДА; 3) нарушение на т. 13 от КПМС. Разпоредбата на чл. 2 от КПСДА регламентира принципите за поведение, които следва да се спазват при осъществяване на дейността на служителите в държавната администрация, като този по т. 8 вменява почтеност. Самата норма дава и легална дефиниция – това е поведение, при което не се допуска приемане на материални или нематериални облаги, независимо от естеството им, които не се полагат на служителите и могат да повлияят върху обективното изпълнение на задълженията по служба. Еднозначно в случая се установява, че за извършването на митническа проверка при занижена стойност П. е поискал и получил материална облага, като сам той не отрича изрично това обстоятелство. Подобно деяние в пълнота бележи липсата на почтеност при изпълнение на задълженията му по служба.

По смисъла на чл. 11, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от КПСДА служителите в държавната администрация не следва да допускат поведение, което ги въвлича в корупция, и трябва да противодействат на такива прояви, да не допускат да бъда поставени в икономическа или друга зависимост, както и да не искат и да не приема подаръци, услуги, пари, облаги или други ползи, включително за извършване на работа, която влиза в служебните им задължения. В случая искането, получаването и намирането у П. на парична сума убедително свидетелстват за неизпълнение на антикорупционното поведение, дължимо от държавните служители, при изпълнение на конкретните му служебни задължения.

Според чл. 21 от КПСДА в обществения си живот и при изпълнение на служебните си задължения служителите в държавната администрация нямат право да се възползват от служебното си положение или да използват правомощията си с цел извличане на лична облага. Няма съмнение, че действията на инспектора са в нарушение на цитираното правило за поведение, доколкото, възползвайки се от служебните си функции е генерирал в своя полза увеличаване на материалното си благосъстояние.

Нормата на т. 13 от КПМС предвижда, че митническият служител не може да получава облага от трети лица, която би могла да повлияе на изпълнението на служебните му задължения, на неговите решения или да наруши професионалния му подход по определени въпроси. Фактите по делото, съпоставени с този текст, сочат, че П. не само не е противодействал на получаването на облага, а е провокирал такова.

Дисциплинарнонаказващият орган е постановил, че по този начин П. не е изпълнил служебните си задължения по чл. 21, ал. 1 от ЗДСл, вр. чл. 17, ал. 1, т. 5 от ЗМ и чл. 28 от ЗДСл, чл. 21, ал. 2 от ЗДСл, вр. т. V.25 от длъжностната характеристика, които вменяват точно, добросъвестно и безпристрастно изпълнение на задълженията на държавния служител в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация, както и конкретно спазване на утвърдените със заповед на министъра на финансите етични норми на поведение на митническия служител, при съблюдаване на задължението за опазване престижа на държавната служба и придържане към поведение, съответно на КПСДА и на задълженията по длъжностна характеристика, в частност – да познава и спазва КПСДА и КПМС. Накратко, с констатираното деяние, П. е нарушил цитираните по-горе изисквания за изпълнение на служебните си задължения и опазване престижа на службата, регламентирани в ЗДСл, ЗМ, Устройствен правилник на Агенция „Митници“, КПСД, КПМС и длъжностната характеристика.

От изложеното се обоснова, че служителят действително не е съобразил поведението си с приложимото право и със задължението си да пази доброто име на държавната служба, което е станало широко известно на обществеността чрез наличието на 45 публикации в средствата за масово осведомяване на национално ниво. Трябва да се подчертае, че недопустимото и морално укоримо поведение, произведено от П., само по себе си е основание за уронване на престижа на институцията, като обстоятелството, че има и друг служител със същите инициали не смекчава и не омаловажава нарушението като поставя евентуално съмнение в авторството му, не оневинява извършителя и още по-малко не игнорира щетите, нанесени по авторитета на митническата администрация, безспорно довели до занижаване на доверието на гражданите в нея и мотивиране на основателни съмнения в начина на нейното функциониране с факта на деянието, независимо кой конкретен митнически служител го е извършил. Самите корупционни действия са станали публично известни и са довели и до нарушението на чл. 17, ал. 1 от КПСДА, а именно не е следвано поведение, което да не уронва престижа на държавната служба. Само по себе си масовото огласяване на корупционното поведение на митнически служител, включително образуваното за това досъдебно производство, свидетелства за висок обществен и медиен интерес, който има негативна насоченост.

Отново трябва да се обърне внимание, че дисциплинарното наказание е наложено за нарушение на закона и етичните правила, а не за извършено от служителя престъпление. Привличането като обвиняем и вземането на мярка за неотклонение сами по себе си не могат да бъдат квалифицирани като нарушение на служебните задължения и на правилата за eтично поведение. Подобно твърдение означава игнориране на презумпцията за невиновност, което не съответства на основните принципи на правото, но в случая такова не е допуснато. Административният орган обаче обосновано е установил конкретно поведение, представляващо неизпълнение на конкретни служебни задължения и етични правила. Съгласно чл. 89, ал. 4 от ЗДСл държавните служители носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянието може да бъде основание и за търсене на друг вид отговорност

Възражението на жалбоподателя, касаещо липсата на доказателства, че П. е запознат е КПМС, утвърден със Заповед №ЗМФ-109/09.02.2016 г. на министъра на финансите, не бележи съществени пороци на оспорения акт. От позицията си на дългогодишен митнически служител наказаният следва добре да познава обвързващите го законови и подзаконови норми, още повече, че последният изрично е запознат срещу подпис с КПМС, утвърден със Заповед №ЗМФ 351/10.05.2003 г., видно от Декларация от 17.04.2012 г. (л. 240 от делото). Тоест, при постъпването си на работа лицето е информирано за източникът на етични правила в конкретната администрация и негов ангажимент е да съблюдава за актуалните редакции. Проверка на съда установи, че КПМС в последния си вариант е публично достъпен на сайта на Агенция „Митници“ – не само за служителите, но и за обществеността по принцип. Отделно, както поддържа ответникът, И. П. се е запознал с връчената му длъжностна характеристика (л. 221 и сл.), последно актуализирана през м. август 2021 г., на 01.12.2023 г., за което саморъчно е положил подпис. Тази характеристика пряко му вменява задължение да познава и спазва КПСДА и КПМС. Тоест, дори да се приеме, че актуализираната редакция на КПМС не е сведена персонално до знанието на служителя, последният е бил длъжен да се запознае с нея – намирайки съдържанието й в сайта, изисквайки я от прекия си ръководител и/или по друг ред. Не на последно място, генералното задължение на митническия служител за въздържане от облагодетелстване от трети лица, засягащо професионалните ангажименти, фигурира както в предходния, така и в настоящия КПМС, което по същество е продължение на основен морален и етичен принцип, залегнал в ЗДСл и КПСДА. Липсата на доказателство за изричното свеждане на КПМС на вниманието на П. не го освобождава от задължението за неговото спазване и не оневинява допуснатото от него дисциплинарно нарушение, опорочавайки законосъобразността на заповедта. В тази връзка внимание заслужава припомнянето на основополагащия принцип, че непознаването на закона не извинява никого.

Изложеното дотук безспорно мотивира извода, че държавният служител е нарушил своите служебни задължения и не е спазил цитираните разпоредби от КПСДА, които съставляват дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. Действително, в заповедта е допусната грешка, като е вписано чл. 89, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ЗДСл, което съдът намира за очевиден, технически пропуск, който не нарушава организираната правна защита и адекватно възприемане на вменената дисциплинарна отговорност. В тази връзка следва да се отчита, че правната квалификация в един акт, дори и погрешна, не представлява съществено процесуално нарушение, при условие, че релевантните факта са били изяснени всеобхватно и правилно.

При това положение, разпоредбата на чл. 91 от ЗДСл изисква преценка на четири кумулативни предпоставки, за да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание: тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. Тези критерии са обсъдени от дисциплинарния съвет и взети предвид от дисциплинарнонаказващия орган, за което са изложени мотиви.

Съдът споделя, че деянието е извършено при осъзнаване на общественоопасния му характер и предвиждане настъпването на общественоопасните последици, които пряко се целят – пряк умисъл (служителят е поискал и получил облага). Не са допуснати нарушения при определяне на формата на вината. Събраните в хода на дисциплинарното производство и пред съда доказателства сочат, че жалбоподателят е съзнавал административното и процесуално значение на действията си като предварително е създал предпоставки за постигане на целения резултат. Това отношение на дееца законосъобразно е определено като виновно под формата на умисъл.

Налице е и соченият от ответника вредоносен резултат, изразяващ се в непосредствено уронване престижа на администрацията и загубата на обществено доверие в държавната институция и правната сигурност, доказателство за което са представени в медийния клипинг, отразяващ широките мащаби на отзвука в електронните и печатни издания, ставайки известно на голям кръг лица.

Високата тежест на нарушението е мотивирана от дългогодишния опит и заеманата експертна длъжност с аналитични и/или контролни функции, носеща пряка отговорност за съставяните актове, представляващи като отегчаващи фактори. Изискванията и отговорността, присъщи на тази длъжност, изискват лицата, които я заемат, да бъдат пример за поведение и да гарантират правната сигурност у гражданите при носене та държавната служба.

Изследвано е цялостното служебно поведение на П., като е взета предвид оценката му от атестациите за 2024 г. „изпълнението надвишава изискванията“, както и това, че в професионалната си кариера не е награждавани или наказван. Представените с писмените обяснения оценки и сертификати за допълнителни квалификации не променят горните изводи за допуснато тежко виновно нарушение. Тези обстоятелства са неотносими за определяне на вида и размера на наказанието, тъй като отличните оценки за дейността са за предходни периоди и не се оспорва обстоятелството, че служителят е изпълнявал добре служебните си задължения преди процесните нарушения, чиято тежест е надделяваща, с оглед заложения обществен интерес спрямо сигурността, защитата и контрола на дейността по митническите проверки. Вестникарските извадки не могат да бъдат обвързани с индивидуалното служебно поведение на П.. Посоченото тежко нарушение на задълженията, произтичащо от заеманата държавна служба, е несъвместимо със заеманата от служителя длъжност.

При доказано виновно неизпълнение на служебните задължения е изпълнен съставът на чл. 89, ал. 1 от ЗДСл, като в случая предвид тежестта на нарушението законосъобразно дисциплинарнонаказващият орган е наложил наказание уволнение, предвидено в чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Не се установява нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, доколкото със заповедта не се цели да бъдат засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото за изпълнение на законово установените правомощия на административния орган.

По изложените мотиви, съдът намира, че оспорената заповед кореспондира както с материалноправните разпоредби, така и с целта на закона. Доколкото е издадена от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на производството, същата съставлява законосъобразен административен акт, а жалбата срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото разноски следва да бъдат присъдени в полза на ответника. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК размерът на възнаграждението за юрисконсулт следва да е 153.39 евро съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и предвид процесуалната активност на юрисконсулта.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. П. П. от гр. Велико Търново против Заповед №1584/24.10.2025 г., издадена от директора на Агенция „Митници“ при Министерството на финансите на Република България, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от същия закон.

ОСЪЖДА И. П. П., [ЕГН] от гр. Велико Търново да заплати в полза на Агенция „Митници“ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 153,39 (сто петдесет и три евро и тридесет и девет цента).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.