Делото е образувано по жалба с вх. № 2266/ 06.04.2026 г. в деловодството на АСВТ, подадена от Р. М. Р. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица], срещу твърдян мълчалив отказ на кмета на Община Велико Търново, по жалба подадена на 03.03.2026 г. от Р. Р.. Сочи се, че подадената до кмета на Община Велико Търново касае лошото състояние на [улица], която не е асфалтирана и е с множество дупки , създаващи сериозни затруднения при преминаване и предпоставки за ПТП и материални щети.

С определение от 14.04.2026 г. жалбата е била оставена без движение, като от кмета на Община Велико Търново е изискано да представи по делото, цялата преписка по жалба, подадена на дата 02.03.2026 г. от Р. М. Р., вкл. актът с който преписката е приключила, ако има издаден такъв.

С придружително писмо вх. № 2583/ 21.04.2026 г. от кмета на Община Велико Търново е представена административната преписка. От същата се установява, че с жалба вх. № 94РР-1764-1/ 02.03.2026 г. на Община Велико Търново, Р. М. Р. е уведомил кмета на общината за продължително и системно бездействие от страна на общинската администрация относно лошото и опасно състояние на [улица]в [населено място]. Изтъкнал е, че многократно е подавал сигнали за това лошо състояние на улицата, но към момента на подаване на жалбата не е извършен ремонт на същата, нито е обявен конкретен срок за реализация на такъв. В жалбата е описано фактическото състояние на улицата и е поискано ремонтът на същата /по-конкретно до № 24/, да бъде включен в действаща инвестиционна програма с обявен срок на изпълнение, както и да бъде даден официален отговор с поети ангажименти. До подателя на жалбата е изпратен отговор, обективиран в писмо изх. № 94РР-1764-1#1/ 07.04.2026 г. от кмета на Община Велико Търново, в който е посочено, че след проверки и експертни оценки от служители в общината е изготвена количествено-стойностна сметка за определяне на необходимите строително-ремонтни дейности. Впоследствие КСС е актуализирана, предвид промените в икономическата среда и динамиката на строителния пазар, като актуализираната стойност на СМР е значително по-висока от първоначално определената. Посочено е и че съобразно последното, на този етап не може да бъде поет конкретен ангажиментза звършване на СМР на улицата, тъй като няма приет редовен бюджет за 2026 година. В писмото е отразена възможността при възникване на допълнителни въпроси, Р. може да се обръща към служителите в дирекцият „ИКУТИМС“ при община Велико Търново, на посочен телефон за връзка. Освен това от кмета на общината са представени и 4 документа, касаещи необходимостта от ремонт на [улица]в [населено място] - негово становище с изходящ номер от 20.01.2021 г. до председателя на Общински съвет – Велико Търново и 3 броя писма до Р. М. Р. едното от които с изходящ номер от 05.04.2024 г., останалите – с нечетливи дати. Приложена е и гражданска подписка от 20 лица за ремонт на [улица]без дата.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира, че подадената пред него жалба срещу мълчалив отказ на кмета на Община Велико Търново е недопустима за разглеждане по същество.

Съдебната защита, предвидена в Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, е допустима при наличие на предвидените в него предпоставки и в рамките на предоставената на административните съдилища компетентност и подсъдност. Жалбоподателят има възможност да сезира допустимо съда при наличие на акт, действие или бездействие на административни органи от категорията на изчерпателно изброените в чл. 128 от АПК, при наличие на личен и пряк правен интерес.

В случая не е налице соченият от подателя на жалбата мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 от АПК, доколкото оспорващият не твърди и не представя доказателства да е сезирал кмета на Община Велико Търново с искане за издаване на предвиден в закона административен акт. Оплакването до кмета на общината е свързано с неизвършването на ремонтни дейности на конкретна улица в [населено място], като подаденото до органа искане е за поемане на ангажимент относно извършването на такива ремонтни работи. Действително, кметът на общината, в съответствие с правомощията му по чл. 43, ал. 1, т. 1 от ЗМСМА, е задължен да действа служебно по отношение на стопанисването на публичната общинска собственост, каквато представляват улиците в населените места на територията на общината, вкл. като организира поддържането на пътното платно в добро функционално състояние, при необходимост и чрез обезпечаване на съответните ремонтни работи. Тези задължения са изрично установени в разпоредбите на чл. 2 от Закона за общинската собственост, чл. 3, чл. 8, чл. 30-32 от Закона за пътищата, чл. 3, чл. 167 и чл. 176 от Закона за движение по пътищата, т.е. става въпрос за задължения, вменени със закон. Дейността по изграждане, ремонт и поддържане на общински пътища от страна на общината обаче не е административна дейност /арг. от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по т. д. № 2 от 2014 г. на ОСК на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС/, съответно неизпълнението на задълженията, свързани с този вид дейност не подлежи на контрол по реда на АПК.

Не се касае и до незаконосъобразен отказ на ответника да извърши определени фактически действия, предвидени в закон, доколкото извършването на СМР на улици изисква провеждане на определена административна процедура за избор на изпълнител и възлагане на обществена поръчка, за което принципно е необходимо и предварително осигурено финансиране на строителните работи.

Настоящият състав намира, че в случая по-скоро се касае за подаден сигнал по реда на чл. 107, и сл. от АПК, за лошо управление на общинско имущество, респ. за други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в общинската администрация. И в тази хипотеза обаче решението на съответния орган по чл. 119 от АПК, няма характер на индивидуален административен акт, а съгласно чл. 124, ал. 2 от АПК, това решение не подлежи на обжалване, вкл. когато липсва изрично произнасяне по сигнала.

На последно място, съгласно чл. 121 от АПК решението по сигнала се взема най-късно в двумесечен срок от постъпването му. В конкретния случай сигналът на Р. Р. е постъпил в Община Велико Търново на 02.03.2026 г., а жалбата е подадена в съда преди изтичане на посочения двумесечен срок - на 06.04.2026 г., т.е. преждевременно. Всъщност от преписката се установява, че в срока по чл. 121 от АПК, е налице произнасяне на кмета на Община Велико Търново по подадения сигнал, което само по себе си изключва наличието на сочения в жалбата мълчалив отказ, като предмет на заявеното оспорване.

Крайният извод, който се налага от горното е, че подадената от Р. М. Р. жалба срещу мълчалив отказ по подадена от него жалба до кмета на Община Велико Търново, се явява лишена от предмет и като такава недопустима за разглеждане по същество. Същата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

По горните съображения и на основание чл. 159, т. 1 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Оставя без разглеждане жалба с вх. № 2266/ 06.04.2026 г. в деловодството на АСВТ, подадена от Р. М. Р. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица], срещу твърдян мълчалив отказ на кмета на Община Велико Търново, по жалба вх. № 94РР-1764-1/ 02.03.2026 г. на Община Велико Търново, подадена от Р. Р..

Прекратява производството по адм. дело № 346/ 2026 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Определението да се съобщи на жалбоподателя и на кмета на Община Велико Търново, чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.