Производството е по реда на глава XII от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на К. Й. Т. против Решение № 18/21.05.2025 г., постановено по НАХД № 15/2025 на РС – Своге, с което е потвърден ЕФ серия К № 10012340 издаден от ОДМВР София. Решението се оспорва като неправилно, издадено в нарушение на материалния закон. По същество са изложени оплаквания идентични с тези в жалбата пред първоинстанционния съд. Не са посочени конкретни пороци на обжалваното решение. Моли за отмяна на съдебния акт.

Ответникът – ОД на МВР, чрез писмена защита от юриск. Георгиева оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на касационния жалбоподател.

Прокурорът от Софийската окръжна прокуратура изразява становище, за неоснователна касационна жалба, а решението на въззивната инстанция като правилно следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – София-област, касационен състав намира, че касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на контрол пред настоящия съд.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Своге е потвърдил ЕФ като е приел от фактическа страна следното:

На 05.11.2024 г. в 10.44 часа, в Софийска област, община Своге, с. Реброво, път II­-16, км. 60+880, при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч с пътен знак Д11 (начало на населено място), с техническо средство № 11743с1 е установена скорост на движение 62 км/ч (след отчетен толеранс минус 3 км/ч), т.е. превишаване с 12 км/ч на разрешената скорост при движение на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 350 ИДИ“, с per. № [рег. номер].

С обжалвания съдебен акт районният съд е приел, че обжалвания електронен фиш отговаря на изискванията предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. Същият съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика му, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и банковата сметка за доброволното й заплащане.

Приел е също, че след събраните и анализирани писмени доказателства, санкционираното лице е извършило от обективна и от субективна страна нарушението, предмет на наказателното постановление. След анализ на събраните по делото доказателства, РС е отговорил на всички възражения в жалбата, включително и направените в касационната жалба оплаквания и е направил обосновани, и правилни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция.

Решението на РС е правилно.

Касационната инстанция приема, така описаното цифрово нарушение чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП отговаря на словесното описание, а именно извършено е нарушение за скорост въведена със знак Д11 (начало на населеното място). Така цитираните съдебни решения в касационната жалба са ирелевантни към настоящия случай. Допуснатото нарушение е съществено – има превишение на скоростта, за което е наложена и съответната глоба. Установеното от РС е довело до правилен правен извод.

С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъди сумата от 130 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 63д, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 27е от Наредба за правната помощ.

По изложените съображения, Административен съд София-област, касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 18/21.05.2025 г., постановено по НАХД № 15/2025 на РС – Своге.

ОСЪЖДА К. Й. Т. да плати на ОД на МВР София сторените разноски по делото в размер на 130 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.