РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е №420/6.3.2023г.

гр. Пловдив, 06.03. 2023 г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХV състав, в открито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

при секретаря Станка Журналова, като разгледа докладваното Председателя а.н.д № 2874 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „ПЛАМ 2014“ ЕООД, ЕИК 202901312, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Северен, бул. „България“ № 6, ет. 8, ап. 35, представлявано от П.И.М., против Заповед за налагане на ПАМ № ФК-267-0120626/13.09.2022 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки, стопанисван от „ПЛАМ 2014“ ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 7 дни.

В жалбата са изложени възражения срещу законосъобразността на приложената ПАМ и се моли за нейната отмяна. Според жалбоподателя за дружеството ще настъпят непроправими вреди, поради което е нарушен принципът за съразмерност закрепен в чл. 6 от АПК. Прави възражение за липсата на издадено наказателно постановление, с което на „ПЛАМ 2014“ ЕООД да е наложена имуществена санкция за извършеното административно нарушение, съответно да се ползва от правото си по чл. 187, ал. 4 от ЗДДС.

Ответникът Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Пловдив, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това срок, след провеждане на производство и по административно обжалване на акта, при наличието на правен интерес, поради което същата е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна се установява, че на 07.09.2022 г. в 10,40 часа е извършена проверка на търговски обект, представляващ магазин за хранителни стоки, стопанисван от „ПЛАМ 2014“ ЕООД, находящ се в град П., ул. „***“ № *. Проверката е обективирана в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0120626/07.09.2022 г., съставен от Л.М.на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив и от Д.Х.на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив. Проверката е извършена в присъствието на П.М., представител на „ПЛАМ 2014“ ЕООД и В.К.– продавач-консултант в магазина. Извършена е контролна покупка от Л.М.на 2 бр. банани на обща стойност 1,32 лв., която е платена и приета в брой, за което от В.К./продавач-консултант/ не е издаден фискален бон от намиращото се и работещо в обекта фискално устройство и/или ръчна касова бележка от кочан, съгласно изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Фискалният бон следвало да бъде с № 0195044/07.09.2022 г., като с този номер е изведен дневен финансов отчет от проверяващите. Фискалното устройство /ФУ/модел „DATES DP-35“ рег. № 4040435 с ИН на ФУ DT 405623 и ИН на ФП 02405623 е въведено в експлоатация и регистрирано в НАП. При проверката извършеното нарушение е потвърдено и от установеното наличие на положителна разлика, която е в размер на 153,93 лева между наличните парични средства в касата и тези маркирани във ФУ, за което свидетелстват дадените обяснения в приложен опис на паричните средства в касата в момента на започване на проверката на търговския обект, като същата се дължи на неиздаване на ФКБ. При проверката са събрани като доказателства дневен отчет от ФУ за 07.09.2022 г. - 1бр., справка от КЛЕН за 07.09.2022 г., от 09,00,00 ч. до 11,00,59 ч. с 11 бр. копия на фискалните бонове за периода на справката, опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката на търговския обект. Направени са констатации и за установена положителна касова разлика в размер на 153,93 лева между наличните парични средства в касата, съгласно опис, и тези,маркирани във ФУ. В описа на паричните средства продавач-консултантът В.К.е декларирала, че разликата в касовата наличност се дължи на пропуски при маркирането на всички продажби във ФУ.

Прието е,че е нарушен състава на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговата материална компетентност, съгласно приетите по делото заповеди №№ ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. и ЗЦУ-1157 от 27.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП (л. 14 – 15).

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителна административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице, което означава, че заповедта, като индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания. Административният орган, в случая, действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви, което в случая е сторено.

В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а”, вр. с чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и чл. 187, ал.1 от ЗДДС. Като фактическо основание, мотивирало административния орган да постанови заповедта, е посочен протокол за извършена проверка сер. АА № 0120626/07.09.2022 г., фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

По отношение съответствието на оспорения акт с материалноправните разпоредби: съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, "търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, в или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.

По делото не се формира спор между страните, че магазинът, обект на проверката, е търговски обект, както и че действително за извършена продажба на стойност 1,32 лв. не е издаден фискален бон от ЕКАФП, регистрирано в него. В конкретния случай на оспорващия е вменено именно такова нарушение на ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

За този род нарушения, разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от същия закон е предвидено отделно от налагането на имуществената санкция или глоба и налагането на принудителна административна мярка - запечатване на обект за срок до 30 дни.

Прилагането на мерките за административна принуда има три основни цели: преустановителна, превантивна и обезпечителна. Превантивните принудителни административни мерки са предназначени да предотвратят извършването на административни правонарушения и вредните последици от тях. Преустановителните принудителни административни мерки са предназначени да пресекат, преустановят продължаването на вече започнали и продължаващи правонарушения. Възстановителните принудителни административни мерки са насочени към отстраняване на вредните последици от административни правонарушения.

В случая предмет на запечатване е обект, в който към момента на издаване на оспорената заповед се извършва търговска дейност. ПАМ като индивидуален административен акт следва да е съобразена и с основните принципи залегнали в АПК, включително принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК - административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а когато такива интереси са засегнати - прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за засегнатите лица, ако и по този начин се постига целта на закона.

Мярката запечатване на търговски обект в случаите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС има за цел да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя или преустанови административното нарушение. В случая тази цел може да бъде осъществена, тъй като се касае за търговски обект с предмет на дейност продажба на дребно на стоки и аксесоари за санитарни помещения. При започване на проверката е установена разчетена наличност от ФУ от 59,64 лева и фактическа наличност от 213,57 лева, което показва положителна касова разлика в размер на 153, 93 лева, което означава, че ако не се предприемат превантивни административни мерки ще продължи да се накърнява сериозно и обществения интерес. По отношение разликата между фактическата наличност на парични средства и разчетената касова наличност от ФУ се декларира неизгоден за проверяваното лице факт, а именно, че не е маркирана на ФУ не само за извършена продажба на 2 бр. от предлаганите артикули, но и за други такива.

Съдът намира, че административният орган е изложил подробни мотиви в посока обоснованост на предприетата принудителна административна мярка, които са приети за правилни и обосновани и в решението на горестоящия административен орган. Изложени са мотиви относно местоположението на търговския обект – на оживено място с възможност за реализиране на високи приходи от продажби предвид вида на обекта – магазин за хранителни стоки и ежедневното и високо търсене на предлаганите стоки, голямото им разнообразие и бързата ликвидност на предлаганите стоки, обща търговска площ на обекта от около 60 кв. м. и работното му време от 07:30 часа до 21:00 часа през седмицата и от 08:00 часа до 21:00 часа събота и неделя.

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС принудителната административна мярка - запечатване на обект се налага за срок до 30 дни. В случая продължителността на ПАМ е 7 дни, срокът е минимален и е съобразен с тежестта на нарушението.

По отношение направеното възражение, че не е съобразена разпоредбата на чл. 187, ал. 2 от ЗДДС съдът намира, че в заповедта единствено е указано на търговеца да отстрани наличните в търговския обект и прилежащите му складове стоки в срок до определената дата на запечатване. Наред с това е изрично посочено, че когато отстраняването на стоките е свързано със значителни разходи за ЗЛ, може де се разпореди оставянето им в обекта. По делото не са представени доказателства за направено искане от жалбоподателя в тази насока, поради което следва да се приеме, че е спазена посочената разпоредба в пълнота.

С разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е предвидено отделно от налагането на имуществената санкция или глоба и налагането на принудителна административна мярка - запечатване на обект за срок до 30 дни. Касае се за две отделни и независими едно от друго производства, по реда на ЗАНН и по реда на АПК, като фактическите действия по изпълнение на издадената ЗПАМ са обусловени от два обективни критерия – влизането й в сила и заплащането изцяло на наложеното на жалбоподателя административно наказание. В случай, че бъде издадено НП, същото влезе в сила и имуществената санкция по него бъде изплатена изцяло преди влизането в сила на ЗПАМ, няма да се достигне до изпълнението й. В случай, че ЗПАМ влезе в сила преди влизане в сила на НП и заплащането на имуществената санкция по него, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 2 от ЗДДС действието й следва да бъде прекратено от органа, който я е наложил, по молба на лицето и при представяне на доказателства за заплащане на наложената с НП имуществена санкция.

В настоящия случай, в мотивната част на ЗПАМ изрично е посочено, че запечатването ще бъде извършено в срок до 3 дни от датата на влизането й в сила. По този начин в пълнота се гарантират правата на жалбоподателя да не бъдат претърпени от него вреди с оглед евентуални разходи за отстраняване на наличните в търговския обект и прилежащите му складове стоки и същевременно се постига и целта на закона – преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта и предоставяне на необходимото време за създаване на нормална организация за правилното отразяване на всички извършени продажби и спазване отчетността на относимите към ФУ документи.

С оглед на гореизложеното Съдът намира оспорената заповед за правилна и законосъобразна.

При посочения изход на делото и своевременно направеното искане, на ответника по делото следва да бъде заплатено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ същото е в размер на 100 лв.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването на „ПЛАМ 2014“ ЕООД, ЕИК 202901312, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Северен, бул. „България“ № 6, ет. 8, ап. 35, представлявано от П.И.М., против Заповед за налагане на ПАМ № ФК-267-0120626/13.09.2022г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки, стопанисван от „ПЛАМ 2014“ ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 7 дни.

ОСЪЖДА „ПЛАМ 2014“ ЕООД, ЕИК 202901312 да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата от 100 лв. (сто лева) юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: