Производството по делото е образувано по жалба на адв. П. Й., в качеството му на пълномощник на М. Н. К. от гр. Сухиндол, срещу Заповед за налагане на ПАМ №26-0906-000119/22.04.2026г. на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Ловеч, с която на оспорващия на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „аа“ от ЗДвП е наложена ПАМ временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 1 месец.

Първоначално жалбата е била подадена до Административен съд – Ловеч, където е било образувано производство по АД №227/2026г. по описа на този съд. С определение №740/13.05.2026г. състав на АС – Ловеч е прекратил производството по посоченото дело и е препратил същото по подсъдност на АСВТ, където е образувано настоящото производство.

С жалбата е направено искане за спиране на изпълнението на оспорваната заповед.

Съдът, като прецени данните по делото съобрази следното:

Оспорваната Заповед за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. 4б“ от ЗДвП с №26-0906-000119/22.04.2026г. е връчена на жалбоподателя на 30.04.2026г., което е видно от направеното отбелязване на самата заповед/вж. представеното към жалбата копие на заповедта, заверено от адв. Й. по реда на чл. 32 от ЗА, ср.12 от АД №22782026г. на АС – Ловеч/. Жалбата е подадена чрез ОДМВР – Ловеч на 04.05.2026г. и заведена там с вх. №906000-4952/04.05.2026г.

Следователно срокът чл. 149, ал. 1 от АПК следва да се счита за спазен. Жалбата е редовна с оглед на разпоредбите на чл., чл. 150 и 151 от АПК и е процесуално допустима. По подаденото искане за спиране на изпълнението на заповедта, съдът следва да се произнесе с настоящото определение.

Искането за спиране е допустимо. Подадено е в срок, от активно легитимирано лице, с правен интерес и е съединено с оспорване на издадената заповед за прилагане на ПАМ, т. е. във висящ процес по оспорване на заповедта.

Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Налице е законова презумпция за съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК още при постановяване на заповедта за прилагане на ПАМ. Същевременно презумпцията по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП е оборима. Тъй като специалният закон не предвижда основания за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 от АПК.

Искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП зависи от преценката дали незабавното изпълнение на ПАМ може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на жалбоподателя. За да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да посочи и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му, тоест следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.

В конкретния случай като такива обстоятелства са посочени пребиваване на оспорващия на територията на друга държава/Обединените арабски емирства/, където упражнява трудова дейност, свързана с пътуване. Липсата на СУМПС според оспорващия би му причинила в случая значителни вреди, свързани с осигуряване на издръжка на семейството му.

Посочените обстоятелства обаче, сами по себе си не обуславят настъпването нито на значителни, нито на труднопоправими вреди, както изисква разпоредбата на закона. Няма данни каква е дейността, която упражнява жалбоподателя и по конкретно дали налага управление на МПС лично от него, нито такива досежно семейното и материалното му положение. Следва да се има предвид, че лишаването то право да управлява МПС поради отнемане на СУМПС винаги е свързано с определена степен на затруднения и неудобства, но те не попадат автоматично в графата за вреди, съпоставими на предпоставките, визирани в чл. 60, ал. 1 от АПК. Още с по-голяма сила това може да се приеме тогава, когато предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона.

Поради това искането следва да се остави без уважение.

Делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание, да което да се призоват като страни оспорващия – М. Н. К. от гр. Сухиндол и ответник мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Ловеч.

Следва да се изиска от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Ловеч информация и доказателства за хода на административнонаказателното производство, образувано със съставянето на АУАН серия АД, бл. №982487 от 22.04.2026г., досежно това дали е издадено наказателно постановление и респ. ако има такова дали е обжалвано или е влязло в сила.

Водим от горното и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 157, ал. 1 от АПК, чл. 166, ал. 2 от АПК и чл. 186 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, Административният съд – В. Търново

О П Р Е Д Е Л И :

КОНСТИТУИРА като страни по АД №520/2026г. по описа на Административен съд – В. Търново оспорващ М. Н. К. от гр. Сухиндол и ответник мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Ловеч.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 08.06.2026г. от 13,00 часа, за която дата да се призоват страните, жалбоподателят чрез адв. П. Й..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнението на Заповед за налагане на ПАМ №26-0906-000119/22.04.2026г. на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Ловеч, направено с жалбата на М. Н. К. от гр. Сухиндол.

ИЗИСКВА от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Ловеч информация и доказателства за хода на административнонаказателното производство, образувано със съставянето на АУАН серия АД, бл. №982487 от 22.04.2026г., досежно това дали е издадено наказателно постановление и респ. ако има такова дали е обжалвано или е влязло в сила.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която е постановено спиране на изпълнението на Заповед за налагане на ПАМ №26-0906-000119/22.04.2026г., може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните. В останалата му част определението е окончателно.

Препис от определението да се изпрати на оспорващия и на ОДМВР – Ловеч.