Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27а от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) и е образувано по жалбата на А. И. С. от [населено място], баща на детето К. А. С., чрез адв. М. срещу заповед № ЗД/Д-СО-СК-025 от 30.07.2025 год. на директора на дирекция „Социално подпомагане“-[населено място] (ДСП-[населено място]), с която детето е временно настанено в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания-[населено място] (ЦНСТДБУ/ Центъра) до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет. Заповедта се оспорва като незаконосъобразна. По-конкретно, поддържа се, че на жалбоподателя е отказан достъп до социалния доклад относно положението на малолетното дете, послужил като основание за издаване на процесния акт, като и до други документи по преписката, резултатирало в нарушаване правата на лицето. Същото е било лишено от възможността да представи доказателства за евентуално опровергаване на фактите, мотивирали ответника. Поддържа се, също така, че голосвовно в заповедта се твърди, че процесът по реинтеграция на детето в биологичното му семейство е неуспешно приключил, тъй като срокът, определен за този процес е до 17.10.2025 год. и същият все още не е изтекъл към датата на издаване на заповедта. Изводите, че реинтеграцията не е възможна, както и връщането на детето при родителите, не били мотивирани. Поддържа се, че, макар и детето да е останало да живее в Центъра, то е гостувало при баща си в неговия дом. Последният е ползвател на социална услуга за повишаване на родителския капацитет, като се поддържа, че социалните работници от Центъра за обществена подкрепа (ЦОП)-Самоков намират, че С. е постигнал съществен прогрес и смятат, че е напълно годен да полага адекватни грижи за децата си, вкл. и за К.. Заявява се, че бащата никога е губил доверителната връзка с детето си, още преди да бъде извършено припознаването, посещавал го е редовно в дома, където е настанено, винаги се е стремял да задоволи потребностите му според възможностите си, давал му е пари, малки подаръци и никога не го е изоставял. Твърди се, че тежкото психическо състояние на майката и несъгласието й децата да бъдат припознати от него е попречило за по-доброто им отглеждане. Оспорва се правното основание, на което е издадена заповедта, като се заявява, че приетото от ответния орган не отговаря на установеното по делото. По тези и други, подробно изложени в о.с.з., съображения и особено с оглед най-добрия интерес на детето се моли за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Претендират се направените по делото разноски съгласно списък. В о.с.з. жалбоподателят се представлява от адв. М., която поддържа жалбата на заявените основания и моли за уважаването й.

Ответникът-директорът на дирекция „Социално подпомагане“-[населено място], се представлява от гл.юриск.Й., която по подробно изложени в о.с.з. съображения оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й.

Заинтересованата страна-М. С. М., майка на детето К., не се явява и представлява и не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна-И. С., ръководител на ЦНСТДБУ-[населено място], лично в о.с.з. оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Сочи, че несъмнено жалбоподателят поддържа близка връзка с детето К., но същата има притеснения дали ако се върне при него тя ще продължи да ходи на училище (в момента детето ходи на училище и на тренировки), предвид това, че навлиза и в особена възраст пубертета, и не е сигурна, че бащата ще съумее да се справи с детето.

Заинтересованата страна-детето К. А. С. се представлява от особения представител адв. Мандакова, която поддържа жалбата и намира, че в интерес на детето е същото да се отглежда в дома на биологичния си баща, който има както желание, така и добри условия за живеене. Обръща се внимание, че самото дете при изслушването е заявило желание да се върне и да живее със своя баща.

С. О. прокуратура се представлява от прок. Л., която оспорва жалбата като неоснователна. Мотивирано се поддържа, че в изключителен интерес на детето е същото да продължи да се отглежда в ЦНСТДБУ-[населено място].

Административен съд София-област, девети състав, като съобрази данните по делото и становищата на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно-административно производство е заповед № ЗД/Д-СО-СК-025 от 30.07.2025 год. на директора на дирекция ДСП-[населено място] (л.206-207), с която детето К. е временно настанено в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания-[населено място] до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет. За да се произнесе с процесната заповед с правно основание чл. 25, ал. 1, т. 2, чл. 26, ал. 1 и във вр. с чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет., ответният орган се е позовал на социалния доклад относно положението на малолетното дете К., изготвен от гл.социален работник С. Я. от отдел "Закрила на детето" към ДСП-[населено място] и приложенията към него за цитираното дете (л. 245 и сл.). От представените писмени доказателства се установява следната фактология:

К. е родена на [дата]год. от съжителството на М. М. и жалбоподателя С., който не я е припознал. Родителите съвместно са полагали грижи и за останалите си две деца А. и М.-Р. до окончателната им раздяла, когато М. заедно с децата си отива в дома на баща си в [населено място] дол. На 27.07.2016 год. постъпва сигнал до кмета на [населено място] дол, че дядото по майчина линия е изгонил М. и децата и те са нощували навън. Към този момент детето А. се е отглеждал от биологичния си баща, жалбоподатетлят, в неговата къща в ромската махала на [населено място]. След като е установено, че М. и двете момичета нощуват навън е обявена полицейска закрила спрямо тях, настанени са в ППС, но след преглед при педиатър става ясно, че имат нужда от лекарска помощ и са настанени в болнично заведение, което самоволно напускат на 29.07.2016 год., без да са изписани от лекар. Открити са в дома на жалбоподателя и заповедта за настаняване в ППС е отменена.

На 14.10.2020 год. отново постъпва устен сигнал от кмета на [населено място] дол до ОЗД към ДСП-[населено място]. Извършено е социално проучване от което се установява, че майката не полага грижи за децата и ги поставя в сериозен риск, отглежда ги при изключително лоши битови условия, без принадлежности за нормалното им развитие и отглеждане. М. е безработна, без да е регистрирана в Бюрото по труда като активно търсеща работа, сама признава, че изпитва затруднения при отглеждането на децата, но не предприема действия това да се промени. През годините е разчитала на фин.подкрепа от баща си, но след смъртта му не предприема действия да си намери работа и е изпаднала в безизходица, разчита на хора от селото да я подпомогнат в храна и дрехи за нея и децата. Определящият се като биологичен баща, жалбоподателят, който към този момент не е припознал децата, според заявеното от М., е упражнявал физическо насилие над нея, което е една от причините тя да не желае да живее с него, счита, че той не е модел за поведение на децата. М. е завила желание окончателно да ги изостави и да бъдат настанени в социална услуга. С цел гарантиране живота и здравето на децата е предприета мярка за закрила и със заповеди от 20.10.2020 год. децата са настанени в ЦНСТДБУ-[населено място], където продължават да се отглеждат и към настоящия момент. Настаняванията са потвърдени с решения от РС Самоков. Във вр. с изтичането на 6 месечния период от настаняване в социална услуга на 12.04.2021 год. майката е подала молба за реинтеграция на детето. Процедурата е приключила неуспешно на 12.10.2022 год., като в 18-месечния период не са настъпили промени в обстоятелствата, довели до настаняване на децата и връщането им е семейна среда. М. е подала следваща молба за реинтеграция на 13.10.2022 год., процедурата по която също е приключила неуспешно на 13.04.2024 год.

От 21.11.2022 год. майката М. е насочена с направление от ДСП-[населено място] за ползване на социални услуги в Център за обществена подкрепа-[населено място] (ЦОП-[населено място]) относно оценка и повишаване на родителския капацитет, като е пренасочвана и продължава да ползва и към настоящия момент.

На 17.04.2024 год. М. и жалбоподателят са посетили заедно ОЗД, като ги информирали, че са се сдобрили и заживели заедно отново в неговия дом в ромската махала на [улица]. Обяснено е от страна на служителите за процедурата за реинтеграция, за последно подадената от М. молба в този смисъл и предприемане на последващи действия от страна на ОЗД за вписване на децата в Регистъра за деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. Родителите са подали нова молба за реинтеграция от 17.04.2024 год. със срок на действие до 17.10.2025 год. Жалбоподателят е подал документи за припознаване на децата, като през м.юли 2024 год. е издадено ново удостоверение за раждане, като детето вече носи името К. А. С..

В началото на съжителството си М. и А. са демонстрирали добри отношения един към друг, взели са решение да живеят съвместно и да отглеждат трите си деца, като са осъзнали грешките, които са допуснали. М. е заявила, че А. няма вече лошо отношение към нея.

А. е консултиран за ползване на социални услуги в общността, като е изразил желание да бъде насочен и е подал заявление. В тази вр. на 12.08.2024 год. е издадено направление за ползване на социална услуга със срок от една година. Заедно с майката ползват един доставчик на социални услуги с оглед максимална ефективност и в крайна сметка реинтегриране на детето в биологичното семейство. В периода от м.юни до м.август децата са гостували два пъти за няколко дни в дома на родителите си, след подадена молба от тях. През периода на гостуване не са установени проблеми или рискове за децата.

В процеса на установяване взаимоотношенията между родителите става ясно, че същите отново се влошават и майката два пъти напуска дома на жалбоподателя, като твърди, че последният отново е започнал да употребява алкохол и да има арогантно отношение към нея. А. отрича твърденията на М., као заявява, че тя сама и доброволно напускала жилището му, защото искала да е свободна, не искала да има ангажименти, имало моменти, когато спорела с А. без причина.

При проведени разговори с децата същите споделят, че баща им понякога употребява алкохол. Случвало се докато гостуват на родителите си да стават скандали, според децата, инициирани от майка им. Социалните работници установяват, също така, понякога, че децата и майката си разменят обидни думи.

Поради влошените отношения между родителите гостуването при тях на двете момичета К. и М.-Р. било преустановено. Двете момичета виждат, че майка им не може да се грижи сама за тях и разчитат основно на баща си.

В началото на м.октомври М. се връща пак в дома на А.. На 06.12.2024 год. е извършено посещение в дома му, като било установено, че излъчва миризма на алкохол, на въпроса дали е пил е отговорил само една бира, било празник и не бил на работа. От края на м.декември родителите отново се разделят. М. се връща в [населено място] дол, където живее и до момента. В бащината й къща не са налице подходящи условия за отглеждане на дете-няма течаща вода, няма електричество. М. пребивава в къщата на нейна позната в селото, където полза стая. Жената я подпомага финансово, а М. работи в хран. й магазин.

През м.ануари 2025 год. е организирана среща в ЦОП-[населено място] между родителите и двете момичета. Родителите не са дошли - бащата е заявил, че е ангажиран, а с майката не е осъществен контакт.

М. все по-рядко контактува с двете си момичета-основно по телефона, като цяло не посещава срещите със специалисти в ЦОП, не съдейства на ОДЗ, не се явява по срещи. Признава, че няма възможност да се грижи за К.. Получената информация от екип от ЦОП гласи, че от началото на 2025 год. М. не посещава срещи със специалисти, тъй като се страхува да се срещне с А., настоящият жалбоподател.

В хода на социалната работа с бащата се установява, че същият се отнася отговорно към реинтеграцията, следва съвети и препоръки, показва желание за реализиране на процеса. Редовен е на срещи със специалисти. Контактите между детето и бащата не са прекъсвани, както и си говорят по телефона.

В началото на месец април жалбоподателят подава молба за гостуване на детето в дома му, която с единодушно взето от целия екип, работещ по случая, решение е отхвърлена. Съображенията са, че гостуванията не се отразяват положително върху поведението на детето-след последното такова и двете момичета са демотивирани да учат, започнали да се държат невъзпитано и да използват неприлични думи. В ромската махала им харесвало да бездействат и да нямат задължения. И детето, и бащата, са информирани за решението и са реагирали негативно.

Настъпилите промени в отношенията между родителите повлияли негативно емоционалното състояние на детето, което се чувствало объркано и несигурно за бъдещето си. По отношение на майката изцяло е изчерпана възможността К. да се върне при нея. По отношение на жалбоподателя-същият разполага с жилище и има доходи, но няма подкрепяща среда. Ползва социални услуги в общността, редовно посещава срещи и сътрудничи на специалистите. От друга страна, при социалната работа се установява, че продължава да употребява алкохол. Неговите представи за отглеждане на дете се свеждат до това да има дом и да е нахранено. Заключено е, че същият не може да осигури безопасна и стабилна среда за отглеждане на детето и правилното му възпитание. Детето е споделяло, че преди настаняването си в Центъра има спомен баща й да е упражнявал физическо насилие не само към майка й, но към нея, сестра й и брат й. По всички тези съображения работата по реинтеграция на детето по отношение на бащата се приключва като неуспешна.

Предприети са действия за вписване на детето К. в Регистъра на деца, подлежащи на осиновяване при условията на пълно осиновяване. Впоследствие, обаче, поради настъпили промени в обстоятелствата, процедурата е била прекратена. Причините са били, че детето е несигурно, объркано и изразява колебания. Несигурността и страховете на детето са от впечатленията й от други деца в Центъра, осиновени, а след това изоставени от осиновителите си. В тази вр. К. е споделяла, че най-сигурна се чувства в Центъра, където иска да остане до [възраст] възраст.

Приобщени по делото са протоколи от проведени срещи (06.12.2024, 04.03.2025, 09.05.2025, 15.05.2025), протоколи от проведени тел.разговори, протоколи от посещения, План за грижи, План за действие, Заключителни доклади и прочие. Налично по делото е Становище относно възможността за връщане на децата в биологичното им семейство (л. 331 и сл.) от 17.04.2025 год., в което общо взето се преповтарят фактите, изложени по-горе. В допълнение, следва да се посочат следните факти: към датата на изготвяне на документа майката и бащата не живеят заедно, независимо от няколкото направени неуспешни опита. До последната раздяла с жалбоподателя М., края на м.декември 2024 год., тя е редовна в посещенията на специалистите, по нейни думи съжителството със С. е невъзможно поради агресивното му поведение след употреба на алкохол. За периода до м.декември 2024 год. същата редовно се е чувала с децата, но нямат изградена емоционална връзка и не се ползва с авторитет сред тях. Самата тя озъзнава, че не може да полага грижи. Всичко, посочено по-горе в Доклада на социалния работник досежно жалбоподателя, се припокрива с изложеното в Становището, а именно същият има доходи, има условия за живеене на децата, има дълбока емоционална връзка с тях и те му се доверяват, прави им подаръци, купуват си храна, прекарват време заедно, говорят почти всеки ден по телефона. Относно употребата на алкохол, той отрича да прекалява, казва, че пие по повод и когато не е на работа, "пие по една, две бири". С. заявява, че има желание и възможност да се грижи за децата си, уверен е, че ще се справи с всички предизвикателства. Поради това, че децата не са живели при него не е наблюдаван начинът на подсигуряване на всичките им удобства и потребности. Екипът, работещ с децата, не знае как бащата ще задоволява здравните и образователните им потребности, тъй като няма необходимите наблюдения.

Изслушано по делото е детето, в пристъствието на съдия, секретар и социален работник. Детето изглежда спокойно, отговаря точно на поставените му въпроси-тя живее в Центъра от около 5 години, там има самостоятелна стая, която дели със сестра си, има всички удобства за живеене - нахранена е, има пособия за училище; възпитателите в Центъра я насърчават да ходи на училище, ходи на училище и на тренировки, в Центъра й възлагат задачи по почистване, уборка на помещенията, където живеят. Чувства се добре в Центъра, но повече иска да се върне при баща си. Той я посещава редовно, виждат се в беседката, купува им закуски. Говорят си за дома, в който ще живеят, чуват се по телефона, детето му има доверие и вярва, че всичко, което му сподели, ще остане между тях, а не както е в Центъра-всеки говори. Посещавала е дима на баща си, веднъж за 5 дни и после за половин ден. Последно е живяла там преди повече от 5 години, преди до дойде в Центъра. Нищо притеснително според детето не се е случвало там, нито нещо, което да я уплаши. Твърди, че в дома на баща си се чувства "по-комфортно". Баща й ходи на работа всеки ден, само когато е болен-не ходи. За това дали баща й може да я взема от училище К. смята, че със сестра си и брат си ще ходят и прибират, тъкмо татко им ще се е прибрал от работа и ще си готвят. Детето иска най-бързо да се прибере в къщи при баща си.

Съгласно представено по делото нарочно писмо от ответния орган към настоящия момент съдът все още не е постановил решение по чл. 28 от ЗЗДет.

Приети и приложени по делото са всички описани по-горе писмени доказателства. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 05.08.2025 год., а с жалба от 15.08.2025 год. същата е оспорена пред настоящия съд.

При така установената фактология съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от активнопроцесуално легитимирана страна, за която актът е неблагоприятен. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Процесната заповед е валиден административен акт, като издадена от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 27а, ал. 1 от ЗЗДет. и е в писмена форма. Противно на поддържаното в жалбата, същата е мотивирана - посочени са правните основания за издаването й, като фактическите основания, мотивирали ответника, се съдържат както в обстоятелствената част на акта, така и са изложени в доклада от 28.07.2025 год. от социалния работник Я.. Този доклад е приет и приложен по делото, без да е оспорен от страните, вкл. досежно датата на изготвянето му, поради което съдът няма да коментира възражението едва в хода по същество за вероятното му антидатиране. Наред с изложеното, съдът намери, че в производството по издаване на процесната заповед не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Дори и да се приеме за вярно изложеното от процесуалния представител на жалбоподателя, че не му е бил предоставен достъп до редица писмени доказателства, част от административната преписка, в рамките на настоящото съдебно-административно производство настоящият състав намира, че всяка от страните в пълен обем е упражнила правата си, като за установяване на твърдените от всяка от страните факти, съдът ще изложи съображения по съществото на спора. Не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1-3 от АПК.

По съответствието на заповедта с материалния закон и целта на същия:

За да постанови временно настаняване на детето К. в ЦНСТДБУ-[населено място] ответникът е приел наличието на хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет., а именно: може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето. В конкретния случай основният спор между страните е в състояние ли е настоящият жалбоподател да полага адекватна и целодневна грижа за малолетното дете К..

Следва да се отбележи, че процесният случай по своята същност обективира продължаване на настаняването на детето в Центъра предвид изтичане срока на предходното настаняване. Разликата от предходното настаняване, за срок от 3 год. с решението на РС Самоков, е, че към настоящия момент, считано от м.юли 2024 год. бащата и настоящ жалбоподател вече е припознал детето и фигурира като биологичен такъв в Удостоверението му за раждане.

Какво сочат данните по делото: несъмнено е, че считано от м.юли 2024 год. жалбоподателят поддържа интензивни и редовни отношения с двете си дъщери, вкл. и К.. Грижи се за тях доколкото възможностите му позволяват, купува им закуски, прави им подаръчета. Срещат се поне веднъж седмично, понякога и по-често, поне за по час, чуват се всеки ден по телефона, бащата се интересува от ежедневието на детето, правят планове заедно, то му има доверие. Детето говори с радост за момента, когато ще живеят заедно в неговия дом, бащата има добри социални условия-къщата винаги е чиста и подредена при посещението на социалните работници.

От друга страна, факт е, че отношенията между майката и бащата са непостоянни и бурни, събират се, после тя си взема децата и отива да живее при баща си или в селото си. Майката е отказвала дълго време жалбоподателят да припознае децата, като във всички доклади на социални работници тя казва, че той злоупотребява с алхокол и става груб с нея в това състояние (л. 288- Становище на ЦОП), заявява е, че не желае да присъства на срещи със специалисти, когато той е там, защото се страхува от него. В доклада от 28.07.2025 год. (л. 255) е цитирано детето К., която споделя, че преди настаняването си в Центъра си спомня, че баща й е упражнявал физическо насилие над нея, сестра й и брат й. По време на изслушването детето не споделя за това, но когато е живеела с баща си и майка си е била най-много на 5-6 години.

За майката на детето М. се твърди, че е с умствена изостаналост, но е завършила средно образование. Същевременно, социалните работници дават сведения, че самата тя си дава сметка, че не може да се грижи за децата си, но смята, че жалбоподателят не е добър пример за тях. Споделяла е (пред социални работници), че иска да работи, но не знае дали жалбоподателят ще й позволи. Всеки път, когато е напускала жилището на жалбоподателя е заявявала, че той има лошо отношение към нея, тя се страхува от него, той става агресивен след употребата на алкохол.

Като съобрази всичко изложено по-горе, настоящият състав намира, че правилно ответният орган се е позовал на хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет. - когато родителите на детето без основателна причнина не полагат грижи за детето. Съдът намира, че следва да отбележи, че е съобразил всички усилия на бащата през последната година и половина. Следва да се има предвид, обаче, това което специалистите в Центъра за обществена подкрепа са посочили в становището си относно възможността К. да се върне при биологичния си баща (л. 333) - не е наблюдаван начинът на подсигуряване потребностите на децата от страна на С.. Реално той никога не е полагал изцяло грижа за детето Капна, непрекъснато 24 часа, седем дни в седмицата. Факт е, че има битовите условия и финансови въможности, но детето е момиче, в пубертетна възраст, той е на работа по цял ден. Следва да се има предвид и че след посещенията при бащата констатациите на възпитателите не са положителни-детето е демотивирано да учи, обича да не й се възлагат никакви задължения, използва нецензурни думи. Относно това, че детето в момента иска да се прибере в жилището на баща си - това е разбираемо-ако към детето няма изисквания, не се възлагат задължения, не се възпитава, то е свободно да прави каквото си иска, естествено е, че там ще му харесва повече.

В заключение, съдът намира, че постановената заповед е материалнозаконосъобразна и е постановена в най-добрия към настоящия момент интерес на детето.

Жалбата срещу същата следва да се отхвърли като неоснователна.

Разноски не се претендират, поради което липсва произнасяне на съда в този смисъл.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. И. С. от [населено място], баща на детето К. А. С., чрез адв. М. срещу заповед № ЗД/Д-СО-СК-025 от 30.07.2025 год. на директора на дирекция „Социално подпомагане“-[населено място].

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.