Производството е по чл. 166, ал. 2, във вр. счл. 172, ал. 6 от Закона за движение по пътищата.

Образувано е по съдържащо се в жалбата искане на З. К. К. от [населено място], общ. В. Търново, [улица], чрез адв. Р. И. от ВТАК, за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка [Наименование] № 1434328/11.04.2026 г., издадена от полицай към РУ Горна Оряховица при ОДМВР – Велико Търново, с която на основание чл. 171, т. 1, б. 3)ГГ) от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността на водача, но не повече от 6 месеца. Мярката е наложено поради това, че е управлявал лек автомобил, собственост на С. Т. Т., който е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП от 20.11.2025г., с което е нарушил 140, ал. 1, пр. 1 от ЗдвП.

Позовава се на значително засягане интересите на лицето, тъй като ежедневно кара по-голямото си дете на училище в съседно село – с. Церова кория. Същият не е собственик на автомобила и не е разполагал с информация относно служебното прекратяване на регистрацията на автомобила. Законът не предвижда презумпция за знание от страна на трети лица, нито има данни тази информация да е общодостъпна за всички лица. След като лицето не е носител на задължението за пререгистрация на автомобила като собственик, за него не съществува задължение и възможност да се информира за прекратената регистрация.

Административен съд Велико Търново, след като прецени събраните по делото доказателства, намира, предявеното искане за спиране за допустимо, а разгледано по същество за основателно. Съображенията за това са следните:

Когато законът изрично разпорежда предварително изпълнение на даден акт, той презумира наличието на една, повече или всички предпоставки на разпоредбата на чл. 60 от АПК за защита на обществения интерес, приложими в случаите, когато предварителното изпълнение се допуска от административния орган. Ето защо, при преценката на основателността на направеното искане по чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, съдът по аргумент за противното следва да установи липсата на основание по чл. 60 АПК, за да отмени допуснатото по закон предварително изпълнение. В тежест на жалбоподателя е в това производство да докаже, че от изпълнението на заповедта ще му бъде причинена значителна или трудно поправима вреда. Следователно, условие за спиране предварителното изпълнение на заповедите по чл. 172, ал. 5 от ЗДвП е наличието на такова засягане на друг интерес, който да е равен на посочените в нормата на чл. 60 от АПК. Следва да се съобрази и Решение на Съда (първи състав) от 3 юли 2025 година по дело [Наименование]/23 и тълкуването на СЕС направено по делото, което е относимо към настоящия правен спор, тъй като тълкува въпроси свързани с обхвата на преценката при спиране на допуснато по закон предварително изпълнение и доколко това включва и съобразяване с евентуалната законосъобразност на подлежащата на съдебен контрол ПАМ. Националната юрисдикция дължи такава проверка, както е посочено и в диспозитива на цитираното по-горе решение на СЕС. В тази смисъл Определение № 9590 от 13.10.2025г. по адм. дело № 10015/2025г. на Върховния административен съд. В т. 48 от решението СЕС приема, че „за да се прецени посочената необходимост в контекста на незабавното изпълнение на принудителна административна мярка като разглежданата в главното производство, следва да се извърши не само конкретно претегляне на публичните и частните интереси, съответно в подкрепа и срещу това изпълнение, но и поне обобщена проверка на законосъобразността на разглежданата мярка“. Според това тълкуване съдът следва предварително да прецени евентуалната основателност на основното искане относно законосъобразността на ПАМ и с оглед тази преценка да постанови спиране или да откаже такова по отношение на допуснатото по закон предварителното изпълнение. Решаващият състав при извършване на такава преценка, намира, че е налице липса на мотиви при издаване на акта, тъй като изложените такива са бланкетни и лаконични.

Видно от доказателствата по преписката лицето, З. К. К. ежедневно кара по-голямото си дете Р. З. К. на училище в съседно село – с. Церова кория, за което е представено Служебна бележка № 89/14.04.2026г. от Основно училище „Петко Рачев Славейков“ с. Церова Кория. Същият не е собственик на автомобила и не е разполагал с информация относно служебното прекратяване на регистрацията на автомобила. Законът не предвижда презумпция за знание от страна на трети лица, нито има данни тази информация да е общодостъпна за всички лица. След като лицето не е носител на задължението за пререгистрация на автомобила като собственик, за него не съществува задължение и същият не е имал възможност да се информира за прекратената регистрация.

При това положение, педварителното изпълнение на заповедта ще доведе до настъпването на значителни вреди за З. К. К., противопоставими по своята същност, степен и резултат на презюмирания от закона държавен и обществен интерес. Негативният ефект от предварителното изпълнение е с неимуществено измерение. Настъпването на вредите е достатъчно вероятно. Това дава основание за извод, че презюмираният от законодателя обществен/държавен интерес не би бил накърнен в степен, съпоставима с евентуалните вреди за лицето, които биха настъпили вследствие временното отнемане на СУМПС. В този смисъл Определение № 11633 от 15.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9566/2020 г., I о.

Вредите по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК са несъразмерни с целените от административния орган чрез предварителното изпълнение на административния акт правни последици и доколкото не се покриват с целта на наложената мярка - нарушава се принципът за съразмерност, обективиран в чл. 6 АПК. Съблюдаването на този принцип означава, че не могат да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимите за целта, какъвто е и настоящият случай.

Съобразно изложеното съдът намира, че са налице материално правните предпоставки за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, във вр. с чл. 166, ал. 3 от АПК, Административен съд Велико Търново, пети състав

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка [Наименование] № 1434328/11.04.2026 г., издадена от полицай към РУ Горна Оряховица при ОДМВР – Велико Търново, с която на основание чл. 171, т. 1, б. 3)ГГ) от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на З. К. К., [ЕГН] до решаване на въпроса за отговорността на водача, но не повече от 6 месеца.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните по реда на чл. 138 от АПК във вр. с чл. 137 от АПК.