Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Касаторът Г. С. К., [ЕГН],, с постоянен адрес: [населено място], [улица], чрез пълномощника му адв. И. Ж., съдебен адрес : [населено място], [улица],ет.1,офис 5, електронен адрес за връчване на съдебни книжа: [електронна поща], обжалва Решение рег. №199/01.07.2025г., постановено по НАХД№37/2025г. по описа на Районен съд – Ботевград .

Счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно. Навежда доводи, че за да потвърди обжалваното наказателно постановление, решаващият съдебен състав при Районен съд - Ботевград е извършил подробен анализ и оценка на доказателствения материал, като е обсъдил релевантни за спора въпроси, но е пропуснал да извърши оценка на доказателствата с оглед това извършено ли е от жалбоподателя административното нарушение, за което е санкциониран и по-точно - извършено ли е от него виновно. Подчертава, че за да е едно деяние нарушение по смисъла на ЗАНН е необходимо то да бъде извършено виновно.

Намира, че в хода на административното производство пред административно-наказващият орган, проверката, извършена от Районна прокуратура - Ботевград в хода на образуваното досъдебно производство № 1542/2024 г. по описа на РП - Ботевград и въззивното производство пред Районен съд - Ботевград не се установяват доказателства за изискуемия умисъл, за да се приеме, че е извършено административно нарушение.

Според касатора, не се установява и виновно поведение от негова страна , а по делото е доказано и не е спорно, че Г. С. К. не е собственик на лекия автомобил „Шкода Фелиция“ с регистрационен номер [рег. номер].

Твърди, че по делото не е представена справка, от която е видна датата на служебната дерегистрация на лекия автомобили, както и че не са представени и доказателства за уведомяването на собственика на автомобила, че собственият му лек автомобил “Шкода Фелиция“ с peг. № [рег. номер] е със служебно прекратена регистрация.

За касатора от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят не е знаел за прекратената регистрация на процесния лек автомобил, поради което единственият правилен и законосъобразен извод е, че той не е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасните последици. Сочи, че липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл. 175 ал. 3 от ЗДвП във вр. чл. 140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието, осъществено от Г. К. несъставомерно.

Счита, че при условие, че собственикът на автомобила не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията няма как да се приеме, че жалбоподателят е формирал умисъл, че управлява МПС, чиято регистрация е прекратена, още повече, тъй като той не е собственик на този автомобил за него е невъзможно да разбере за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила.

В касационната жалба се посочва още, че е вярно, че административно-наказващият орган не е длъжен по силата на нормативен или подзакононов нормативен акт да уведомява собственика за прекратената регистрация, но този пропуск на законодателя не може да се експонира във вреда на Костов.

Аргументира се, че разпореждането за служебна дерегистрация е административен акт и по общите правила, подлежи на обжалване, както и че да се приеме противното означава, че засегнатото лице няма механизъм за защита, което освен, че е недопустимо, противоречи и на основни принципи в административния и наказателния процес.

На следващо място в жалбата се посочва, че независимо от обстоятелството, че административно-наказващият орган не е допуснал дисциплинарно или процесуално нарушение, като не е уведомил собственика на автомобила за действията си, няма как в последствие да ангажира административно-наказателна отговорност на лице, различно от собственика на автомобила, която произтича от незнанието му за служебно прекратената регистрация на автомобил, чужда собственост. Касаторът е категоричен, че в конкретния случай е изключен не само умисъл, но и непредпазливост от страна на жалбоподателя. Подчертава, че за наличието на непредпазливост е нужно той да е бил длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасния резултат. Сочи, че като ползвател на процесното МПС жалбоподателят е бил длъжен да установи дали същото отговаря на всички законови изисквания преди да започне да го управлява, което е и направено от него. Изтъква, че процесното МПС е с поставени регистрационни табели, издадени за него, каквито, ако един автомобил е дерегистриран, без значение на основанието му за това, следва да се намира в поделенията на МВР. Намира, че не може да се приеме, че Г. К. е могъл да предвиди неправомерния резултат, а именно - че управлява служебно дерегистриран автомобил.Намира, че в конкретния случай е налице фактическа грешка по смисъла на чл.14, ал.1 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, която изключва умисъла, тъй като познанието на всички факти от конкретната действителност, визирани в състава на дадено административно нарушение е абсолютно необходимо условие за предвиждане на общественоопасните последици или за осъзнаване на общественоопасния характер на деянието, а противното е препятствало възможността за формиране на интелектуалния момент на вината в съзнанието на Костов, като от своя страна фактическата грешка изключва и непредпазливостта.

По тези съображения касаторът счита, че деянието, извършено от него, е извършено при обстоятелства, при които отпадат всички форми на вината и следователно не се явява административно нарушение, тъй като не е извършено виновно.

Г. К. иска от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, да отмени Наказателно постановление №25-0246-000002/08.01.2025г., издадено от Началник група ОДМВР-София, РУ- Ботевград като незаконосъобразно, както и да му бъдат присъдени направените разноски.

В производството пред касационната инстанция касаторът поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена, с произтичащите от това правни последици.

Ответникът Началникът на РУ- Ботевград не взема становище по жалбата

Софийска окръжна прокуратура, представлявана от прокурор Ц. Иванова, взема мотивирано становище за правилност на решението на въззивния съд и предлага на касационната инстанция да остави решението на районния съд в сила като законосъобразно.

Настоящият касационен състав на Административен съд – София област, като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :

Предмет на обжалване е Решение рег.№199/01.07.2025г., постановено по АНД№37/2025г. по описа на Районен съд-Ботевград, с което първоинстанционният съд е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление№ 25-0246-000002/ 08.01.2025г., издадено от Началник група към ОДМВР - София, РУ Ботевград, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12. 2021г. на МВР-София, с което на Г. С. К.,[ЕГН], с постоянен адрес [населено място], обл. Софийска, [улица], за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6месеца.

За да постанови решението си районният съд, анализирайки събраните доказателства, е приел, че в хода на административно-наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, че са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, че АУАН е надлежно подписан и връчен на нарушителя, че е охранено правото на жалбоподателя по чл.44 от ЗАНН, както и че наказателното постановление е издадено от компетентен административно-наказващ орган и при спазване на изискванията на чл.57 и чл.58 от ЗАНН. Съдът се е аргументирал, че не е налице нарушение на чл.36, ал.2 във вр. с чл.33 и чл.34 от ЗАНН.

Районният съд е счел, че е доказано по безспорен начин, че към датата на нарушението регистрацията на процесния автомобил е била служебно прекратена и че превозното средство се явява такова, нерегистрирано по надлежния ред. Аргументирал се е защо приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя, свързани с обстоятелството уведомяван ли е собственикът на превозното средство за прекратяване на регистрацията и с незнанието на нарушителя за последното. Изтъкнал е, по аргумент от чл.18б, ал.2 от Наредба№ I-45/ 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и за реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства не е предвидено изискване за уведомяване на собственика на моторното превозно средство за служебното прекратяване на регистрацията по чл. 18б, ал.1, т.10 от същата наредба и следователно в конкретния случай след като регистрацията на автомобила е била прекратена служебно на 23.02.2020г. на собственика на автомобила не се дължи нарочно уведомяване, предвид това, че прекратяването на регистрацията е настъпила по силата на закона, като незнанието на закона не извинява незнаещия.

Съдът е направил обоснован извод, че извършеното от жалбоподателя нарушение не разкрива признаците на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и че административно-наказващият орган законосъобразно е ангажирал отговорността на нарушителя за извършеното нарушение и е определил справедливо наказание към минималния размер, предвиден в закона за такова нарушение.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-София област при извършената служебна проверка за редовност и допустимост на жалбата, с която е сезиран, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал. 1 от АПК , от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим по силата на чл. 63в, от ЗАНН. С оглед на изложеното съдът счита, че подадената жалба е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН-Решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно процесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

При извършената служебна проверка на обжалваното съдебно решение, съобразно изискванията на чл.218,ал.2 от АПК, касационната инстанция не констатира основания за недопустимост или нищожност на същото. При извършената преценката за съответствието с материалния закон на атакуваното решение, както и относно сочените касационни основания по чл.348 от НПК, съдът констатира, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено като правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон.Не съществуват изложените касационни основания, водещи до неговата неправилност.

Настоящият касационен състав на Административен съд –София област изцяло споделя аргументите на районния съд за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление като издадено от компетентен орган, при спазване изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, при стриктно съблюдаване на административно-производствените правила, както и за неоснователност на доводите на жалбоподателя, че визираното административно нарушение е несъставомерно и недоказано, поради което и по аргумент от чл.221,ал.2 от АПК не счита за необходимо да ги преповтаря.

Споделими от касационната инстанция са и мотивите на районния съд, че конкретното нарушение не представлява маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН и че наложеното наказание за така извършеното административно нарушение е определено при отчитане на предвидените в чл.27,ал.1 и ал.2 от ЗАНН критерии, като конкретното наказание съответства на характер на извършеното нарушение и чрез него се постигат целите на налагане на такова наказа.

Неоснователни са доводите на касатора, че не е доказано наличието на субективния елемент от състава на процесното административно нарушение. Касае е се за състав на административно нарушение, за което не е необходимо установяване на умисъл или непредпазливост като форма на вината. В конкретния случай незнанието на наказаното лице, че неизпълнение на задължението за регистрация е съпроводено със нормативно установена санкция, не е основание за отпадане на административно-наказателната отговорност.

С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с данните по делото и материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила на основание на чл. 221, ал. 2 от АПК.

При този изход на спора касаторът няма право на съдебни разноски по делото. Ответникът не е претендирал разноски, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.

Водим от изложените съображения , Административен съд- София област IV-ти касационен състав

ОСТАВЯ В СИЛА Решение рег.№199/01.07.2025г., постановено по АНД№37/2025г. по описа на Районен съд-Ботевград, с което първоинстанционният съд е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление№25-0246-000002/08.01.2025г., издадено от Началник група към ОДМВР - София, РУ Ботевград, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР-София, с което на Г. С. К.,[ЕГН], с постоянен адрес [населено място], обл. Софийска, [улица], за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6месеца.

Решението не подлежи на обжалване.