Производството е по реда на глава XII от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН, във вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Касационното производство е образувано по касационна жалба, подадена от М. Л. Н., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.2, офис 3, срещу решение № 58 от 11.04.2025г., постановено по а.н.д. № 531/2024 г. по описа на Районен съд – Сливница, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-0344-000213/30.08.2024 г. на началника на РУ - Сливница при ОДМВР – София, с което за нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от с.з., на касатора са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

Касационният жалбоподател обжалва решението на РС – Сливница като постановено в нарушение на закона. Развива съображения, аналогични на изложените във въззивната жалба. Иска отмяната на обжалвания съдебен акт и отмяна на наказателното постановление. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание, за което е призован редовно, касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – началникът на РУ – Сливница про ОД на МВР - София, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Софийска окръжна прокуратура дава заключение, че решението е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила, а насочената срещу него касационна жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговоря на изискванията по чл. 212 и чл. 213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН. Като такава същата е допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на касационната проверка е решение № 58 от 11.04.2025г., постановено по а.н.д. № 531/2024 г. по описа на Районен съд – Сливница, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-0344-000213/30.08.2024 г. на началника на РУ - Сливница при ОДМВР – София, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от с.з. на Найденов са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

В обжалваното по касационен ред решение са приети за установени следните обстоятелства:

На 18.08.2024 г., около 20:10 часа, в гр. Сливница, ул. „Работник“, с посока на движение от ул. „Кооператор“ към ул. „Капитан Радко Димитриев“, М. Л. Н. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с рег. № [рег. номер]. Найденов бил спрян за проверка от полицейските служители Димитров и Свиленов, които констатирали, че водачът бил във видимо нетрезво състояние и поискали съдействие от ОДЧ при РУ-Сливница. На място бил изпратен мл. автоконтрольор М. Х., за да изпробва водача за употреба на алкохол. Около 20:40 ч., в присъствието на полицейските служители, жалбоподателят отказал да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № ARВA 0149 и му бил издаден талон за медицинско изследване № 081744/18.08.2024 г. до ФСМП – Сливница. Впоследствие пред медицинско лице жалбоподателят отново отказал да даде кръвна проба за изследване за наличието на алкохол в кръвта му. На място бил съставен акт за установяване на административно нарушение № GA 1113907/18.08.2024г., въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление.

За да потвърди наказателното постановление, първоинстанционният съд е приел, че в производството по издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения; че е установено по несъмнен и категоричен начин, че водачът на МПС е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол, както и да даде кръвна проба за изследване след издаване на талон за медицинско изследване.

Решението е правилно.

Трети касационен състав на АССО напълно споделя всички решаващи съображения на районния съд.

Разпоредбата на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП е административнонаказателна материалноправна норма, която в частта на хипотезиса си съдържа задължение за водачите на ППС, в диспозицията – състава на неизпълнение на задължението от хипотезиса на нормата, състоящ се две форми на изпълнително деяние, и в частта на санкцията – предвижда две кумулативни административни наказания. Правилото за поведение, което се съдържа само в нейната хипотеза, не и в друга материалноправна разпоредба на ЗДвП е следното: водачът е длъжен да се подложи на проверка за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Нарушението е формално, описано е чрез две алтернативни форми на изпълнително деяние, представляващо отклонение от дължимото поведение. Осъществяването на която и да е от двете алтернативни форми на изпълнителното деяние представлява основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Както се посочи по-горе, изпълнителното деяние, представляващо отклонение от дължимото поведение има две форми, поради двата основни способа за проверка, а с осъществяването на която и да е от тях се извършва предвиденото в диспозицията на правната норма административно нарушение. НП отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а словесното формулиране на обвинението напълно съответства на фактическото – лицето е отказало изрично да бъде проверено за употреба на алкохол със съответни средства, както и да изпълни предписанието за медицинско изследване. Водачите са длъжни да се подложат на проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества, а неизпълнението на указанията на контролните органи съставлява отказ да се изпълни задължението по хипотезиса на правната норма – чл. 179, ал. 3 ЗДвП.

Гореизложеният анализ, ведно с препращане на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в ЗАНН към мотивите на първата съдебна инстанция, формират извод за правилност оспореното по касационен ред съдебно решение – не са осъществени касационни основания за отмяната му.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

По тези съображения съдът счете, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС като валидно, допустимо и правилно да бъде оставено в сила.

На основание гореизложеното, поради липса на сочените и служебно проверени от съда касационни основания, решението следва да се остави в сила, с оглед на което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – София - област, Трети касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 58 от 11.04.2025г., постановено по а.н.д. № 531/2024г. по описа на Районен съд – Сливница.

Решението е окончателно.