Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

 

Образувано е по жалба на С. Р. Н., с адрес [населено място], общ. В. Търново, [улица], чрез адв. Р. Т., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1480054/10.02.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор при РУ Горна Оряховица към ОД на МВР – В. Търново, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“) „гг“)) от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Жалбоподателят счита, че заповедта е нищожна поради некомпетентност на органа, който я е издал, а при условията на евентуалност – и незаконосъобразна. Твърди, че не е налице нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, тъй като багерът не се е намирал на път, отворен за обществено ползване, понеже платното е било затворено за извършване на ремонтни дейности, а освен това мястото на извършване на вмененото нарушение не е посочено точно и ясно. Изтъква, че в ЗППАМ липсва дата на извършване на нарушението. Иска заповедта да бъде отменена изцяло като незаконосъобразна. Претендира разноските по делото.

Ответникът по жалбата – мл. автоконтрольор при РУ Горна Оряховица към ОД на МВР – В. Търново, не взема становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е работник във фирма „Старс“ ЕООД гр. Велико Търново на длъжност Машинист, булдозер. На 10.02.2026 г. същият извършвал изкопни работи с мини верижен багер в гр. Горна Оряховица на ул. „Юрий Гагарин“, като около 16:00 часа засегнал необозначен силов кабел. С. Н. се обадил на техническия ръководител на обекта С. П. С., при което прекратили дейност и уведомили „Електроразпределение Север“ АД, които спрели напрежението. Д. И. И. – мрежови отговорник за район Горна Оряховица отишъл на място, за да напише протокол за щетите и установил, че багерът няма регистрационен номер, поради което се обадил на МВР да дойдат да го проверят.

Служителите от изпратеният екип от Районно управление - Горна Оряховица установили, че верижният багер е без поставена регистрационна табела на определеното място. Жалбоподателят Ст. Н. се обадил на управителя на фирмата, към която работи, като на място донесли рег. табели ***, както и свидетелство за регистрация по КТИ на това МПС.

Срещу С.Р.Н. бил съставен АУАН серия GA № 4827514/10.02.2026 г. за това, че на 10.02.2026 г. около 15:15 ч. извършвайки ремонтни дейности на платното за движение в гр. Г. Оряховица на ул. „Юрий Гагарин“ срещу номер 40 в посока ул. „Васил Левски“ управлявал мини верижен багер с номер рама VCECR58FK00013289, собственост на „ОТП Лизинг“ ЕООД, без поставен регистрационен номер на определените за това места, като в хода на проверката се установило, че МПС е с валидна регистрация с регистрационен номер *** – нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

При тази фактическа обстановка е издадена от мл. автоконтрольор при РУ Горна Оряховица към ОД на МВР – В. Търново процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1480054/10.02.2026 г., с която на С. Р. Н. на основание чл. 171, т. 1, б. „з“) „гг“)) от ЗДвП е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. ЗППАМ възпроизвежда съдържанието на АУАН, но в същата не е посочена дата на извършване на нарушението. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 10.02.2026 г., който я е оспорил с жалба, подадена в съда на 20.02.2026 г., като въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство като писмени доказателства са приети материалите, съдържащи се в изпратената от ответника административна преписка.

При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество е основателна, предвид следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според служебно известната на съда Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“-в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. С представената Заповед № 366з-3249/04.09.2025 г. директорът на ОД на МВР – Велико Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка с т. 3 от горецитираната заповед е оправомощил различни служители при ОД на МВР – Велико Търново да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, и т. 6 от ЗДвП, като в т. 2.2 от заповедта са посочени служители на длъжност „младши автоконтрольор“ в група „Пътен контрол“, сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Г. Оряховица – за територията на районното управление. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Заповедта е в изискуемата писмена форма, но същата е немотивирана. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед. В чл. 59, ал. 2 от АПК е дадено какво следва да съдържа административния акт, когато се издава в писмена форма, като т. 4 изисква в него да са посочени фактически и правни основания за издаването на акта. Доколкото принудителните административни мерки по 171, т. 1 са обвързани с извършването на нарушение, то в ЗППАМ следва да бъде надлежно посочено кога, къде и какво е извършено. В конкретния случай, видно от съдържанието на заповедта, в същата по никакъв начин не е посочена датата на извършване на нарушението от жалбоподателя, което означава липсата на съществен реквизит. Следва да се посочи, че описаните в заповедта факти представляват фактическото основание за издаването ѝ и юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне. Обхватът на съдебния контрол по АПК е очертан предварително от съдържащите се в акта, предмет на оспорване, фактически и правни твърдения, сред които в конкретния случай не фигурират такива, свързани с времето на нарушението. Задълженията на съда се изчерпват с преценка досежно правилността на изложената в административния акт обосновка и не предполагат по-нататъшен анализ. Противното би било приравнимо на недопустимо дописване мотивите на органа.

На следващо място съдът намира и че процесната заповед е издадена в несъответствие с целта на закона. Посредством принудителните административни мерки, в предвидените в закона случаи се упражнява държавна принуда с цел предотвратяване на административно нарушение, преустановяване на осъществено такова и предотвратяване настъпването на вредни последици от извършването на същото или друго нарушение, или с цел реализиране отговорността на нарушителите. В случая оспорената ПАМ не би могла да постигне нито една от изброените цели. На първо място, извършеното от жалбоподателя нарушение според настоящия състав представлява маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН – жалбоподателят не е собственик на верижния багер, а изпълнява нарежданията на своя работодател; нарушението е извършено при изкопни работи на платно, което е затворено за движение. Освен това следва да се отбележи, че според съдържанието на докладна записка УРИ 268р-3760/11.02.2026 г. на мл. автокнотрольор И. А., от работодателя на жалбоподателя по време на процесната проверка са предприети действия за отстраняване на нарушението, а именно поставяне на регистрационната табела. При това положение, оспорената принудителна мярка очевидно не би могла да постигне преустановяване на евентуалното нарушение. Тя не би спомогнала и за отстраняването на някакви вредоносни последици от такова нарушение, а в случая такива последици и не се твърдят от ответника.

По изложените мотиви съдът намира жалбата за основателна, което налага отмяната на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1480054/10.02.2026 г.

При този изход на делото на жалбоподателя следва да се присъдят доказаните разноски по делото, възлизащи на 5,11 евро за платена държавна такса.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1480054/10.02.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор при РУ Горна Оряховица към ОД на МВР – В. Търново.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико Търново да заплати на С. Р. Н., [ЕГН], с адрес [населено място], общ. В. Търново, [улица], разноски по делото в размер на 5,11 евро /10 лв./.

 

Решението e окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.