Производството е по реда на чл. 166 АПК във вр. чл. 405 от КТ.

Образувано е по жалба на „Стефи Експрес” ЕООД, [ЕИК], чрез адв. К. И. А., с личен № *** , вписана в Хасковска адвокатска колегия, всички със съдебен адрес за книжа и призовки: гр, С., [улица], против Протокол за извършена проверка № ПР2534630 от 03.09.2025г., издаден от Дирекция „Инспекция по труда“ - Софийска област

В жалбата съдът е сезиран с искане за постановяване на определение, с което да бъде спряно изпълнението на атакувания административен акт като са изложени конкретни съображения за това.

Ответникът при изпращане на административната преписка в съда не е изложил доводи във връзка с искането за спиране на изпълнението на акта.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД София област , след като се запозна и обсъди писмените доказателства, представени по делото, приема от фактическа и правна страна следното:

В Протокол за извършена проверка № ПР2534630 от 03.09.2025г., издаден от Дирекция „Инспекция по труда“ - Софийска област, са дадени 36 бр. предписания , както следва - в т. 1,3,5, 7, 9,11,13,15, 17, 19, 21, 23, 25, 27, 29, 31, 33, 35 за начисляване на възнаграждения на поименно посочени служители в предписанията за периоди през 2022,2023г. и 2024г. и в т. 2,4,6, 8, 10, 12, 14, 16, 18, 20, 22, 24, 26, 28, 30, 32, 34, 36 за изплащане на възнаграждения отново на поименно посочени служители в предписанията за периоди през 2022, 2023г. и 2024г.

Предварително изпълнение на ПАМ, обективирана в Протокол за извършена проверка № ПР2534630 от 03.09.2025г., по силата на отделен закон, след като не е предвидена изрична забрана за съдебния му контрол, съгласно чл. 166, ал. 4 АПК може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 АПК (Тълкувателно решение № 5/08.09.2009 г. по т. дело № 1/2009 г. на ВАС на РБ). Предявеното искане по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК има годен предмет, тъй като произтича пряко от чл. 405 от КТ - "Принудителните административни мерки по чл. 404, ал. 1 от КТ могат да се обжалват по реда на АПК. Обжалването не спира изпълнението на принудителната административна мярка". Съдът може да го спре във всяко положение на делото до влизане на решението в сила съгласно чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2, изр. 1 АПК.

Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.

За разлика от случаите, в които административният орган с разпореждане допуска предварително изпълнение на издадения от него административен акт, след като прецени, че са налице предпоставките чл. 60, ал. 1 АПК, в случаите по чл. 166, ал. 4 АПК законодателят е този, който нормативно презумира наличието на един или повече от тези критерии, в чиято защита изключва суспензивния ефект на оспорването по чл. 166, ал. 1 АПК и позволява незабавното изпълнение на акта. Спирането предпоставя наличие на друг противопоставим правен интерес, който по степен на важност е съпоставим или надделяващ над тези, защитени от това ex lege предварително изпълнение. Всички индивидуални административни актове с правна квалификация чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ са незабавно изпълняеми на нормативно основание, за да се гарантира закрила правата на работниците, както и задължението на работодателите за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. С налагането на принудителни административни мерки /ПАМ/, каквото е същество отправеното предписание, се цели да се предотвратят, преустановят или поправят вредните последици от нарушенията на трудовото законодателство, поради което и те се обособяват в три основни вида групи – за предотвратяване на нарушения на трудовото законодателство /превантивни, предотвратяващи нарушението/, за преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство /преустановителни/, както и за отстраняване /поправяне, възстановяване/ на вредните последици от тях /възстановителни/. Всички тези ПАМ са с публичен характер и имат за цел защитата на обществения интерес.

Протокол за извършена проверка № ПР2534630 от 03.09.2025г., е от категорията административни актове, ползващи се от това ex lege предварително изпълнение, без издалият го административен орган да трябва да доказва предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК – наличието на особено важен публичен интерес, подлежащ на защита, е необоримо презумиран от чл. 405 КТ. От формална страна, тъй като се касае за предварително изпълнение ex lege, което стои извън преценката на административния орган, за него не съществува задължение да го обосновава в акта си и да го аргументира. Ето защо липсата на мотиви в оспорения акт, както и на съответно разпореждане в диспозитива му не води до незаконосъобразност на предварителното изпълнение и не е основание за спирането му.

Доколкото КТ не регламентира основанията, при които съдът може да спре предварителното изпълнение по чл. 405 от КТ, то приложими са общите такива основания по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК. Съответно оспорващият, който иска спиране, трябва да установи по делото тези предпоставки, като докаже, че същото би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. В особеното искане за спиране, жалбоподателят излага следните твърдения: че искането е основателно, тъй като ако не бъде спряно предварителното изпълнение на дадените предписания за жалбоподателя ще настъпи значителна и трудно поправима вреда. Това е така, тъй като видно от протокола срещу дружеството са издадени 36 предписания, всички за начисляване и изплащане на трудови възнаграждения за минали периоди, включително от 2022 г. Като кумулативен ефект те налагат незабавно извеждане на значителен паричен ресурс към множество лица, при спорност на фактите и преди съдебен контрол по същество. Това поражда непосредствен и мултиплициран ликвиден риск, реална опасност от неплатежоспособност, нарушаване на текущи плащания (доставчици, наеми, лизинги и др.), както и забавяне на възнагражденията на настоящи служители и обичайни текущи разходи. Публичният интерес от незабавно изпълнение тук не е свързан със защита на живот, здраве или сигурност. Незабавното изпълнение при спорни факти и при толкова на брой предписания създава несъразмерна тежест за работодателя и реален риск от парализа на дейността. Принципът на пропорционалност (чл. 6 АПК) изисква временно спиране до съдебното изясняване на спора.

На първо място, така въведените основания за спиране са бланкетни, тъй като са заявени, без да са посочени конкретните вреди от предварително изпълнение на ПАМ по вид, размер, вероятност от настъпване, същественост и поправимост. Освен неуточнени, тези вреди не са и установени. С жалбата не са представени писмени доказателства, нито са сочат доказателства, подлежащи на събиране от съда, относно условията по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК. Такива не се съдържат в представената по чл. 152, ал. 2 АПК административната преписка. По делото не е налице нито едно конкретно предявено и доказано основание за спиране по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК. Вредите, за чието предотвратяване се иска спиране, не са конкретизирани, не са доказани по чл. 154, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, нито са презумирани по чл. 154, ал. 2, изр. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК. Тези вреди не могат да се предполагат, нито да се извеждат само от характера на издадената ПАМ Съдът приема, че не се касае за ефективно увреждане, а само за вероятност от негово настъпване.

На второ място, исканото спиране на цитираната ПАМ не може да се постанови като обезпечение на подадената жалба, тъй като жалбоподателят не доказва, че предварителното изпълнение би могло да му причини значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2, изр. 1 АПК, които да засягат или накърняват негов пряк и водещ имуществен интерес, който е със същата или по-висока степен на важност от тази на публичния интерес, който законът с чл. 405 КТ във вр. чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ охранява.

В случая жалбоподателят аргументира особеното си искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта с твърдение за значителни и трудно поправим вреди. Като такива заявява финансовата загуба, която ще претърпи. Липсват обаче твърдения и приложени доказателства за новонастъпили факти и обстоятелства след издаването на оспорената заповед, въз основа на които да може да се обоснове извод за значителни или трудно поправими вреди от самото предварително изпълнение. Позоваването на вреди, които жалбоподателят твърди, че ще претърпи, не са в резултат на новонастъпил факт, а на самото допуснато предварително изпълнение, но именно него законодателят е целял и допуснал въз основа на чл. 180, ал. 1 АПК.Спиране може да бъде постановено само ако съществува възможност изпълнението да причини значителни или трудно поправими вреди и може да се спре изпълнението само въз основа на нови обстоятелства. В конкретният случай, съдът след като прецени в съвкупността им и обусловеността им представените доказателства и твърденията , намира, че приложената ПАМ не би причинило непоправими и значителни за жалбоподателя вреди. В случая следва да се има предвид и обстоятелството, че при евентуална отмяна на разпореждането, оспорващият разполага с изрично уредена законова възможност за възмездяване на реално настъпилите вреди.

Освен това, не са налице нови обстоятелства, които да налагат спиране на изпълнението.

По така изложените доводи и съображения, настоящата съдебна инстанция обосновава заключителен правен извод за неоснователност на подадената молба, в който смисъл постановява и своя съдебен акт.

Мотивиран от горното, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ ОБЛАСТ състав на основание чл. 166, ал. 4 във вр. ал. 2 от АПК във вр. чл. 405 от КТ

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на „Стефи Експрес” ЕООД, [ЕИК], чрез адв. К. И. А., с личен № ***, вписана в Хасковска адвокатска колегия, всички със съдебен адрес за книжа и призовки: гр, С., [улица],  против Протокол за извършена проверка № ПР2534630 от 03.09.2025г., издаден от Дирекция „Инспекция по труда“ - Софийска област

Определението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ с частна жалба в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението до страните за неговото постановяване.

ПРЕПИС от съдебния акт да се връчи на страните в процеса на основание чл. 138 АПК.