Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба на И. Д. Т. от [населено място] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0245-000013 издадена на 30.03.2025г от началник група към ОДМВР Кюстендил,РУ –Бобов дол.С която на осн.чл.171 т.1 б.Б ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността,но не повече от 18 месеца“.Твърди,че оспорената заповед е издадена при липса на компетентност,нарушаване на адм.производствените правила и липса на мотиви.Твърди,че бил спрян за проверка без причина,приемал общо осем вида лекарства,поради което отказал даване проба с дрегер на проверяващите го лица.Моли съда да отмени оспорената заповед претендира присъждане на разноски.В с.з. се представлява от адв.Алексиев,който поддържа жалбата.

Ответникът не взема становище по жалбата.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0245-000013 издадена на 30.03.2025г от Е. Д. началник група към ОДМВР Кюстендил,РУ –Бобов дол,на И. Д. Т. на осн.чл.171 т.1 б.Б ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността,но не повече от 18 месеца“.

Заповедта е мотивирана с установено с АУАН Серия GA Акт №3329767/30.03.2025 г., подписан от мл.автоконтрольор Е. Г. Ч. към РУ Бобов дол следното: На 30.03.2025г около 9.13ч в с . Мламолово по ул.Ст.Димитров пред дом 70 с посока на движение гр.Бобов дол управлява л.а. Мерцедес Вито 108 с рег.№ [рег. номер] собственост на „Билд канстракшън“ЕООД,като водач отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол,отказва да му бъде извършено медицинско изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта“,с което виновно е нарушил чл. 174 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП.

Видно от приложения по делото АУАН същият е съставен и връчен на жалбоподателя на 30.03.2025г. лично и без вписани възражения.

По адм.преписка е приложено копие от Талон за медицинско изследване № 0180843,видно от който на 30.03.2025г в 09.06 ч в който е отразено,че Тодоров е отказал извършване на проверка с техническо средство.

Приложено е към адм.преписка и копие от докладна записка изготвена от Е. Ч.,в която удостоверява както отказа на лицето да бъде изследвано с техническо средство Дрегер,така и отказът му да даде кръвна проба.заявил на проверяващия,че причината за отказа е употребеният от водача през нощта алкохол .

Фактът на отказ да бъде изследван с техническо средство и даване на кръвна проба,не се оспорват от жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване административен акт е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при условията на делегирана компетентност съгласно Заповед № 277з-1046/30.06.217г на директора на ОДМВР –Кюстендил , поради което е валидна. Същата е издадена в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалноправните разпоредби. Доводите за обратното поддържани в жалбата са неоснователни.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти, изложени като мотиви в акта и доколко същите се съотнасят към посоченото в заповедта правно основание.

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП. за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: като вчл.171 ал.1 т.б.Б е визирана хипотезата на временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

Като материалноправна предпоставка за издаването на заповед по чл. 171 ал.1 , т. 1 б. "б. " от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, на водач, който управлява моторно превозно средство законодателят е предвидил няколко алтернативни хипотези, сред които, като самостоятелно основание е и отказ да бъде проверен с техническо средство, без изискуема кумулативност, с което и да било друго основание по същия законов текст. При наличие на законоустановените предпоставки, както е в случая, наказващият орган действа при обвързана компетентност и няма право на самостоятелна преценка относно издаването на ЗППАМ. Административният орган е приел за осъществена именно тази хипотеза, като е посочил в заповедта, че е установено, че на конкретната дата и място И. Т. е управлявал описания лек автомобил и е отказвал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер и чрез медицинско изследване на кръвта.Които факти не се оспорват от жалбоподателя.Твърденията за влошено здравословно състояние ,употребата на лекарства по същество са ирелевантни към вмененото неизпълнение.

Неоснователни са възраженията сочени в жалбата относно неясно описание на извършеното нарушение в процесната заповед за прилагане на ПАМ.

На следващо място,следва да се има предвид и,че АУАН е официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и обвързва съда с материална доказателствена сила, по отношение на така констатираните факти. Предвид последното, при липса на надлежно инициирано оспорване от страна на жалбоподателя по реда на чл. 193 от ГПК на цитирания АУАН, същият обвързва съда да приеме за доказани фактите, удостоверени в него. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, годни да опровергаят както доказателствената стойност на АУАН, така и изложените в него фактически констатации.

Според нормата на чл. 171, т. 1, б. "б " от ЗДвП., ПАМ се налага за срок “до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.В случая АНО е определил предвидения в законовата норма срок. Административният орган е действал в рамките на своята компетентност, произтичаща от разпоредбите на ЗДвП. Издаденият административен акт не засяга правата на жалбоподателя в степен, несъответстваща на извършеното нарушение. Органът е упражнил предоставените му правомощия в съответствие с целта на чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 171 от ЗДвП. - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водача, поради което ЗППАМ отговаря и на целта на закона.

С оглед изложеното, оспорената ЗППАМ е правилна и законосъобразна ,а подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Липсват основания за уважаване искането на оспорващия за присъждане на разноски.

По изложените съображения,съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Д. Т. от [населено място] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0245-000013 издадена на 30.03.2025г от началник група към ОДМВР Кюстендил,РУ –Бобов дол.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.