Производството е по реда на чл. 84, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Е. А. А., роден на [дата]. в [населено място], Сирия, сирийски гражданин, регистриран на адрес : [населено място], [улица], № 15, срещу Решение № 10624/08.10.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ-МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т.4 от ЗУБ му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.

С писмо изх. № УП 23579/08.11.2024 г. на ДАБ – МС, в АССГ е постъпила преписката ведно с всички относими към издаването на оспореното решение писмени доказателства.

Навеждат се твърдения, че оспореният административен акт е постановен при нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона.

Претендира се отмяна на обжалваното решение, с което се отказва предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя Е. А. А..

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно уведомен се явява лично и със защитника си адв. Петкова, преупълномощена от адвокат Георгиева, която поддържа жалбата, не ангажира доказателства и развива подробни съображения по съществото на спора, обосновавайки незаконосъобразност на оспорения административен акт.

Ответникът – Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, не изпраща представител в съдебно заседание.

В депозирано по делото писмено становище, релевира съображения за неоснователност на подадената жалба и законосъобразност на оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение. Представя доказателства под опис.

Участващият по делото прокурор от ОП – София, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Настоящият съдебен състав, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Предмет на оспорване в производството е Решение № 10624/08.10.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ-МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т.4 от ЗУБ е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя Е. А. А..

За да постанови оспорения административен акт, ответникът е приел, че за молителя не са били налице предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8 и чл.9 от ЗУБ. Прието е също така, че не са налице условията за предоставяне на хуманитарен статут по други хуманитарни причини, тъй като молителят не се е позовал на причини от хуманитарен характер.

Административното производство е образувано по повод подадена молба за предоставяне на международна закрила вх. № ОК-13-1366/30.07.2024 г. до председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет от Е. А. А., роден на [дата]. в [населено място], Сирия.

Видно от протокол за проведено интервю рег. № УП 23579/14.08.2024 г., административният орган е констатирал, че жалбоподателят е влязъл нелегално на територията на Р България като преди това на 17.07.2024 г. е пребивавал нелегално в Р Турция. Посочва , че на 17.07.2024 г. е напуснал Р Турция и му е отнело 5 дни да влезе на територията на Р България.

Жалбоподателят твърди, че в страната по произход, не е имал проблеми с властите във връзка с изповядваната от него религия и по повод неговия етнос. Сочи още, че е напуснал Сирия поради липсата на сигурност и провежданите там военни действия. Нито той, нито членове на неговото семейство не са били заплашвани на територията на Сирия.

По делото са приложени справка вх. № ЦУ-1841/23.08.2024 г. на дирекция „Международна дейност“ на ДАБ-МС (л. 20 - 26 от делото на АССГ) и справка вх. № ЦУ-1566/02.07.2024 г. на дирекция „Международна дейност“ на ДАБ-МС (л. 27 - 41 от делото на АССГ) и относно Сирия, както и становище рег. № УП 23579/04.10.24г. на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е прието, че след проведено интервю и преценка на събраните по преписката доказателства, следва да се откаже статут на бежанец и хуманитарен статут на Е. А. А..

Административното производство е приключило с постановяване на оспореното пред настоящия съдебен състав Решение № 10624/08.10.2024 г. на ДАБ при МС на Република България, с което на жалбоподателя е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В мотивите си, административният орган е достигнал до извода, че причината да напусне страната си на произход – Сирия, не е била търсена от молителя международна закрила, а по – добър стандарт на живот в Европа. Чужденецът не е посочил никакви основателни опасения от преследване в страната си по произход, визирани в нормата на чл. 8 от ЗУБ.

Не са били установени и данни за тежки посегателства, заплаха от смъртно наказание или екзекуция, както и изтезание, или нечовешко/унизително отношение или наказание по смисъла на чл. 9 от ЗУБ спрямо него.

Преценена е била в оспорения административен акт актуалната обстановка в Сирия на база приложените към преписката справки.

Установено е било също така, че молителят би могъл да живее със семейството си на територията на Р Турция, която се явява първата държава в която е пристигнал, напускайки държавата си по произход. Там молителят би имал възможността да ползва закрила от властите, като Р Турция се явява трета сигурна страна по отношение на лицата, търсещи закрила.

При тези мотиви, председателят на ДАБ е отказал да предостави бежански и хуманитарен статут на жалбоподателя в настоящото съдебно производство.

Оспореният акт е връчен, лично срещу подпис на жалбоподателя на дата 25.10.2024 г., като Асуад е запознат с текста на език, който разбира.

В рамките на съдебното производство са представени и приети справки за актуалната обществено – политическа обстановка, изготвени от Дирекция Международна дейност към ДАБ, актуални юни 2025 г.

Други релевантни за правния спор доказателства по делото не са ангажирани.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Административен съд София област, в настоящия състав, намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 84, ал. 3 от ЗУБ и против акт ,подлежащ на оспорване пред настоящия съд.

Разгледана по същество на всички основания по чл. 146 от АПК, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспореното решение съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на основанията посочени в чл. 146 от АПК, съдът намира, че административният акт е издаден от компетентен орган - председателя на ДАБ към МС на РБ, на когото изрично по силата на чл. 48 от ЗУБ са делегирани правомощия да предоставя, отказва, отнема и прекратява международна закрила в Република България.

Оспореното решение отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 АПК. Посочени са както фактическите, така и правните основания за издаването на акта. Изложени са подробни и мотивирани съображения защо на жалбоподателя не следва да се предостави статут на бежанец и съответно хуманитарен статут, като са обсъдени, както данните от обсъдената подробно бежанска история, така и обстановката в страната по произход.

Не са допуснати в рамките на административното производство и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В хода на провеждането му с чужденеца е осъществено интервю, отразено в нарочен протокол, проведено в присъствието на преводач на разбираем за молителя език. Релевантните обстоятелства са изследвани и изяснени по предвидения в специалния закон ред, задълбочено и всестранно. Не са допуснати сочените от жалбоподателя нарушения на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Не се установява и допуснато от административния орган нарушение на цитирания в жалбата Коментар на ВКБООН относно спирането на обработката на молби за убежище и връщането, тъй като молбата на жалбоподателя е разгледана по същество, като са обсъдени индивидуално изложените от него конкретни факти и обстоятелства.

Съдът счита, че оспореното решение, съответства и на материалния закон.

В нормата на чл. 73 от ЗУБ е посочено, че молбите за предоставяне на международна закрила се разглеждат от Държавната агенция за бежанците индивидуално, обективно и безпристрастно, като първо се извършва преценка за предоставяне на статут на бежанец. В случай, че статут на бежанец не бъде предоставен, се разглежда необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут.

В разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ е визирано, че „статут на бежанец“ в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

От съществено значение за предоставяне на статут на бежанец съгласно Закона за убежището и бежанците, е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Преценката следва да е конкретна и съобразена с фактите, изложени в бежанската история. Задължение на търсещия убежище е да представи необходимите елементи за оценка на истинността на изброените факти и обстоятелства. Понятието „преследване“ по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, е дефинирано като нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, което би довело до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ЗУБ. За да се квалифицират като преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, събитията, които са претърпени или представляват заплаха, трябва да са достатъчно тежки, според тяхното естество или повторение, или да представляват сериозно посегателство на правата на човека, например живота, свободата или физическата цялост, или след преглед на всички елементи в досието се установи, че те очевидно не позволяват на лицето, което ги е претърпяло, да продължи да живее в страната по произход, и се основават на една от причините за преследване по чл. 8 от ЗУБ - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически убеждения.

От доказателствата по делото не може да се направи извод, че по отношение на жалбоподателя е възникнал или би възникнал основателен страх от преследване поради посочените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ факти. Не се установява жалбоподателят да е преследван или да има опасност от преследване поради неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.

Предвид нормативната рамка и с оглед изложените в случая данни от търсещия закрила чужд гражданин, недоказани се явяват действия на преследване спрямо него по см. на чл.8, ал.5, т.5 от ЗУБ.

В проведеното с него интервю, жалбоподателят заявява, че е напуснал нелегално Сирия, като с помощта на трафикант е преминал сирийско - турската граница. След това отново с помощта на трафиканти е преминал незаконно и българо - турската граница. В интервюто той твърди, че трафикирането се е извършило чрез плащане на определени парични суми на трафикантите, както и че не е напуснал по – рано Сирия, поради липсата на финансови средства. Той мотивира молбата си за международна закрила с войната в държавата си по произход и със стремежа си да търси по – добри социално – битови условия на живот в Европа.

С оглед на тези обстоятелства и събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства, настоящият съдебен състав намира за правилен извода на административния орган, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец, по смисъла на ЗУБ.

Доколкото съгласно чл. 1а, ал. 2 от ЗУБ, международната закрила включва освен статут на бежанец и хуманитарен статут, следва да се обсъди и приложението на разпоредбите на чл. 9 от ЗУБ, които регламентират този хуманитарен статут.

В чл. 9, ал. 1 от ЗУБ са уредени хипотези на реална опасност от тежки посегателства - Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Според ал. 3 на същия член реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. В ал. 8 на същия член е посочено, че хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.

Последователна и непротиворечива е практиката на Върховния административен съд, че „под други причини от хуманитарен характер“ по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 от ЗУБ, въз основа, на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната.

Тук отново следва да се посочи, че от твърденията на жалбоподателя в проведеното с него интервю, както и от заявеното в откритото съдебно заседание не може да се обоснове извод, че е напуснал Сирия поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или други тежки посегателства срещу личността. Такава опасност не може да бъде изведена и от представените в съдебно заседание справки, изготвени от Дирекция Международна дейност към ДАБ за месеците март, април и май 2025 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия.

В тази връзка личните мотиви на молителя да остане в България не могат да бъдат оценени като хуманитарни по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, а като икономически, насочени към подобряване на стандарта му на живот.

По тези съображения съдът приема, че обжалваният административен акт е законосъобразен на всички основания по чл. 146 от АПК, а подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като неоснователна.

Мотивиран така, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. А. А. срещу Решение № 10624/08.10.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ-МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т.4 от ЗУБ му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва, пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.