Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 172, ал.5 ЗДвП.

Образувано е по жалба на Г. С. Г., чрез адв. Евлогиева срещу ЗППАМ № 24-4332-003528/28.06.2024 г., издадена от полицейски инспектор към СДВР, отдел Пътна полиция, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон, в нарушение на процесуалните правила, както и при несъответствие с целта на закона.

В открито съдебно заседание жалбоподателя Г. С. Г., редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата полицейски инспектор към СДВР, отдел Пътна полиция, представляван от юрисконсулт Михайлова моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Претендира разноските по делото.

Софийска окръжна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, не взема становище.

След като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, съдът приема следното:

Жалбата е подадена в предвидения в чл. 149 от АПК 14 - дневен преклузивен срок, изхожда от надлежна страна – адресат на обжалвания административен акт, имаща право и интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Предмет на обжалване в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-4332-003528/28.06.2024 г., издадена от полицейски инспектор към СДВР, отдел Пътна полиция, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

В заповедта е посочено, че е съставен акт за установяване на административно нарушение с АУАН № 033970 от 25.06.2024 г. Изложени са обстоятелствата, че на 25.06.2024г. в град София около 22:40 ч. по бул. България с посока на движение от улица „Тодор Каблешков“ към улица „Околовръстен път“, управлява лек автомобил „Субару импреса“ с рег. №[рег. номер], собственост на С. Г. от [населено място]. При извършената проверка на кръстовището на улица „Бяло поле“ и улица „Васил Стефанов“ отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство дрегер дръгтест 500 № ARRN- 003.

Цитираният АУАН № 033970 от 25.06.2024 г., издаден от младши автоконтрольор при ОПП – СДВР и подписан от двама свидетели и нарушителя без възражение, е приложен по делото. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Оспореният акт е издаден от компетентен орган съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП – длъжностно лице оправомощено от Директора на ОДМВР – Враца със Заповед № 513з-6400/07.07.2023 г.

Формата е самостоятелно основание за валидност на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока.

В конкретния случай и оспорената заповед е издадена в писмена форма и с необходимото съдържание, визирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. В същата са изложени фактически основания и правни такива, от които се черпи упражненото публично субективно право, като изложените фактически основания кореспондират с посочените правни норми и разпоредените правни последици.

По силата на чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.

Съобразно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП се прилагат следните Принудителни административни мерки - временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Принудителните административни мерки (каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП) са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения. Тяхната цел е да предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него (по аргумент от чл. 22 от ЗАНН). Следователно, принудителната административна мярка налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен и обществено оправдан резултат.

В този смисъл, съдът смята, че материалният закон е приложен в точния му смисъл, както и с неговата цел.

В случая е била нарушена нормата на чл174, ал.3 от ЗДвП, която урежда административно наказание за водач на МПС който откаже да бъде изпробван за наличие на алкохол и наркотични вещества.

С това свое действие жалбоподателят е извършил нарушение на ЗДвП, за което се прилага принудителна административна мярка по чл. 171 ал. 1 т. 1 б. “б“ от ЗДвП.

Настоящият съдебен състав не споделя изложените в жалбата аргументи, че оспорената ЗППАМ е незаконосъобразна на посочените основания.

На първо място, съдът приема, че процесната мярка е приложена при спазване на процесуалните правила и на изискванията на материалния закон. Според посочената като правно основание за издаването на заповедта норма на чл. 171 ал. 1 т. 1 б. „б“ от ЗДвП, временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

В случая, както беше посочено по – горе е била осъществена именно хипотезата на тази разпоредба от страна на жалбоподателя. В този смисъл диспозицията на нормата е била реализирана, като е приложена принудителна мярка, предвидена в същата.

Ето защо на основание гореизложеното съдът приема, че административния орган правилно е приложил относимата към нарушението правна норма.

Съдът намира за необходимо изрично да отбележи, че прилагането на ПАМ по своята правна същност, не представлява административно наказание. Принудителните административни мерки съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от такива, но сами по себе си те не са административни наказания. Тези мерки се прилагат в изрично посочените в закона случаи, от изрично регламентирани административни органи и по точно определен ред. В конкретния случай, за да се установи дали законосъобразно административният орган е приложил конкретната принудителна мярка, следва да бъде установено налице ли са всички предпоставки за прилагане на ПАМ, посочени в разпоредбата на чл.171 ал.1 т.1 б.“б“ от ЗДвП. Анализът на събраните доказателства налага еднозначен и категоричен извод, че са налице всички законово предвидени основания за издаване точно на такава ЗППАМ, както и че същата е издадена в съответствие с материалния закон и в съответствие с целта на закона.

Обосновката на административния орган за размера на срока, за който се прилага мярката, не е задължителен реквизит от формата и съдържанието му. Мотивите за издаването на акта се съдържат в описанието на фактите, които следва да се съпоставят с хипотезата на правната норма, предвиждаща предпоставките за налагането на процесната ПАМ. В случая такива мотиви са налице.

По гореизложените мотиви съдът приема, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, поради което подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора основателна е претенцията на ответния орган за присъждане на разноски за юриск. възнаграждение в размер от 100,00 лв., като Гелов следва да се осъди да заплати сумата в полза на СДВР. Воден от гореизложеното, Административен съд - София - област, 14 състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. С. Г., чрез адв. Евлогиева срещу ЗППАМ № 24-4332-003528/28.06.2024 г., издадена от полицейски инспектор към СДВР, отдел Пътна полиция, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА Г. С. Г. да заплати в полза на Столична дирекция на вътрешните работи, със седалище гр. София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лв.

Решението да се съобщи чрез изпращане на преписи на страните.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5 от Закон за движението по пътищата.