Производството е образувано по жалба на М. Х. Т., [ЕГН], в качеството й на кмет на Община Копривщица, БУЛСТАТ 000776331, с адрес: [населено място],., чрез адв. Ч. П. съдебен адрес: [населено място],. – адв. Ч. П., срещу Решение N° 156 от 29.05.2025г. по ПротоколN° 23/29.05.2025г„ на Общински съвет Копривщица.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. На следващо място излагат съображения за нищожност на решението, тъй като ОбС няма законова компетентност да взема подобни решения.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалният си представител поддържа жалбата по съображенията изложени в нея. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – председателят на ОбС Копривщица излага съображения по целесъобразност за взетото решение.

Съдът, съобразявайки твърденията в жалбата и доводите, развити в хода на процеса, извърши преценка на събраните в производството доказателства и прие за установено следното:

Съдът намира направеното оспорване за процесуално допустимо по следните съображения:

Предвид обективираното му съдържание, оспореното решение следва да бъде разгледано като индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК. Същото е с характер на изрично волеизявление на административен орган, с което повторно е прието върнато от кмета негово решение, т.е. има еднократно и ограничено правно действие, като се отчете спецификата в акта, предопределена от вида на урежданите със ЗМСМА обществени отношения. Подадената от кмета на О. К. жалба против това решение е постъпила на 12.06.2025 г., т.е. при спазване преклузивния срок по чл.149 ал.1 от АПК във вр.с чл.45 ал.12 от ЗМСМА, срещу годен за обжалване административен акт. Правомощието на кмета на общината да оспори пред съда незаконосъобразните актове на Общинския съвет е изрично предвидено в разпоредбата на чл.45 ал.5 от ЗМСМА, предвид което жалбата е подадена от надлежна страна.

След преценка на доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът намира направеното оспорване за основателно.

С Решение № 153 от 15.05.25г. на Общински съвет Копривщица, на осн. чл.21, ал.1, т.8 и ал.2 вр. чл.44, ал.1, т.18 от ЗМСМА е решил следното:

1.Придобиването на ДМА на стойност до 10 000 лв. се извършва от Кмета на общината.

2.Придобиването на ДМА на стойност над 10 000 лв. по реда на чл.18, ал.1, т.13 и чл.20, ал.3 и 4 от ЗОП, се извършва от Кмета на общината след обосновано предложение от Кмета на общината и Решение на общински съвет.

Решението е прието на 15.05.25г., по протокол№22/15.05.25г. с 6 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“.

С Докладна вход.№58/23.05.25г. от М. Х. Т. – кмет на Община Копривщица, на осн. чл.45, ал.5 ЗМСМА връща решението за ново обсъждане като незаконосъобразно.

С Решение № 156 от 29.05.25г., на осн. чл.21, ал.1, т.8 и ал.2 вр. чл.44, ал.1, т.18 и чл.45, ал.1, т.9 от ЗМСМА и чл.8 от ЗОП, Общински съвет Копривщица е решил следното:

Приема повторно Решение № 153 от 15.05.25г. , както следва:

1.Придобиването на ДМА на стойност до 10 000 лв. се извършва от Кмета на общината.

2.Придобиването на ДМА на стойност над 10 000 лв. по реда на чл.18, ал.1, т.13 и чл.20, ал.3 и 4 от ЗОП, се извършва от Кмета на общината след обосновано предложение от Кмета на общината и Решение на общински съвет.

Решението е прието на редовно заседание на 29.05.25г., по Протокол№22/29.05.25г. с 7 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се“.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът установи следното:

 

Съгласно чл.44, ал.1, т.1 и т.5 от ЗМСМА кметът на общината ръководи цялата изпълнителна дейност на общината и организира изпълнението на общинския бюджет, включително разходването на бюджетни средства, каквото е придобиването на ДМА.

Съгласно чл. 5, ал. 2, т.9 от ЗОП възложител на обществените поръчки е кметът. В разпоредбите на чл.18 и чл.20 от ЗОП са определени видовете процедури за възлагане на обществени поръчки и съответните стойностни прагове, според размера на които се определя приложимия вид процедура. Никъде в ЗОП не е предвидено участието на общинския съвет в процеса на вземане на решение за възлагане на обществена поръчка.

Следователно, единствено кметът е законният орган, оправомощен да взема решения относно възлагане на обществени поръчки, включително придобиване на ДМА, извън придобиването на недвижими имоти. Общинският съвет не може да въвежда допълнително условие „само след негово решение" - това би означавало, че кметът действа само при разрешение на друг орган. Изискването за предварително решение на Общински съвет за всяко придобиване на ДМА над 10 000 лв. /с изключение на придобиването на недвижими имоти/ включително и предварителното определяне на вида процедура по ЗОП от страна на общински съвет, представлява недопустима намеса в изпълнителните правомощия на кмета и е в противоречие със закона. Общинският съвет не разполага с правомощие по закон да разрешава или отказва придобиването на ДМА, финансирани чрез одобрения общински бюджет, нито да определя вида на процедурите, които да се провеждат по 3OП. Общинският съвет не може да въвежда допълнителни условия или ограничения върху правомощията на кмета, които не са предвидени в закона. Всяко ограничаване на правомощията на кмета извън изрично предвидените в закона случаи е незаконосъобразно.

В тази връзка приетото с Решение №156/29.05.2025 г. изискване придобиването на дълготрайни материални активи над 10 000 лв. да се извършва „след обосновано предложение от кмета и решение на Общинския съвет“ противоречи както на ЗМСМА, така и на ЗОП. С това Общинският съвет е излязъл извън предоставената му от закона компетентност, което прави оспореното решение незаконосъобразно.

Правомощията на кмета на съответната община като възложител на обществена поръчка пои ЗОП, който определя реда и условията за възлагане на обществени поръчки не могат да се преуреждат от съответния общински съвет, защото липсват правомощия на този орган на местното самоуправление по делегация в специалния материален закон и защото са в нарушение на посочената законова разпоредба на чл.43 ЗОП. В случая ЗОП се явява специален закон по отношение на ЗМСМА и пълномощията на кмета, предвидени в него следва да се отграничат от тези, уредени със ЗМСМА. В този специален закон никъде не са предвидени правомощия на общинския съвет, което означава, че по този закон органът на местно самоуправление не може да приема решения, с който да регулира сключени договори за обществени поръчки, в това число и да задължава кмета на съответната община да прави обосновано предложение в качеството му на възложител и да сключва договорите само след одобрение на ОС. Ето защо, в случая позоваването на нормата чл.21 от ЗМСМА - като правна квалификация на приетото решение- е незаконосъобразно, тъй като в случая има специален закон, който дерогира правилата на общата правна норма - ЗМСМА. След като ЗОП е специален спрямо ЗМСМА закон, в който се урежда процедурата по обществените поръчки, възможността „одобрение“ на договорите, сключени по този закон, се извършва съобразно предвидените в него условия. В съответствие с разпоредбата на специалния закон кметът е компетентен самостоятелно да вземе решение за това и то при наличие на императивните предпоставки на закона.

Тъй като в процесуалните закони, уреждащи административното производство, вкл. и АПК, не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, е възприето, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Нищожен се явява само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че изначално не е в състояние да породи правните последици, към които е насочен.

Липсата на компетентност на органа, издал акта, винаги е основание за неговата нищожност. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Нарушенията на административно-производствените правила са основания за нищожност също, само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Като правило, нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора, т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Единствено пълната липса на предвидените в приложимата материалноправна норма предпоставки за издаване на акта би довело до нищожност на посоченото основание. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило, и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв административен акт, посоченият порок обуславя нищожност.

Предвид горното, съдът намира Решение № 156 от 29.05.25г.на ОС Копривщица за нищожно.

Предвид изхода на делото ОС следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 1010 лв.

Водим от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение №156/29.05.2025 г., прието по Протокол №23/29.05.2025 г. на Общински съвет – Копривщица, с което 1.Придобиването на ДМА на стойност до 10 000 лв. се извършва от Кмета на общината.

1.Придобиването на ДМА на стойност до 10 000 лв. се извършва от Кмета на общината.

 

2.Придобиването на ДМА на стойност над 10 000 лв. по реда на чл.18, ал.1, т.13 и чл.20, ал.3 и 4 от ЗОП, се извършва от Кмета на общината след обосновано предложение от Кмета на общината и Решение на общински съвет.

ОСЪЖДА Общински съвет Копривщица да заплати на кмета на Община Копривщица разноски по делото в размер на 1010лв. (хиляда и десет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.