РЕШЕНИЕ

гр.София, 07.08.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Съдия Вергиния Мичева-Русева

при секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8957 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са два осъдителни субективно съединени иска, предявени при условията на солидарност – единия с правно основание чл.49 от ЗЗД, а другия с правно основание чл.45 от ЗЗД, съединени с акцесорен иск за лихва по чл.86 от ЗЗД .

Ищцата А.Р.П.-Р. твърди, че е избрала да роди детето си при ответника „М.Ц.– Ф.– М - А.ЗА И.С.М.П.“ ООД. Лекуващ лекар е била д-р М.Д., която е и съсобственик и управител на медицинския център. Посочва, че е посещавала редовно женска консултация, подлагала се е на всяко назначено изследване, спазвала е стриктно предписанията на лекаря си д-р Д.. Бременността на ищцата преминала безпроблемно до деня на термина й – 13.03.2019г. На този ден тя посетила медицинския център за поредната консултация – извършено й е било стандартно екографско изследване и запис на детските сърдечни тонове /т.н. NST – non stress test/. Д-р Д. установила устно пред ищцата, че околоплодните води са намалели и я насочила към ежеседмично следене на бременността. Вместо след седмица, ищцата посетила медицинския център по-рано, още на 15.03.2019г. След прегледа й била назначена нова консултация след 4 дни – на 19.03.2019г. Ищцата обаче се явила на преглед по-рано – на 18.03.2019г. Прегледът й на таза дата бил извършен от д-р Ж.К., втората ответница, която е лекар при и съсобственик и управител на първия ответник. Д-р К. направила запис на тоновете на детето и след прегледа уверила ищцата, че всичко се развива нормално. Ищцата била изпратена вкъщи. Според ищцата записа от тоновете на детето са съдържали индикация за страдание на плода, но въпреки това ответницата не предприела никакви действия целящи да променят това състояние и да предотвратят евентуален летален изход за плода. Според ищцата това означавало, че ответницата или не е разчела правилно записа , или е неглижирала състоянието й. Според ищцата смъртта на плода е настъпила в този ден, след прегледа на д-р К.. На следващия ден, 19.03.2019г., около 10,30ч. ищцата отново посетила първия ответник за стандартен преглед. По време на прегледа д-р Д. я информирала, че не долавя сърдечния ритъм на плода. Д-р Д. насочила ищцата към МБАЛ „Св.София“ за спешен преглед, където установили , че плодът няма сърдечна дейност. Ищцата била хоспитализирана и на 21.03.2019г. родила по естествен път мъртво момиченце. То било с развитие и мерки на напълно жизнеспособно дете и в поза готова за раждане. В епикризата от раждането било посочено, че роденият плод е доносен, но със стегнато увита пъпна връв около врата и с налични белези на мацерация и послесмъртни петна. В паталогичната диагноза било записано, че смъртта на детето е настъпила вследствие на вътреутробна асфикция, развила се на фона на инсуфициентни промени на плацентата. Ищцата счита, че ако липсата на околоплодни води е била установена по-рано, то е нямало да настъпи смъртта на плода. Отделно от това посочва, че по-отношение на бременните над 35г. , каквато е тя, обичайно се предприемат повече превантивни действия за запазване живота и здравето както на майката, така и на детето. Счита, че по отношение на нея в последните дни на бременността не е предприета такава грижа. Счита, че при извършения преглед на 18.03.2019г. и данните от изследването на детските сърдечни тонове, д-р К. е следвало да предизвика раждане или да постави ищцата под постоянно наблюдение, но не и да я изпрати в къщи с препоръка да се яви за преглед на следващия ден. Ищцата посочва, че е понесла смъртта на плода много тежко, изпаднала е в депресивно състояние, посещава психиатър и се опитва да преодолее загубата на дълго чаканата и много желана рожба. Счита, че първият ответник, медицинският център, като възложител на работа по см. на чл.49 от ЗЗД спрямо д-р К. и д-р Д. носи отговорност за причинените й вреди. Счита, че д-р К. е извършила лични виновни действия и бездействия спрямо нея и че тя също следва да носи отговорност за причинените вреди на основание чл.45 от ЗЗД. Ищцата посочва, че за ответниците е съществувало задължение да й предоставят М.П.своевременно и с качество, съобразено с приложимите медицински стандарти и достижения на съвременната медицина. Посочва, че е нарушено изискването на медицинския стандарт АГ по т.4.1.3, глава ХVІ – при поява на непосредствена заплаха за живота на бременната или плода хоспитализацията е спешна. Според ищцата записа на сърдечните тонове от 18.03.2019г. е показал заплаха за живота на плода предвид повишения риск от усложнения поради преносването на бременността и поради възрастта на родителката. Посочва, че е имало достатъчно индикации за вземане на мерки, особено след като на 18.03.2019г. е станало ясно, че сърдечната дейност на плода е засегната, но нищо не е предприето за предотвратяване на увреждането. Посочва, че тя не е била хоспитализирана в медицинско заведение, оказващо родилна помощ, нито е била подложена на по-обстоен преглед, не е била поставена под наблюдение, дори не е проследено състоянието на плода в следващите часове. Ищцата счита, че ответниците са нарушили и правото и на своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, утвърдено в чл.81 от Закона за здравето. Моли съда да постанови решение с което на основание чл.49 от ЗЗД да осъди „М.Ц.– Ф.– М - А.ЗА И.С.М.П.“ ООД, а на основание чл.45 от ЗЗД да осъди д-р Ж. П. К. да й заплатят обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 25 001лв., ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане, като частичен иск от сумата 150 000лв. Претендира за разноските по делото.

Ответниците „М.Ц.– Ф.– М - А.ЗА И.С.М.П.“ ООД и д-р Ж.П.К. оспорват предявените искове и молят съда да ги отхвърли. Оспорват действията на служителите на лечебното заведение и на д-р К. да са били противоправни, като твърдят, че с поведението си същите не са нарушили нормативен акт, касаещ начина на проследяване на бременност и дължима грижа към пациент, нито от това са настъпили негативни резултати за ищцата. Оспорват твърдението на ищцата да е загубила дете или първородна рожба, като твърдят че вътреутробната смърт на плода не е приравнена на смъртта на дете/рожба. Оспорват твърденията за наличието на причинно следствена връзка между изхода на бременността на ищцата и действията или бездействията на служители на ответника и на д-р К.. Напротив същите са подходили към ищцата с дължимата грижа и поведението им не е виновно и противоправно. Посочват, че ищцата е посетила медицинския център за първи път на 10.10.2018г. и при всяко посещение е потвърждавала изрично , че има огромно желание да роди по естествен път. Д-р Д. е коментирала с нея възможни начини за родоразрешение и рискове , свързани с тях, но изричното желание на пациентката е било винаги за естествено раждане. Посочват, че след проведения тест и запис на детски сърдечни тонове на 13.03.2019г., ищцата е била насочена за ежедневно проследяване на детските сърдечни тонове. Техническа грешка е изписаното в медицинския документ. За това че се касае за техническа грешка посочва и обстоятелството ,че ищцата е посетила центъра два дена по-късно, което означава че това е станало по предварително записан час по препоръка на д-р Д.. Без записан час ищцата не би могла да бъде приета за преглед. Твърдят, че д-р Д. е предупредила ищцата , че въпреки декларираното от нея огромно желание да роди по естествен път може да се наложи оперативно родоразрешение, че следва да следи движенията на плода и в случай, че спре да ги усеща, незабавно да потърси М.П.. Твърдят, че д-р Д. предложила на ищцата да бъде хоспитализирана за наблюдение, въпреки че няма медицински индикации за това, но ищцата отказала с мотив, че предпочита да чака у дома и че е подготвена от акушерките в кабинет „Зебра“ за протичане на естествено раждане. Ответниците посочват също, че на 18.03.2019г. в 8,30ч. п време на прогледа на ищцата д-р К. е осъществила мониторен запис на сърдечните тонове на плода и маточна активност, който е продължил 33 минути и са регистрирани 8 движения на плода ,като сърдечната му честото варира между 140 -160 удара на минута. При този запис не е установено страдание на плода, като ищцата е съобщила че се чувства добре. Д-р К. предупредила ищцата, че предвид възрастта и факта, че това е първа бременност, ищцата следва да полага повече грижи за себе си, да следи броя на движенията на плода, а при съмнения за липса на такива – незабавно да отиде в болница. Ищцата отново обяснила , че за нея е от изключително значение да роди естествено и на този етап, при липсата на абсолютни индикации за хоспитализация и оперативно родоразрешение, предпочита да чака. Д-р К. твърди, че е разчела правилно записа на сърдечните тонове на плода на 18.03.2019г. и че не е неглижирала състоянието на ищцата. Твърди, че не е налице лекарска небрежност и че твърдените настъпили за ищцата тежки последици са в резултат на независещи от д-р К. или от служителите на медицинския център обстоятелства. Настъпилите при ищцата промени и усложнения след прегледа й на 18.03.2019г. не могат да се вменят във вина на д-р К., тъй като са настъпили в следващите 24ч. ответницата твърди, че е оказала своевременна, качествена и адекватна М.П., съобразена с приложимите практики, медицински стандарти и постижения на медицинската наука и практика. Служителите при ответника и д-р К. са спазили медицинския стандарт по АГ , като твърдят че ищцата не попада в обхвата на т.4.1.3. от глава ХVІ от стандарта. Ищцата не е била в паталогична бременност и д-р К. или служителите при ответника не са били длъжни да хоспитализират, да подлагат на по-обстоен преглед, да поставят ищцата под наблюдение, каквито твърдения тя извежда в исковата молба. Позовават се на разпоредбата на чл.190 от ЗЗ, който предоставя свобода на действия и решения на лицата упражняващи медицинска професия, съобразно тяхната професионална квалификация, медицински стандарти и медицинска етика. Посочват, че Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ е извършила проверка в лечебното заведение във връзка с качеството, адекватността и своевременността на провежданите консултации и наблюдение на бременността на ищцата, но не са констатирани пропуски и противоправно поведение нито на лечебното заведение ответник, нито на лекарите в него. Ответниците оспорват настъпили за ищцата вреди, като посочват, че тя не е потърсила професионална помощ непосредствено след раждането и не е успяла своевременно и адекватно да се справи с негативните си емоции, породени от негативния изход на бременността. Молят съда да отхвърли исковете. Претендират разноски.

Третото лице помагач З. „А.Б.“ оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли. Посочва, че поведението на медицинските служители в М.Ц.„Ф.М“ във връзка с проследяване бременността на ищцата от постъпването й на 13.11.2018г. до последния преглед на 19.03.2019г. е напълно съобразено с правилата за добрата медицинска практика и Наредба №12 /2014г. за утвърждаване на медицински стандарт по акушерство и гинекология. Това е установено и от проверката , извършена от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ към Министерството на здравеопазването. Посочва, че по делото липсва причинена на ищцата вреда, тъй като раждането е едно бъдещо несигурно събитие, което не може да се предвиди или предотврати и съответно не може да породи отговорност. Задълженията на д-р К. са били да проследи бременността и оказването на подходяща медицинска грижа, а не ищцата да роди и отгледа „живо, умно и будно дете“. Посочва, че загубата на сърдечни тонове на плода не са във връзка с действия или бездействия на д-р К., а се дължи на независещи и неизвестни на доктора причини – ищцата е следвало да се грижи за собственото си здраве, както и за това на плода и да съдейства на изпълнителите на М.П.. Ищцата не е потърсила своевременна М.П.след 18.03.2019г. след като е спряла да усеща плода, и така е изложила здравето си на риск, както и това на плода и с това е допринесла за настъпването на вредоносния резултат, противно на разпоредбата на чл.94 т.1 и т.3 от ЗЗ. Посочва , че това е потвърдено и от извършената проверка на ИА „Медицински надзор“, която е посочила в заключението си, че поведението на бременната е допринесло за настъпване на резултата - ищцата е била твърдо решена да роди по естествен път без да държи сметка че това е първа бременност на 41 г. възраст и , макар и протекла нормално, е високорискова. Третото лице посочва, че д-р Д. многократно е обсъждала с ищцата раждането да бъде извършено с цезарово сечение с оглед термина и възрастта на родителката, но ищцата е настоявала за спонтанно раждане, като е отказала на д-р Д. да бъде хоспитализирана след термина си, вкл. не е искала да роди към термина си, за да се роди детето в следващата зодия. Отделно от това, счита че не са налице основания да се ангажира отговорността на застрахователя на професионалната отговорност на ответниците, тъй като смъртта на плода е настъпила извън срока на действия на договора между ответниците и третото лице помагач, а и ответниците не са уведомили застрахователя за обстоятелствата, които биха могли да доведат до възникване на професионална отговорност за тях. За застрахователя не е възникнало задължение за плащане на застрахователно обезщетение, тъй като настъпилото събитие не представлява покрит риск съгласно условията на застраховката. Моли съда да отхвърли исковете.

Съдът, като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

Ответникът М.Ц./МЦ/ е лечебно заведение, в което се осъществява специализирана извънболнична помощ по см. на чл.16 от ЗЛЗ, и по-конкретно извънболнична акушеро-гинекологична медицинска дейност. Управители и собственици на МЦ са д-р М.Д. и д-р Ж.К.. Центърът не работи с НЗОК.

Ищцата, на 41г. възраст, е била в първа бременност, с термин 13.03.2019г. Бременността й е била наблюдавана в МЦ от д-р М.Д., считано от 10.10.2018г., когато ищцата за първи път посетила МЦ. Ищцата не родила до термина си и на 13.03.2019г., в 10.30ч. посетила центъра, където била прегледана от д-р М.Д.. В съставения за прегледа амбулаторен лист е отбелязано, че пациента, ищцата, усеща детски движения. При извършения NST е установено, че плодът е реактивен, матката е без конкракции. Ищцата е насочена за ежеседмични тестове NST /ответниците твърдят , че в амбулаторния лист е допусната техническа грешка, като ищцата е била насочена за ежедневни тестове, вместо погрешно изписаното ежеседмични тестове/.

На 15.03.2019г. /пекът/ в 11.30ч. ищцата отново се е явила на преглед при д-р М.Д. в МЦ. В съставения амбулаторен лист е посочено, че ищцата хронологично пренася и че усеща движения на бебето. Направен нов тест /NST/ и е установен реактивен плод. На ищцата е указано да се яви на 19.03.2019г. /вторник/ за контролен ултразвук и за преоценка на поведението.

Вместо на 19.03.2019г., ищцата се е явила на преглед в МЦ на 18.03.2019г. В 9.30ч. е била прегледана от д-р Ж.К., тъй като д-р Д. не е била на работа в този ден. Направен е NST, като в съставения амбулаторен лист е отбелязано, че тестът е без отклонения, няма родова дейност.

На 19.03.2019г. в 10.30ч. ищцата е прегледана от д-р Н. ***, който е посочил в листа за преглед, че по анамнеза пациентът не усеща детски движения, не съобщава за изтичане на околоплодни води, в женска консултация е установена екографски липса на сърдечна дейност на плода. При проведеното ултразвуково изследване д-р Н. е установил плод без сърдечна дейност. Ищцата е насочена незабавно за хоспитализация. Видно от съставената от болничното заведение Епикриза е определено поведение за прекъсване на бременността на ищцата по медицински показания. Извършено е раждане по естествен път от д-р М.Д., лекуващ лекар. В епикризата е отразено също, че на 20.03.2019г. в 15,30ч. е извършена амниотомия /спукан е околоплодния мехур на ищцата/, като се е отделило оскъдно количество кафеникаво оцветени води. В листа за данните за протичане на заболяването от 19.03.2019г. пък е отразено, че липсват води /л.289/. Извършена е стимулация на родова дейност. В епикризата е посочено, че на 21.03.2019г. в 00.01ч. ищцата е родила един доносен плод от женски пол, с тегло 2540гр. и височина 46 см., без признаци за живот със стегнато увита къса пъпна връв около врата, с белези на мацерация и послесмъртни петна. Извършена е мануална екстракция на плацентата, която е евакуирана на части.

По искане на МБАЛ „Св.София“ на трупа на плода е извършена аутопсия на 9.04.2019г. патологоанатомът, извършил аутопсията е описал следната аутопсионна находка за плода:

„Мъртвороден плод от женски пол с тегло 2540 гр. и дължина 50 см. с парциална мацерапия на кожата.

Първична ателектаза във всички лобове на двата бели дроба.

Аспирация на околоплодна течност и мекониум в голямите бронхи.

Огнищни некрози и кръвоизливи в паренхима на надбъбречните жлези.

Цианоза във вътрешните органи.

Хистологично изследване:

1. бял дроб - ателектаза, аспирация на околоплодна течност и мекониум в големите бронхи;

2. надбъбречни жлези - огнища на некроза и кръвоизливи:

3. сърце — цианоза;

4. бъбреци - цианоза;

5. черен дроб - цианоза;

6. плацента - зони с инфаркти, фибриноидни депа и хиперемия в кръвоносните съдове на хориалните въси.

7. околоплодни ципи и пъпна връв - без патологични промени.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Касае се за мъртвороден плод от женски пол вследствие вътреутробна аспирация, морфологично проявена с аспирация в бронхите на белите дробове на околоплодна течност и мекониум. Огншцни кръвоизливи и некрози в надбъбречните жлези.

Причината за смъртта на детето на А.Р.П. - Р. на 41 г. е вътре утеринната асфиксия, развила се на фона на инсуфициентни промени на плацентата“.

По жалба на ищцата от 2.05.2019г. , на 4.06.2019г. изпълнителният директор на ИА „Медицински надзор“ е разпоредил проверка на МЦ във връзка с оплакванията в жалбата за неудовлетвореност от оказаната на ищцата М.П.при проследяване на бременността й, завършила с раждане на мъртъв плод. Проверката е извършена от двама инспектори при Изпълнителната агенция в периода 4 - 7.06.2019г. , които след като са се запознали с представената от МЦ писмена медицинска документация и след разговори с д-р Д. и с д-р К., и представени от тях писмени становища, не са установили нарушения при проследяване бременността на А.Р.. Проверката не е изискала писмена документация от жалбоподателката Р., не се е срещнала с нея, не е изискала писмени обяснения от нея. Към констативния протокол от извършената проверка от 15.08.2019г. е представена съставената в МЦ медицинска документация във връзка с проследяване бременността на ищцата.

От същите се установява, че на 12.10.2018г. и на 13.10.2018г. на ищцата са извършени изследвания на кръв, урина и влагалищен секрет /л.84 - 86 от делото/. Тъй като са установени по-високи стойности на TSH – 4,210 mIU/l при реферетна стойност до 4,200, тя е насочена към ендокринолог. От назначените от него изследвания се установява и висока стойност на С-реактивен протеин /CRP/ - 55,42 mg/l при референтна стойност до 5.00. В следващите два месеца А.Р. е наблюдавана от ендокринолог, който през декември 2018г. й предписва прием на Eutirox, 25 mg. за намаляване нивото на TSH.

На 26.10.2018г. на ищцата е извършено ултразвуково изследване за фетална морфология на плода. На 7.11.2018г. е извършена фетална ехокардиография.

При изследванията на А.П. от 29.01.2019г. /л.88 от делото/ се установяват отново по-високи нива на TSH – 5,160 mIU/l при реферетна стойност до 4,200. CRP е отново по-висок от нормата – 18,45 mg/l при референтна стойност до 5.00. Ендокринологът е увеличил приема на Eutirox, 25 mg.

През м.02.2019г. са извършени изследвания за СПИН, хепатит В, на влагалищен секрет.

Други кръвни изследвания не са правени.

В плана за раждане от ***г. ищцата, наред с много други свои предпочитания, е посочила „освен ако не е изрично наложително, бих искала да избегна секцио“.

Видно от медицинския картон на ищцата /на л.111/ в началото на бременността /към 13.11.2018г./ тя е била с тегло 68кг. и височина 164 см. При посещението си в женска консултация на 18.09.2018г. ищцата е заявила заболяване на щитовидната жлеза /хашимото/ - л.175 от делото. С наличието на това заболяване се обясняват и по-високите нива на TSH, които ендокринологът се е опитал да овладее с приложението на Eutirox.

Според приложените към констативния протокол от извършената от ИА „Медицински надзор“ проверка амбулаторни листове се установяват следните стойности на кръвно налягане:

На 20.02.2019г. – 120/80;

На 27.02.2019г. – 130/80;

На 06.03.2019г. – 130/80;

На 13.03.2019г. - 130/80;

На 15.03.2019г. – 140/85;

На 18.03.2019г . – 120/80.

По делото са разпитани две групи свидетели – водени от ищцата и водени от ответниците.

Тъй като хронологически по делото са изслушани свидетели на ответниците преди свидетели на ищцата, съдът ще изложи първо техните показания, след което ще изложи показанията на свидетелите на ищцата.

Св.С.Д.е работила при д-р Ж.К. като акушерка до 30.04.2019г. Спомня си , че на 18.03.2019г. в 8,00ч. ищцата А.Р. дошла извънредно за запис на тонове, който запис се правел задължително всеки ден след термина. Свидетелката си спомня, че и друг път е виждала ищцата, която идвала на прегледите с една и съща придружителка. А.Р. била пациентка на д-р Д., но тъй като д-р Д. не била на работа него ден, прегледа извършила д-р К.. Р. нямала оплаквания при прегледа. При записа, който продължил около 20-30 минути се чули ясни и ритмични сърдечни тонове, усещали се детски движения. Когато свидетелката попълвала амбулаторния лист за извършения преглед, при записването на датата на термина на пациентката 13.03.2019г. установила, че тя е след термина и казала това на Р.. А.Р. е отговорила, че „в момента луната нараства и когато луната нараства, не се ражда“. Добавила също „аз искам детето да влезне в овен , не искам да е зодия риба“. След като направили записа, свидетелката го предоставила на д-р К.. Тя го разчела и казала на А.Р., че според възрастта й и след като е след термин, трябва да се насочи към раждане и няма за кога да се чака, че трябва да се чуе с д-р Д., за да уточнят как ще продължат нещата.

Св.В.Т., акушерка в МЦ и работи с д-р Д., установява, че на 19.03.2019г. ищцата А.Р. е дошла за последен запис на тоновете. Тъй като свидетелката не чула тонове, извикала д-р Д. да дойде. Д-р Д. също не чула и преместила Р. в съседния кабинет на ултразвука, за да установи дали има сърдечна дейност на плода. Тъй като не могла да установи такава д-р Д. насочила А.Р. към болницата, в която Р. била решила да ражда, и звъняла на д-р К., който работел в болницата, да я посрещне. Свидетелката си спомня, че е присъствала на разговора на д-р К. и А.Р. предния ден, на 18.03.2019г., когато д-р К. разчитала резултатите от записа, снет от св. С.Д.. Д-р К. казала на А.Р. , че трябва да се родоразреши, имайки предвид преносването и възрастта на пациентката, но Р. не била съгласна да се премине към радоразрешение, тъй като се чувствала добре и чакала да роди с настъпване на контракциите по естествен път. Свидетелката уточнява, че МЦ не работи в събота и неделя и когато имат пациентки, които пренасят, ги насочват за регистрация на сърдечните тонове в болницата. Уточнява, че на пациентка, която пренася, всеки ден задължително се прави запис на тоновете на бебето. Твърди, че А.Р. е държала да роди нормално – вагинално раждане, казвала че се чувства добре, значи и че бебето е добре и че ще чака спонтанна нормална родова дейност. Споделила също, че чака да спре нарастването на луната, за да се премине в друга зодия. Р. искала да роди в следващата зодия. Свидетелката твърди, че д-р Д. и д-р К. са казали на ищцата, че има вероятност да се появи проблем, тъй като тя е над 40г. , всеки ден застрашава плода и че не може да се чака много дълго време, за да задоволят желанието й. Свидетелката твърди, че е допуснала техническа грешка в амбулаторния лист на П. като вместо „ежедневен“ запис е написала „ежеседмичен“ запис. Твърди, че както тя , така и д-р Д. е казала на А.Р. да идва всеки ден в МЦ, за да бъде прегледана, независимо кой лекар е на работа. Твърди, че спрямо ищцата не са предприети медицински действия, тъй като тя желаела спонтанно раждане. Потвърждава, че ищцата е била придружавана при прегледите от една и съща жена, която тя представяла за своя сестра. Свидетелката пояснява, че не е присъствала на разговор , в който на А.Р. да се казва , че трябва да роди спешно. На Р. е предлагано да роди оперативно, тъй като има възрастов риск и пренасяне. Казано й е , че в близките дни трябва да роди, тъй като всеки ден е рисков, без да се определя конкретен ден.

Св.Райка Велинова, акушерка в МЦ, работи с д-р К., си спомня ищцата, както и че бременността й е била наблюдавана от д-р Д.. Д-р К. прегледала А.Р. в понеделник, тъй като д-р Д. нямала приемен ден в понеделник. Записът бил направен от акушерката св.С.Д.. Д-р К. го видяла и казала на Р. , че записът е добър, че трябва да обърне внимание на движенията и че трябва да се обади на д-р Д. ако има проблем.

Св.И.Н.,***, установява, че се запознала с А.Р. в болница „Св.Лазар“, специализирана болница по АГ, където свидетелката работела до края на 2018г. А.Р. била в началото на бременността си и се интересувала от грижите, които акушерски кабинет „Зебра“ предлагал. Свидетлката преценила, че с оглед възрастта на Р. е по-добре тя да бъде проследявана от високо специализиран специалист и тъй като работели с д-р М.Д., насочили ищцата към нея да проследява бременността й. В акушерският кабинет „Зебра“ провеждали курс за подготовка за нормално раждане и грижи за новороденото. Ищцата участвала в курса заедно със съпруга си и според свидетелката у тях се оформило желанието бебето да се роди по естествен път. Според свидетелката по време на курса са запознали ищцата с възможността за цезарово сечение, какви грижи се полагат за жените при естествено раждане и при цезарово сечение. Свидетелката е присъствала на раждането на А. през целия ден и си спомня, че детето се е родило с увита пъпна връв около вратлето. Свидетелката твърди, че А. не я е търсила в периода 15 – 18.03. Твърди обаче , че с А. са обсъждали , че бременността й преминава отвън термина и че най-вероятно ще се вземе решение какво да се прави, за да приключи. А. настоявала активно да роди нормално детето си. Д-р Д. споделила, че предложила на А. да й направи цезарово сечение, но А. категорично отказала. Имала дори идея в кой ден точно да роди детето. Свидетелката обяснява, че е присъствала на такъв разговор между Р. и д-р Д.. Отделно, А. и на нея казала, че не иска да ражда с цезарово сечение, че знае че скоро ще роди, че иска да роди естествено и ще чака. Знае, че от пролетта на 2019г. МБАЛ „Св.София“ е преустановила отношенията си с МЦ.

Св.Й.С.,*** от м.01.2019г. установява, че в началото на бременността А. не била запозната какво означава проследяване на бременност, което било рядкост. В Акушерския кабинет обяснили на А. какво означава проследяване на бременността и каква е ролята на различните медицински лица в нея. Отделно, А. участвала в курса за подготовка за раждане. Според свидетелката А. имала странна духовност, неща свързани с предсказания, астрология, споменавала за определени дати, на които да роди. Искала нещата да са естествени и натурални, без нужда от медикаменти при раждането. Като екип с д-р Д., свидетелката посочва, че им било много трудно да накарат А. да мисли в друга посока освен естествено раждане. Тя била много настоятелна за естествено раждане. Посочва, че те като екип не упражняват натиск, а предоставят информация , като крайното решение е винаги на пациента. Посочва, че изчакването след термина продължава според желанието на родилката, ако тя иска, може да продължи да изчаква. Д-р Д. споделила на свидетелката, че не знае какво да прави с А.. При раждането на А. в болницата си спомня, че на ищцата било обяснено, че ако иска да съхрани способността си да има отново деца в близко време, трябва да предизвикат раждането и да роди вагинално, като си спести операцията - при цезарово сечение трябва да има голяма пауза между бременностите. А. се съгласила. Обяснява, че обикновено след като преминат термин, жените ходят на запис на тонове и на 7 ден от термина се обмисля план за индукция - изкуствено стимулиране на контракции, за да се предизвика родов процес.

Св.д-р Виктор Н., началник АГ отделение в МБАЛ „Св.София“ установява, че не познава ищцата, не я е преглеждал и не е присъствал на раждането й. Според него причината за смъртта на бебето на ищцата са две възможности: или недостатъчно кръвообращение между матката и плацентата, или пъпната връв е била вързана на възел и в момент на детското движение се е затегнала и е прекъснала кръвообращението. Знае, че ищцата е постъпила в болницата с плод без сърдечна дейност , загинал преди началото на раждането извън болницата. Знае, че д-р Д. е идвала в болницата и е извършвала раждания с екипа на болницата.

Св.Виктор Рашев, съпруг на ищцата, потвърждава , че А.Р. е проследявала бременността си в МЦ при д-р Д.. Той не я е придружавал при прегледите, тъй като А. предпочитала с нея да бъде сестра й. Вечер обсъждали как са минали прегледите , какви изследвания са й правени и какво са казали лекарите. Свидетелят посочва, че това е било първата бременност на съпругата му и че е нямало проблеми, всичко протичало нормално. Единствено на 15.03.2019г. вечерта А.Р. му казала, че записът е продължил много дълго време. Обикновено записът продължавал 20-30 минути , а този път продължил час и половина. А. била влизала и излизала от кабинета няколко пъти, мачкали са й корема, опитвали са да събудят бебето и да направят добър запис. Записът станал добър и й казали да се върне вкъщи. Посочва, че с А. чакали с радост детето, ходили на курсове за родители, А. четяла книги за отглеждане на дете, били приготвили всичко за детето – креватче, ваничка, играчки. А. спазвала всички препоръки на лекаря. Ходела на всички прегледи, които д-р Д. й назначила. Не били притеснени, че на 13.03.2019г. раждането не се случило, защото в курса, който посетили, им казали, че е нормално да се роди две седмици преди или две седмици след термина. А. му казала, че д-р Д. го потвърдила при прегледа на датата на термина. След прегледа на 15-ти март било събота и неделя, и свидетелят се учудил, че никой няма да я прегледа. А. казала, че е на преглед в понеделник, на 18-ти. Вечерта когато говорили, съпругата му казала, че прегледът е бил много бърз и че направили хубав запис. Д-р К. била на смяна, а не нейния лекар д-р Д.. Д-р К. й казала , че всичко е наред, че няма проблеми и да отиде на следващия ден. На 19.03. А. отишла отново със сестра си на преглед. Около 10.00-10.30ч. сестра й му се обадила, че бебето е починало. А. я приели в болница, на следващия ден предизвикали раждането. Била в болница два дни и след това се прибрала вкъщи. Била много разстроена, съсипана, изпаднала в депресия. Плачела, не излизала, обвинявала се, че не е прочела, че може да има такъв проблем при преносването. Не комуникирала с никого, освен с него. Един месец била в болнични, след това два месеца работела от дома си дистанционно. Посетила двама психиатри или психотерапевти /свидетелят не е сигурен за квалификацията им/, но състоянието й не се подобрило. Когато виждала деца или се говорело за деца, ищцата се разстройвала. Ограничила социалните си контакти. Установява, че със съпругата си са говорили, че е хубаво раждането да е естествено, че е добре да роди на определена дата, но това никога не е било ултимативно. Посочва ,че съпругата му винаги е изпълнявала всички препоръки на лекарите, щяла е да изпълни и препоръката да роди планирано, ако някой й е казал, че трябва да роди или че има някакъв риск. Твърди, че съпругата му не е знаела ,че има риск от преносването, както и самият свидетел не е знаел. Доколкото свидетелят знае, с А. не е обсъждано предизвикване на раждането след термина.

Св.Д.П., сестра на ищцата, установява, че има преки впечатления как е протекла бременността на сестра й, тъй като се били в постоянен контакт. Придружавала я при консултациите в МЦ. Посочва, че бременността на сестра й била лека, била е наблюдавана непрекъснато. Сестра й е изпълнявала всички изследвания назначени от д-р Д.. Твърди, че всеки път, когато сестра й е била в МЦ не е споменавана думата секцио , както и самото раждане не е коментирано. Винаги прегледите са били при д-р Д. и само веднъж при д-р К.. Свидетелката посочва, че винаги е присъствала при прегледа. Твърди, че на сестра й не е казвано , че от един момент насетне трябва да прави ежедневно изследване. Казано й е било да прави ежеседмично изследване , а когато А. не се чувствала комфортно, се обаждала и молила да я приемат. Дава пример с 13-ти , сряда – датата на термина – след 13-ти сестра й не се чувствала комфортно в петък, не чувствала плода и на 15-ти отишли по инициатива на А. в МЦ. На 15-ти записът продължил много дълго, била изкарана много хартия от устройството, което отразявало тоновете. Коментарът на акушерката бил, че сега детето спи и трябва да го събудят. Обръщала А. в различни позиции, разтрисала й корема, щипела я по корема. Свидетелката твърди , че две седмици преди смъртта на детето при всеки преглед сестра й питала д-р Д. дали е нормално да не усеща детето, че не знае дали детето е добре. В деня на термина сестра й попитала д-р Д. колко време може да чака и колко време е нормално да чака раждането. Д-р Д. и отговорила, че по принцип до две седмици пренасяне след термин е нормално. Тогава д-р Д. казала, че околоплодната течност е силно намаляла, но все още е в норма. След прегледа на 15-ти, следващата определена дата за преглед била 19-ти, тъй като на 18-ти д-р Д. не била на смяна. На 16-ти и 17-ти, събота и неделя, не ходили със сестра й на преглед, тъй като никой не им казал да го сторят, но тъй като сестра й не усещала детето и времето, през което не го усещала станало прекалено дълго, на 18-ти , в понеделник, двете отишли на преглед. Било направено изследване на тоновете на детето, не бил направен ултразвук. Сестра й отново споделили, че не усеща детето. Д-р К. й казала, че това е нормално, детето спи , да не се притеснява. Прегледът бил кратък. На 19-ти имали записан час при д-р Д.. Още като влезли тя им казала, че ще направят ултразвук. Направили, мерили тоновете на детето и с друг уред и д-р Д. казала, че детето няма тонове и А. веднага да отива в болницата. Спомня си, че сестра й споделила, че в болницата д-р М.и един лекар с нея гледали изследването от 18-ти и коментирали, че е лошо и че ако било направено при тях , те щели да предизвикат секцио. Свидетелката била в стаята, когато д-р Д. спукала околоплодния мехур на А., не изтекла нито капка течност и д-р Д. се чудила как това е възможно. Твърди, че никой не им е казвал да ходят всеки ден на преглед, че са специален случай. Единственото което им казвали при притесненията на А., че не чувства детето било, че детето спи, щом има пулс, всичко е наред. Твърди, че на сестра й не са дадени препоръки как да роди, не й е казано „препоръчваме да родите секцио“ или нещо подобно. Посочва, че единствено д-р К. е обсъждала възрастта на А.П.. При прегледа казала „А, Вие сте на 40 години“, и друг коментар нямало. Твърди, че сестра й не е коментирала какъв вид раждане да има, била готова да направи всичко за здравето на бебето, искала е да има живо и здраво бебе. Според свидетелката, ако лекарят е кажел на сестра й да роди секцио, това е нямало да бъде проблем. А. имала доверие на лекаря. След като се прибрала от болницата, А. се сринала. Това било нейната първа бременност и дълго чакано дете. Плачела по цял ден, не можела да спи, не се интересувала от нищо. Консултирала се с психолог, но той не могъл да й помогне. А. се затворила в себе си, отказала да контактува с познати, разстройвала се от филми с бебета, от любопитството на хората към нейното състояние.

По делото са назначени две съдебни медицински експертизи - единична и тройна.

Единичната експертиза е изготвена от д-р В.С., акушер гинеколог от списъка с вещи лица при съда. Съгласно заключението плодът, който А.Р. е родила е бил доносен, но е липсвала родилна дейност. Констатираната при патоанатомично изследване "мацерация" на плода," парциални мацерации на кожата" и послесмъртни петна, означават, че смъртта на плода е настъпила преди повече от 24 часа и те са се получили от престоя на мъртвия плод в маточната кухина. Не може да се посочи точния момент на смъртта му. Установената при мъртвородения плод цианоза е признак на интраутеринната асфиксия /задушаване/, която е причинила смъртта му и морфологично е проявена с аспирация в бронхите на белите дробове на околоплодна течност и мекониум, което пък е в резултат на късата, стегнато увита пъпна връв около врата на плода. Според вещото лице това състояние е настъпило остро, внезапно и непредвидимо, без да е могло да се диагностицира, а не се дължи на продължителен кислороден глад, който се проявява и засича при рутинните диагностични методи преди раждането. Тогава се говори за застрашен плод, какъвто няма в този случай. С оглед възрастта на ищцата, тя попада в категорията високо рискова бременност, но не в патологична бременност, при която е налице "непосредствена заплаха на живота на бременната или плода". Бременността при А.Р. е протичала нормално, не е имала придружаващи заболявания, не е лекувана по време на бременността и в отделение Патологични бременност. Вещото лице посочва, че в приложената медицинска документация са отразени редовните консултации в МЦ с прилагани на всички съвременни методи за наблюдение на бременна /УЗД, Доплер, мониторно проследяване, фетална морфология и т.н./. Вещото лице е категорично, че в МЦ не са допуснати нарушения при проследяването на бременността на ищцата. Според експерта, това се потвърждава от направената проверка от страна на медицинския одит и приложения констативен протокол от извършената проверка по случая. В случая се касае за т.н. хронологично преносване, което не е патологично състояние и изисква единствено по активно наблюдение както от страна на наблюдаващия бременността медицинския екип, така и от страна на самата бременна. Нивото на околоплодната течност се следи рутинно при извършване на т.н. ултразвуково изследване. При него се отразява задължително развитието на плода, СЧП, предлежание и зрялост на плацентата и състоянието на околоплодните води. Обичайно околоплодната течност се измерва с ултразвукова апаратура. Обичайният метод за оценка на околоплодна течност е измерване на т.нар. индекс на околоплодна течност /ИОТ/ - сканиране на вертикалните диаметри в четири квадранта на матката. Ако сборът на вертикалните размери на джобовете е по-малко от 5см., се счита за наличие на олигохидрамнион. Нивото но измерване на околоплодната течност при ищцата е правено при всяко посещение вЖенска консултация, което е отразено в картата за проследяване на бременността. Вещото лице пояснява, че ИОТ под 5см и максимален вертикален свободен джоб под 2 см., се счита за рисково състояние. Над тези нива, се счита, че ИОТ е в нормални граници. При установяване на намалени околоплодни води, жената се насочва за хоспитализация, където допълнително се преоценява времето и начина на родоразрешение. Липсата на адекватни грижи може да доведе до застрашаване на живота на плода и/или бременната. Вещото лице е категоричен, че на записа от 18.03.2019г. не е имало данни за фетално страдание на плода. В продължение на 33 мин. записът показва основна сърдечна честота на плода в нормални граници - 140- 160 уд/мин, с налична вариабилност, регистрирани са 8 движения на плода и няма регистрирана брадикардия на плода, или децелерации, които говорят, за страдание на плода. По тази причина не са предприети спешни мерки, а е напомнено, че трябва да посети лекуващия си лекар д-р Д. на другия ден, защото е планирано ултразвуково изследване с преоценка на поведението. Това се прави при всички бременни на седмия ден от преносване на бременността, при липса на патология. Според вещото лице точният час на смъртта на плода не може да се посочи. За това може да ни ориентира самата бременна, която би трябвало да забележи липса на детски движения, което е признак за вероятната смърт на плода. Със сигурност смъртта е настъпила след прегледа на 18.03.2019г. след 9ч. Тогава плода още е бил жив, което е документирано в направения запис. Бил е в добро състояние, без белези за интраутеринно страдание, без индикации за хоспитализация с цел спасяване на живота му. Вещото лице уточнява, че в практиката сме свидетели на смърт на плода и при бременни, които са хоспитализирани и са под постоянно лекарско наблюдение. Освен това, в медицинската литература са описани случаи на внезапна загуба на сърдечните тонове на плода, след като са били регистрирани нормални такива в предходните часове. Характеризира се с изчезване на детските движения, съобщавано от бременната и при аускултацията не се долавят детски сърдечни тонове. Същото се потвърждава и с ултразвуково изследване: липсват детски движения и не се визуализира сърдечна дейност. Това може да се предвиди при патологично развитие на бременността: прееклампсия, диабет, трансфузионен синдром при близнаци, вродени аномалии на плода, инфекции по време на бременността, тромбофилия и др. При бременност, развиваща се без патология не би могло да се предвиди и/или избегне това, защото е често свързана с нарушение на кръвообращението на плода, настъпващо остро в резултат на пъпна патология: стягане на истински възли , тромбоза на пъпните съдове, престягане на пъпната връв около врата, което води до спиране на мозъчното кръво- обращение. Възможно е подобно състояние да се е развило и при бременната Р., тъй като при раждането е установено, че пъпната връв е къса и е силно стегната около врата на плода, което е отбелязано в издадената епикриза от МБАЛ „Св.София”, приложена по делото.

По-нататък в заключението вещото лице пояснява, че в периода на преносване бременната се наблюдава активно с ежедневно мониториране на детските сърдечни тонове и отчитане на двигателната дейност на плода. В този период рисковете за плода са ниски. Биологично преносената бременност е рискова за плода, тъй като със стареенето на плацентата се влошава перфузията и храненето на плода, който не получава достатъчно кислород и хранителни вещества, необходими за вътреутробното му развитие. На 18.03.2019г е бременната А.Р. е преносвала 6 дни, което се смята за хронологично преносване , тоест то е с нисък риск. Това преносване е следено при посещението в МЦ Ф.от лекуващия лекар и е отразявано в амбулаторните листове, приложени по делото. Според вещото лице интраутробната смърт на плода се дължи на късата стегнато увита пъпна връв на плода, установена след раждането, а патоанатомично след това е констатирана вътреутробна асфиксия проявена с аспирация на околоплодна течност и мекониум.

Тъй като единичната гинекологична експертиза беше оспорена от ищцовата страна, съдът назначи тройна комплексна съдебно медицинска експертиза с две вещи лица акушер-гинеколози и вещо лице съдебен лекар. Тъй като вещите лица не постигнаха съгласие по отговорите на поставените им въпроси, двете вещи лица АГ представиха отделно заключение. Заключението, представено от съдебния лекар е отделно, като то е изготвено първоначално като обобщение на мнението на трите вещи лица, но впоследствие акушер-гинеколозите отказаха да го подпишат и в съдебно заседание поддържат своето отделно заключение, на л.643 -654 от делото.

Д-р Д.А. и д-р П.С., акушер-гинеколози, представят заключение с отговори сходни с отговорите, дадени от д-р В. С. по единичната експертиза. Според представеното от тях заключение плодът е бил доносен, съобразно данните от епикризата на МБАЛ "Света София". Обясняват, че цианозата се дължи на липса или недостиг на кислород. Посочват, че А.П. е възрастна първескиня и попада в групата на бременни с повишен риск, тоест съществува вероятност от поява на усложнения или заболяване на матката и плода. По време на бременността подобно състояние не е възникнало. Според двете вещи лица при проследяване на бременността на А.Р. не са допуснати нарушения. Бременността е проследявана редовно и отговорно с допълнителни консултации и изследвания. Обичайната практика след термин изисква активно наблюдение на бременната с проследяване два пъти седмично или по- често и след седмия ден насочване за хоспитализация. Вещите лица разясняват, че при ултразвуковото изследване се отразява количеството на околоплодната течност, като за целта могат да се използват таблици с изчисляване на тъй наречения индекс на околоплодната течност. В документация по делото е отбелязан индекс 6 при норма от 5 до 15, тоест количеството на околоплодната течност към термина е било в норма. Нормално е към термина околоплодната течност да намалява. Околоплодната течност е продукт на плацентата и със стареенето на плацентата количеството й намалява в края на бременността. При извършване на ултразвуковото изследване се преценява и количеството на околоплодна течност, което е част от цялостната преценка за състоянието на плода. Двете вещи лица потвърждават посоченото от д-р С., че обичайният метод за определяне нивото на околоплодната течност е приблизителна оценка на количеството на околоплодна течност, или могат да се използват и специални таблици за по- прецизно определяне на количеството, при което се измерват вертикални джобове в матката и се определя споменатия вече индекс. При проследяване на количеството на околоплодна течност и при съмнение за намаляването й се прави оценка чрез индекс на околоплодната течност. Стойности под 5 и максимален вертикален джоб под 2см. се считат за рисково състояние, над тези нива се счита, че околоплодната течност е в норма. В конкретния случай имаме индекс 6, който е в границите на нормата. От проведените измервания на околоплодната течност няма данни тя да е намаляла в степен, която да носи риск за бременната и плода. Вещите лица акушер-гинеколози са категорични, че от записа на 18.03.2019г. няма данни за фетално страдание на плода, които да налагат хоспитализация. Записът е достатъчно продължителен, основната сърдечна честота е в границите на нормата. Регистрирани са 8 движения на плода с налична вариабилност. Записът е разчетен правилно от д-р К.. Според експертите, към 9ч. на 18.03.2019г. не съществуват индикации за незабавна хоспитализация на ищцата. Според тях смъртта е настъпила между 18.03.2019г. и 19.03.2019г., като не може да се определи точен час. Най- вероятната причина за смъртта е увитата пъпна връв около врата на плода. Вещите лица изключват причина за смъртта да е „внезапна загуба на сърдечните тонове на плода", тъй като това често пъти е свързано с патологично развитие на бременността - прееклампсия, диабет, трансфузионен синдром, тромбофилия и други. А при ищцата няма данни за патологична бременност. Според вещите лица бременността на А.Р. е хронологично преносена, тъй като няма данни за биологична преносеност, която се установява след раждането на плода. За това говори и фактът, че бременността е продължила 41 седмици, като се приема, че до 42 седмици е нормално да завърши една бременност. Преценка дали е налице биологично или хронологично преносване се извършва на базата на състоянието на плода и плацентата. За плода повечето фактори се определят след раждането. Вътреутробно свидетелство за преносване могат да бъдат намалените детски движения, намаляване на растежа. В конкретния случай няма данни за биологично преносване при проследяването и след раждането. В документацията състоянието на плацентата е определено като II- III степен на зрялост. Състоянието на водите на бременната и плацентата са фактор за класификация на преносването като физиологично или биологично. При преносена бременност е налице повишен риск и заплаха за плода, в случай че той действително е преносен и ако има доказателства за настъпили изменения и страдание на плода.

Вещите лица АГ са категорични, че бременността на А.Р. не е била патологична - протекла е нормално, без допълнителни усложнения и заболявания, и без хоспитализации. Експертите посочват, че е възможно в хода на проследяване на бременността наблюдаващия акушер-гинеколог да констатира наличието на патология на пъпната връв на плода, когато се касае за истински възли, брой на съдовете и прикрепването на пъпната връв към плацентата. Дължината на пъпната връв не може да бъде определена чрез ултразвук, следователно не може да бъде фактор при избора какъв вид родоразрешение да се извърши. Ако е прекомерно къса, пъпната връв може да окаже известни затруднения при израждането на плода поради опъването й и тегленето на плацентата или в случаите на притискането на пъпната връв между плода и таза. В случаи на увиване на пъпната връв, вътреутробната асфикция се дължи на намаления приток на кръв към плода.

На въпроса дали са налице записи в медицинската документация дали с родилката А.Р. да е обсъждан начина за родоразрешение, дали някъде е описано , че тя настоява за естествено раждане, както да са и давали препоръки от наблюдаващите акушер-гинеколози за Цезарово сечение, вещите лица АГ отговарят така: В плана за раждане пациентката категорично заявява, че желае да ражда по естествен път. Възможно е да са били провеждани разговори с нея за Цезарово сечение, които не е задължително да бъдат регистрирани в документацията. Няма абсолютни индикации за Цезарово сечение, но дори в хода на нормално раждане е възможно да се наложи Цезарово сечение. Според тези вещи лица възрастта на пациентката и проблемите й с щитовидната жлеза не са допълнителен рисков фактор.

При сравнение на записа на тоновете от 13.03.2019г. със записа от 18.03.2019г., вещите лица не са забелязали съществени разлики. На записа от 18-ти март се установява добра вариабилност и се регистрират 8 движения на плода. Записът е както при спящо бебе. При спящо бебе е необходимо да се направи повторен запис след определено време.

В самостоятелното си заключение на л.655 – 693 от делото вещото лице съдебен лекар д-р Г. посочва, че въпреки че плодът е бил доносен, според епикризата на МБАЛ „Св.София“, д-р Г. счита, че са налице данни за хронична плацентарна инсуфициенция от по-ниското тегло на плода 2 540 гр. и по-малък ръст 46 см., които са антропологични показатели на ретардиран плод /задържан плод в развитието си/. Това по-ниско тегло и ръст при мъртвороденото се резултат на установените плацентарни инфаркти. Тези инфаркти вероятно са резултат на прекараните от майката по време на бременността й инфекции, вкл. с доказана висока стойност на Ц реактивен протеин /започнала вирусна инфекция и усложнена с бактериална/. Вещото лице счита, че категорично е пропусната добрата диагностика на плацентата, основна причина за смъртта на плода на ищцата. Вещото лице посочва, че в конкретния случай при ищцата провеждането на оперативно родоразрешение преди термина е било единственото правилно решение. За това твърдение основанията й са следните: налични инфаркти на плацентата /не диагностицирани от ехографистите в МЦ „Фемина“/; възрастта на бременната; високата й телесна маса. Категорично в конкретния случай се е налагало пред термина оперативно родоразрешение и в никакъв случай по нормален път.

На въпроса какво означава констатираната при аутопсията на плода „мацерация“ на плода „парциални мацерации на плода“ и послесмъртни петна, вещото лице пояснява, че „парциална мацерация“ е неточен и неприемлив термин. Плодът е с „мацерирана“ кожа след настъпването на смъртта му от престоя в околоплодната течност. Точен извод за часа на настъпилата смърт на плода, не може да бъде направен, въз основа на мацерационни промени по кожата на плода. Мацерация на кожата при преносен, мъртъв плод настъпва по- бързо, поради липсата на верникс казеоза /защитен слой на кожата на плода/ от престоя в околоплодната течност. Тези изменения може да се развият и до час и след няколко часа от смъртта на плода, може да са със същия вид и при смърт от по- дълъг период от време. Клинично, извод за категоричната смърт на плода, единствено може да се направи от момента на установената липса на сърдечна дейност на плода, при последния преглед извършен в МЦ Фемина. Отчетените при аутопсията послесмъртни петна са получени след настъпилата вътреутробна смърт на плода.

Във връзка с установената при мъртвородения плод цианоза съдебният лекар пояснява, че при плода на ищцата е настъпила ТРЕТА степен на кислороден глад, като плода е преминал през първата фаза, видно от наличен мекониум в околоплодните води, настъпила е втората фаза, довела до аспирация на мекониум в дихателните пътища и е последвала третата, фаталната фаза за плода.

За разлика от останалите три вещи лица АГ, съдебният лекар счита, че са допуснати нарушения при проследяването на бременността на А.Р. - допуснато е недиагностициране на плацентарната патология, която е налагала единственото правилно, пред термина оперативно родоразрешение. Не е имало никаква пречка и при установените намалели околоплодни води, А.Р. да бъде незабавно насочена за предизвикване на раждане по оперативен път. Според д-р Г. не е взето под внимание високата телесна маса, бързо завишена след забременяването й, която на фона на възрастта й, също е била предиспозиция за усложнения от родовия процес и за плода. Пропусната е правилната диагностика на плацентарната патология в конкретния случай.

За разлика от трите вещи лица акушер-гинеколози съдебният лекар счита, че независимо от отчетените данни от записа на 18.03.2019г., А.Р. е трябвало незабавно да бъде насочена за оперативно родоразрешение. Още е имало шанс за живота на плода й, независимо от данните за хроничното му фетално страдание. Съдебният лекар е категоричен, че при записа на 18-ми март има данни за хроничното страдание на плода.

Д-р Г. също приема, че смъртта на плода е настъпила след 18.03.2019г. и не може да се определи точен час. Тя обаче е категорична , че смъртта е настъпила, поради недооценените рискови данни за намалена околоплодна течност, увеличеното тегло на майката, възрастта й, първо раждане, плацентарната патология и преносената бременност. Посочва, че във всеки момент преди настъпването на смъртта било възможно да се роди жив плод. При правилно взето решение за раждане по оперативен път преди термина е имало голям шанс плодът да остане жив, независимо от данните за задържане в развитието му.

Съдебният лекар поставя под сериозно съмнение отразеното в медицинската документация, водена по време на раждането на мъртвия плод, че основно значение за механизма на настъпилата смърт на плода е описаната стегнато увита пъпна връв около врата на плода. Такъв факт от отпечатък /странгулационна бразда/ на тази стегнато увита пъпна връв не е описан при аутопсията на плода. Самата пъпна връв не е измерена нито при раждането, нито при патологоанатомичното изследване, поради което не може да бъде определена като „къса“. Според д-р Г. това не позволява с категоричност да се приеме, че именно тази странгулация е причината за настъпилата смърт от механична асфиксия. Плодът е ретардиран, с кръвоизливи в надбъбреците, плацентата е с установени макроскопска патология - инфаркти /макар и неизследвани микроскопски/ и може да се твърди, че плодът е умрял поради плацентарната патология, преносването му и неправилното акушерско поведение, без взето решение за пред термина секцио Цезареа. Описани зони на инфаркти на плацентата, са довели до хроничен кислороден глад при плода и задържане в развитието му, каквото се отчита категорично в телесната му маса. Кафеникавото оцветяване на околоплодните води се дължи на отделен мекониум /фекалии/ от плода при първата степен на настъпилата асфиксия при затягането на пъпната връв около врата му. Втората степен е довела до аспирацията на този мекониум. Наличните кръвоизливи в надбъбреците сочат Ш степен на асфиксия. Касае се за мъртъв плод от патологията на плацентата и неправилно изчакващо поведение за спонтанно раждане. Плодът е имал известен шанс, ако е било предприето оперативно плодоразрешение на 13.03.19 г. в деня на термина. Неправилно е назначено проследяване на плода след тази дата.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Ответникът, болнично заведение, носи гаранционно обезпечителна отговорност по чл.49 от ЗЗД за виновните действия или бездействия на своите служители – лекари и медицински персонал, на които то е възложило осъществяването на медицинска дейност и отговаря за техните вредоносни действия или бездействия. Вредите следва да са причинени непосредствено от лицата, на които е възложено извършване на медицински действия, и тези лица следва да са действали виновно и да отговарят на основание чл.45 от ЗЗД.

Ответникът Ж.П.К. носи лична отговорност за причинени вреди от нейно виновно и противоправно действие или бездействие, на основание чл.45 от ЗЗД.

Константна е практиката на ВКС, че когато се касае за деликт при изпълнение на медицинска дейност, при формиране на вътрешното си убеждение относно наличието или липсата на неправомерно поведение на медицинските специалисти и връзката му с конкретно посочените вреди, съдът следва да съобрази, че медицинската помощ е правнорегламентирана дейност /така напр. в Решение № 60289/4.07.2022г., гр.д.№ 131/2021г., ІІІ г.о., ВКС, Решение № 103 от 25.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2700/2018 г., III г. о., ГК/.

Съгласно чл. 80 от Закона за здравето, качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6 ал.1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Съгласно чл.6 ал.1 от ЗЛЗ (в редакция към ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019г., като приложима по спорното правоотношение), дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната М.П.и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредба на министъра на здравеопазването.

Действащият медицински стандарт в областта на АГ през 2019г. е утвърден с Наредба № 12 от 21.07.2014г. за утвърждаване на медицински стандарт "Акушерство и гинекология". Отделно от правилата на стандарта, медицинските специалисти са длъжни при оказване на М.П.да прилагат методи и средства, които са утвърдени от медицинската наука и практика. От тях се изисква при изпълнение на своята професия да проявяват изключителна добросъвестност и да използват всички свои знания и достъпни за тях средства за опазване и възстановяване на здравето на хората. Съгласно чл.81 ал.2 от ЗЗ медицинската помощ се осъществява при спазване на принципите за своевременност, достатъчност и качество, както и при зачитане правата на пациента. Освен това медицинската дейност се урежда не само от правни норми, но и от етичните кодекси , приети от съсловната организацията на лекарите – Българския лекарски съюз. Поради това осъществяването на медицинската дейност следва да отговаря и на етичните изисквания към упражняването на медицинската професия.

Наблюдението на бременни и родилки се осъществява от лечебни заведения за специализирана извънболнична помощ. Такова заведение е „М.Ц.– Ф.– М - А.ЗА И.С.М.П.“ ООД, в което е извършвано наблюдение на бременността на ищцата. Медицинският център не предлага родилна помощ. Бременните, които се наблюдават в центъра, се насочват да родят в лечебно заведение за болнична помощ. Непосредственото наблюдение на бременността на ищцата се е осъществявало от д-р М.В.Д., акушер-гинеколог, която, освен собственик и управител на центъра, работи в него като лекар. В Центъра работи и другия негов собственик и управител, д-р Ж.П.К., също акушер гинеколог, която не е била наблюдаващ лекар на бременността на ищцата, но е извършила един преглед на А.Р. на 18.03.2019г.

Когато съдът се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска дейност и налице ли е лекарска грешка, като основание за отговорността по чл. 49 от 33Д и чл.45 от ЗЗД, той е длъжен да изследва две групи факти от поведението на медицинските специалисти – на първо място да установи какви действия са били предприети или не са били извършени от медицинските специалисти и на второ място да провери доколко те са отговаряли на дължимото, съобразно утвърдените медицински изисквания – да посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики. На следващо място, по иска по чл.49 от ЗЗД и по иска по чл.45 от ЗЗД съдът следва да обоснове дали именно поради противоправното поведение на лекарите и другите медицински работници, които осъществяват работа в интерес на възложителя /първия ответник/, както и дали в резултат на противоправното поведение конкретно на втория ответник, е настъпил вредоносния резултат /така виж и посочените по-горе две решения на ВКС/.

Ищцата твърди, че за ответниците е съществувало задължение да й предоставят М.П.своевременно и с качество, съобразено с приложимите медицински стандарти и достижения на съвременната медицина. Въпреки записа на сърдечните тонове от 18.03.2019г., който е показал заплаха за живота на плода предвид повишения риск от усложнения поради преносването на бременността и поради възрастта на родителката, нищо не е предприето за предотвратяване на увреждането. Ищцата не е била хоспитализирана в медицинско заведение, оказващо родилна помощ, не е била подложена на по-обстоен преглед, не е била поставена под наблюдение, дори не е проследено състоянието на плода в следващите часове след прегледа на 18-ти.

По делото се установи, че А.Р. е била в първа бременност /т.н. първескиня/, на 41г., нямала е оплаквания по време на бременността, не е била хоспитализирана, работела е и не са й били издавани болнични листове. От проведените й, назначени от д-р М.Д. изследвания е видно, че по време на бременността е установено тиреоидно забояване /болест на Хашимото/ – повишени нива на TSH, за които е предписано лечение от ендокринолог. Установени са и повишени нива на CRP, като в средата на бременността, през м.11.2018г. CRP е 55 единици при норма от 5 единици. През януари 2019, когато А.Р. е бременна в 7 месец, CRP е 18 единици. Повишените норми на CRP са ясен показател на възпалителен процес в организма. На ищцата два пъти е предписан антибиотик, като след м.януари 2019г. няма изследване на CRP. Всички вещи лица са категорични, че заболяването на щитовидната жлеза няма влияние върху бременността и плода. Възпалителният процес в организма може да има влияние на бременността. Съдът не възприема заявеното от д-р С. и д-р А. , че нивата на CRP при ищцата не са били високи и не е имало нищо притеснително. При общоприета норма от максимум 5 единици, установената при ищцата стойност от 55 единици и впоследствие от 18 единици следва да насочи наблюдаващия лекар към внимание. В началото на бременността /през третия месец от бременността са записани данните/ ищцата е била с тегло 68г. , а в края - 84кг., при ръст 164 см.

Съгласно т.1.2, глава ХІV от стандарта, специален показател за качество на проследяването на бременността е откриваемостта на следните заболявания и състояния, като в т.1.2.2 са посочени - заболявания и състояния на майката, представляващи повишен и реализиран риск за бременността. Вещите лица са обединени в разбирането си, че бременността на А.Р. е била рискова – първа бременност на възраст от 41г. Според д-р С. и д-р А. при бременни с повишен риск съществува вероятност от поява на усложнения или заболяване на матката и плода. Съгласно пар.1 т.3 от Наредба №12 „бременност с повишен риск“ (рискова бременност) е бременност, при която съществува конкретна заплаха за здравето и живота на бременната (раждащата) и/или концептуса. На ищцата са назначавани от д-р Д. и извършвани изследвания, вкл. и пет ултразвукови изследвания. При извършеното хистологично изследване на плацентата на ищцата на 9.04.2019г. са установени зони с инфаркти. Според вещото лице съдебен лекар инфарктът се развива в резултат на внезапно смущение на притока на кръв в храносмилателната артерия. Прекъсва се кръвоснабдяването на част от плацентата, в резултат на което клетките й умират. Инфарктът причинява некроза на специфична област на плацентата, която става анемична. Това влияе на развитието на плода, който остава ретардиран – при аутопсията е отчетено тегло на плода от 2540гр. при положение, че е бил доносен. Според вещото лице съдебен медик наличието на инфаркти по плацентата могат да се установят с ултразвуково изследване. Това се потвърждава и е описано и в медицинската литература - „Ултразвукова диагностика в акушерството“, д-рА.Д., София, 1994г., стр. 107 и сл. В учебника е посочено, че „ултразвуковият метод представя най-много информация за плацентата и е най-добрият за определянето на локализацията й – точно и неинванзивно“ /л.108/. Описани са и участъците на плацентарен инфаркт – „те са обикновено локализирано прилепнали към базалната плака и могат да се наблюдават като добре отграничени ехо-негативни структури. Това може да причини удебеляване на плацентата и неправилност /нагъвания/ на хоризонталната плака“ /л.118, за улеснение, копие от материала на д-р Д. е приложен към кориците на делото/. Следователно, установяването на инфарктните участъци на плацентата не е невъзможно, то се изучава и практикува от преди повече от 25г. в България и няма основание, като добра практика, да не е било извършено по отношение на ищцата. Още повече, че високите нива на CRP и свързаните с този показател възпалителни процеси са били индикатор за възможни плацентарни промени. Отделно, теглото на плода е изоставало, което също е индикатор за проблеми в изхранването му от плацентата.

На следващо място, установи се, че в периода около термина на ищцата, околоплодните води са били намалени. Д-р С. и д-р А. посочват, че измерения индекс 6 на околоплодната течност към датата на термина е в границите на нормата и не е имало основание за притеснение. Нормата е индекс 5 като минимум. Вероятно само този показател не е достатъчен да алармира медицинските служители за създадения повишен риск при ищцата, но натрупаните няколко фактора опровергават твърдението на двете вещи лица. Към датата на термина – 13.03.2019г. А.Р. е била на 41г. /рисковата бременност се счита след 35г./, била е в първа бременност, теглото й е нараснало с 16 кг. /като отчитането му е започнало през третия месец/ , нивото на околоплодната течност е било намаляло – индекс 6 при минимален индекс 5, плодът е бил с по-ниско тегло от обичайното - от около 3500гр. и е пренасяла. Кръвното й налягане е било повишено от края на м.февруари. Дори и без установена плацетарна патология – сигурен знак за невъзможност плодът да се храни и развива пълноценно, тези няколко фактора са били достатъчни наблюдаващият бременността на ищцата лекар да вземе решение за родоразрешение. Стандартното изчакване от 7 дни при преносена бременност, след което да се взема решение за промяна на поведението не е било правилното решение в случая. Твърдението на ответниците, че ищцата била твърдо решена да роди естествено и тя настоявала да продължи да чака и след термина, въпреки предупрежденията на д-р Д. и указанията и да роди с цезарово сечение, съдът приема за недоказани. Установи се от събраните по делото доказателства, че ищцата А.Р. е била неопитна в предстоящата й бременност, раждане и оглеждане на дете. Тя е четяла специализирани книги за отглеждане на дете, посещавала е курсове, подготвяла се е да роди по естествен път, като това е отразила и в плана за раждане. Имала е увлечение в астрологията, влиянието на планетите върху поведението на хората, вярвала е в зодиите и е имала предпочитание кога да се роди детето й. Водените от ответниците свидетели твърдят, че А.Р. отказвала друг начин на раждане освен естественото и чакала зодиака да излезе от рак. Водените от ищцата свидетели от своя страна твърдят, че А.Р. наистина е имала предпочитания да роди естествено и в определена зодия, но никога не би рискувала живота на детето си и би последвала указанията на лекарите и за цезарово сечение, но такива указания не са й били дадени, въпреки притесненията й че не чувства бебето през последните две седмици преди смъртта му. И двете група свидетели са заинтересовани от изхода на делото по см. на чл.172 от ГПК – първите, работят с д-р Д. и д-р К. и са в зависимост /трудова и финансова/ от тях, вторите са роднини на ищцата. Както съдът вече посочи, медицинската помощ е правнорегламентирана дейност. В глава ХХV от АГ стандарта изрично е описано, че при отказ за подлагане на диагностично-лечебна дейност се съставя декларация за отказ. Отделно, в съставените амбулаторни листове, които се подписват от пациента, също е могло да се отрази, че на ищцата е дадена препоръка за родоразрешение. Медицинска документация във връзка с предоставена информация за препоръката на лекаря, каквато се твърди, че е дадена, липсва. Липсва и изричен писмен отказ на ищцата да й бъде извършено родоразрешение. Установи се, че при проведеното раждане в МБАЛ „Св.София“ ищцата е била информирана за възможните два начина на раждане на мъртвия плод, вслушала се е в препоръките на лекарите и е взела решение как да роди. Не може да се твърди, че 6 дни по-рано, на датата на термина, тя е отказвала категорично да обсъжда преждевременно раждане, въпреки препоръките на д-р Д.. При липсата на медицинска документация за отказ или за назначена промяна в поведението на бременната, съдът приема, че А.Р. не е получила адекватна информация от наблюдаващия лекар за необходимостта да роди на термина, поради което е предприела изчакване на естественото раждане, след като й е обяснявано от медицинските специалисти при ответника, че преносване със седмица до две седмици не е опасно. Лекарят е длъжен да упражнява професията си добросъвестно и правомерно и да съблюдава добрата медицинска практика. В случая д-р Д. е следвало да проследи качествено бременността на ищцата, която й се е доверила, като ползва съвременна медицинска техника и да й осигури своевременна, достатъчна и качествена грижа. На 13.03.2019г. в деня на термина д-р Д. е следвало да обсъди с ищцата незабавното й раждане. Дали е следвало да бъде естествено предизвикано раждане /каквото е направено 6 дни по-късно/ или раждане с цезарово сечение, е било въпрос, който лекарят и пациента и следвало да обсъдят и решат. И в случай, че А.Р. откаже раждане, то тогава това е следвало да бъде документирано. При медицинската дейност не се дължи резултат, а надлежно поведение , което отговаря на правилата на лекарската професия и лечебната дейност. Налице е противоправно поведение от д-р Д., която не е извършила качествена диагностика на плацентата, не е оценила рисковите данни за намалена околоплодна течност на родилката, увеличено й тегло, възрастта й, факта че се касае за първо раждане, не е установила плацентарната патология и е пренебрегнала факта за преносената бременност и поради неадекватната оценка не е насочила на 13.03.2019г. ищцата за раждане. Насочването на ищцата към ежеседмично наблюдение при тези отчетени за родителката фактори е професионална небрежност. И в този смисъл съдът не кредитира заключенията на трите вещи лица акушер-гинеколози, че поведението на д-р М.Д. е било правилно. Забавянето на раждането със седмица при минимални количества околоплодна течност / което сочи на хронологично преносване/, при плацента, която не осигурява нормална среда, при родилка в рискова възраст, е било равностойно на игра на руска ролетка, което съвременната медицина не следва да допуска. Действията на медицинските специалисти са били меко казано такива каквито биха били векове назад – прослушване на тонове и изчакване на естествено раждане. Съвременната медицина позволява навременна намеса при рискова бременност и предотвратяване на фатални резултати, от каквато възможност ищцата е била лишена. Съдът не може да възприеме безусловно заключенията на вещи лица акушер гинеколози. Отговорите на трите вещи лица АГ съдът обсъди наред с останалите доказателства по делото, прецени ги във връзка с правилата на логиката, на своя житейски и професионален опит, и намира че следва да възприеме заключението на съдебния лекар досежно неадекватността на поведението на медицинските специалисти в МЦ. Съдебният лекар е този, който може да даде заключение за причината за смъртта на плода. Експертите акушер-гинеколози нямат тази експертиза. А установяването на причината за смъртта помага да се проследи какво се е случило назад във времето по време на бременността, имало ли е и кои са били рисковите фактори. Обяснението на акушер гинеколозите, че медицинските специалисти в МЦ са спазили АГ стандартите и добрата медицинска практика е в противоречие в настъпилия неблагоприятен за родилката резултат и не обяснява разликата в поведението на лекаря при наблюдение на родителка на 20г., на 30г. и на 40г. А.Р., на 41г. е била проследявана така, както и една родилка на 20г. Предположението на акушер гинеколозите, че плодът е починал в резултат на задушаване от пъпната връв, както е отбелязано в епикризата, съставена от д-р Д., се опровергава както от находката на лекарят, извършил аутопсията на трупа, за липса на странгулационен белег, така и от липсата на типичните движения на задушаващия се плод при механична асфикция. При ищцата не са установени резки движения на плода в резултат на задушаване от пъпна връв, което сочи че плодът е починал по друг механизъм – поради патологията на плацентата, описан от д-р Г.. Съдът не поставя под съмнение компетентността на вещите лица акушер-гинеколози /притежават научни титли и голям професионален опит/, нито начина, по който са обосновали заключенията си. Поставя обаче под съмнение верността на изводите им и обективността на заключенията им, който са в противоречие с вътрешното убеждение по съда по см. на чл.12 от ГПК.

Професионална небрежност е проявила и д-р К. при прегледа на ищцата на 18.03.2019г. Въпреки , че не е била наблюдаващ лекар на бременността на ищцата, тя е била длъжна да окаже качествена и навременна лекарска грижа. Въпреки че при NST за плода са отчетени 8 движения в продължение на 30 минути, от документите на ищцата д-р К. следва да я видяла възрастта й, датата на термина, последното екографско изследване , ниското ниво на околоплодна течност, измерено 5 дни по-рано, последният NST от петък, 15.03., когато , след продължителни измервания е прието, че плодът отново спи, тя не е предприела насочване на ищцата за раждане или дори не е обсъдила състоянието й с д-р Д.. Приела, е че щом плодът все пак се движи и има сърдечна дейност, родилката може да изчака плановия си преглед при наблюдаващия лекар на следващия ден. Налице е неправилна оценка на този запис. Плодът не е бил заспал, а страдащ от липсата на кислород, който плацентата вече не му е осигурявала, и умиращ.

Твърдението, че настъпилите за ищцата последици са в резултат на независещи от лекарите при МЦ причини, респ. че се касае за случайно събитие, което изключва противоправността и вината на д-р Д. и д-р К., не намира опора в доказателствата по делото. Случайните събития се отличават от противоправните деяния по своята непредвидимост и непредотвратимост. Когато заболяването следва своя естествен ход, който не може да бъде предотвратен, не е налице противоправно деяние. Може обаче дадено събитие да не може да бъде предвидено, но да е възможно последиците от него да бъдат ограничени чрез своевременно разпознаване на усложнението, предприемане на адекватно лечение и прекъсване на усложнението. Ако е било обективно възможно предотвратяването на всички или на някои от отрицателните последици от настъпилото усложнение, но не са предприети никакви действия или предприетите действия са били неадекватни, бездействието или неправилните действия ще са противоправни /така „Медицинският деликт“, М.Ш., Център за обучение на адвокати „К.Ц.“, 2018г./. В случая няма внезапна загуба на сърдечните тонове на плода – за това са категорични всички вещи лица. Допълнително, това се установява от констатациите при извършената аутопсия – ако сърцето е спряло, плодът е нямало да вдиша околоплодни води, а такива са установени в бронхите на белите дробове. Не е установена и внезапна странгулация на плода с пъпната връв – белег от странгулационна бразда не е установен при аутопсията, а е и налице вдишване на околоплодни води, което при внезапно задушаване от пъпната връв не може да се получи. Инфарктите по плацентата са могли да бъдат диагностицирани при ултразвуково изследване и с това да се определи какво да бъде бъдещото поведение спрямо родилката. Плацента, която не може да осигурява достатъчно храна и кислород за плода, определя бременността като рискова за живота на плода и предполага специално наблюдение и дори хоспитализация. При ищцата няма настъпило случайно, непредвидимо събитие, а проявена небрежност.

Бременността на А.Р. в началото е била рискова заради възрастта й, но в края на термина бременността е станала патологична заради изявената плацетарната патология. Терминът паталогична бременност е дефиниран в пар.1 т.4 от Наредба №12- при която съществува заплаха за здравето и живота на бременната (раждащата) и/или концептуса вследствие изявата на конкретния риск/ове. Заради реалната заплаха за плода, тя е следвало да бъде спешно хоспитализирана на основание медицинския АГ стандарт, т.4.1.3, глава ХVІ още на 13.03, след това на 15.03. и най-късно на 18.03.2019г., за да може да бъде спасен плода. Дали е щял да бъде спасен, не е ясно, но както съдът вече отбеляза лекарят не дължи резултат, а адекватно и качествено поведение. Ответниците не установиха д-р Д. и д-р К. да са ползвали всички свои знания и налична техника, за да опазят живота и здравето на плода, който след термина е починал.

Налице е противоправно поведение както у д-р Д. като наблюдаващ лекар, така и у д-р К., която е извършила един преглед на ищцата. Между проявената лекарска небрежност на д-р К. и д-р Д. /пропуски, грешки, забавяне/ и настъпилия неблагоприятен за ищцата резултат - смъртта на плода, е налице пряка причинно следствена връзка. Не е необходимо да се установи вината на лекарите, тя се предполага. Ответниците са тези, които следва да установят, че лекарите нямат вина за настъпилия неблагоприятен резултат, т.е. че са положили дължимата грижа, че са направили всичко необходимо, за да не бъде увреден пациентът. Това по делото не се установи. Всеки от ответниците следва да отговаря солидарно , тъй като всеки от тях е отговорен за настъпилия неблагоприятен резултат. Още в ППВС №7/29.12.1958г., което е запазило актуалността си и днес, е прието, че пострадалият има възможност да предяви иска за обезщетение солидарно срещу непосредствения извършител и лицето, което му е възложило работа, или по избор срещу един от тях. Ищцата е предявила иска както срещу медицинския център, възложил работата по медицинска дейност на д-р К. и д-р Д., които са причинили вреда на ищцата противоправно и виновно, така и срещу д-р К., като непосредствен извършител на деликта.

Ищцата е загубила първородното си дете. Касае се за потенциално жизнеспособен плод, който е починал след датата на термина. Налице е субект, въпреки и мъртво роден, който е признат от закона за такъв /ЗГР/ – мъртво роденото дете може да бъде погребано, издава му се и акт за смърт. Изградената силна връзка между майката и ембриона, когото тя е износила до края на термина, е призната от ЕСПЧ и се приема като „семеен живот“ по см. на чл.8 от ЕКПЧ – напр. по делата H.v.V. /жалба № 55525/00/, Zna. v. Russia /жалба № 77785/01/, Maric v. Croatia /жалба № 50132/12/. В този смисъл тази връзка е защитима от закона и при нарушаването й е допустимо да се търси обезщетение. В ТР по т.д.№ 1/16г., ОСНГТК на ВКС също е прието, че обезщетение може да търси всяко лице, което е създало трайна и дълбока връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Събраните по делото гласни доказателства установиха търпяната от ищцата душевна болка и страдание от загубата на бебето. Ищцата е изпаднала в депресивно състояние, загубила е интерес към живота, не можела да живее пълноценно, ограничила социалните си контакти, затворила се в себе си. Опитвала се да преодолее мъката и съответно да намали вредите, като се обърнала за помощ и към психиатър и психолог, но без успех. Причинената й емоционална травма ще я съпътства до края на живота й. Причинените вреди – болки и страдания на ищцата, следва да бъдат възмездени, като размерът им съдът определя по справедливост /чл.52 от ЗЗД/. Съобразявайки причинените болки и страдания, съдът намира, че следва изцяло да уважи предявения частичен иск в размер на 25 001лв.

Върху размера на присъденото обезщетение ответниците дължит лихва за забава. При непозволено увреждане длъжникът изпада в забава без покана, в деня на непозволеното увреждане. От този момент се начислява законната лихва. Ищцата претендира лихва за забава от деликта. Съдът приема, че датата на деликта е датата, когато е установена смъртта на плода – 21.03.2019г. Това е датата на увреждането и присъжда лихвата, така както е поискана.

Възраженията на третото лице помагач за това какво покрива застраховката на ответниците, касаят отношенията между застрахователя и ответниците, не са предмет на това дело и съответно няма да бъдат обсъждани от съда в това производство.

По разноските:

При този изход на делото ищцата има право на разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Ответниците нямат право на разноски.

Ищцата претендира разноски по списък, вкл. и адвокатски хонорар в размер на 7 788лв. Ответниците оспорват размера на претендирания адвокатски хонорар като прекомерен. Възражението им е основателно. С оглед цената на предявения частичен иск, с оглед на фактическата и правна сложност на делото и неговата продължителност, на ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2500лв., което е два пъти минималния размер адвокатски възнаграждения по чл.7 от Наредба №1 за минималните размери адвокатски възнаграждения. Съобразно останалите съдебни разноски по списъка, на ищцата се дължи общо сумата 5 958,20лв. разноски. Разноските се дължат поравно, а не солидарно, тъй като законът не предвижда в ГПК солидарна отговорност за разноски.

Воден от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „М.Ц.– Ф.– М - А.ЗА И.С.М.П.“ ООД, ЕИК********, със седалище *** и адрес на управление ***, и Ж.П.К., ЕГН **********, адрес: ***, да заплатят на А.Р.П.-Р., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.49, чл.45 и чл.86 от ЗЗД, солидарно сумата от 25001лв., ведно със законната лихва от 21.03.2019г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на мъртвороденото й дете, починало на 21.03.2019г. в резултат на проявена от д-р М.Д. лекарска небрежност при проследяване на бременността й, изразяваща се в пропусната добра диагностика на плацентата и недиагностициране на плацентарна патология, недооценени рискови данни за намалена околоплодна течност, за увеличено тегло на майката, за възрастта й, за първо раждане и за преносената бременност, и в резултат на проявена от д-р Ж.К. лекарска небрежност при проведен на 18.03.2019г. преглед, като не е разчела правилно записа от NST и е неглижирала състоянието на родилката, при което е съществувало заплаха за живота на плода, като искът е предявен като частичен от иск за сумата от 150 000лв., както и да й заплатят поравно сумата 5 958,20лв. разноски по делото.

Решението е постановено с участието на З. „А.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище ***, като третото лице помагач на ответниците.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в 2 седмичен срок от връчването му на страните и на третото лице помагач.

Съдия: