Производството е по реда на глава XII от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН, във вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Касационното производство е образувано по касационна жалба от И. А. М. с адрес: [населено място], [улица], чрез пълномощника си адв. М. З., против решение № 123 от 13.08.2025г., постановено по анд. № 233/2025г. на PC-Ихтиман, с което е потвърден ЕФ № 8504397726 на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Недоволен от така поставения съдебен акт касационният жалбоподател го обжалва като неправилен, неоснователен, съставен при нарушение на закона и процесуалните правила - пороци, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Иска се отмяна на решението и отмяна на електронния фиш.

В съдебна заседание представляван от адв. Занев поддържа касационната жалба. Претендира съдебни разноски, за което представя списък.

Ответникът по касационната жалба – Агенция „Пътна инфраструктура“ не се явява и не дава становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура София дава заключение, че решението правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Административен съд София - област, като обсъди изложените в жалбата оплаквания, доводите и възраженията на страните и след като извърши служебна проверка валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, счете следното:

Предмет на касационна проверка е решение № 123 от 13.08.2025г., постановено по анд. № 233/2025г. на PC-Ихтиман, с което е потвърден ЕФ № 8504397726 на Агенция „Пътна инфраструктура“. С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504397726, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 1 и 3 от ЗДвП, вр. чл. 179, ал. 3 от с.з., на И. М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

Отговорността на Михов е ангажирана за това, че на 03.01.2021 г. около 16:11 часа с устройство № 10012, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, монтирано на автомагистрала „Тракия“, км 43+448 е бил заснет лек автомобил с рег. № [рег. номер], който се е движел с посока намаляващ километър. Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е регистрирала автомобила, тъй като по електронен път е отчела, че за него няма заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

За да постанови своя резултат районния съд е приел, че ЕФ е издаден от компетентен орган; нарушението е безспорно установено, обстойно е обсъдена давността, като е приел, че в конкретния случай към момента на постановяване на съдебния акт, обикновената давност за наказателно преследване, с оглед разпоредбите на чл. 82, ал.1, т.5 от НК и чл. 82, ал.4 от НК.

Настоящият касационен състав счита, че в случая е изтекла погасителната давност за преследване на административнонаказателното нарушение, което е основание за отмяната на наказателното постановление.

Безспорно от доказателствата по делото се установява, че административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на И. М. е извършено на 03.01.2021г. Към датата на постановяване на настоящото решение е изтекъл срок, надвишаващ 4 години и 6 месеца от датата на извършване на нарушението.

Към момента на постановяване на настоящото решение са налице предпоставките на чл. 289, ал. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, за които съдът следи служебно. Съгласно препращащата норма на чл. 11 ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Изтичането на давността, респ. на абсолютната давност е именно от кръга обстоятелства, изключващи отговорността, т. е. по отношение на тях, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго, следва да се прилагат правилата на НК.

Уредбата на института на давността относно наказателното преследване по НК е приложима по отношение административните нарушения, тъй като давността за изключването му не е регламентирана в ЗАНН - по аргумент от чл. 11 във вр. чл. 34 от ЗАНН. По посоченото препращане субсидиарно приложение намират разпоредбите на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5, вр. ал. 3 от НК. Михов е санкциониран за нарушение, което е извършено на 03.01.2021 год. Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл. 80 от НК. В случая с оглед вида на наложеното наказание - “глоба”, това е срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК в редакцията на нормата, обн., ДВ, бр. 26 от 2010 год. – три години. Следователно срокът по чл. 81, ал. 3 от НК е четири години и половина от извършване на деянието – чл. 80, ал. 3 от НК. В разглежданата хипотеза този срок е започнал да тече от датата на извършване на нарушението – 03.01.2021 год. и до постановяване на настоящия съдебен акт е изтекла абсолютната давност от четири години и шест месеца.

В тази връзка следва изрично да бъде посочено, че отмяната на ревизираното съдебно решение не се дължи на каквото и да било допуснато от РС Ихтиман процесуално нарушение. Напротив от фактите по делото се установява, че съдът е провел съдебното производство в кратък срок, като към момента на постановяване на неговото съдебно решение, давността не е била изтекла.

С оглед изхода на спора и своевременно претендираното претендираните разноски от страна на касационния жалбоподател, съдът съобразявайки направеното възражение за прекомерност и действителната фактическа и правна сложност на спора следва да осъди Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на И. А. М. съдебните разноски в размер на 400 лева.

Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. II от АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, Административен съд София област, I-ви касационен състав

РЕШИ:

OТМЕНЯ решение № 123 от 13.08.2025г., постановено по анд. № 233/2025г. на PC-Ихтиман, с което е потвърден ЕФ № 8504397726 на Агенция „Пътна инфраструктура“.

ОТМЕНЯ Електронен фиш № 8504397726, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 и 3 от ЗДвП на И. А. М., е наложена "глоба" в размер на 300 (триста) лева, за нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6, вр. чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата и ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство.

Осъжда Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на И. А. М., [ЕГН] от [населено място], [улица],  съдебни разноски в размер на 400 (четиристотин) лева.

Решението е окончателно.