О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 51 от 08.01.2021г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, дванадесети състав, в закрито заседание на осми
януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Диана Ганева
като разгледа докладваното от
съдия Ганева административен характер дело номер 46 по описа за 2021 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 53б, ал.
7 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), във връзка с чл. 126 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано по жалба на К. П. Т.,
представляващ „Стрейтлайн“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Добруджа“ №6, ЕИК 175195729 против Заповед № 18-10703-05.11.2020г. на
началника на СГКК Бургас, с която е одобрено изменението в кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр.Бургас. Твърди се в жалбата, че оспорената
заповед е нищожна и назаконосъобразна и са изложени подробни аргументи в таза връзка. В жалбата е
направено и искане, формулирано по следния начин: „макар, че предварителното
изпълнение не е допуснато от административния орган с цел да бъдат осуетени
правните последици от обжалвания от мен акт, на основание разпоредбата на
чл.166, ал.4, вр.ал.2 от АПК, във вр. с чл. 53б, ал.9 от ЗКИР, моля съда да се
произнесе по това искане и ако прецени,
че е налице допуснато предварително изпълнение на обжалваната заповед, да спре
това предварително изпълнение“.
Правилото на чл. 53б, ал.
9 ЗКИР регламентира,
че обжалването на заповедта по ал. 7 и 8 не спира изпълнението й, освен ако
съдът не постанови друго. Следователно предварителното изпълнение е допуснато
по силата на закона, породи искането за спиране изпълнението на
административния акт е допустимо.
Разгледано по същество е
неоснователно. Съображенията за това са
следните:
В случаите, в които законодателят
разпорежда предварително изпълнение на определена категория административни
актове, каквато е и разпоредбата на чл. 53б,
ал. 5, т. 1 от ЗКИР,
приложима в настоящия случай, той презумира наличието на особено важни държавни
или обществени интереси, чиято защита изисква незабавна намеса на
административния орган. Предвид това, в тежест на жалбоподателя е да посочи и
установи пред съда обстоятелствата по чл. 166, ал.
2 АПК, при които
спирането на изпълнението на акта е основателно – такива, които по значимост
могат да бъдат противопоставени на онзи обществен интерес, заради който
законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по
силата на закона. Изведени от посочената разпоредба това следва да са
обстоятелства, сочещи на основателно предположение за настъпването на
значителна или трудно поправима вреда за жалбоподателя от предварителното
изпълнение на акта.
Чл.166, ал.2 от АПК разпорежда, че
изпълнение, допуснато с разпореждане, може да се спре само въз основа на нови
обстоятелства. Изискването на чл. 166, ал.
2 от АПК за наличие на
нови обстоятелства е относимо и в случаите, когато предварителното изпълнение
на административния акт е допуснато по силата на закона, както е в настоящия
случай. Това означава, че законодателят е презюмирал наличие на особено важни
държавни и обществени интереси, като е постановил предварително изпълнение на
всички заповеди, издадени на основание чл. 53б,
ал. 5, т. 1 ЗКИР.
За разлика от предварителното
изпълнение, допуснато с разпореждане по чл. 60, ал. 1
АПК, тук самият
законодател въвежда презумпция, че общественият и държавният интерес надделяват
над личния (в случая интересът на юридическото лице). Преценката не е на
органа, а на законодателя. Съобразно константната съдебна практика, засягането
на търговски интереси, не са от категорията на тези, които могат да бъдат
противопоставени на значимите обществените и индивидуални интереси, предвидени
в чл. 60, ал. 1
от АПК.
От анализа на цитираната уредба
следва извод, че в тежест на дружеството, поискало спиране на предварителното
изпълнение, е да докаже вероятността за причиняване на значителна или
труднопоправима вреда. В случая по делото не са ангажирани доказателства,
установяващи настъпването на значителни или трудно поправи вреди за оспорващия,
които ще настъпят в резултат от предварителното изпълнение на оспорения
административен акт, а са направени само твърдения в тази насока. Не са налице
и нови обстоятелства, а наличието им е предпоставка за спиране на
предварителното изпълнение на административния акт, липсата на която е
достатъчно основание за отхвърляне на искането.
От събраните по делото до момента доказателства
не е установено нито наличието на нови обстоятелства, нито значителни или
трудно поправими вреди, които ще настъпят за оспорващия в резултат на
предварителното изпълнение на административния акт.
С оглед изложеното, съдът намира, че
наведените в жалбата доводи и представените доказателства към нея, не обосновават извод за оборване на
законовата презумпция, респективно за наличие на предвидените от закона
обстоятелства, даващи основание за спиране изпълнението на административния акт,
поради което искането за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от гореизложените съображения и на
основание чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 от АПК, Административен съд – Бургас,
дванадесети състав,
ОТХВЪРЛЯ искането на К. П.
Т., представляващ „Стрейтлайн“ АД, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Добруджа“ №6, ЕИК 175195729, за спиране на допуснатото по силата
на закона предварително изпълнение на Заповед № 18-10703-05.11.2020г. на
началника на СГКК Бургас, с която е одобрено изменението в кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр.Бургас.
Определението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: