Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Еко стийм 2017“ЕООД, ЕИК 204417121, със седалище и адрес на управление с.Войсил, ул.“20-та“, представлявано от управителя С. С. Б., срещу решение № 96 от 21.01.2024 г. по АНД № 5733 по описа за 2023 г. на ПРС.

Твърди се постановеното решение да е необосновано, неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон.

Според касатора той не е надлежно уведомен за отказа от договора за продажба, съответно този договор е действащ и не подлежи на разваляне. Освен това в конкретния случай се твърди, че уредът не просто е изпробван, а е използван.

В крайна сметка се иска отмяна на обжалваното решение.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

За ответната страна се представя писмено становище по съществото на спора.

За Окръжна прокуратура Пловдив се заема становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което същата се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационната проверка е решение № 96 от 21.01.2024 г. по АНД № 5733 по описа на ПРС за 2023 г., с което е потвърдено НП № 002245/28.08.2023 г. на директора на РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „Еко стийм 2017“ЕООД, ЕИК 204417121, със седалище и адрес на управление с.Войсил, ул.“20-та“№ 1, представлявано от управителя С. С. Б., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл.50, т.2 от ЗЗП на основание чл.207 , ал.1 от ЗЗП.

Настоящата инстанция изцяло споделя изложените от въззивната мотиви и същите не следва да се преповтарят – чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.

Съгласно нормата на чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗЗП потребителят има право да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55, в 14-дневен срок, считано от датата на приемане на стоките от потребителя или от трето лице, различно от превозвача и посочено от потребителя – при договор за продажба. В конкретния случай срокът за потребителя е започнал да тече от момента на приемане на стоката – 27.07.2023 г., доколкото се касае за договор за продажба от разстояние. Потребителят се е възползвал от правото си на отказ в 14-дневен срок като на 08.08.2022 г. е изпратил чрез куриерска фирма ЕКОНТ уведомление до продавача, че се отказва от сключения договор, което е доказано посредством представена като част от АНП товарителница. Следователно, потребителят е упражнил правото в предвидения в закона 14-дневен срок, което прави неоснователни направените в този смисъл възражения по касационната жалба.

Съгласно нормата на чл. 54, ал. 1 от ЗЗП, когато потребителят е упражнил правото си на отказ от договора от разстояние, търговецът възстановява всички суми, получени от потребителя, включително разходите за доставка, без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни, считано от датата, на която е бил уведомен за решението на потребителя да се откаже от договора. В настоящия случай, търговецът е отказал да получи пратката в периода от 22.08.2022 г. до 12.09.2022 г.

Както правилно е обосновал и ПРС не е налице изключение по смисъла на чл.57, т.5 от ЗЗП - процесният продукт система за почистване „ECO 2000 SB” не попада в изключенията на чл.57, т.5 от ЗЗП, според която разпоредба нормите на чл. 50-56 от ЗЗП за правото на отказ на потребителя от договора от разстояние или от договора извън търговския обект не се прилагат за доставка на запечатани стоки, които са разпечатани след доставката им и не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани с хигиената или защита на здравето. Според решение на СЕС от 27 март 2019 г. по дело C‑681/17, член 16, буква д) от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „запечатани стоки, които не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани със защитата на здравето, или по хигиенни причини и които са разпечатани след доставката им“ по смисъла на тази разпоредба, не обхваща стоки като матраците, чиято защитна опаковка е отстранена от потребителя след доставката им. Процесната стока – система за почистване, независимо от факта, че е била запечатана и разпечатана след доставката, може да бъде върната, тъй като не са налице каквито и да са съображения и пречки, свързани с хигиената или защитата на здравето. В т.40 на посоченото решение на СЕС е посочено, че изключението от правото на отказ по член 16, буква д) от Директива 2011/83 е приложимо само ако с разпечатването на опаковката съдържащата се в нея стока става окончателно негодна за продажба поради съображения, свързани със защитата на здравето, или по хигиенни причини, доколкото поради самото естество на тази стока за търговеца е невъзможно или прекомерно трудно да вземе мерки, позволяващи отново да я пусне в продажба, без обаче да наруши едното или другото от тези изисквания.Според т.42, макар потенциално да е бил използван, такъв матрак не се явява само поради това окончателно негоден за нова употреба от трето лице или за ново пускане в продажба. В това отношение е достатъчно например да се припомни, че в хотелите един и същ матрак служи на поредица от клиенти, че съществува пазар на употребявани матраци и че е възможно основно почистване на използваните матраци.

За да бъде даден продукт освободен от правото на отказ по буква д), използването на запечатана опаковка, която може да се състои от защитна обвивка или фолио, трябва да е обусловено от реални причини, свързани със защитата на здравето или хигиената. Това изключение може да се прилага например за следните стоки, ако те са разпечатани от потребителя след доставката: козметични продукти (червила), четки за зъби, самобръсначки и други подобни средства за лична хигиена. Според представения пред районен съд сертификат на стоката, продуктът може да бъде използван в НАССР среда за почистване на повърхности, което води до извод, че поради естеството на системата за почистване търговецът може да вземе мерки чрез основно й почистване и отново да я пусне в продажба. Ноторно известно е, че съществува пазар за употребявани прахосмукачки и системи за почистване.

Отделно от изложеното, т. 37 от преамбюла на Директива 2011/83/ЕС от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета посочва, че „тъй като при продажбите от разстояние потребителят не може да види стоките преди сключването на договора, той следва да има право на отказ от договора. По същата причина на потребителя следва да се даде възможност да изпита и провери стоките, които е закупил, до степен, необходима, за да се увери в естеството, характеристиките и доброто функциониране на стоките. Що се отнася до договорите извън търговския обект, потребителят следва да има право на отказ от договора поради потенциалния елемент на изненада и/или психологически натиск. Упражняването на правото на отказ от договора следва да прекрати задълженията на страните по договора за изпълнение на договора“. А според т. 47 от преамбюла „Някои потребители упражняват правото си на отказ, след като са използвали стоките до степен, която превишава необходимото за установяване естеството, характеристиките и доброто функционирането на стоките. В този случай потребителят следва да не губи правото си на отказ от договора, но следва да отговоря за евентуално намалената стойност на стоките. С цел да установи естеството, характеристиките и доброто функционирането на стоките потребителят следва да борави със стоките и да ги изпробва така, както това би му било разрешено в магазин. Например потребителят следва само да пробва дадена дреха, но не и да я носи. Следователно по време на срока, в който може да се откаже от договора, потребителят следва да борави със стоките и да ги изпробва, като полага необходимата грижа. Задълженията на потребителя в случай на отказ от договора не следва да го разколебават да упражни своето право на отказ от договора“.

Недоказани са твърденията на касатора, че клиентът е разопаковал системата за почистване и я ползвал, като приставките и четките са захабени от употреба, а микрофибърните кърпи изцапани. По делото няма доказателства за фактическото ползване на системата за почистване. Освен това самото разопаковане и изцапването на кърпите, както и захабяването на четките не е основание да се откаже на потребителя правото по чл.50 от ЗЗП, а е основание търговецът да претендира от купувача намалената стойност на вещта по аргумент от чл. 55, ал. 4 ЗЗП. Идентично според чл.14, пар. 2 от Директива 2011/83/ЕС , потребителят отговаря само за намаляване стойността на стоките, причинено от боравене с тях, различно от необходимото, за да установи естеството, характеристиките и доброто функционирането на стоките. Потребителят в никакъв случай не носи отговорност за намалена стойност на стоките в случаите, когато търговецът не го е уведомил за правото му на отказ в съответствие с член 6, параграф 1, буква з).

Неоснователно е възражението по касационната жалба, че непосочването на името на потребителя в НП е СПН. Нарушението е достатъчно ясно описано и конкретизирано с номер на сключения договор за продажба, номера на издадената фактура и номера на продукта.

В конкретния случай, по безспорен начин, се установява, че нарушението на чл. 50 от ЗЗП, за което е санкциониран касатора е извършено. Този извод не се променя и от посоченото в т.7.1 от Условията на „ЕКО СТОЙМ 2017“ ЕООД за сключване на договори извън търговския обект или от разстояние, че потребителят има право да се откаже от сключения договор и да върне предоставената му стока единствено ако стоката не е разопакована и не е използвана по предназначение. Подобна клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 2 и т. 18 от ЗЗП, тъй като се ограничава правото на потребителя, регламентирано в чл. 54, ал. 1 ЗЗП, чрез въвеждане на нерегламентирано задължение и отделно от това изпълнението на задълженията на търговеца са поставени в зависимост от спазването на определено условие (стоката да не е разопакована), което не е регламентирано в чл. 55, ал. 4 ЗЗП.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението.

Обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 96 от 21.01.2024 г. по АНД № 5733 по описа на ПРС за 2023 г.

Решението е окончателно.