Производството е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП вр. с чл.145 и сл. от АПК, образувано по жалбата на Б. Д. О. с постоянен адрес село Дълбоки, община Стара Загора, против Заповед №GPAM 1439271/30.11.2025г, издадена от младши автоконтрольор в РУ Чирпан, ОД на МВР Стара Загора, упълномощен със Заповед №349з-4619/19.11.2025г, с приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 буква „з“ /гг/ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Отнето е СУМПС [номер] със съставяне на АУАН серия GA №4606708/30.11.2025г против жалбоподателя за това, че в южната част на село Винарово управлява товарен автомобил [Марка] с рег №[рег. номер], собственост на Л. В. Т., което е със служебно прекратена регистрация във връзка с чл.143 ал.10 от ЗДвП от дата 28.10.2025г, с което е нарушил чл.140 ал.1 предл първо от ЗДвП –управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Заповедта е връчена на 30.11.2025г с указание за правото да бъде обжалвана в 14-дневен срок пред АС Стара Загора. Жалбата е подадена на 03.12.2025г от адресата на принудителната мярка, поради което е допустима.

С жалбата се иска да бъде отменена Заповед №GPAM-1439271 от 30.11.2025г на младши авкотонтрольор в РУ Чирпан като постановена без основание – отсъства субективния елемент административното нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДвП, посочено като фактически състав на мярката по чл.171 т.1 буква „б“ /гг/ от ЗДвП. Претендират се разноските по делото и присъждане на възнаграждение за адвоката по чл.38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът младши автоконтрольор в РУ Чирпан иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. В писмено становище против жалбата, подадено от редовно упълномощен юрисконсулт е направено възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение в размерите по Наредбата за възнаграждения за адвокатската работа, поради липса на фактическа и правна сложност на делото.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Заповед №GPAM-1439271/30.11.2025г е издадена от компетентен орган, защото с т.5 от своя Заповед № 349з-4619/19.11.2025г Директора на ОД на МВР Стара Загора е делегирал компетентност на младшите автоконтрольори в РУ Чирпан да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 т.1 буква „з“ за нарушенията, извършени на територията на съответното РУ.

Принудителната мярка е наложена с административен акт, чието съдържание съответства на изискванията на закона. Описаните са фактите, представляващи административно наказателния състав на чл.175 ал.3 от ЗДвП, към който препраща чл.171 т.1 буква „з“ /гг/ от същия закон. Следователно заповедта съдържа фактически мотиви и правно основание, а срокът е съответен на предписания в нормата – до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца. Според чл.171 т.1 буква „з“ /гг/ мярката се прилага спрямо водач, който при управление на МПС е извършил нарушение на ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да управлява МПС. Следователно административният орган дължи правна квалификация на деянието, за което е съставен АУАН под състав на административно нарушение, за да се провери дали е наказуемо с кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС, но освен това и дали срока на мярката е законосъобразно определен по своята продължителност. За разлика от съставите на същата по вид принудителна мярка, установени в чл.171 т.1 букви „а“ до „ж“ включително, които са конкретни – съдържат описание на деянието и фактическите съставомерни обстоятелства, новите основания по буква „з“ съдържат препращане към административно наказателни разпоредби. По тази причина органът следва да опише не само фактите, които са установени с АУАН, но и да прецени кой състав на административно нарушение е осъществен. Правната квалификация се обективира в мотивите на административния акт, като в настоящия случай те съдържат посочване на административно наказателна разпоредба – административното нарушение, за което е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС.

В настоящия случай принудителната мярка е издадена и без да е установената вината – субективен елемент на всяко административно нарушение. Липсват твърдения, а и доказателства, че водачът, който не е собственик е знаел за служебно прекратената регистрация на автомобила. Водачът не е собственик на управляваното МПС и няма нито едно доказателство, което да сочи за съзнаване към момента на управлението на главния съставомерен факт – служебно прекратена регистрация. Следователно отсъства умисъл към формалното административно нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДвП – при съзнаване на факта, че регистрацията на автомобила е прекратена, водачът предприема управлението, въпреки забраната на закона. Административният акт е издаден без своето материално правно основание, а именно осъществяване състава на чл.175 ал.3 от ЗДвП, чрез констатираното в АУАН управление.

Възражението за липса на правна и фактическа сложност е основателно, поради което възнаграждението за един адвокат, дължимо на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата следва да бъде определено в размер от 256 евро, което е ½ от възнаграждението, посочено в чл.8 ал.2 от Наредбата за възнагражденията за адвокатската работа, с който съдът не е обвързан.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Заповед №GPAM -1439271/30.11.2025г, издадена от младши автоконтрольор в РУ Чирпан при ОД на МВР Стара Загора, по жалбата на Б. Д. О..

ОСЪЖДА ОД на МВР Стара Загора да заплати Б. Д. О. [ЕГН] сумата от 5.11 евро / пет евро и единадесет цента/, представляваща държавна такса по делото.

ОСЪЖДА ОД на МВР Стара Загора да заплати на адвокат Р. Е. С. [улица] евро / двеста петдесет и шест/, представляваща възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА.

Решението е окончателно. Препис от решението да се връчи на страните.