Производството е по реда на чл.208 - 228 от АПК, във вр.чл.63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба от Р. Д. К., против Решение № 119/24.10.2025год. , постановено по АНД № 20251320200136 по описа на РС Елин Пелин. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и се иска отмяната му и отмяна на издадения ЕФ. Претендират се разноски за двете инстанции. Редовно призован за датата на с.з. оспорващия не се явява и не изпраща представител.

Ответника редовно призован не изпраща представител. Съображения са изложени в писмени бележки, с които се оспорва жалбата като неоснователна, претендират се разноски и в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Софийска окръжна прокуратура не прави искане за встъпване в производството.

Административен съд София - област, касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на контрол пред настоящата инстанция е Решение № 119/24.10.2025год. , постановено по АНД № 20251320200136 по описа на РС Елин Пелин, с което е потвърден ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 10542198/11.03.2025г. изд. от ОДМВР София.

За да потвърди ЕФ , състава на въззивния съд е приел, че на 11.03.2025 г. в 13.44 часа в обл. Софийска, Община Елин Пелин, в района на населено място [населено място], [улица], при ограничение на скоростта от 50 км/ч., автоматизирано техническо средство № 120сс81 е регистрирало движещо се със скорост от 61 км/ч моторно превозно средство - л.а. „Пежо 308“ с ДК№ [рег. номер]. Разрешената скорост за движение в процесния пътен участък и посочена в ЕФ е била 50 км/ч., при въведено от законодателят ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място. Автомобилът е собственост на жалбоподателя Р. Д. К., видно от отбелязването и в издадения ЕФ.

С ЕФ на Р. Д. К., е наложено административно наказание-глоба в размер на 50.00 лева, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.

За да постанови обжалваното съдебно решение състава на РС е събрал и обсъдил всички доказателства по делото и е стигнал до обосновани правни изводи, които напълно се споделят от настоящия касационен състав. Пред касационната инстанция не се представиха нови писмени доказателства от значение за предмета на спора, които да променят фактическите и правни изводи на районния съд.

Съобразявайки нормата на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК в ред. /Доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. /, съдът в настоящия си състав изцяло споделя мотивите на РС и не е необходимо да ги преповтаря.

Правилни са изводите на въззивният съд, че оспореният електронен фиш съдържа изискуемите от чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити и е издаден по законоустановения ред. Правилно е прието, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на движението. На снимките , към ЕФ са означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото превозно средство. Направеният запис на нарушението и снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден електронният фиш. Формално обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4 ЗДвП, техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Мястото за контрол е удостоверено в представения протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 от Наредба № 81213-532/12.05.2015 г. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з- 532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на преносима система за контрол на скоростта. В приложените към процесния електронен фиш снимки са посочени GPS координати на разположението на използвания уред, които дават възможност да се индивидуализира мястото на контрол, респ. разположението на техническото средство.

Съдът в настоящия състав не установи допуснати от въззивния съд нарушения. Правилна е констатацията на съда, че управлението на МПС с превишена скорост се доказва по категоричен начин от събраните по делото доказателства, и че електронният фиш е издаден в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Не се споделя довода, че е неправилна преценката на районния съд за това, че в производството по констатиране на нарушението и издаване на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения. Напълно ясно е, че нарушението е осъществено при условията на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, т. е. превишена е сигнализирана с пътен знак скорост, която е различна от максимално допустимите по ал. 1 скорости, въведени със законовата разпоредба за населено и извън населено място и съобразно категорията на МПС. Връзката на чл. 21, ал. 2 с ал. 1 е именно в тази отлика – начина на въвеждане на максимално допустимата скорост и самите стойности на същата.

С оглед на изложеното, настоящият касационен състав ,счита жалбата за неоснователна, а обжалваното за валидно, допустимо и правилно постановено, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

При този изход от правния спор на касатора не се следват разноски. Основателно е искането на ответника за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото, предвид своевременно направеното искане, на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото съдът определя съгласно вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в минималния размер на / 130 лв. / 66,47 евро, с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 218, ал. 1 и 2, чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд София - област, касационен състав

РЕШИ:

Оставя в сила Решение № 119/24.10.2025год. , постановено по АНД № 20251320200136 по описа на РС Елин Пелин

Осъжда Р. Д. К. да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи София разноски по делото за касационната инстанция в размер на 66,47 евро.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.