Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от юрисконсулт Х. К., в качеството й на пълномощник на Агенция „Пътна инфраструктура“, срещу Решение №22/15.01.2026г. по АНД/НАХД №1403/2025г. по описа на Великотърновския районен съд, с което решение е отменен електронен фиш №8505817654 на АПИ, с който на „ПИМК“ ООД от [населено място], обл. Пловдив, за нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, на основание чл. 179, ал. 3б, вр. с чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона и необоснованост – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго, по същество от касационната инстанция, с което да бъде потвърден електронният фиш. Претендира за присъждане на разноски за производството.

Ответникът по жалбата – „ПИМК“ ООД от [населено място], обл. Пловдив, в представено по делото писмено становище оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение. Претендира за разноски.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба.

 

Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

 

С Решение №22/15.01.2026г. по АНД/НАХД №1403/2025г. състав на Великотърновския районен съд е отменил електронен фиш №8505817654 на АПИ, с който на „ПИМК“ ООД от [населено място], обл. Пловдив, за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3б, вр. с чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв.

За да постанови този резултат съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като че процесният електронен фиш е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, което основание за неговата отмяна.

Така постановеното решение е правилно.

 

От обективна страна по делото е прието за установено, че посредством електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата е било установено нарушение с №E625FD64EFE967CFE053021F160AA2F5, изразяващо с в това, че на 06.10.2022г. в 13,30 часа на път I-55, км 5+140 се е движило ППС товарен влекач „МЕРЦЕДЕС“ с рег. №[рег. номер], без да е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, като не е била заплатена изцяло дължимата такса – подадена е ТОЛ декларация, но платената категория е по-малка от измерената.

Превозното средство е регистрирано на „ПИМК“ ООД.

Въззивния състав е приел, след като нарушението е извършено на 06.10.2022г. и е станало известно на администрацията на касатора, шестмесечният срок за издаване на електронният фиш, който изпълнява ролята на наказателно постановление като акт за реализиране на административнонаказателна отговорност, съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е изтекъл на 06.04.2023г. Електронният фиш е издаден на 01.10.2025г. и връчен на 14.10.2025г., с което срокът е пропуснат.

Направеният от съда извод се споделя от настоящата инстанция.

В Закона за движение по пътищата е предвиден специфичен способ за установяване на нарушения, свързани с неплащане на дължимата винетна такса, като чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП допуска при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, да може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш следва да съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Правилни и обосновани са изводите на районния съд, че в процесния случай за приложението на разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и има същото правно значение - дава началото на административно-наказателното производство. От своя страна, електронното изявление, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП, е цитираният текст от общия закон. Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с техническото средство.

В конкретния случай от снимковия материал, който е основанието за издаване на електронния фиш е видно, че нарушението е станало известно на АПИ на датата на извършването му – 06.10.2022г. От приложените пред въззивния съд доказателства е видно, че процесният електронен фиш е издаден по образеца, утвърден със Заповед №РД-11-983/13.09.2021г. на АПИ на 01.10.2025г. и връчен на ответника по касация на 14.10.2025г. Следователно в случая електронният фиш /като аналог на наказателното постановление/ е съставен след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок след заснемането на нарушението, който срок е изтекъл на 06.04.2023г. Разпоредбата на чл. 34, ал. З от ЗАНН е императивна и спазването на установените в закона срокове за провеждане на административната процедура е задължително. Издаването на електронен фиш или наказателно постановление след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове, е съществено нарушение поради наличието на абсолютни процесуални пречки за продължаване на производството и е достатъчно основание за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен.

След като е налице установеното от въззивния състав основание за отмяна на акта, то е безпредметно обсъждането на останалите посочени в обжалваното решение обстоятелства.

При този изход на делото основателна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски. Предвид възражението на касатора съдът присъжда такива в размер на 200 евро, съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото и обстоятелството, че пълномощник на ответната страна не е явил пред касационната инстанция.

 

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №22/15.01.2026г. по АНД/НАХД №1403/2025г. по описа на Великотърновския районен съд, с което решение е отменен електронен фиш №8505817654 на Агенция „Пътна инфраструктура“.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „ПИМК“ ООД от [населено място], обл. Пловдив, разноски по делото в размер на 200/двеста/ евро.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.