Образувано е по жалба, подадена от адв. С. Л. от ВТАК, като пълномощник на С. Х. И. с [ЕГН], адрес гр. Лясковец, [улица]. Оспорва се Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2339045/ 19.03.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново. С оспорената заповед на жалбоподателя, на основание чл. 171, т. 1, б. „з“) „гг“)) от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС на водач“ до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Съгласно отразеното в заповедта, основанието за прилагане на ПАМ е извършено на дата 19.03.2026 г. от С. Х. И. административно нарушение по чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – управление на лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № [рег. номер], собственост на „НСУ Груп“ ЕООД с [ЕИК], който автомобил е с прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от дата 03.02.2026 година.

С жалбата, по която е образувано производството е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед на основание чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 от АПК. Към жалбата са приложени писмени доказателства – копие от СРМПС Част I договор от 20.03.2026 г. лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № [рег. номер], договор за сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“, доказателства за обстоятелството, че С. Х. С. е баща на две непълнолетни деца, че е работник в „НСУ Груп“ ЕООД и за служебните му задължения като такъв.

Видно от съдържащата се в нея разписка Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-2339045/ 19.03.2026 г. на инспектор в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Велико Търново, е връчена на С. Х. И. на датата на издаването й. Жалбата срещу нея е входирана в деловодството на АСВТ на 23.03.2026 г., при което се явява подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП. Оспорването е извършено от лице с надлежна процесуална легитимация, като адресат на оспорената ПАМ, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и от външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК.

Делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание, за която дата да се призоват като страни жалбоподателят С. Х. И. от гр. Лясковец и ответникът по жалбата – младши автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Велико Търново, издал оспорената ЗППАМ.

Жалбата не е подадена чрез в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, поради което не е представена преписката по издаването на оспорената заповед. Това налага от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново да се изиска в 7-дневен срок от получаването на съобщението с преписа от настоящото определение, да представи по адм. дело № 295/ 2026 г. на АСВТ, цялата преписка по издаване на ЗППАМ № GPAM-2339045/ 19.03.2026 г. на мл. автоконтрольор в сектора, както и данни дали е възстановена регистрацията на лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № [рег. номер].

На ответника следва да се изпратят преписи от жалбата на С. Х. И. и от доказателствата към нея, като му се укаже, че в 14–дневен срок от получаването на преписа може да представи писмен отговор и да посочи и други доказателства, които желае да бъдат събрани в производството, извън документите съдържащи се в административната преписка. Писмените доказателства следва да се представят заедно с отговора.

На ответника следва да се укаже, че в негова тежест е да установи съществуването на фактическите основания за налагането на оспорената принудителна администртативна мярка и изпълнението на законовите изисквания при издаването на негова Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-2339045/ 19.03.2026 година.

Направеното искане за спиране на предварителното изпълнение е мотивирано с две групи твърдения – за настъпване на значителни и трудно поправими вреди и за непропорционалност. По отношение настъпването на вреди се сочи, че адресатът на ПАМ живее в гр. Лясковец, а работи в гр. Велико Търново, където е базата на „НСУ Груп“ ЕООД, като в служебните му задължения се включва да управлява служебните МПС. Сочи се, че тъй като базата на работодателя е в район, до който практически няма обществен транспорт, предварителното изпълнение на процесната ЗППАМ, чрез временното отнемане на СУМПС ще затрудни отиването на оспорващия до там, както и да го лиши от възможността да изпълнява трудовите си задължения по управление на служебни автомобили. Освен това децата му и тяхната майка живеят в гр. Велико Търново, той ги посещава всяка седмица през почивните дни, а отнемането на СУМПС ограничава възможността да контактува пълноценно с тях.

Като второ основание за направеното искане се сочи непропорционалността на наложената мярка, като се изтъква, че жалбоподателят, като работник в дружеството-собственик на автомобил „Дачия Логан“ с рег. № [рег. номер], към датата на прилагане на ПАМ не е бил уведомен за прекратяването на регистрацията на МПС по реда на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането и чл. 18б, ал. 2, вр. с ал. 1,т. 8 от Наредба № I-45/ 24.03.2000 г. на МВР. Изтъква, че веднага след налагането на ПАМ са предприети необходимите действия за подновяване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, за което представя като доказателство договор от 20.03.2026 г. между „НСУ Груп“ ЕООД и „ЗК Лев инс“ АД. Счита, че по този начин е отстранил констатираното нарушение, осигурил е защитата на обществения интерес, при което по-нататъшното действие, вкл. предварителното изпълнение на ПАМ, е неоправдан.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи.

В разглеждания случай по силата на специалния закон - чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, е допуснато предварително изпълнение на административни актове от вида на процесния, като оспорването на същите няма суспензивен ефект. Самото искане за спиране е направено от субект, който е адресат на административния акт и надлежно го е оспорил по съдебен ред, в хода на неприключило съдебно производство. Предвид спецификата на конкретното дело, внасяне на отделна държавна такса за провеждането на настоящото производство не се дължи. Искането за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-2339045/ 19.03.2026 г., издадена от мл. инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, е редовно и допустимо за разглеждане. Разгледано по същество, искането е основателно.

Предварителното изпълнение на оспорената заповед е допуснато по силата на специален закон, при което за административния орган не съществува задължение да доказва, че са налице някои от условията по чл. 60, ал. 1 от АПК. Обратно, съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 4 от АПК, за да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, е необходимо да се докаже, че същото би могло да причини на оспорващото лице значителна или трудно поправима вреда. Вредата може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права или свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той да не е в състояние да я поправи, или това да му създава големи затруднения, като извън това настъпването й следва да е достатъчно вероятно. Изброените обстоятелства – вредата, нейния характер и вероятността от настъпването й, подлежат на доказване в производството по чл. 166, ал. 4 от АПК, като съгласно общия принцип на чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, тежестта за провеждането на това доказване е на оспорващото лице, което иска спирането на изпълнението.

В случая съдът намира, че са налице предпоставките за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Видно от наличните в делото доказателства е, че от 2021 г. и към настоящия момент, С. Х. И. работи в „НСУ Груп“ ЕООД, на длъжност „работник строителство“, но според длъжностна характеристика /т. II.3./, в трудовите му задължения се включва при необходимост и по нареждане на управителя, да управлява служебните МПС. Обстоятелството, че И. действително изпълнява такъв вид задължения се доказва от факта, че процесната ПАМ му и наложена именно въl връзка с управление на МПС – собственост на собственост на „НСУ Груп“ ЕООД – гр. Велико Търново с [ЕИК]. Съобразно посоченото обстоятелство, допуснатото предварително изпълнение на оспорената ПАМ, създава реална угроза от обективна невъзможност за нейния адресат да изпълнява част от трудовите си задължения, свързани със спецификите на възложената му работа. Съобразно норманивно определения срок за прилагане на ПАМ „до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“ и ноторно известната продължителност на процедурата по издаване и съдебно обжалване на наказателните постановления за административни нарушения по чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, изключително голяма е вероятността, коментираната обективна невъзможност за изпълнение на част от основните служебни задължения, да е с продължителност именно 6 месеца. Горното от своя страна предполага като минимум сериозни притеснения на служителя, свързани с тази невъзможност, с обичайните в такива случаи негативни изживявания, а по-вероятно – отпадане за периода на част от задълженията му по трудовото правоотношение, със съответстващото на това отражение върху размера на трудовото възнаграждение. Тоест установява се вероятното настъпване на неимуществени вреди за жалбоподателя, а също и на имуществени такива при възможни и то с висока степен на вероятност, промени в трудовото му правоотношение. Ето защо съдът намира, че са налице доказателства за настъпването на неблагоприятни имуществени последици за адресата на оспорения акт, които могат да бъдат квалифицирани освен като значителни и като трудно поправими в смисъла, вложен от законодателя. Силно занижена е вероятността финансовите увреди от промените в трудовото правоотношение поради обективна невъзможност за изпълнението на част от задълженията по него, като пряка последица от предварителното изпълнение, да бъдат компенсирани по обезщетителен ред. Предвид горното съдът намира, че макар и с имуществен характер, този вид вреди за оспорващото лице се характеризират като трудно поправими. От друга страна, некомпенсируеми поради характера си, са евентуалните неимуществени вреди, причинени от невъзможността пълноценно да се изпълняват трудовите задължения през относително продължителен период от време. При така изложеното съдът намира за доказани наличието на значителни и трудно поправими за жалбоподателя вреди, които по интензитет са противопоставими на заложения в закона обществен интерес.

На второ място, основанието за налагане на оспорената ПАМ е управляването от С. И. на автомобил, чиято регистрация е била прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради неплащане на задължителна застраховка. Целта на този вид принудителни мерки е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Доколкото управлението на МПС е дейност с повишена опасност, законодателят въвежда императивно правило за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането. Според данните от преписката и оспорения акт, жалбоподателят не е собственик на МПС, чиято регистрация е прекратена поради липса на задължителна застраховка, което действително поставя под въпрос наличието на знание у него за прекратената регистрация. Макар че последното е въпрос, който касае спора по същество, в тази връзка следва да се посочи, че при служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство законодателят предвижда, че същата се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – чл. 143, ал. 10, изр. второ от ЗДвП. В случая жалбоподателят отрича извършването на нарушението поради липсата на субективния елемент, а освен това представя доказателства за отстраняването му на следващия ден след налагането на процесната ПАМ. След като са предприети съответните действия за привеждане в съответствие с изискванията на закона след издаването на ЗППАМ и фактически е отпаднало основанието за прекратяване на регистрацията, то се явяват основателни доводите, че целите на ПАМ са постигнати и продължаването ѝ се превръща в санкция, което не е целта на закона. Това е още един аргумент коментираната невъзможност за пълноценно изпълнение на служебните задължения на жалбоподателя и житейски логичните последици от такава невъзможност, да бъдат квалифицирани като застрашен негов интерес, който е противопоставим на защитения с предварителното изпълнение на ЗППАМ обществен такъв.

За пълнота следва да се отбележи, че останалите сочени от жалбоподателя обстоятелства не обуславят противопоставим интерес от спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. Ноторно известно е наличието на редовен междуселищен транспорт между градовете Лясковец и Велико Търново, даващ възможност както за безпроблемно достигане от И. до работното му място, независимо от неговото местоположение в гр. Велико Търново, така и за осъществяване на ежеседмични срещи с децата му.

По горните съображения, настоящият състав намира, че предварителното изпълнение на обжалваната ЗППАМ, издадена от мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, следва да бъде спряно, до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по оспорването ѝ.

Водим от горното и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 157, ал. 1 и чл. 166, ал. 3 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Конституира като страни по адм. дело № 295/ 2026 г. по описа на Административен съд – Велико Търново жалбоподателя С. Х. И. с [ЕГН], адрес гр. Лясковец, [улица] ответник младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2339045/ 19.03.2026 година.

Насрочва делото в открито съдебно заседание на 28.04.2026 г. от 11:30 часа, за която дата да се призоват страните. Призоваването на жалбоподателя да се извърши чрез пълномощника му адв. С. К. Л. от ВТАК, на посочения служебен адрес: гр. Велико Търново, [улица], вх. „В“, ет. 2. Призоваването на ответника да се извърши на адреса му по месторабота гр. Велико Търново, [улица], чрез сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново.

Спира допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2339045/ 19.03.2026 г., издадена от мл. автоконтрольр в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, до приключване на съдебното производство по оспорването на заповедта.

Изисква от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, в 7-дневен срок от получаването на съобщението с преписа от настоящото определение, да представи по адм. дело № 295/ 2026 г. на АСВТ, цялата преписка по издаване на ЗППАМ № GPAM-2339045/ 19.03.2026 г. на мл. автоконтрольор в сектора, както и данни дали е възстановена регистрацията на лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № [рег. номер].

Указва на ответника, че в 14–дневен срок от получаването на преписа от жалбата може да представи писмен отговор и да посочи и други доказателства, които желае да бъдат събрани в производството, извън документите съдържащи се в административната преписка. Писмените доказателства следва да се представят заедно с отговора.

Указва на ответника, че съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, в негова тежест е да докаже в настоящото производство съществуването на посочените фактически основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването на негова Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-2339045/ 19.03.2026 година.

Определението, в частта му с която е спряно предварителното изпълнение на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ може да се обжалва с частна жалба, пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от преписи от жалбата на С. Х. И., от доказателствата към нея и от настоящото определение, да се изпратят на ответника, на адреса му по месторабота.

Преписи от настоящото определение да се изпратят на жалбоподателя, чрез пълномощника му и на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново.