Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

С Решение №7/13.01.2026г. по АНД №37/2025г. по описа на Районен съд – Велико Търново е потвърдено Наказателно постановление № 2410500482/21.02.2025 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите - Велико Търново в частта, в която за извършени нарушение по чл. 84, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЛОД във вр. с чл. 65, т. 4 и т. 10 от ЗЛОД и нарушение по чл. 84, ал. 3 от ЗЛОД на осн. чл. 96, ал. I от ЗЛОД и чл. 53, ал. 1 и 2 от ЗАНН са наложени следните административни санкции на Х. Х. Х. с [ЕГН] от [населено място], [улица], общ. Златарица, а именно: 1.1. глоба в размер на 300.00 лв. - на осн. чл. 84, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗЛОД; 1.2. глоба в размер на 50.00 лв. - на осн. чл. 84, ал. 3 от ЗЛОД; 1.3. лишаване от право на ловуване за срок от три години - на осн. чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД; II. 1. Отнемане в полза на Държавата на вещите, средства на нарушението: ловна пушка [Марка] № Ш 85N5877, калибър 12x70, и 4 бр. ловни патрони калибър 12 (1 бр. бренеке, 1 бр. 2/0, I бр. 8/0 и 1 бр. 4/0) - на осн. чл. 95 от ЗЛОД. В останалата част НП е отменено.

В законния срок срещу решението е подадена касационна жалба от Х. Х. Х. с адрес в [населено място], община Златарица, [улица], с която въззивното решение се обжалва по касационен ред в потвърдената част като неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Касаторът намира, че районния съд не е обсъдил факти и обстоятелства относими към определяне на нарушението и ангажиране на административно наказателната отговорност на лицето. В този смисъл, поддържа становище, че АУАН противоречи по съдържание на НП, тъй като в акта са посочени за нарушени три разпоредби, а в обжалваното НП е санкциониран по две от тях. Твърди, че нарушителят не е имал възможност да разбере коя правна норма е нарушил и е срещнал затруднения в организиране на защитата си. Настоява, че въззивния съд не е изпълнил задължението си да изследва наличие на предпоставките обуславящи приложението на чл. 28 от ЗАНН. От съда се иска да отмени Решението на ВТРС в обжалваната част и да постанови акт по съществото на спора, с който да отмени НП в потвърдената от РС – Е. част. Претендира разноски. В съдебно заседание, процесуалният представител на касатора изразява становище по същество на спора, с което поддържа жалбата по мотивите изложени в нея.

Ответникът по касация, директорът на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, в представени по делото писмено становище оспорва подадената жалба. Счита, че съдебният акт е правилен – постановен в съответствие с материалния закон, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и обоснован. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като при условие на евентуалност на съдебното решение прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

 

Представителят на ВТОП заема становище за неоснователност на жалбата, като излага мотиви за правилност на оспореното решение и предлага същото да бъде оставено в сила.

 

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от РС Велико Търново и наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въззивният съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:

Около 21.24 ч. на 02.10.2024 г. на черен път в земеделски земи в землището на [населено място], общ. Златарица, попадащи в ловище „Г. кория" на ловна дружина „Сливовица", GPS координати: 43.079827, 25.979676 лекият автомобил „Сузуки Витара 1.6 И" с peг. № [рег. номер], управляван от собственика му Д. З. Х., с намиращия се в него Х. Х. Х., бил спрян за проверка от служители на ИАГ. Извършващите проверката възприели моторното превозно средство, от което след излизането от гората и навлизането му в земеделските земи се осветявало пространството около него, водача му Д. З. Х. и седящият на предна дясна седалка Х. Х. Х.. Служителите на ИАГ - София установили, че в купето на колата се намират - ловно дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкоцевна цев марка „Т03-34 ЕР, калибър 12, № Ш 85N5877, с боеприпаси за последното - 4 бр. ловни патрони кал. 12, от които 1 бр. бренеке, 1 бр. 2/0, 1 бл. 8/0 и 1 бр. 4/0, които се били в патрондаш, прикрепен към приклада, което собственика му Х. Х. Х. държал на пода пред предна дясна седалка между крака си, на таблото на автомобила пред жалбоподателя имало фенер „Евербрите", негова собственост, а на задната седалка бил сложен ловен полуавтомат [Марка], модел „ARMS", калибър 12/76, № 17/D06096, с боеприпаси за последния, като 1 бр. патрон тип „куршум" кал. 12 е зареден в цевта, 1 бр. патрон тип „куршум" кал. 12 е зареден в магазина и 3 бр. патрони тип „куршум" кал. 12 са поставени в патрондаш, прикрепен към приклада, собственост на Д. З. Х.. Проверяващите възприели, че двете ловни оръжия били в сглобено състояние и без калъфи. Освен това същите установили, че в лекия автомобил се намират ловен фенер Байлонг - 900000 W и ловна раница, собственост на Х. Х. Х., както и фенер с магнитен монтаж и 43 бр. патрони тип „куршум" кал. 12 в найлонов плик, собственост на Д. З. Х.. Последният предоставил на проверяващите лична карта, билет за лов, членска карта и разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Х. Х. Х. не представил на служителите на ИАГ - София лична карта, билет за лов, членска карта и разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, т.к. не ги носел, а били в дома му в [населено място], общ. Златарица. Проверяваните не могли да представят писмени разрешителни за лов, поради това, че не притежавали такива.

На 02.10.2024 г. служители на ИАГ и в присъствието на жалбоподателя Х. Х. Х. и Д. З. Х. съставили КП сер. ИАГ № 200595/02.10.2024 г., в който описали установеното. С последния било разпоредено да бъдат задържани оръжията, амунициите и вещите, послужили за извършване на нарушението. На същата дата, на Х. Х. Х. бил съставен АУАН сер. № 100418/02.10.2024 г., в който за нарушена е посочена нормата на чл. 84, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗЛОД във вр. с чл. 65, т. 4, предл. 2 и т. 10 от ЗЛОД. АУАН е подписан от актосъставителя, свидетелите и жалбоподателя, като на последния е връчен препис на същата дата.

Въз основа на АУАН било издадено НП № 2410500482/21.02.2025 г. от директора на Регионална дирекция по горите - Велико Търново, с който за нарушение на чл. 84, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЛОД във вр. с чл. 65, т. 4, предл. 2 и т. 10 от ЗЛОД и на чл. 84, ал. 3 от ЗЛОД и на осн. чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН на Х. Х. са наложени следните административни санкции: 1. Глоба в размер на 300.00 лв. - на осн. чл. 84, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗЛОД; 2. Глоба в размер на 50.00 лв. - на осн. чл. 84, ал. 3 от ЗЛОД; 3. Лишаване от право на ловуване за срок от три години - на осн. чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД; II. 1. Отнемане в полза на Държавата на вещите, средства на нарушението: ловна пушка [Марка] № Ш 85N5877, калибър 12x70, 1 бр. фенер Евербрите, 1 бр. ловен фенер Байлонг - 900000 W и 4 бр. ловни патрони калибър 12(1 бр. бренеке, 1 бр. 2/0, 1 бр. 8/0 и 1 бр. 4/0) - на осн. чл. 95 от ЗЛОД.

С обжалваното решение въззивният съд частично е потвърдил наказателното постановление, като е намерил, че е налице както обективната, така и субективната страна на констатираното деяние. Същото съставлява нарушение по чл. 84, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 65, т. 10 от ЗЛОД. Нарушението е извършено виновно от жалбоподателя при пряк умисъл на вината - при знание на разпоредбите на ЗЛОД и при ясно съзнание на това, което върши. Приел е за безспорно, че жалбоподателят по същото време и място е ловувал, без да носи ловен билет и без писмено разрешително за лов. Налице е квалифициращ елемент при осъществяване на нарушението – със забранено средство и при използване на МПС. При налагането на наказанието, наказващият орган стриктно се е ръководил от разпоредбите на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН. Същевременно са налице отегчаващи вината обстоятелства - налице е квалифициращ признак при осъществяване на нарушението по чл. 84, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЛОД. Жалбоподателят е ловец и членува в ловна дружина Сливовица и като такъв вместо стриктно да се съобразява със ЗЛОД и ППЗЛОД и изпълнявайки гражданския си дълг да следи за спазването им и от околните, същият сам върши нарушения. В резултат на изложеното РС – Е. е приел, че наложените глоби са правилно и законосъобразно определени и наказателното постановление следва да се потвърди в тази част.

 

Настоящият състав намира решението за правилно, по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.

Решаващият състав на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени и гласни доказателства, както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на обжалваното решение правилно е приложен материалния закон. Районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти.

Настоящата инстанция намира, че не е налице твърдяното от касатора нарушение, изразяващо се в невъзможност нарушителят да разбере какво е нарушението, за което е уличен и да организира адекватно защитата си.

В конкретния случай деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 84, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗЛОД, във вр. с чл. 65, т. 4 и т. 10 и чл. 84, ал. 3 от ЗЛОД. Разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД предвижда наказание за всеки, който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч. Според ал. 2 на чл. 84, предвиденото наказание е по-тежко, когато нарушението по ал. 1 е извършено в забранено за лов време, в забранено за лов място или със забранени средства.
Видно е от двете алинеи на чл. 84 от ЗЛОД, че конкретният състав на административно нарушение, за което е наложено наказание на Х. Х., е точно такъв - касае се за квалифициран състав на административно нарушение, чиито типични признаци са очертани чрез препращане към основния състав на нарушението и допълнени чрез прибавяне на допълнителни признаци, визиращи определени типични особености, които в случая обуславят по-висока степен на обществена опасност на проявата в рамките на този вид нарушение. Разпоредбата на ал. 3 на чл. 84 предвижда санкция глоба 50 лв., за който ловува, без да носи ловен билет, освен ако не подлежи на по-тежко наказание.

Посочената като нарушена норма на чл. 84, ал. 2 вр. ал. 1 изисква извършване на нарушение по ал. 1, т. е. ловуване без притежаване на редовно заверен билет за лов, или ловуване без писмено разрешително за лов, или ловуване извън определените в разрешителното места, без да е убит или уловен дивеч, както и наличието на някой от квалифициращи признаци по ал. 2 - ловуването да е в забранено за лов време, ловуването да е в забранено за лов място, или ловуването да се осъществява със забранени средства. В случая касаторът е наказан, че ловува, без да носи билет за лов и без да притежава издадено писмено разрешително за лов (алтернативно посочените деяния в чл. 84, ал. 1 ЗЛОД), защото съгласно изрично посочената в НП норма на чл. 57 от ЗЛОД, за провеждане на лов се изисква издаването на писмено разрешително. Като лова се осъществява със забранени средства (едно от алтернативно посочените квалифициращи обстоятелства по ал. 2).

В НП е посочена изрично нормата на чл. 65, т. 4, предл. 2 (при ловуване се забранява използването на изкуствени източници на светлина) и т. 10 (при ловуване се забранява използването на моторни превозни средства) от ЗЛОД, която регламентира кои са средствата, забранени за използване при ловуване, съставляващо по същността квалифициращ признак от състава на нарушението, обуславящ по-голяма обществена опасност на деянието и съответно налагането на по-тежко наказание. Описани са в НП и всички други признаци от обективната страна на деянието, вменено на касатора. Ето защо, касационната инстанция споделя изводите на въззивния съд, в потвърдената и обжалвана част на решението, в това число, че са налице изискванията на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН.

Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че не е спазено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като от обстоятелствената част на наказателното постановление е видно, че нарушението е описано ясно и точно, като подробно е отразено времето и мястото на извършването му и кои са доказателствата, които го потвърждават. Направените от АНО фактически изводи, че касаторът е ловувал, без да носи билет за лов и без да притежава издадено писмено разрешително за лов, са достатъчни за индивидуализацията на нарушенията и не е налице необоснованост и немотивираност на НП, ограничаваща правото на защита на нарушителя или възпрепятстваща съдебния контрол за законосъобразност. В производството пред районния съд, както и в производството пред касационната инстанция не са представени годни доказателства, оборващи верността на отразените в НП констатации, поради което не са налице основания за неговата отмяна, както правилно и законосъобразно е преценил и районният съд.

Неоснователно се явява и следващото релевирано в касационната жалба оплакване, че към деянието на Х. Х. е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В мотивите към обжалваното решение районният съд в достатъчна степен се е обосновал защо не приема случая за маловажен. Конкретното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид и съответно правилно въззивния съд е приел, че случаят не е маловажен и липсват предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно § 1, т. 4 от ДП на ЗАНН "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Преценката за „маловажност“ следва да се прави на база фактическите данни за всеки конкретен случай. Деянието представлява типично посегателство, застрашаващо опазването на дивеча като национално богатство, което е създало опасност за защитата и охраната при стопанисването на дивеча. При анализ на установените факти, настоящият състав споделя извода на РС, че не се касае за маловажен случай. Следва да се подчертае, че само по себе си ловуването е дейност, свързана с повишена степен на обществена опасност, показател за което е и въведеният разрешителен режим на осъществяването й изискването всеки лов да е организиран, и че тази обществена опасност е отчетена от законодателя, който е предвидил кумулативното налагане на повече от една административна санкция за извършеното от жалбоподателя административно нарушение.

 

При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото съдът определя съгласно вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (изм. ДВ бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.) в размер на 66,47 евро, равностойността на 130 лева. На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от закона и обозначена двойно в диспозитива на решението.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7/13.01.2026г. по АНД № 37/2025г. по описа на Районен съд – Елена.

ОСЪЖДА Х. Х. Х. с [ЕГН] от [населено място], [улица], общ. Златарица да заплати на Регионална дирекция по горите - Велико Търново, със седалище и адрес на управление [населено място], бул. „България" № 23, сумата 66,47 евро (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента), равностойността на 130 лева, представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.